Скритата пътека

by **Han Hyun Ri.** Чет Юли 19, 2012 3:44 pm

Ри до толкова бе привикнал със това да не излиза, че беше забравил какъв бе света извън неговата къща, беше забравил мириса на въздуха , беше забравил звука на малките деца които играеха по улиците , беше забравил какъв бе звука на смеха .В близките три седмици Хан се беше превърнал във една безчувствен обвивка.Все едно не чувстваше нищо , нямаше и спомен от онова момче преди !Ден след ден момчето от преди месец изчезванше все повече и повече , а на негово място идваше някакво друго , непознато и различко момче което може би никога нямаше да бъде такъв какъвто беше Ри.Хюн беше доверчив и това много пъти му е играело лоша шега , а да не говорим за другите му качества които винаги са го проваляли в живота.Може би ако това „ново „ момче замени предишния Ри от него ще стане нещо.Обикаляше из къщата намираше си работа , но винаги в главата му се намираше едно място за да мисли за живота и какъв боклук беше той.Днес трябваше да излезе повтаряше си го всеки божи ден , но излизаше ли – не .Изкъпа се облече се и със все още влажна коса излезе, искаше да остане сам , за поределнпът искаше да остане сам .Отиваше към гората знаеше много добре този път , беше му добре известен и можеше да стигне до там дори и със затворени очи . Крачките му ставаха все по – малки и все по – бавни докато накрая не спря наппъло.Тази част от гората не му беше позната, странно мислеше си , че я познава цялата.Знаеше , че има някои скрити места , но не мислеше , че няма да знае такова красиво място.Седна на земята и сложи ръцете си зад врата си и се излегна уморено като затвори очите си .Обичаше да слуша песента на птичките и звука на вятъра който в последните няколко дни не беше много редовен почти нямаше вятър.Усещаше , че някой седи до него и знаеше много добре кой е .Можеше да познае този аромат навсякъде .Знаеше , че тя е срамежлива затова щеше да се направи , че не я усеща и , че не знаеше , че е тук.Но не се сдържа и отвори очите си като и я погледна.
-Там ли смяташ да седиш или ще дойде при мен ?-Попита като й се изплези и се засмя.

by **Eun Hae Ra.** Чет Юли 19, 2012 7:57 pm

Беше един от дните в които Хе Ра обичаше да се разкарва из природата. Слънчево и не много горещо. Стана от леглото си и се запъти към банята. Изкъпа се, облече удобни дрехи и излезе от къщата. Когато момичето пристигна в гората, тръгна по първата пътечка която видя. Крачеше бавно и се наслаждаваше на гледката около нея. Беше се отървала от всичките си мисли..поне за ден. Искаше да си почине пълноценно от всичките градски и семейни проблеми.
Времето летеше толкова бързо, че всичкото това ходене и се стори като цяла вечност. След малко пред нея се откри невероятно красива пътека, осеяна с горски цветя и тук там се виждаше по някое животинче, което търси храна или просто върши...ами животински неща. След още няколко крачки съзря нещо мърдащо в тревата. Приближи се и видя човек...момче...Ри!
Приближи с още малко. В главата и се въртеше странната мисъл да го стресне, но той я усети.
"-Там ли смяташ да седиш или ще дойде при мен ?"
Засмя се. Седна до него и обви ръце около краката си, гледайки в него. Беше толкова сладък.
-Какво правиш тук?-попита тя.

by Sponsored content

Скритата пътека

Скритата пътека

Re: Скритата пътека

Re: Скритата пътека

Re: Скритата пътека