Мостът, минаващ над реката

Беше красив ден, който прекарах в обиколки на мола. Започнах да се чувствам истински изтощена от всичко това. Бях накупила много рокли, много обувки, но сякаш нещо продължаваше да ми липсва, вътре в гърдите ми. С облекчение установих, че следващата седмица ще съм във ваканция. Реших малко да се отдалеча от всичко и да отида в планината за ден два. Лов, тишина и спокойствие. Всичко, което би накарало един вампир да се отпусне и да даде воля на природата си поне за малко. Щях да се храня от животни, не от хора. И все пак това не пречеше да си прекарам добре, тичайки из горите на планината.
Събрах малко дрехи в една сива чанта и я нарамих. Малко по-късно вече бях на моста, минаващ над реката. Красотата бе поразяваща. Заразяваше всяко кътче от моята душа. Облегнах се на перапета и се усмихнах. Залеза разкриваше пред мен неописуеми цветове и живот на цялата природа.
Тъкмо бях затворила очи, за да усетя последните лъчи на слънцето, когато усетих нечие присъствие. Обърнах се рязко, като вперих очи в него леко изненадано.
-Деймън? -Отрони се от устните ми бавно, показвайки почудата ми. Последната вечер, в която го бях видяла между нас се беше зародило някакво истинско привличане. С риск да не се подиграе с мен, аз си тръгнах от имението,но поне 100 пъти съжалих за това.

Очевидно не би повярвал на версията, че съм дошла да си отпочина. Ако трябваше да съм честна имаше една част от мен, която дойде за това, но повече исках да се насладя на това да съм вампир. Покрай Елена беше трудно да мислиш за своите проблеми, след като всички се занимаваха само и единствено с нейните.
Обърнах се към реката, като се облегнах леко.
-Очакваш да ти кажа, че дойдох тук да те чакам? - Подсмихнах се леко, като показах ясно, че не е тази причина. В същия момент се почувствах доста неловко, защото имаше доста дни, в които синеокия вампир не ми излизаше от главата. Щеше да е лъжа, ако кажа, че съм го преодоляла. Преглътнах и реших да разваля настъпилото мълчание. -Къде отиваш?
Погледнах го, като сякаш търсех в лицето му отговора. По вида му можех да съдя, че се е запътил на някъде. Извън града? Дали щеше да се върне? А дали можех да го спра по някакъв начин? Милиони въпроси, изникнали в рамките на няколко секунди.
Пуснах моята чанта на земята, като от нея се чу глухо тупване, причинено от тежестта на дрехите, които си бях зела за тези няколко дни. Кръстосах ръце, като вперих поглед в неговия. Все още беше толкова секси. Всъщност беше още по-привлекателен по необяснима за мен причина.

Смръщих вежди и се подсмихнах.
-Много "уместна" забележка от някой, който си пада по едно момиче, като преди това е спал с.. как беше? Пра пра пра баба й. Както и с майка й.
Усмихнах се триумфално. Знаех, че е просто закачка, но обичах да побеждавам. Нямаше някой, който да го знае по-добре от Деймън, разбира се.
Огледах се, като започнах да откропчавам леко роклята си. Знаех, че Деймън ме гледа с недоумение. Обърнах се към него, докато слизах от високите си токчета. Роклята падна в краката ми, като отанах само по червено-черно дантелено бельо.
-Плува ли ти се? -Попитах, като беше ясно, че аз вече бях готова да се хвърля. Прехрачих перапета, като се озовах от външната му страна, имах точно два милиметра, на които да стъпя, но ми беше достатъчно, за да се хвана за перапета и да го погледна.
-Или пък имаш по-забавна идея? -Тялото ми се очертаваше изключтелно добре. Всъщност повече от добре. Знаех, че мога да му въздействам чисто физически с тези гледки. Не бях сигурна дали целях това или просто наистина търсех забава. Знаех едно.. Сексът с него беше прекрасен. Не, че Тайлър не беше зле, но онова напрежение.. Както между мен и Деймън.. Го нямаше между мен, Тайлър или Клаус.
-Искам да се забавлявам.. Дойде ми до гуша от.. тези драми в града. - Погледнах Деймън сериозно. -Остани с мен.. Хайде, за една седмица! Да правим каквото поискаме. Да ловуваме..

Бутна ме във водата. Докато падах надолу в мислите ми беше .. Дали това му предлагах? Така или иначе Тайлър си беше паднал малко или много наистина по тази.. Хейли. Защо да не можех и аз да се поддада на обзелите ме емоции?
Погледнах надоре към моста, след като изплувах от водата. Усмивката ми беше изгряла съвсем несъзнателно.
-Ще влезеш ли или не? -Попитах, като бавно откопчах сутиена си. Червената материя бе потъмняла, защото се беше намокрила. След като откопчалката беше преодоляна, аз просто пуснах сутиена във водата, оставайки само и единствено по боксерки. Водата беше до толкова дълбока, че скриваше този малък факт и изглеждах чисто гола.
Прехапах долната си устна, като не спирах да го гледам. Исках го. Исках да съм негова сега. Той беше наистина секси, красив.. И най-важното -макар да го криеше бе изключително добър. Толкова много завиждах на Елена за това как се отнасяше към нея. За момент се почувствах зле, защото не исках да съм просто неговата поредна бройка. Щеше да е толкова тъжно аз да искам секса заради чувствата и привличането, а той -само заради второто. Исках да съм момичето, на което би споделил всичко. Исках да съм момичето, което макар и добрия секс, можеше да му даде много повече.

Озова се във водата. Подсмихнах се леко, като прехапах долната си устна. Огледах тялото му, до колкото ми позволяваше водата около нас. Усмихнах се, като сложих ръце на раменете му. Можеше да усети дъха ми по лицето си.
-Предлагам ти всичко, което искаш. -Казах бавно, като натъртвах на всяка дума. Гласът ми беше кадифен, нежен, но и внимателен. Не можех да рискувам да ме разбере погрешно. -Секс. Някой, на когото да му пука за теб. Послушна ученичка или пък не толкова..
Приближих се леко колебливо, но после някакси събрах смелост. Устните ми се озоваха на врата му, като бавно правеха пътечка. Кожата му бе студена, но и много приятна на допир. Ръката ми плавно премина по гърдите му. Водата се леденееше, но нямаше как да усетя студа -бях вампир. А и температурата на тялото ми се покачваше с всяка една част от секундата.
Исках да го целувам без да спирам. Страстта се разпалваше в мен, като не ми позволяваше да мисля за Тайлър или за когото и да било. Бях влюбена, от много много време. И да, не Тайлър, а Деймън притежаваше всяка една част от мен. Тялото, умът и сърцето ми.
Отдръпнах се леко, за да видя неговата реакция. Едната ръка остана на рамото му.