Някъде по някое време ... има ли значение ?!

by **Дерек Вон Монро** Съб Фев 25, 2012 9:18 am

'' I give women pleasure, if they desire, it is of course the greatest pleasure they will ever experience.. ''

Слънчевите лъчи се прокрадваха из мижавите процепи на щорите и с пощипване по кожата на Дерек успяваха леко по леко да пропъждат с груби ритници съня му. Каква наглост ... Дори слънцето си позволяваше да го буди , а Дерек обичаше да спи толкова много ... Някой ден може би би могъл да проспи живота си .. Кой знае ?!
-Ставай ленивецо ! - каза си той мрънкайки , като извади ръце от завивките , след това изрита няколко пъти с крака и тялото му се откри.
''Как пък не'' каза си един вътрешен глас тъй силно звучащ като самия Дерек.И БАМ в следващия момент тялото на нашия човек се завъртя съвсем пъргаво и лицето му се забучи задушаващо във възглавницата.
Ето това беше .. Да се опълчиш на сутришната ленивост си беше почти ''Мисията невъзможна'' и наш Дерек бе напълно на това мнение.Мързела го бе натиснал толкова здраво към леглото ,че наистина щеше да му отнеме много време да се отлепи..
''тадъм тадъм'' ... точно бе на път да заспи отново , да се отнесе до там до където бе стигнал приятни я му сън и този ужасен шум изпиука на няколко сантиметри от главата му..
Естествено ... телефона . Този нахалник явно също бе решил да буди Дерек .. или по-точно този който прати смс-а.
Нашия човек надигна глава , ръмжейки като ранен мечок и протегна ръка към телефона си.Натисна едно малко копченце и големия екран светна.Дерек премижи с очи няколко пъти ии смс-а гласеше следното
''номер ......... с който искахте да се свържете в .... на .... се включи.''
Сериозно ли .. та това беше вчера едва по същото време .. Това беше .. явно трябваше да става..
Дерек се обърна по гръб , вдигна краката си в посока към тавана и в следващия момент скочи пъргаво.
''Имаш цяла вечност да спиш тъпанар такъв ... ставай .. '' каза си той и в следващия момент изстреля задника си към гардероба ,в който имаше прекалено много дрехи , които бяха буквално на топка , готови да се играе футбол с тях ..
Както и да е намери се една блуза ,която явно все още не бе обличана за да се намери в същото състояние и едни панталони.Нищо заинтригуващо , нищо екстравагантно ..
След това гледката от прозореца го привлече.Едно симпатично , сексапилно русо момиче минаваше покрай къщата му.
... И какво можеше да се очаква друго. Нашия човек се изстреля на вън и мина пред момичето.Сложи едната си ръка на тила си и каза :
-Сутришна разходка ? - и се ухили очаквайки мацката да му сипе деликатно

by **Scarlette.** Съб Фев 25, 2012 10:01 am

След поредния луд купон, Скарлет отново имаше махмурлук, чувстваше се ужасно...напоследък всяка вечер излизаше.. беше се превърнала в предишнато вечно купонясващо момиче, щеше да бъде трудно да се вдигне от леглото, но все пак трябваше да се срещне с най-добрата си приятелка в 11 часа и трябваше да побърза, защото сега беше 10. По принцип, тя не можеше да стане по- рано от 11, тя обожаваше да спи, но въпреки това се нафигна от леглото, отиде до банята да си вземе душ набързо, след това застана пред гардероба и започна да се чуди какво да облече, в този момент, телефона и издаде някакъв звук, беше получила съобщение, което гласеше " Моля те, не закъснявай и този път!" , момичето погледна часовника и видя, че вече беше станало десет и половина, затова набързо си облече блуза и дънки, обу си обувките, оправи си косата и се гримира,отиде до кухнята с цел да си направи кафе , но се сети, че ще закъснее, взе чантата си и излезе от къщата си. Мястото на срещата беше близо, така че сигурно нямаше да закъснее... дори можеше да подрани, затова реши да отиде до там пеша.. малко разходка. Докато вървеше изведнъж едно момче се изпречи на пътя й и каза " Сутрешна разходка?" усмихвайки се... Явно момчето искаше да се запознаят..оо, или явно се познаваха и тя не го помнеше.. щеше да бъде неудобно, ако е така... за жалост Скарлет бързаше, въпреки това се замисли какво да отговори... момчето беше сладко ... какво пък ако закъснееше малко.. Тя го погледна с усмивка и каза:
- Мм, не точно.
продължавайки да го оглежда и да му се усмихва го попита:
- Ъъм, познаваме ли се?

by **Дерек Вон Монро** Съб Фев 25, 2012 10:26 am

-Не - отсече Дерек бързо и усмивката му се изтри от лицето.
Обаче русокоската нещо му лъхаше познато.Наш Дерек пое дълбоко въздух и що да усети.Тя бе същата като него-вампир. И не просто вампир ами също като него една от първите.Жалко , закуската му щеше да почака.Силно си мислеше ,че ще похапне с блондинка тази сутрин ,но явно нямаше да стане.
-Дерек Вон Монро - представи се с маниер нашето момче и свали ръката от тила си , като можеше да се обзаложи че преди малко е приличал на пълен идиот... Или по-точно някой 17 годишен хлапак,който ходатайства из кварталите и се чуди как да забие някоя какичка..Така де верно че и на нашия Дерек му бушуваха хормоните ама все пак можеше да живее и без зарибявки и подобни маймунщини.И без това не си падаше много по милостите .. грубите ласки си му бяха в кръвта.

by Sponsored content

Някъде по някое време ... има ли значение ?!

Някъде по някое време ... има ли значение ?!

Re: Някъде по някое време ... има ли значение ?!

Re: Някъде по някое време ... има ли значение ?!

Re: Някъде по някое време ... има ли значение ?!