Алеята на влюбените

С Майкъл минахме през вкъщи. Взех си набързо един душ, обух си дънки, навлякох някакво черно впито потниче, в което смея да твърдя, изглеждах неустоимо, вързах косата си във висока опашка, обух си кецовете и бях готова да прекарам един прекрасен ден с Майк.
Като се замислех, аз почти не го познавах. Да, познавах тялото му и вече знаех някои подробности, за които някои хора дори не подозираха, но не знаех нищо за самия Майкъл, за семейството му, за интересите му, за начина му на живот. А и той не знаеше тези неща за мен.
Затова реших да го замънка в парка. На разходка, където можех да си го разпитвам на спокойствие... а и предполагам, ако ме прихванеха лудите можех да го бутна в някой храст и пак всичко да си е под контрол. А и може би тайно се надявах да се случи и нещо такова.
Вървейки се намерихме на алеята на влюбените. Държахме се за ръце, отвреме навреме спирахме по средата на алеите, за да се целуваме.
- Еее, разкажи ми всичко за себе си. - усмихнах се най - накрая.
- Какво обичаш да правиш, как минават дните ти, откъде идваш, накъде отиваш и т.н. Искам да знам всичкоо за теб.

Хмм...тя ми зададе интересен въпрос.Досега не се бях замислял за това.
-Ами дните ми минаватт...в спане, защото може би вечерта съм бил на някой луд купон.-засмях се.-Ам...идвам от Лондон и отивам къмм...ами към сърцето ти.-казах шеговито.
-Ами ти слядурче...какво ще ми кажеш за теб.-започнах да се лигавя и да и щипя бузките.
Аз също искам да знам ВСИЧКООО за тебб.-засмях се и я целунах.

- Първоо мразя, ама наистиня мразя да ми щипят бузите! - отбелязах сериозно, а погледът ми беше толкова заплашителен, че Майк поклати глава така, сякаш ми обещаваше,че няма да повтори тази грешка. Надявах се, тъй като бях откъсвала глави за тази глупост. Та аз не бях дете!
- Тъй като спомена Лондон, и аз оттам идвам и както съм казвала един два пъти не отивам наникъде - засмях се
- Искам да кажа, никога не планувам, живея ден за ден и така. А дните ми са изпълнени с купони, момчета, алкохол и цигари - изплезих му се
- Така че, бих казала, че доста си приличаме - свих рамене невинно и го целунах отново.
А и като заговорихме за цигари, спрях за секунда и извадих една кутия от чантата си.
- Искаш ли? - обърнах се към Майк.
Все пак може би и той имаше този вреден навих. Усмихнах се сама на себе си.

Предложи ми цигара.Хмм...не бях пушил от около 2 дни.Извадих си идна от кутията и зачаках да се сети да ме даде запалка.Тя запали нейната и ми подаде запалката.Запалих си своята и и я върнах.
-Значи не обичаш да те щипят по дурките...хмм.-засмях се.
-Искаш ли да поседнем малко.-казах посочих и пейката пред нас и вдишах отново от цигарата си.
Виктория кимна в знак на съгласие и седнахме.

Седнахме на пейката и мълчаливо запушихме цигарите си.
- Е? И какво друго обичаш да правиш освен да ходиш по купони? - наруших мълчанието аз, дърпайки си от цигарата.
- В смисъл, имаш ли си хоби а- у? Или по цял ден спиш и се шляеш? - засмях се.
Обичах да задавам въпроси. На Майкъл очевидно не му беше много до това да се занимава с глупостите ми, ноо това беше положението. Пък и какво друго можехме да правим в парка?
Огледах се. Имаше цъфнали храстчета. Така че идеята ми все още можеше да влезе в употреба. Пък и минувачите не бяха чак толкова много. От друга страна можехме пак да отидем от тях. Но за момента се въздържах и зачаках да ми отговори.

-Ами аз обужавам татусите.-засмях се.
-Сигурно снощи си забелязала че имам доста.-засмях се.Дръпнах си от цигарата за последен път и я загасих след това я захвърлих някъде.Огледах татусите на ръцете ми.
-Тази http://prikachi.com/images/504/5007504O.jpg ми е любима.-усмихнах се и и я показах.Имах още няколко но от всички тази ми беше любима.
-Направих я наскоро.Преди да дойда тук.И наистина много я харесвам.-усмихнах се.

Усмихнах се и прокарах пръст по ръката му. Наистина татуса беше много добър.
- В такъв случай предполагам и ти си забелязал моя - засмях се.
Майкъл беше малко изненадан. Сякаш снощи в бързината, превъзбудата и така нататък беше пропуснал татус, разположен на доста видно място що се отнася до секс. Мястото на татуйровката не можеше да бъде точно описано или поне русият ми мозък все още не се беше сетил за нещо по - умно от " 5 пръста под пъпа".
Погледа на Майк продължаваше да е леко въпросителен, въпреки, че мънкаше някакви глупости, с които уж обясняваше, че го е мернал.
Станах и смъкнах дънките си леко надолу където се показа задпис " Speak without words".
- Не ми казвай, че не си го видял? - засмях се, хвърлих изгаснялия фас на земята, седнах в скута му и го целунах отново.
С всяка изминала минута намирахме нови общи неща един за друг.

Е не бях забелязал татуса и но си имах оправдание.Бях заслепет от красотата и а и точно в онзи момент бях зает да правя доста по важни неща от това да издирвам татуси.
-Амии... аз таковаа... ами аз чак сега разбрах че имаш татус.-засмях се и я целунах.
-Бях зает да правя други неща.-отново я целунах.
Настъпи мълчание.Стоях и се наслаждавах на красотата и.
-В момента вкарвам плана си за деня в действие.-казах без да отлепям очи от Вики.

- Планът ти за деня? Онзи в който ми се наслаждаваш? - засмях се, а Майк кимна с глава.
- Е, лошо няма - свих рамене аз.
С дясната си ръка погалих бузата му, докоснах леко с пръсти устните му, спуснах ръката си по врата му и после по гърдите му. Сякаш си припомнях пътя на тялото му, по който бях минала снощи.
И после го прегърнах. Държах го така сякаш никога нямаше да го пусна.
- Знаеш ли - прошепнах в ухото му - ти си първото момче, което не изоставям на сутринта. И колкото и тъпо да звучи... съм нереално щастлива с теб. Ти ме преавиш щастлива така както никой друг не е успял досега. Макар че се познаваме едва от вчера. - засмях се сама на себе си.

Думите и погалиха сърцерто ми.Говореше ака искрено.Усмихнах се и я целунах нежно.
На мен тя също не ми беше безразлична.
-На мен ти също не си ми безразлична.-усмихнах се и я притиснах до себе си.
-Какво те накара да останеш при мен на сутринта.Защо го нарави щом досега не го беше правила.Защо реши аз да съм този при който да устанеш.-казах гледайки я в очите.Исах да разбера защо го е направила това.

Поклатих глава. Всъщност нямах абсолютно никаква предства. У него сякаш имаше нещо което ме привличаше и изпитвах нуждата да съм покрай него.
- Ти за мен си онази сила, която върти планетите около слънцето - засмях се.
- Преди да те срещна всяка вечер бях при различно момче, а на сутринта излизах тихомълком като по филмите. Но ти... докато те гледах как спиш и за пръв път се почувствах..... на правилното място - свих рамене.
Не можех да опиша чувството каквито и думи да използвах. Е, вече е друга тема дали и той изпитваше същото по някакъв начин, но както и да е.

Пгледнах я в очите.Те светеха.Бях щастлив когато съм с нея.Изпитвах нещо което никога досега не бях изпитвал.Изпитвах нужда да съм до нея.Не исках да се отлепям от прегръдката и.Просто мълчах...не знаех какво да кажа.Притихнах я силно до себе си а след това я целунах нежно.
-Искаш ли да си моето момиче.-изкочи от устата ми след целувката.Думите бяха изречени тихо но Виктория нямаше как да не ги чуе.Гледах я в очите и очаквах отговора и.

Естествено, че исках. Не знаех как точно да отговоря на така зададен въпрос. Много мъже искаха да съм тяхното момиче, но по съвсем различен начин. А аз си бях кучка и никога не исках никой от тях - бяха ми само за удоволствие.
-Искам ти да си моето момче.. - прошепнах и го целунах.
Една дълга и страстна целувка. Не бях целувала така друго момче от много, наистина много време.
Когато все пак се отлепихме не си казахме нищо дълго време. Просто стояхме и се гледахме. Хах, изпълнявахме плана на Майк - наслаждавахме си се. Дори и да исках да кажа нещо, не знаех какво,а и не исках да развалям момента.

Да...тя беше моето момиче.Беше с мен.Само моя...и на никой друг.Нещо в мен тръпна когато чух думите и.Наистина се почувствах щастлив.Усмихнах се...та аз не можех да срия усмивката си.
-Какво ти се прави сега.-усмихнах се и нежно я целунах.Със всяка неша целувка аз все повече не исках тя да се отделя от мен.Исках я близо до себе си.Исках да мога да я прегръщам и целувам когато поискам без да има някаква пречка помежду ни.

Целувките му бяха наелектризирващи. Всяка една от тях ме караше да се чувствам като на седмото небе. Исках го както никой друг.
- Нямам представа какво ми се прави. - засмях се
И наистина - не ми се ходеше по кафета, паркове или градинки. В момента исках да сме само аз и той, и никой друг
-Просто искам да съм с теб - казах му и го целунах отново.
- Така че, давай ти идеите, а аз ще отхвърлям и одобрявам - ухилих му се и го целунах.
Пак и пак - никога нямаше да ми омръзне.

Аз също си нямах напредстава къде да отидем.Не ме и интересуваше къде съм.Само да бях с нея.
-Хей...защо винаги трябва аз да мисля къде да отидем.-казах сърдито и се засмях а след това я целунах.
-Мен също не ме интересува къде съм...с теб бих отишъл и на край света.-усмихнах се и я целунах.
-От много време не съм се чувствал така.С теб се чувствам щастлив.Харесва ми да си в прегръдките ми.Да те целувам.-целунах я продържително.

За момент се зачудих. Наистина само той избираше къде да отидем.. е не, напълно де - аз го домъкнах в парка... ъгх, ненужни подробности...
Харесваше ми, че той беше искрен с мен. Радах се, че го правех щастлив, така както и той правеше мен.
- Амииии, щом и двамата не знаем къде да отидем има вариант да не мърдаме оттук - оплезих му се - или може да се върнем във вас.... - направих лекичка пауза, не знах точно какво се опитвах да постигна, но пък там си беше единственото място за уединение.. после можеше да го набутам по душа.
- А по - късно може да се разходим до някоя дискотека и да се напием - разсмях се.
- Ето ти предложения, избирай си - изплезих му се отново и го целунах.

Идеите бяха добри.Щеше да е добре довечера да излезам да пийнем макар че това нямаше да свърши добре.
-Да идеите да добри...след малко тръгваме.-засмях се.
Апартамента ми беше единственото бясто където можеше да се осамотим.
-Хей мъничее...-започнах да се лигавя.Започнах да я гъделичкам отново а тя се смееше доста силноо.
-Само колко си хубава когато се смееш.-целунах я.

- Стига си ме гъделичкал - казах след като отвърнах на целувката му
- Не ме интересува дали си намерил слабото ми място или не, но не ти позволявам да го използваш току така - казах сърдито и го целунах по носа.
После се изправих, хванах го за ръката и го накарах да стане. Аз от своя страна се качих на пейката и му скочих на гърба.
- Сега за наказание ще ме носиш - оплезих му се и той без много възражения започна да върви. Вече се връщахме обратно към колата.
- Значи сега се прибираме и после ще ходим да пием нали така? - засмях се аз, а Майк кимна. И тази вечер усещах, че щяхме да си изкараме прекрасно.


P.S. Пиши направо у вас.