Charlotte Black.

Име: Шарлот Блек

Години: 22 човешки, 686 вампирски

Раса: Вампир

Външен вид: Студенина. Това излъчваха очите на Шарлот. Загубили бяха отдавна онзи блясък, който придаваше човещина на момичето. Бяха загубили искрата на живота. Очите, те издаваха всички тайни нали, а Блек беше момиче с много такива, но за тях по-късно. Вглеждаш се в тях и забелязваш, толкова нюанси на зеленото, сливащи се един в друг. Спускаш се надолу и там виждаш, прекрасни скули, малко и късо носле...и устните и. Плътни и бледо розови, като долната устна, беше малко по-голяма от горната, както при повечето хора. Чертите и бяха така чувствени, така идеални. Тялото и беше съвсем нормално за момиче, изглеждащо на крехките 22 години. Косата на Шарлот стигаше до кръста. Черна като Абанос. Имаше огромен контраст между мраморно бялата и кожа и тъмната и коса. Беше като изваяна скулптура. Тъничък кръст, разкошно закръглен ханш и дълги крака. Стилът и на обличане, говореше за това, колко ексцентрична беше всъщност. Един ден момичето можеше да е с обувки на висок ток, а на другия с кецове. Може би, само и единствено модата и носеше някаква радост. Това ли беше нещото, което я държеше "жива"? Тя отдавна беше умряла, но само вътрешно.

Характер: Това, което може да се обясни с думи, е само една десета, от целият и характер. Буйна, импулсивна, решителна...това бяха някои от думите, които се приближаваха да същността на Шарлот. Жаждата за мъст я заслепяваше. Егоизмът и не позволяваше да види, колко всъщност самотна и нещастна е. Тя не беше сама, в никакъв случай. Имаше ужасно-много познати, нека така да ги наречем. А истинските приятели се брояха на пръсти. Ала все пак това да си сам е различно, от това да си самотен. Мен, моята особа и аз. Тези думи я мотивираха да продължава напред. Не се спираше пред никого и нищо, за да постигне целите си. Целеустремена. Още една дума, прибавена към списъка. Тя не е била такава, не и преди да разбере за сестра си, не и преди да я превърнат във вампир. Едно решение, променило целият и живот. Едно решение, което я преследва и до днес, определя и характера на госпожица Блек.

История: Всичко започва далеч от този континент. Европа. Или по-точно Италия. Ах, тя толкова обичаше родината си. Летата прекарваше в Неапол, а през останалото време беше в Рим. Макар и в онези години, Италия е била една от най-красивите и богати на изкуство, държави в света. Баща и - Марк Бианчи, по-късно сменил фамилията си на Блек, бил доста богат и уважаван човек. Една нощ преобърнала живота му. Девет месеца след тази нощ, пред вратата му било оставено бебе. Малката Шарлот. С дни Марк се чудил какво да прави, накрая решил да я отгледа, запленен от красивото дете. Когато е била на десет, двамата с баща и се преместили в Америка. Тогава сменили и фамилиите си. С времето тя ставала все по-красива. Била възпитано и умно момиче. Италианския акцент с времето се загубил и тя била като една истинска американка. Вече била на 16. Една вечер Шарлот решила да говори с баща си. Дни наред репетирала пред огромното огледало в стаята си, какво точно да каже. Отишла до вратата на бащиния кабинет и почукала на огромната врата. Сложила ръка на бравата и с лек натиск, я отворила.
- Татко, извинете. Дано не Ви преча.
Седнала срещу бю
Казала Шарлот и отишла до бюрото на господин Блек. Седнала в едно от креслата, срещу него, а той вдигнал глава от документите, по които работел.
- Кажи, Шарлот.
Отвърнал и той, и се усмихнах. Младата госпожица изпитвала огромно уважение към баща си. Почит, която не бе изпитвала към никого другиго. Ценяла всеки един момент, отделен от него. И всяка една минута, в който той се грижел за нея. Детството и не било лесно, израснала без майка и сменяйки държавата, но не казвала нищо, защото мислела, че баща и винаги решава правилно.
- Аз мисля, че искам... тоест искам да знам, коя е майка ми. Как се е казвала, защо ме е изоставила, защо не се е появявала през тези 16 години. Съжалявам, татко, но трябва да знам. Тези мисли ме побъркват, карат ме да се чудя, да не би аз да съм виновна.
- Недей, Шарлот. Знаеш, че мразя да говоря на тази тема. Няма смисъл. Казвал съм ти го и преди, онази жена не заслужава да бъде споменавана в тази къща.
Момичето наведе глава и една сълза се спусна по лицето и. Хвана полите на огромната си рокля, готова да тръгне и тогава бащиния и глас, прозвуча с известна топлина и мекота.
- Името няма да ти кажа. Тя беше първата ми любов, имахме връзка. Афера. Беше омъжена и знам, че беше грешно, ала се случи. Не ме карай да се чувствам засрамен, дъще. Когато те остави имаше бележка, че не може да каже на мъжа си. Че те оставя при мен и не иска да чуе и за нас. Съгласих се. След това получих второ писмо, че е родила още едно дете. Момиче. Елена Гилбърт. Знам само това, повече не ми и трябва. Сега ме остави, Шарлот. Нека не задълбаваме в темата.
Момичето стана и тръгна. Заключи се в стаята си. Сестра. ,,Значи сега, майка ми прегръща друго момиче. Приготвя дрехите за баловете на друга, докато е болна бди над друго дете. Защо не аз? С какво съм по-различна? По-лоша?'' Това се въртеше в главата на момичето. Започна трескаво ден след ден, седмица след седмица да търси всичко за това момиче. Намери я, наблюдаваше я. Един ден разбра, че е превърната във вампир. Вече беше на 22, бяха минали 6 години от онзи разговор, но тя продължаваше да мисли за него. Беше разбрала за вампирите още на 21, но чак сега се беше престрашила да бъде превърната и да разруши живота на сестра си. Започнала да търси някой, който да я превърне. Може би някой, който да мрази Елена наполовина колкото тя. Години наред следеше всяко нейно действие, а с времето в нея не беше останала и капка душевност. Сега я намери, след като беше изгубила следите и.
- Добре дошли в Мистик Фолс.
Каза Шарлот и се усмихна, докато колата и задминаваше табелата.

Лик: Megan Fox

Допълнително: Има пръстен с лапис-лазули, който я предпазва от слънчевата светлина.
Любимо питие - уиски
Обожава да си купува обувки, те са нейната слабост.

P.S - Видях, че ликът на Меган Фокс, беше освободен от момичето, което я използваше (::