Преди около година, Сиатъл

Не отдавна се бях преместила от Джърси в едно по-спокойно градче наречено Мистик Фолс. Дори имах шанса да бъда съквартирантка с едно удивително момиче,чиято майка спаси животът ми много отдавна.
Това за жалост не пречеше на ангелите да ми пращят задачи от време на време. Използват факта,че съм на земята за да им върша мръсната работа. Като днес,искат да защитя някакъв мъж. Бил е отец ,но е разбрал за родословното си дърво и дългата линия от ловци,която се стиля зад гърбът му. Не разбирам защо е захвърлил расото за да хване ножа. Вярата е по силна от юмрука....но само понякога.
Кръстосвах улиците на Сиатъл като прехвърчах от квартал в квартал,търсех демони и вампири,но не можех да открия мъжът с името Роджър. Наложи ми се да отскоча до Рая за да... презаредя с ангелска сила. После слязох на земята и бях точно до него ,но бях невидима. Заповедите ми бяха да го наблюдавам и да се намеся само ако той има нужда от помощ
Следвах го и изучавах всичко в него. Това как се движи,как говори и най-важното... що за човек е.Определено не бях срещала подобен индивид и някак си се оказах на крачка от това да проваля прикритието си и да го попитам "защо?"...
Ако е такъв борец как то го представиха началниците,то тогава ще е най добре изобщо да не се показвам. Просто си стоях и го наблюдавах,възхитена от характера на това създание.
Дори не усетих кога се сдобихме с компания,а аз не пропускам нищо.Бяха около четири вампира,четири защото Роджър бързо отстрани един.Не знам как го направи,но беше невероятен. И докато аз се чувствах некомфортно в малката тъмна уличка,облечена в къса черна пола,червена блуза и бежов шлифер и високи токчета той не спираше да се бие. Идеше ми да отвия главите на тези боклуци,но заповедите си бяха заповеди...или поне докато не ги пратих подяволите и не пронизах двама от вампирите с ангелският си нож,а после не го подхвърлих към ловецът за да убие другите двама.