Кръглата пещера

Денят след бала беше приятен. И аз се чувствах така. При други обстоятелства сега щях да си стоя вкъщи и да лежа на леглото, повалена от проклетия махмурлук, който щеше да спечели, ако бях човек. За щастие той не хващаше вампирите и изобщо всякакви други създания, за което съм благодарна.
Реших да изляза малко навън. Мислех да отида и да се разходя по плажа. Отдавна не бях ходила там и щеше да ми се отрази добре. Както и спокойствието, което нямаше да успея да получа, ако бях в града. Сега след бала щеше да е суматоха, а точно от това исках да се измъкна.
Облякох си един бански и върху него нахлузих едни къси дънкови панталонки, и елегантен бял потник. Мислех да прекарам целият ден на плажа, излежавайки се или във водата.
Излязох от къщи и се качих в колата си. След десетина минути най-накрая на града стигнах плажа. Слязох от колата и отидох там. Реших малко да се поразходя. Морският бриз много ми харесваше.
Незнам колко съм вървяла... минути, часове, но изведнъж стигнах една много странна пещера. Влязох вътре и най-отгоре имаше дупка, през която слънцето я осветяваше. Изведнъж усетих присъствието на друго създание, което не беше човек..

Когато погледнах към една от страните на пещерата видях позната физиономия. "Забога защо трябва да я срещам?", помислих си и направих отегчена физиономия. Не ми се искаше отново да търпя "нейната мощ и слава". Нямаше да я издържа ако отново започнеше със "Внимавай, пази се" и прочие.
Затова просто я погледнах безразлично и понечих да изляза от пещерата и да поседя на плажа, когато тя ме заговори. Тежка нощ? Ха за нея може и да е било така, но за мен беше по-скоро забавна интругуваща нощ.
Я и тя не искала да се кара. Какво съвпадение. Най-накрая и двете сме на едно мнение.
- Е, твоята може и да е била тежка, но моята си беше доста забавна и интересна.
Отвърнах и безразлично и се усмихнах. След това се завъртях на крака и излязох от пещерата, отивайки към плажа. Съблякох си дрехите, оставайки по бански и тръгнах към водата. Мислех да се разхладя.
Джесика изведнъж излезе от пещерата и тръгна към мен. "Пфф, явно няма да сме си така безразлични", помислих си.

Джесика излезе от пещерата и също ме погледна странно. Мислех си, че ме е последвала, но пълното й със сарказъм изречение каза обратното. "Какво,да не искаш да си разбия главата в някоя от подводните скали?", тросна ми се тя и тръгна към водата.
- Всъщност това не е лоша идея!
Отвърнах й с насмешка и се изкикотих. Ами нямаше да ми пука особено дори ако цялата пещера се срутеше върху нея. Не съм се загрижила точно за нея.
Тя влезе във водата и ме игнорира. Хубаво да се правим, че не се забелязваме.., помислих си и на свой ред също я изключих. Плувайки минаха няколко скучни и дълги минути. Джесика не отрони нито дума и по едно време започна да става неловко. Е така и така беше тук, няма да я оставя на мира.. Доплувах неусетно до нея и заговорих, стряскайки я. Явно доста се беше поотпуснала.
- Как мина балът ти?
Попитах я саркастично. Всъщност много добре знаех как е минало. Зле и неудобно. Но тъй като затова се сетих първо и засега нямах друга интересна тема започнах с тази.

"Нима ще стоиш на 1.60,не ме разсмивай.", попита ме Джесика и се засмя. Не ме изчака да отговоря и заплува на по-дълбокото. Знаеше, че ще я последвам. Заплувах след нея и дори я задминах, отивайки на около три метра дълбочина. След това тя ме попита как е минала моята вечер. Сигурно знаеше как е минала, но тъй като подхванах тази тема и тя реши да се включи. След това доплува по-навътре към мен.
- Една дума - интрига.
Отвърнах й и се усмихнах. Джесика се засмя. Едва ли не е забелязала падащия полилей и кавгата ми с Елена. Всички я видяха.
- Навярно си забелязала падащия полилей който замалко не смаза двойничката ми.
Довървих усмихвайки се злобно.
- Но признавам щеше да ми бъде сто пъти по-забавно, ако я беше смазал.
Довърших и двете прихнахме да се смеем.

"Както винаги,където е Катрин,там е и шоуто,не ти ли се е искало просто да седнеш с някой на кафе и да си побъбриш,вместо постоянно да си във вражда с всички наоколо?", каза ми Джесика, с което се опита да ме накара да се почувствам зле от това, че съм във вражда с половината град, но не успя. Защо всички си мислеха, че нямам "хора", в компанията на които се чувствам страхотно. Това, че се държах с нея по този начин не означаваше, че е така с абсолютно всички. Имах близки, които мога да нареча приятели, но това, че не съм й го казвала не й даваше основание да си го мисли.
Не след дълго тя излезе от водата и седна на пясъка. Последвах я и седнах до нея, заглеждайки се във луната. Вече се беше смрачило.
- Джесика... виж, това, че се държа гадно с теб и половината Мистик Фолс не ти дава основание да ме мислиш за пълен аутсайдер без... хм, как го каза.. приятели. Аз се държа така с тези хора защото имам причина да го правя, но теб не те бърка каква е. Да имам приятели, с които обичам да излизам и с които се забавлявам, не че е твоя работа, но все пак щом подхвана темата.. Знаеш ли всички си мислят, че щом се държа като безчувствена кучка с тях се държа така и с всички, които познавам. Е ти и те грешат! Аз имам шепа "хора", с които съм близка и с някои дори още по-близка, но това, че не знаеш за тях не е причина да си мислиш обратното. Тези, които са спечелили моето доверие и уважение са много малко и с тях се познавам от много отдавна. Причината да не харесвам хора като Елена е...
Замълчах. Джесика ме беше принудила да и кажа тези неща, но мисля, че вече беше достатъчно. Не беше нейна работа да знае тези мои работи и нямаше да й ги споделя.
- Е... не сме толкова близки!
Завърших. Реших че е време да си тръгвам пък и вече ми беше омръзнало да седя тук затова станах и си тръгнах.