Розовата градина

by **Charlotte Petrova.** Чет Фев 23, 2012 7:44 pm

След като съвсем по "погрешка", Шарлот уби онази стара женица, на която бе въздействала да я приюти и и' предлагаше да пие от кръвта и', древната осъзна, че отново жаждата я бе застигнала и тъй като в малката къща, нямаше никой друг освен безжизнения труп на стара дама, намиращ се в хола, Шарлот реши да излезе на лов. Определено мразеше като и' се наложеше да го прави, никога не можеше да задоволи жаждата си само с един минувач, тъй като тези на които тя се натъкваше винаги, бяха или някакви наркоманчета, чиято кръв бе направо горчива или някакви свръх естествени същества, които доста умело се съпротивляваха, но въпреки това никога не успяваха да се измъкнат и въпреки това в момента момичето не беше в особено настроение да се прави на пантера, скача върху всеки един, пресушавайки тялото му до неузнаваемост. А може би приятната разходка щеше да свърши работа срещу жаждата, като разсея вампирката от нея, или пък може би щеше да стане по зле, като е сред хора и усеща пулсиращата във вените им кръв, особено в момент като този.
Все пак не можеше и да стои в къщата, гледайки този труп пред нея, определено бе нещо за което се налагаше да се погрижи, но точно в момента нямаше нужните нерви, да пренася и крие разни неща, особено ако това бяха мъртви хора.
Взе ключовете за стария пикап, на старата дама и се запъти на някъде, караше съвсем безцелно по учудващо пустото шосе, докато накрая не стигна парка и една доволна усмивка се появи на иначе безизразното и' лице, явно си бе намерила къде щеше да се разсея от всичките тези помисли за кръв. Паркира пикапа на паркинга и най - спокойно започна да ходи по главната алея на парка, докато най - накрая не се озова в някаква прелестна градина, която успя да прикове вниманието и'.

by Klaus. Чет Фев 23, 2012 7:54 pm

Клаус държеше с две ръце лицето на момичето което бе довел тук.Както винаги се усмихваше, а тя го гледаше влюбено, горката си нямаше и на идея, че за него тя представляваше ходеща банка с кръв, която за съжаление нямаше да доживее следващите 5 минути.
Той облиза устните си и заби белите си зъби в нейното малко и нежно вратле.
Не след дълго безжизненото 'и тяло тупна на земята и Клаус го срита под някакъв храст.Обърса устните си с ръка и започна да се отдалечава от мястото където момичето лежеше с бавна крачка.Защо ли я бе довел точно тук?!?Бе толкова скучна..но същевременно красиво.Ароматът му допадаше..С роза от този парк лесно можеше да умае някоя девойка без да му се налага да използва дарбата си..беше започнало да му омръзва.
След около 5 крачки той успя да зърне познат силует..и все пак бе далеч и не успяваше да разбере кой е.Той се усмихна.Обичаше да среща стари познати, може пък да се окажеше, че бе едно от онези твари които той търсеше отдавна..
Клаус бързо се приближи и сложи ръката си на рамото на момичето зад което стоеше.
-О..това си ти...

by **Charlotte Petrova.** Чет Фев 23, 2012 8:22 pm

Докато, Шарлот се опитваше да усети превъзходният аромат на една от червените рози, която бе откъснала усети допир на чужда ръка, върху рамото си, а когато се обърна видя доста познато лице. Подсмихна се лекичко, след което погледна в очите мъжът пред нея.
- Никлаус! - възкликна леко, с изненада в тона си. Не бе очаквала да го види точно тук, или въобще да го види някъде из Мистик Фолс, честно казано се надяваше дори да не го вижда. Не и' бяха много приятни тези срещим но...явно бяха неизбежни.
- "О..това си ти..." не си особено дружелюбен към стар познат, който не си виждал от доста дълго време. Винаги си бил цапнат в устата, но сериозно трябва да поработиш малко върху обноските си, леко ти куцат, но ти си свикнал...така или иначе. - намигна му древната вампирка, след което се усмихна лекичко с ъгълчетата на устните си, макар че усмивката и' изглеждаше доста фалшива, но точно в този момент едва ли би била способна на някоя по - реална или истинска.

by Klaus. Пет Фев 24, 2012 10:56 am

-Някой май е насъбрал малко смелост.Не те помня като такава, Шарлот.
Клаус докосна брадата си и се усмихна весело.
-Виж, вярно е , че не се радвам особенно на срещата ни..но това не е причина да си тъжна!
Той докосна бузата 'и нежно.
-Ей..Знаеш каква си, не вини мен, че си досадна.
Усмивката му все така грееше на лицето му, а очите му погледнаха на страни, а след това отново към Петрова.
-И все пак...какво подяволите правиш тук.
Шарлот беше една от тварите които така го изнервяха с глупоста си, но същевременно им се възхищаваше.Като пеперутки в бурканче.

by **Charlotte Petrova.** Пет Фев 24, 2012 2:43 pm

Древната вампирка извъртя леко очи, докато слушаше досадните му коментари и глупавите начини по които се опитваше да я засегне. Определено не му се получаваше, от доста време спря да приема обиди точно от него.
- Какво?! Не се радваш на компанията ми, ли? Вместо да ме питаш, какво правя тук, се наслади на компанията ми. - намигна му вампирката, след което се засмя иронично и погледа и' плъзна към розата, която държеше в ръката си още преди неприятната персона на Клаус да доприпка при нея. Започна да оглежда всички детайли на розата, като се усмихна лекичко на красотата на цветето, след което съвсем нарочно го изпусна на земята, без това да и' прави особено впечатление.
- Въпроса не е аз какво правя тук. Въпроса е ти защо си тук, в Мистик Фолс?! Какво кроиш отново Клаус? - погледна го с известна доза съмнение, която се разчиташе по зениците и', но веднага се усмихна доволно при вида на събеседника си.

by Klaus. Съб Фев 25, 2012 7:51 pm

Клаус вдигна ръцете си пред себе си и се усмихна.
-Аз?Да кроя нещо?Никога!
Доближи се до ухото 'и и подуши косата 'и.Миришеше на цветя, може би от градината.
-Аз съм добро момче!
Прошепна и докосна косата 'и.*Да се наслад на компанията 'и*Подсмихна се самодоволно.
-Знаеш, че има само един начин да се насладя на компанията ти, Шарли!
*Шарли? Какво забога?Какъв калпан никнейм..Като на куче...Е като се замисля може би и пасва...*
Отръпна се от нея и се опита да изглежда по-сериозно..все пак не беше от типовете които сваляха всичко което мърда...той бе от по-висока класа.

by **Charlotte Petrova.** Съб Фев 25, 2012 8:44 pm

Древната вампирка извъртя очите си в знак на досада. Малките и' засичания с Никлаус винаги бяха нещо от този сорт. Той се заяждаше, но по някакъв доста смекчаващ и лек начин, докато тя не отстъпваше и бе доста хаплива и все пак, щеше да разбере защо той беше тук. И щеше да се погрижи да намери пътя към дупката от която бе излязъл, отново, защото определено нямаше намерение да го засича повече. Беше и'...антипатичен...доста слабо описание.
- Да, добро момче...колкото аз съм човек. - извъртя отново очите си, след което повдигна леко веждата си при следващото му изказване.
- Спри с увъртанията и просто кажи, защо по дяволите си тук!? Очевидно, не си един от желаниете заселници, защо просто не си тръгнеш, както имаш навика? - една лека и детинска усмивка се изписа на безизразното лице на Шарлот, а погледа и' трепна към неговия, улавяйки го и следейки всяка една негова реакция.

by Sponsored content

Розовата градина

Розовата градина

Re: Розовата градина

Re: Розовата градина

Re: Розовата градина

Re: Розовата градина

Re: Розовата градина

Re: Розовата градина

Re: Розовата градина

Re: Розовата градина