Въженият мост

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 3:11 pm

Беше рано сутрин.Събудих се от кошмар.Бях обляна в пот и дишането ми беше учестено.Огледах се и забелязах,че все още съм в стаята си,някак си ми олекна и се почуствах спокойна.Изправих се и погледнах часовника беше доста рано.Тръгнах надолу по стълбите,за да си изпия сутришното кафе.
Неусетно времето отлетя,сякаш с всяка глътка минаваше по един час.Замислих се какво да правя не обичах да стоя на едно място.Захвърлих небрежно чашата в съдомиялната и се затичах обратно към стаята си.Отворих гардероба си и се преоблякох.Отново се върнах на първия етаж...отворих входната врата и излязох.Предимството да живееш в гора е че получаваш много повече спокойствие,а и можеш да водиш когото си поискаш без после да те клюкарят.
През изминалите два месеца не разговарях с никого и ми остана време да опозная околността.
Не далеч от дома ми се намираше един въжен мост никой не ходеше там понеже беше на доста забутано място.Тръгнах към мястото и се наслаждавах на природата.Но до тук с хубавата част,за да стигна до мостта трябваше да мина през едни храсти.Няколко клони успяха да пробият дупка в блузата ми.но най-важното беше да стигна до крайната си цел.С доста усилия успях да се измъкна от храстите и вече се намирах пред една страхотна гледка.Повечето хора не си падаха по мрачни местенца,но мен ме караха да се чувствам осамотено,свободно и най вече щастливо.Отидох до въжетата и се загледах надолу беще доста високо.Отдръпнах поглед смутена от нечии стонове.Очевидно още някой се опитваше да премине през храстите.Дали да помогна...хмм не в крайна сметка който и да беше нека се оправя сам.Седнах на моста като свих леко крак.Издишах до тук със спокойствието сега и друг ще знае за това място.Не обичах да си деля местата с други.Погледнах към храстите и зачаках да видя този който наруши спокойствието ми.

by **Alex Winslow** Пет Мар 02, 2012 5:37 pm

Тъкмо се преместих в това малко градче и се настаних в хотел,докато си намеря къде да живея.Не мислех да пропилявам деня си седейки в хотела,трябва да разгледам града,но може би първо ми трябва една голяма разходка в гората,защото само там мога да бъда себе си.
Набързо си избрах дрехи и се преоблякох,взех чантата си и излязох от хотела.Изобщо не знам на къде отивах,но трябва да разуча.Все пак не може да дойда в това градче и без да съм стъпвала друг път тук да знам къде какво се намира...Влезнах в една гора.Беше тихо,нямаше никой.Точно това ми трябваше на мен-спокойствие.Вървях напред без посока и започнах да усещам,че навлизам прекалено навътре в гората и не знам дали ще мога да се върна после,но сега за това не ми пукаше.Стигнах до някакъв храст и не можех да го заобиколя по никакъв начин.Откъдето и да пробвам да мина,нямаше изход...Хъх,явно ще трябва да мина през него.Досега не ми се беше случвало такова нещо и блузата ми се закачи за едно от клоните.
-Мамка му.
Изпуфтях и докато изляза бях цялата одрана.Дам...браво на мен сега приличам на Тарзан.Подсмихнах се на мислите ми и на вида ми.И погледа ми се спря на едно момиче,погледах я учудено и видях,че съм стигнала до някакво мостче.Все пак стигнах до нещо,а не да се губя все повече и повече,не че сега изобщо знам къде се намирам,но има и друго момиче.
-Здрасти.
Доближих се до нея.
В момента бях много объркана.Изобщо не знам как да се държа с хората.Още от малка свикнах да нося маска на лошо момиче и да не показвам истинското си лице,но сякаш това момиче вече иска да се покаже.Не знам дали е за добро или не.

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 6:02 pm

Стоях и чаках.В един момент от храста изкочи изподрано момиче.Задържах дъх,за да не се спукам от смях.Беше рошава,блузата й приличаше на парцал, изподрана,измачкана.Но не ми пукаше за това тя беше човек личеше си.Какво по дяволите правеше в гората.Приближи се леко и поздрави.
-Хей.
Махнах леко с ръка и се облегнах отегчено на въжетата.
-Какво търсиш тук?
Прозвуча малко грубо затова се поправих
-Извинявай,забравих да се представя аз съм Виктория.
Не подадох ръка вместо това се изправих и се обърнах към нея.Изглеждах някак си странно просто стоях и я гледах с безизразен поглед.Момичето очевидно не хареса това ми държание и леко се нацупи.Засмях се.Тръгнах към нея и подадох ръка.
-Така по-добре ли е?
Погледът ми отново беше безизразен исках бързо да я разкарам от тук. Ще се държа грубо и отегчено ако не подейства просто ще я убия нали е човек.Тя искаше да се представи,но аз най-безцеремонно я прекъснах.
-Таа какво правиш тук?
Отдръпнах протегнатата си ръка и я скръстих заедно с другата.
Сега щеше да стане велика караница.Фигурата пред мен придоби ядосано изражение,беше готова да се разкрещи.Обичах да изкарвам нервите на някого с няколко думи.

by **Alex Winslow** Пет Мар 02, 2012 7:50 pm

Мда..сигурно изглеждам като плашило.Един път да реша да изляза в гората и ще заприличам на плашило.Подсмихнах се виждах,че и на момичето съм и смешна.По-добре да не се гледам в огледалото щото сигурно ще припадне,не сигурно,а на 100%.
Първия и въпрос беше „Какво търсиш тук?“.Просто замълчах после щях да й отговоря на това,тя се представи,но не си подаде ръката както обикновено се прави,това беше странно.
-Мда...по-добре е.
Усмихнах се и хванах ръката й,за да се здрависаме.
-Аз съм Ал...
Тя ме прекъсна и отново попита какво правя тук.Повдигнах едната си вежда гледайки я малко ядосано.Що за възпитание имаше тази?
-Интересува ли те?
Смръщих вежди и я погледнах с леден поглед.По същия начин,по който ме гледаше тя.А като си помисля,че за малко от толкова доста време щеше да излезе добрата Алекс.Виждам защо никога не свалям маската,която нося.Най-вече заради хора като нея.
Не знаех,че тук хората са толкова груби.Явно съм се заблудила,че като е малък града ще е тих и хората няма да са такива...Може би иска да ме разкара,но аз съм си инат и само с тези думи няма да ме накара да си тръгна,напротив предизвиква ме да остана и да се карам с нея.Е,добре свикнала съм на това,пък и какво е една караница пред целия ми живот,през който винаги е имало такива?
-Ами ти какво търсиш тук?
Доближих се още до нея,като не свалях ледения си поглед.Тя ме предизвика,а можех да покажа добрата Алекс,но всеки път като стане нещо такова,сякаш добрата ми страна малко по малко започва да изчезва и маската ми заема мястото й.
Не ме интересуваше много какво ще каже,затова оправих косата си,за да е изглеждам толкова ужасно.Махнах листата от косата си и с ръка се опитах да я среша колкото мога.Няма как да зараснат раните,но поне това можех да направя.

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 8:48 pm

Това момиче ми лазеше по нервите.Вярно е че аз започнах всичко,но всеки си пази територията.
-Първо живея съвсем наблизо.Второ интересува ме,защото тук попринцип не идват хора.
Стиснах юмруци,бях готова да се сбия с нея за територия.Но усетих че полудявам и заприличвам на животно.Изпъшках и отново се върнах в предишната си позиция седнала на мостта до въжетата.
-Сега би ли ми направила услугата да се представиш.
Омръзна ми от нея исках да се махне възможно най-скоро,но очевидно тя не отстъпваше.
-Нова си в Мистик Фолс,нали?И си човек...
Последното го промълвих съвсем тихо не смятах да се овличам в дълги истории за жителите на града.
Слънцето най-сетне проби гъстите клони и обля лицето ми със светлина.Предвид ситуацията и компанията това доста ме успокои.Затворих очи,но момичето започна да говори и се наложи отново да ги отворя.

by **Alex Winslow** Пет Мар 02, 2012 9:04 pm

Да,стана ми ясно защо не идват хора тук.Сигурно като мен,докато стигнат до тук стават като,ами като свине.Ако мога така да се изразя.Сигурно и аз повече няма да дойда тук,но нищо не се знае.
-Аз съм Алекс.
Погледнах я без никакви чувства.Това момиче беше прекалено странно.Просто не знам какво да очаквам да направи.Ту се държи малко приятелстки и изведнъж сякаш изперква и става кучка.Не знам на какво се дължи това,явно хората в този град са толкова странни...Ще трябва да свикна с това.
-Ами...излязох на разходка и се озовах тук.И да нова съм в този град.
Но на следващите й думи отново я погледнах с объркан поглед.Какво искаше да каже с това „И си човек...“?
-Ъъъ...да човек съм,не съм извънземно.
Повдигнах любопитно вежди.
Май не беше много добра идея да се преместя в този град,от няколко часа съм тук,а вече срещнах странни хора.Тя каза,че живее наблизо,а до колкото виждам няма на близо никаква къща,а само гора,пък и сме много навътре в гората.Какво става тук?Надявам се да успея да разбера.

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 9:39 pm

Опа чула ме е ъъъ не ми пукаше.Все пак ще живее в Мистик Фолс да свиква.
-Ъмм мила моя това е то Мистик Фолс.Вампири,вещици,върколаци и всякакви други.
Гледаше ме все едно съм ненормална.
-Ако искаш вярвай след като те ухапят за врата сама ще го осъзнаеш.
Повдигнах вежди нагоре .
-Определено не знаеш как да се измъкнеш от гората нали?
Гората беше голяма и гъста хората лесно се губеха вътре и често бяха нападани от други същества.
-Къде точно живееш?
Трябваше да знам от къде е дошла,за да знам откъде да я изкарам от гората.
Мда..тя нямаше да се махне сама ,но иска неиска все някак си трябва да се прибере,а аз съм единствената в тази гора която няма да я изяде или да й изпие кръвта.Бях сигурна че ще задава много въпроси но бях готова да отговоря на всичките стига да се махне от тук.
Беше ми интересно защо не е проучила града преди да се премести тук.Аз лично бих го направила ако бях човек,защото те се интересуват на какво място отиват и какви са местните.
Тя изглеждаше малко страннна имаше нещо около нея нещо загадъчно,трябваше да разбера ако имаше нещо.Доста дълго време бе тихо затова прекъснах тишината.
-Е?
Повдигнах ръце.

by **Alex Winslow** Съб Мар 03, 2012 2:00 pm

Когато ми каза,че тук има вампири,върколаци,вещици и други започнах да я гледам странно.Да не е луда?Май трябваше да проуча този град преди да се преместя,явно има луди хора тук.Но пък ако е истина...
-Чакай малко...как си мислиш,че просто ей така ще повярвам,че съществуват такива същества?
Гледах я невярващо.
Не знам кой би повярвал на такова нещо,просто досега съм вярвала,че това са само измислици и сега някой идва и ми казва,че е истина и аз просто така трябва да повярвам ли?
Бях замислена и не отговорих на въпроса и.Обикалях в кръг чудейки се какво да правя.Дали е истина или не?Тогава тя настоя да й отговоря на въпроса.
-Все още съм в хотел.
Погледнах към нея.
-Значи...ам...ти тогава какво си?
Веднага попитах след като й отговорих на въпроса.
Освен това да се правя на лоша сега ще трябва да мисля и за това...Не знам дали трябва да бъда каквато съм или просто да продължа да бъда момичето,в което се превърнах...Но сега не е това проблема,сега искам да разбера истината,дали наистина съществуват и ако е така,не знам какво ще стане като знам всичко това,може би целия ми живот ще се промени?Или просто ще се правя,че не знам за съществуването им,което не вярвам да стане.

by **Victoria Blackheart** Съб Мар 03, 2012 4:34 pm

Очакваният въпрос се появи"Какво си ти?"определено беше дълга история.
-Хайде тръгвай по пътя ще ти разкажа.
Не изчаках да бъда последвана.Ходех си най-спокойно напред,докато тя най-сетне не склони да тръгне.
-Доста дълга история е.
Вървях все така спокойно не бързах за никъде.
-Общо взето не съм нищо от това което ти изброих.Може да се каже че съм нещо като хмм хибрид.
Тя облещи очи.
-Смесица между две раси само че при мен са повече.
Очевидно и' стана любопитно затова продължих.
-Моя създател е така да се каже вашия дявол.Той иска достатъчно силно същество,за да започне Апокалипсис.Събира злите същества:вампири,вещици просто всичко за което се сетиш.Прави се магия всеки дава сила и качества от своята раса и така пращат дете на Земята.Ммм да горе долу е това.
Продължих напред като настъпвах сухите пръчки по обувките ми.Те изпукваха силно и огласяха гората.
-А,ти защо реши да се преместиш точно тук?
Интересно ми е защо е избрала Мистик Фолс в крайна сметка не беше особено голямо градче.

by **Alex Winslow** Съб Мар 03, 2012 9:17 pm

Каза,че по пътя ще ми разкаже.Тръгнах напред след нея,гледайки я любопитно какво ще ми разкаже.
-Нищо имаме време да ми разкажеш.
Погледнах я още по любопитно.Все пак не всеки ден някой ти казва нещо,че съществува,за което досега си мислел,че е измислица.Е,все още не съм повярвала напълно в това,което ми каза,но може би е вярно.Защо ще й е да ме лъже?
Айде стига бе и хибриди имало...Май ще ми дойде малко в повече цялата история,която ще ми разкаже,но имах нужда да го знам.Все пак ще живея в този град,трябва да знам с какво си имам работа,нали?
Мълчах и я слушах какво точно ще ми разкаже,че е хибрид,защото не бях много сигурна.
Просто мълчах и слушах.
-Ам имате ли зъби като вампирите във филмите и всъщност ве разбрах какво точно си.Смисъл хибрида е нещо смесено между всички същества,които съществуват ли?
Погледнах я и в следващия момент отговорих на въпроса,който ми зададе преди аз да задам своя.
-Ами...дълга история е.На кратно.Не оставам за дълго в някой град.Местя се постоянно.Може би е заради миналото ми.
Сега може би ще попита какво се е случило,когато съм била малка.Спомних си за всичко и просто се опитах да се отърся от мислите си колкото се може по-бързо.Не исках да си спомням,може би пак ще се затворя в себе си и ще направя някоя глупост.А не исках това да става,трябва да продължа напред без да си спомням,но сякаш винаги се връщам в миналото си каквото и да направя.Сякаш то само ме настига отново и отново и ми пречи да забравя и да почна нов живот.

by **Victoria Blackheart** Съб Мар 03, 2012 9:33 pm

Ходех напред и говорех.
-Нямам зъби ,нито съм хибрид.Аз самата незна какво съм.Просто смесица между много раси.
Смръщих леко вежди дали да я питам за миналото и' все пак каза че именно то я е накарало да се премести.Замислих се дали да я карам да ми обеснява.В крайна сметка аз и' разясних голяма част от своята история.
-И какво точно се случило в миналото ти?
Усетих че въпроса ми не и' хареса,но че все пак го очакваше.
Аз все пак отговорих на доста от нейните въпроси беше нейн ред.
Спрях се и се огледах за да разбера къде сме и отново тръгнах.Все още бяхме далече от хотела,но забелязвах колите които се движеха от другата страна.
-Хей ако не искаш не отговаряй.
Може би и' беше неудобно да говори за това.Въздъхнах на всички ни беше тежко.Повечето жители на Мистик Фолс идваха тук именно,за да забравят миналото си.

by **Alex Winslow** Съб Мар 03, 2012 9:52 pm

Продължавахме да вървим напред.Каза ми,че нито има зъби,нито е хибрид.Не можах да разбера какво точно е,но като гледам и тя не знае точно,затова реших да не я питам повече.
Знаех си,че ще ме попита за миналото ми,все пак ако аз бях на нейно място от любопитство и аз бих попитала.Но трябва да й разкажа.Аз я накарах да ми разкаже за всички същества,сега беше мой ред да отговарям на въпросите й.
-Ами...
Поех си въздух преди да започна да разказвам.
-Като бях малка родителите ми постоянно се караха и спореха,дори не забелязаха какво ми причиняваха с това.Започнах почти да не излизам от стаята си,затваряйки се в себе си,докато един ден вече не издържах на всичко това и избягах.Захванах се с наркотици,което не беше добре и сега вече май се оправих,но постоянно се местя.
Погледнах към нея.
-Това е в най-краткия вариант.
Погледнах надолу.
-И от както избягах с всички се държа зле и не допускам никой до себе си.Не знам сега какво ми става та показах истинската ми същност.

by **Victoria Blackheart** Нед Мар 04, 2012 6:12 pm

Миналото и' определено не е било леко.Сигурно зареди това се е преместила точно тук.Малко градче,не особено известно,далеч от нормалния свят.Едва ли щеше да се приобщи бързо с местните.Повечето щяха да и' се правят на дружелбни в началото,а после просто щяха да я ползват за храна.Това беше минуса да си човек в Мистик Фолс.Погледнах право напред вече се виждаше пътя.В един момент просто спрях огледах се някой ни наблюдаваше.Това не ме притесни особено в гората беше пълно с животни,вампири и върколаци.Погледнах към Алекс очевидно и тя беше осетила присъствието на някой друг.
-Оу спокойно това е всекедневието в Мистик Фолс.Свиквай все пак си човек ще те дебнат.
Направих знак за тръгване и продължих напред.
-Пази се от измамници.Тук е пълно с такива в началото са мили,а после ти изсмукват кръвта.
Засмях се на думите си.Продължавах все така към пътя оттам щях да я оставя да се прибира.
Алекс изглеждаше някак си странно,ходеше,но сякаш спеше права.
Изпречих се на пътя и'.
-Бау!
Тя потрепна и се осъзна,а аз се заливах от смях.
-Е оттук можеш и сама.
Спрях до пътя и я изчаках и тя дойде.
Обърнах се обратно към гората и докато ходех извиках
-Сейонара!
След това просто изчезнах както обичах и да правя.

by **Alex Winslow** Пон Мар 05, 2012 5:51 pm

Продължихме напред.Добре,че беше тя иначе не знам дали щях да мога изобщо да изляза от тази гора.
Не очаквах някой да ми каже нещо такова като,че съществуват вампири,върколаци,вещици...Струва ми се нереално.Как изобщо може да съществуват такива същества?
Отървах се от мислите си,когато чух някакъв шум малко зад нас.Обърнах се,за да видя кой е,но не видях никой.Погледнах объркано и просто се обърнах отново напред.
Думите,които изрече Виктория ми се сториха все едно ми говори за животни.Явно ще трябва да свикна с това.
-Спокойно,не се тревожи.Не се доверявам много лесно.
Продължихме все така към пътя.
Това с изсмукването на кръвта звучеше смешно,но като се замисля си беше съвсем вярно.
Бях замислена и дори не гледах къде ходя изведнъж момичето застана пред мен и каза „Бау!“.Изскочих назад и я погледнах стреснато.Наистина не го очаквах.
-Мерси,че ме изпрати.Чао.
Погледнах как се върна отново в гората и се опитах да пренебрегна това,което се случи преди секунди.
Продължих по пътя.Вече знаех къде се намирам и как да стигна до хотела.

by Sponsored content

Въженият мост

Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост

Re: Въженият мост