Старият дъб

by **Мatthew** Нед Ное 18, 2012 5:58 pm

Вървях бързо, гледайки право напред, което създаваше илюзията, че съм се запътил към някое определено място.Истината обаче беше, че нямах представа къде отивам.За пръв път бях стъпил в този огромен парк и силно казано се изгубих.Тъй като времето беше ведро, алеите бяха претъпкани от дразнещо весели хора.Навсякъде се чуваха радостни гласове, силен смях и малки деца - събрани заедно правеха най-дразнещото нещо на света.Именно за това избягвам парковете, защото не се знае до колко ще успея да овладея гнева си.Току виж съм изтръгнал сърцето на някое усмихнато до ушите хлапе.
Всичката тази радост ме пронизваше през сърцето, а радостните им стонове ми действаха като удар с чук по главата.Като допълнение към това как се чувствах в момента ми оставаше съвсем малко да се побъркам.Опитах се колкото се може по-бързо да се разкарам от там, за това грубо изблъсквах хората, застанали неволно на пътя ми.Постепенно започнах да засилвам крачка, защото усещах как гнева ми напира отвътре и съвсем скоро щеше да експлодира, което нямаше да е никак добре.
Наложи се да спра рязко, защото пред мен се издигаше едно огромно дърво, което със сигурност е на повече от сто години.За пръв път, от както бях излязъл се поогледах и с радост установих, че наоколо няма никой.Нямах никаква представа къде съм, нито как съм стигнал до тук, защото през целия път не бях на себе си.До толкова се бях вплел в мислите си, че не забелязвах абсолютно нищо...
Облегнах се на дебелото стъбло и бавно се свлякох на земята.Свих ръцете си в юмруци и здраво стиснах зъби.Ако продължаваше така....Щях да се побъркам.
-Има ли някой?-шум, наподобяващ счупване на суха клонка привлече вниманието ми.
Извих глава, за да погледна назад, но не видях нищо...

by **Leah S.** Нед Ное 18, 2012 6:20 pm

Не бих могла да си пожелая по хубав и слънчев ден от този.Новата ми къща беше разположена в близост до един от парковете на града,а от спалнята ми съвсем ясно се виждаше големия и стар дъб.Беше ми до болка познат.Първите ми години като вампир,бях прекарала точно тук във Мистик Фолс, и сега се върнала.. дори не знаех защо но..както и да е.
Да се върнем към.Във същия този ден .. бях решила да мързелувам.След седмица преобразяване на къщата имах нужда и от релакс.
Отпуснах се на леглото ми и загледах тавана.Там имаше голямо огледало,което ме отразяваше.Бях облечена със бял анцунг и черен потник със дълбоко деколте.Косата ми естествено се беше разпиляла върху черната завивка.
Повечето неща във стаята ми бяха черни.Не че имах специален мотив.. просто ми харесваше черното.
Усмихнах се на отражението си.Сините ми очи бяха изцъклени толкова много сякаш бях от онези дрогирани тийнеджъри. Вдигнах ръка и се загледах във пръстена ми.Камъка беше истински опал.Спомних си човека който ми го даде..Беше сякаш преди милион години.. е добре де беше минало наистина много време.И начина по който го напуснах ..
Затворих очи пропъждайки спомена.Нямах намерение да се садвам за това.Беше минало прекалено много време ..Станах и отворих широко прозореца,вдишвайки сладкия въздух.Не съжалявах че съм вампир.Все пак един нормален човек,не можеше да види красотата която виждах аз в този момент.Погледнах към дървото и видях един мъж да се спуска бавно по стъклото .. колко позната ми беше тази фигура ..Нима беше възможно ?След толкова години точно тук във Мистик Фолс ?
Реших да проверя дали наистина е той или се бъркам.Огледах се нямаше никой на улицата.Нямаше смисъл да позлвам стълбите и за това просто скочих.Все пак бях на втория етаж ! Минах през храстите и той се обърна питайки кой е.Помислих си че шока ще е по голям ако ..
Да .. Обърна се и ме видя.. едва ли не подскочи.Стоях със кръстосани ръце пред него.
-Здрасти!-казах със тихо.

by **Мatthew** Нед Ное 18, 2012 8:13 pm

В мига, в който извъртях лицето си, очите ми се натъкнаха на нещо, което най-малко очаквах.Пред мен стоеше една до болка позната жена, която от доста време бях изтрил от живота си.В момента, в който я видях се изправих като опарен.Сякаш бях седнал върху нагрят котлон...Лицето ми моментално прие объркана гримаса.
-Да, бе!Не може да бъде...Ти си поредната ми халюцинация.-опитах се да си обясня случващото се.
Трябваше да се дължи на зачестелите ми напоследък видения, които излизаха извън контрол.Иначе какъв е шанса да я срещна, при това точно в Мистик Фолс.И защо сега?!Няма я вече толкова дълго време, през което положих адски много усилия да я забравя.Тя беше първата и единствената ми любов като вампир и раздялата ни не ми се отрази зле.Всъщност, начина, по който се разделихме е прекалено силно казано "раздяла".Тя просто изчезна, а сега я виждам отново.
Затворих очите си и ги стиснах здраво, като едновременно с това се опитах да спра да мисля за нея, повтаряйки си, че всичко е една от поредните илюзии, които се опитват да ме вкарат в лудницата.
-Още си тук.-установих, когато отворих очи.-Защо?Дори и да си напълно истинска мога ли да знам защо по дяволите още си тук?Нито искам да те виждам, нито да те чувам, така че защо просто не изчезнеш отново.Това, както вече установихме го можеш добре.-пуснах й една иронична усмивка, което беше признак, че бях започнал да възвръщам спокойствието си.

by **Leah S.** Нед Ное 18, 2012 8:38 pm

Гледах го с изненада .. какво се беше случило с него?Да не би да полудяваше ?Да не го хващаше критическата.. сега трябваше да е някъде на 800 години.. ако не грешях..
Да не би това да се случваше със всички хибриди ?!Не знаех какво да направя.Просто стоях и го гледах как ме овиквала за това че съм го изоставила.Но той .. той не разбираше.Не знаеше нищо.Ако не го бях оставила .. щяхме да умрем .. и той и аз.Прехапах устни.Той не биваше да узнава това.Не биваше да знае какво се беше случило Детроит,защото тогава .. тогава едва ли щеше да го понесе.
-Аз .. -заговорих със преграхнал глас.-Просто те видях от прозореца и ..
Замълчах.Какво да му кажа ?Дойдох да те видя .. така леко за спорта ?Не не можех да го направя.Не можех да му кажа такава глупост.
-Но ако не искаш ..
Нямаше смисъл.Той беше продължил живота си.Беше ме забравил.Въпреки че го обичах толкова много .. знаех че ще му причиня болка и все пак го зарязах.Но имах ли избор?
-Ами .. тогава ще си вървя.
Казах го с лека тъжна усмивка.Сложих ръце в джобовете на анцунга и се обърнах.
Може би трябваше да го оставя.Виждах го че има проблем и въпреки това пак се правех на кучка .. а не бях такава.Винаги давах всичко за хората които обичах.Мамка му .. не можех да го оставя.Въздъхнах тежко и се обърнах.
-Но знаеш ли ? Няма да те оставя... Ако искаш убий ме,но няма да мръдна от тук !

by **Мatthew** Пон Ное 19, 2012 6:38 pm

Обърнах й гръб, за да не я виждам, но образът й не спираше да нахлува в съзнанието ми.Част от мен искаше да се измъкне от тук, където присъствието й помрачаваше цялата ми същност, която и без това не беше особено ведра.Останалата част пък - точно обратното.От както я няма възникнаха толкова много въпроси, на които най-после можех да получа отговор.Дори ако трябва - насила.Бях способен да изтръгна от нея всичко, стига само да поискам.Методите ми бяха безотказни.В миналото не бих посмял да я нараня било то психически, а да не говорим физически.Сега нещата бяха различни.Сега тя е една от всички, към които съм безразличен.
-Наистина ли?-изсмях се подигравателно в отговор и се обърнах към нея.-Я ми кажи, за каква се мислиш?!А?!Ако смяташ да се правиш на самарянин...Недей.Не се хаби.Ти си последният човек на Земята, от когото бих искал помощ.Защото си лицемерна кучка, която мразя с цялото си сърце.-говорех с доста повишен тон.
Почти крещях, но в сравнение с това какво би могло да стане, може да се каже, че бях напълно спокоен.Макар, че се стараех да запазя самоконтрол, съвсем малко ми трябваше да й изтръгна сърцето.
-"Няма да те оставя."?!-цитирах я с голяма доза ирония.-За малко да се трогна...Няма нужда да се лъжем.И преди си го правила и пак би го направила, но уви.Няма да имаш този шанс, защото нямам нужда от теб.Абсолютно никаква.-направих няколко крачки и застанах на една от нея.
Знаеше, че съм груб, но едва ли е предполагал, че е чак толкова.И със сигурност не подозира, че може и повече.
-Сега се разкарай от тук, защото си ми противна.Наистина не искам да си губя времето в приказки с теб.-последното изречение буквално го изръмжах в лицето й.

by **Leah S.** Пон Ное 19, 2012 6:52 pm

Не можех да откъсна поглед него.Защо трябваше да го прави толкова сложно? Защо просто не го приемеше като .. нормалните хора?
Започна да ме обвинява.Знаех че ще дойде част.Очаквах я.Подготвих се за нея и все пак ми дойде като гръм от ясно небе.Беше се променил,толкова много.Или по скоро чувствата му към мен.Сега беше друг човек с друг живот.
Разбирах го.И аз бих се почувствала по същия начин.Дори може би щях да бъда много по зле от него.
Кучка,лъжкиня ? Започваше да прекалява.Усещах как яростта ми малко по малко надделява във мен.Но по дяволите той не знаеше толкова много неща и не можех да му кажа,но въпреки това в този момент му бях толкова бясна.
-Сега се разкарай от тук, защото си ми противна.Наистина не искам да си губя времето в приказки с теб.
Беше на сантиметри от лицето му.Можех да преброя миглите му.Дъхът му опари кожата ми.Сълзите в очите ми яростно се опитваха да се покажат на бял свят и не знаех колко още ще ги одържам.По дяволите всичко,та аз наистина го обичах и все още беше така.Прехапах устни.Следващото което помнех беше че му бях зашлевила плесница,при това доста по силно от колкото трябваше.И някак не ме интересуваше това,че се опитах да му причиня болка.
-Никога .. -започнах със преграхнал глас.-Никога повече не ме наричай лицемерна кучка.. Та ти си нямаш ни най-малка идея какво стана във Детроит,мамка му !-изкрещях на среща му.Май беше момента на истината.

by Sponsored content

Старият дъб

Старият дъб

Re: Старият дъб

Re: Старият дъб

Re: Старият дъб

Re: Старият дъб

Re: Старият дъб

Re: Старият дъб

Re: Старият дъб