Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

by **Lillian Merindore** Пет Мар 02, 2012 6:05 pm

Единственото, за което мислех в момента, беше как да се спася. Ангелите бяха обградили къщата, писъците на приемните ми родители се чуваха може би на километър от лятната им вила в Колорадо, а като че ли никой не се сещаше за мен. Вече знаех какво съм, бяха наясно, че всичко случващо се е по моя вина и, че хората тук ще умрат, но ако бях толкова важна, значи трябваше да бягам.
-Мамо, страх ме е..
Прошепнах, стискайки Лидия Мерондор за ръката. Защо те не правеха нищо? Можехме поне да се скрием някъде, все пак къщата беше голяма...
-Бягай, Лили, бягай колкото можеш по-бързо и не се обръщай назад!
Извика тя, бутайки ме към стълбището. Послушах я, стиснах по-силно куклата си и се затичах нагоре. Затворих вратата на стаята си и се скрих под леглото. След малко чух, как вратата на всекидневната се отваря, последва писъка на майка ми, а след това настъпи и ужасната тишина. Единственото, което можех да доловя, бяха приближаващите се стъпки и бясното биене на сърцето ми. Все така притаила дъх, видях и черните мъжки обувки, крачещи по пода на същата стая, в която до преди месец редях пъзели. Стиснах медальона си и си представих как се пренасям на по-добро място, точно като героинята във филма от миналата вечер. За съжаление, това ми движение не остана незабелязано и преследвачът ми се наведе застрашително. Лицето му беше страшно, цялото в белези. Протегна ръката си към мен, опитвайки се да ме издърпа, но в следващия момент проблесна бяла светлина и всичко изчезна.
Намирах се на доста по-студено място, беше вечер и най-важното, бях съвсем сама. Само с куклата и медальона си. Заоглеждах се наоколо, но не виждах никой познат. Спасих се, а дори не знаех къде съм попаднала. Е, поне ясно можех да заявя, че от всичките ме заобикалящи дървета, явно се бях телепортирала в парк. Много голям и страховит. Тръгнах бавно надолу, треперейки от студ. Страхувах се, че лошите отново ще ме нападнат, а нямаше кой да ми помогне.
След около половин час се примирих, че съм се изгубила.
-Има ли някой тук?
Извиках с последна надежда и седнах върху една от пейките до мен. Разплаках се, прегръщайки порцелановата кукла.

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 6:57 pm

Тряснах вратата на стаята си и бясно тръгнах надолу по стълбите.
Току що получих поредното обаждане от марионетките на баща ми.
Взех ключовете и заключих имението си.Качих се в колата и бясно подкарах към парка.
Обаждането този път нямаше нищо общо с мен ставаше въпрос за едно дете.Малоумният ми баща беше решил да пусне своите приятелчета подире и` само защото е антихрист.Някой път се замислям от всички семейства които можеха да ме осиновят как попаднах точно на баща ангел.
Погледът ми блуждаеше по пътя.Сега не се тревожех толкова за себе си отколкото за онова дете.Аз можех и сама да се защитавам,а тя въпреки,че растеше бързо все още беше прекалено малка,за да се предпази сама.Разбрах че родителите и` са били убити и сега баща ми идваше насам за нея.Часовника издаде звук вече беше дванадесет часа ..едно малко дете стои само в този час в парка.Сърцето ми се сви какво ми ставаше никога не съм се интересувала толкова за някой друг освен за себе си.
Вече забелязвах няколко пейки затова осъзнах,че съм пристигнала.Оставих ключовете без да ги издърпам и побягнах в тъмнината.Заоглеждах се къде може да отиде едно малко дете.Продължих да тичам и най-накрая я открих сгушена на една пейка.
-Намерих те.
Момиченцето се изплаши.Реших,че ме е помислила за някой който ще и` навреди.Гушна куклата си и затвори очи.
-Хей,спокойно тук съм,за да ти помогна.
Две големи очи проблеснаха в тъмното и се вгледаха в моите.Докоснах ръката на детето беше премръзнала.
-Ето вземи моето яке.
Свалих си якето и я наметнах.Седнах до нея на пейката.
-Те преследват и мен от доста дълго време.
Сведох поглед надолу към земята.
-Знаят че си тук.
Детето подскочи.
-Спокойно всичко ще е наред.Обещавам ти.
Стиснах ръката и`.

by **Lillian Merindore** Пет Мар 02, 2012 7:53 pm

Седях върху същата пейка, около меk нищо не се променяше, е, с изключение на клаксоните на автомобилите, явно в близост до парка, а чувството за вина ме убиваше. Все още не знаех къде се намирам, но не това беше най-важното в момента. Добрите хора, които ме обожаваха, вече бяха мъртвиq заради мен. Не трябваше да бягам. Може би щях да телепортирам и тях, стига да знаех как точно го правя...
-Не, не ме наранявай!
Подскочих, чувайки гласа на жената зад мен. Явно бяха чули и плача ми. Стиснах очи, свивайки се още повече върху студената дървена плоскост. Дано всичко свършеше бързо и без да ме боли. Никога не съм обичала болката. Веднага обаче се опулих насреща й, чувайки частта с "помощта". Точно от това имах нужда в момента-някой, който да не иска да ме убие, пък било то и от нищо появилата си жена пред мен. Явно бях твърде отчаяна.
-Наистина ли? Не си ли ангел...от лошите?
Все още ми беше трудно да си представям ангелчетата от книжките като зли преследвачи.
-Благодаря ти..
Добавих тихо, взимайки якето й. Все още леко се боях от нея, но умирах от студ. Потупах мястото до мен, избърсвайки навлажнените си очи. Не беше голяма гордост да плачеш пред непознат, това и аз го знаех.
-Защо преследват и теб? Да не би и твоята майка да е най-лошия демон? Да не си ми сестра?!?
Отдръпнах се леко, гледайки я подозрително. Казваше, че са по петите ми, а тя самата седеше спокойно в парка...
-Коя си ти? Как ме откри?

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 8:21 pm

В един момент детето започна да задава много въпроси и се чудех как да отговоря на всичките.
Въздъхнах тежко и започнах.
-Като за начало не не съм ти сестра.Моята история започва от ада.Луцифер ако разбира се знаеш кой е да кажем дявола решава да създаде същество достатъчно могъщо и силно за да създаде "Апокалипсис".Той и злите същества правят нещо като ритуал.Всеки дава по нещо от силата и качествата си.Така създават дете.Изпращат го на Земята с цел унищожение.Но то е осиновено от семейство в което бащата е ангел.И така това дете бях аз.Щом навърших 15 разбрах за силите си и избягах от дома си.Приемната ми майка умря,а приемния ми баща беше твърдо решен да ме убие.Доста векове вървеше по етите ми сега живея тук около два месеца,но въпреки че знаеше къде съм не пожела да довърши целта си.Сега иска да хване теб.Днес получих обаждане в което ми беше обяснено,че идва насам и къде точно си.Но не се безпокой...
Извадих колието си изпод дрехите.
-..винаги свети,когато идват сега са много далече.
Усмихнах се и се загледах в момиченцето.Беше толкова малка как можеше да се опитват да убият такова прекрасно дете.
-Оуу извинявай не ти казах коя съм.Аз съм Виктория.
Усмихнах се мило,как ми се искаше да се върна във времето и отново да съм малка.

by **Lillian Merindore** Пет Мар 02, 2012 8:41 pm

Загледах се в нея с любопитство. Вече започвах да й имам доверие, изглеждаше много по-добра и мила от ангелите.
-Разбира се, че знам кой е Луцифер. Той е създал майка ми, Лилит!
Възкликнах горда от себе си, показвайки й моя медальон. Беше златен, във формата на сърце, а отзад с красиви букви беше изписано "Лилит"
-Тя не ме обича...даже не се интересува от мен, но...така и не можах да се разделя с това. Напомня ми за нея и поне до някъде се чувствам свързана с истинската си майка.
Започнах да обяснявам, но бързо млъкнах, давайки думата на нея. Явно с всички смесени деца ставаше едно и също-родителите им ги изпращаха на земята, а осиновителите им умираха...поне повечето.
-Но ти не изглеждаш като най-страшното нещо на земята..даже напротив. Много си добра.
Усмихнах се, загръщайки се по-плътно в якето. Почти се бях стоплила, а този факт бързо ми оправи настроението. Поне до някъде.
-Защо те искат да ме убият? Не съм направила нищо на никого. Дори не съм разказвала за демоните...-наведох се към нея, прошепвайки по-тихо-Знам всичко за тях. И за вампирите. И..върколаците...
Поклатих глава. Те бяха най-страшните. Погледнах отново към медальона й.
-Аз съм Лилиан. Приятно ми е.
Протегнах ръка към нея, вече напълно спокойна, че няма да ме нарани. Имаше достатъчно време за действие, а и донякъде бяхме преживели едно и също...може би ме разбираше.
-Значи работата ти е да предпазваш деца като мен? Или баща ти иска да убие само мен...

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 9:14 pm

Тя каза доста мили думи по мой адрес и това ме накара да се засмея.
-Знам,че не съм страшна,но това е само с тези които на мен ми харесват и ме карат да се усмихвам.
Момиченцето беше изключително сладко как може собствената й майка да не я обича.Но все пак това беше Лилит тя е изключително зла и безкрупулна.Беше ми мъчно за доведената ми майка поболя се от тревоги зареди мен,как ми се искаше да върна времето и да й кажа сбогом преди да си тръгна.
Замислих се и от очите ми прокапаха няколко сълзи,но побързах да ги изтрия.
Детето се представи и подаде ръка към мен.Аз я стиснах и отново се усмихнах.След това тя зададе поредния си въпрос,но на мен не ми пречеше да й отговарям даже ми беше приятно.
-Ами всъщност...досега не съм мислила за друг освен за себе си.Но това че баща ми е тръгнал да гони малко дете ме накара да побеснея.Въпреки че растеж бързо трябва да признаеш,че все още не можеш да се биеш с тях.Именно това ме накара да дойда тук.
След като отговорих отново погледнах медальона въпреки че все още не светеше усещах че баща ми е на близо сякаш ми дишаше във врата.Задушавах се като знаех че съм навън и той може да се появи.Вярно е че преди това ще получа знак ,но нещо ме караше да мисля,че трябва да се махнем от тук.
-Искаш ли да дойдеш в дома ми?Тук не си в безопастност.
Усмихнах се приятелски.

by **Lillian Merindore** Пет Мар 02, 2012 9:44 pm

Замислих се над предложението й. В действителност, вече нямах свой дом, ангелите го бяха окупирали, пък и беше доста студено тук...
-Добре, въпреки че са ме учили, че не трябва да тръгвам с непознати.
Усмихнах се, ставайки от пейката. Намерих си нова приятелка, която можеше да ме защитава от лошите, при това, в страшния парк.
-Вики, нали може да ти казвам така? Къде съм? И как точно се озовах тук...Да не би да имам моя собствена фея? Ти ли си тази фея?
Всички ми казваха, че говоря твърде много, както може би правех и в момента, но щом ангелите бяха лошите, създанията на дявола добрите, а смесените деца-жертвите, то и аз трябваше да си имам фея кръстница, нали така?
Хванах Виктория за ръката, чакайки търпеливо да определи посоката. Не знаех как изобщо е дошла до тук и дали нямаше пак да направим някоя магия, но каквото и да ставаше, радвам се, че точно тя ме откри. Вдъхваше ми надежда, че може би оттук нататък нямаше да ми се налага непрекъснато да бягам.
-Нали не ти преча? Мога да мълча и изобщо няма да усетиш, че съм тук!
Направих се, че заключвам устата си и хвърлям ключа и стиснах по-силно ръката й.

by **Victoria Blackheart** Пет Мар 02, 2012 10:13 pm

Засмях се като реши да си заключи устата.Направих знак с ръка.
-Готово отключена е никога повече не я заключвай.
Поведох детето към колата си.
-Ти си едно малко сладкишче на никого не пречиш.
Отворих вратата на колата.
-Настанявай се удобно,защото пътя ще е дълъг.
Недостатъка домът ти да е в гората.Важното беше че там ще сме в безопасност.
Реших да не карам бързо както на идване,защото все пак сега не съм сама,а и неисках да плаша Лилиан.
Детето се настани удобно на седялката.Аз се просегнах и и` сложих колана.След това затворих вратата,заобиколих колата и се качих на шофьорското място.Забелязах че преди малко съм забравила ключовете оставени на таблото.Запалих и отеглих леко и спокойно.От време на време поглеждах към Лилиан.Тя все още мълчеше и на мен ми стана изкючително смешно.
-Няма ли да кажеш нещо нали ти отключих устата.
Детето изглеждаше унесено очевидно бе имало тежък ден.
Обърнах се и започнах отново да следя пътя.Не исках да я разпитвам за антихристите сега,но определено ми беше любопитно да науча нещо повече за тях.
Дали Луцифер имаше планове и за нея както имаше за мен.Защо ангелите и демоните бяха във война след като всичките са толкова еднакви.Едните гонят малко момиченце,а другите искат да го използват,за да постигнат целите си.

by **Lillian Merindore** Съб Мар 03, 2012 1:58 pm

Усмихнах се, след като ми "отключи" устата, но въпреки всичко реших да не си играя с късмета, който от няколко минути имах и продължих да вървя тихо до нея. Стигнахме до колата й и с малко помощ от нейна страна, седнах на предната седалка. Чувствах се много горда от себе си, тъй като досега не ми бяха позволявали, но не казах нищо. Не можех да се радвам, след като семейството ми беше мъртво.
-Щом настояваш..
Казах след известно време, тъй като гледах през стъклото на вратата до мен. Обожавах да се возя в коли, а гледката отвън, било то и през нощта, винаги ме изумяваше. Толкова много светлини, мигащи реклами и хора, които тъкмо излизаха навън.
-Как точно се казва този град? Изглежда ми доста голям...И къде точно живееш?
Засмях се, осъзнавайки, че сигурно вече съжалява, че ми е отключила устата. Зачудих се за момент, но след малко, съвсем уверено й показах порцелановата кукла.
-Все още си няма име, въпреки че я имам откакто се помня...Може ли да я кръстя на теб? Приличате си донякъде..но ти имаш по-хубава коса. И аз искам такава като порасна. Може да ти направя плитки, ако искаш, но не гарантирам, че ще станат хубави..
Допълних тихо, тананикайки си песента, звучаща от уредбата. Можех да запомня всяка дума от дадена песен, стига да слушах внимателно.

by **Victoria Blackheart** Съб Мар 03, 2012 4:19 pm

Усмихнах се когато отново заговори.Гласът и` беше толкова сладък.
-Това е Мистик Фолс.Не е особено голям,но тук живеят повечето същества.
Лилиан издърпа порцелановата кукла която гушкаше от доста дълго време.
Показа ми я и на лицето ми отново се появи широка усмивка.
-Красива е като теб.
Тя предложи да кръсти куклата на мен бях поласкана.За първи път някой се държеше толкова мило с мен.
-Наричай я както искаш.Винаги я носи със себе си и нека тя да е твоят талисман. Ще те кара да се усмихваш както правиш ти с мен дори моментът да е труден.
Разроших леко косата на Лилиан.Вече бях отворила част от сърцето си за някой друг.Вече не бях егоиста който мислеше само за себе си. Погледнах отново към пътя,но този път се изненадох.От небето се спускаше дълга бяла линия.Паникьосано издърпах медальона си.Той светеше в ярко зелен цвят.Погледнах към Лилиан тя нямаше изражение просто стоеше вцепенено.
-Дръж се.
Извиках леко и настъпих газта.Колата се понесе по пътя все едно летеше.Момиченцето издаде леко притеснен звук и стисна силно куклата си.Не виждах гората и това не ми харесваше.Ще бъда истински спокойна когато видя познатите дървета.Нощта беше изключително тъмна само фаровете на колата хвърляха светлина върху пътя.Преместих погледа си към небето.Бялата линия избледняваше,но медальонът ми все още светеше ярко.Очевидно вече са пристигнали.

by **Lillian Merindore** Съб Мар 03, 2012 6:58 pm

-Добре, обещавам ти, че ще е винаги с мен. И от сега нататък ще я наричам Вики.
Усмихнах се, връщайки поглед към пейзажа навън. В действителност пътя се оказа доста дълъг. Скоро сградите бяха заменени от дърветата на започващата гора, а тъмнината пред нас донякъде ме плашеше. Предчувствие или не, започнаха да ме побиват тръпки, а в момента, в който Виктория извика по-силно, изпищях, пускайки куклата на пода. Стиснах силно края на седалката, поглеждайки притеснено към жената до мен.
-Това са те, нали? Дошли са за да ме убият!
Проплаках, докато бялата светлина ме заслепяваше. Покрих очите си с една ръка, а с другата тръгнах да търся куклата, само че не я намерих. Междувременно Виктория увеличи скоростта, а колата полетя по пътя. Всичко отвън се размазваше, тишината се нарушаваше единствено от свистенето на гумите, а изражението й беше...странно. Донякъде плашещо. Нямаше и следа от милата ми приятелка. Жената до мен наистина започваше да прилича на създанието на злото.
-Можем ли за им избягаме? При това с кола...
Попитах паникьосано, гледайки към медальона. Буквално осветеше, а светлината над нас започва да избледнява. Какво ли означаваше това? Спасихме ли се или точно обратното?

by **Victoria Blackheart** Съб Мар 03, 2012 7:19 pm

Опитах се да поправя изражението си,за да не я плаша.
-За наш късмет първо ще търсят в парка,но след това ще претърсят на всякъде.Само и единствено у дома ще сме в безопасност.Има направена магия,не могат да открият имението ми стига аз да не реша.
Продължавах да карам със същата скорост.От време на време отклонявах поглед към куклата която беше паднала на пода.
-В момента бързаме,защото на открито не сме в безопасност...и мож....
Млъкнах когато забелязах завоя към вътрешността на гората.Завих рязко и цялата кола се разлюля.
Беше тихо даже прекалено не се чуваше абсолютно нищо.Това ме накара да се разтревожа.
Задминавах дърветат, а те сякаш нямаха край.Тъмнината обземаше всичко.
В един момент натиснах спирачките и детето излетя напред добре че беше с колан.Веднага се откопчах и слязох по най-бързия начин.Изкарах Лилиан от колата,но тя се наведе да си вземе куклата.
-Не,няма време по-късно ще ти я донеса.
Повлякох детето заедно с мен към входната врата.Отключих възможно най-бързо.Лампите все още светеха както ги бях оставила по-рано.
-Ти се настани някъде тук,но не излизай на вън аз ще отида да прибера колата в гаража и ще ти донеса куклата.
Лилиан тихо и послушно без да възразява седна на дивана и се сгуши в меката тапицерия.
Спрях се за момент и се усмихнах приличаше на ангелче от онези които рисуваха по картини.Бързо отместих погледа си и изхвърчах навън.

by **Lillian Merindore** Съб Мар 03, 2012 7:37 pm

Коланът сякаш ме преряза на две, след като Виктория рязко наби спирачките. Не успях да изрека нито дума. Просто послушно следвах инструкциите й, осъзнавайки, че и тя може да пострада заради мен. Какво беше толкова сбъркано с мен, че всички страдаха заради присъствието ми?!? Само че не ми се вярваше точно Вики да се превърне в следващата им жертва. По-скоро щеше да е обратното, вярвах, че може да ги победи.
-Моля те, пази се!
Казах притеснено, докато тичах след нея към къщата. Веднага щом влязохме вътре, сякаш усетих магията. Без възражения се настаних върху мекото канапе. Поех си дълбоко въздух, опитвайки се да успокоя дишането си, но имах чувството, че сърцето ми ще изскочи.
-Не излизай, те ще те хванат, а и са повече от теб!
Извиках притеснено, изтичвайки отново до нея. Не можех да изгубя единственото същество, което знаеше каква съм и не се страхуваше да ми помогне.
-Нали каза, че има магия в къщата, остани тук с мен, а аз ще те пазя!
Поставих ръце на кръста си, гледайки застрашително към гората отвън.

by **Victoria Blackheart** Съб Мар 03, 2012 8:11 pm

Наведох се леко и прегърнах Лилиан.
-Виж излизам за съвсем малко и се връщам обещавам.
Детето отказа да ме пусне,но аз се обърнах и тръгнах.Отворих вратата и излязох.
Тръгнах към колата,но се спрях и се огледах.Нещо не беше наред въздуха сякаш се нажежаваше.
Обърнах се и видях Лилиан която не ме беше послушала и бе излязла навън.Изглеждаше уплашена,но все пак пое въздух и прекрачи прага на имението.Вече не беше в безопасност.Погледнах я разочаровано от постъпката и' ,но в момента в който тя изпища извърнах поглед напред.Група от ангели стояха пред мен и ми се усмихваха самодоволно.
-Опита се да се скриеш Виктория-каза един от тях,а след това нареди.-Хванете ги и двете.
Те тръгнаха към мен.Изражението ми придоби смразяващ вид.Очите ми целите почервеняха,но както знаеха те това нямаше нищо общо с вампирите.В момента бях изтощена нямах достатъчно сили,но се опитах да ги отблъсна всичките.Само че водачът им ме хвана през ръце очевидно бе осетил,че не мога да се бия.Съпротивлявах се,но без успех.Детето изпищя когато я зграбчиха.
-Кажи им да я оставят.Вземете мен убийте ме,но тя е само едно дете не е виновно за нищо.
Свлякох се на земята,а фигурата над мен продължи да ме държи.
-Виктория размекнала си се.
Засмя се силно и стисна ръцете ми още по-силно.
-Само че,вече важната не си ти,а тя.
Посочи Лилиан с пръст и направи знак да я донесат.Тя се съпротивляваше и пищеше,а те я опъваха.
В един момент нещо се случи с нея.Това накара ангелите да променят самодоволните си изражения.

by **Lillian Merindore** Съб Мар 03, 2012 8:35 pm

Бях си наумила, че ще й помогна и нищо не можеше да ме разубеди. Малко след като Виктория излезе, изтичах след нея и отворих вратата. Беше ме страх, но сякаш нещо ми подсказваше, че мога да победя лошите. Този път бях готова...или пък не?
-Не. Ние сме екип и няма да те оставя сама!
Скръстих ръце пред себе си, давайки й ясно да разбере, че не може да ме върне вътре. Прекрачих прага и тъкмо щях да възразя, срещу недоволния й поглед, когато групата от ангели застана зад Вики.
-Зад теб!
Изпищях, сочейки към гонителите си. Каквато и увереност да имах до преди малко, тя се изпари по-бързо от страховития мъж, който първи тръгна към приятелката ми. Бяха много повече и въпреки че тя първоначално успяваше да отблъсне атаките им, главатарят на лошите успя да я хване. С ужас установих, че това бе не друг, а мъжа с белега, който се опита да ме хване. Е, явно и той ме разпозна, защото злата усмивка се разля по устните му. С Виктория си размениха няколко злобни коментара, след което някой ме хвана през кръста и най-нахално ме повлече напред. Не беше честно, та дори Виктория можеше спокойно да ме разнася напред-назад, какво оставаше за двуметровите чудовища пред нас.
-Защо ме преследвате? АЗ не съм направила нищо лошо! Пуснете ни!!
Виках и се извивах в ръцете им, но нямаше кой да ни чуе. Усещах, че няма да стане по-добре, а Виктория изглеждаше точно толкова безпомощна, колкото и аз, затова затворих очи и започнах да си повтарям наум "Отдръпнете се".
След това усетих как цялото ми тяло се загрява, а някаква сребриста светлина заплашва да пробие през клепачите ми. Престраших се и отворих очи, само за да видя, как всички ангели са ме зяпнали, а онзи не само ме беше пуснал, а и стоеше...под мен?!? Май току що полетях...

by **Victoria Blackheart** Съб Мар 03, 2012 9:13 pm

Ангелите гледаха очудено нагоре.Аз последвах погледа им и видях Лилиан,която летеше.
Всички стояха очудено и невярващо.Използвах това време за да избутам ангела зад мен.Изправих се и поставих крак върху него.Усещах силен приток на сила.Хванах го за блузата и го изпратих в отсрещното дърво.Ангелите които преди малко държаха Лилиан не помръднаха от местата си само стояха и гледаха изумено.Изпуках си пръстите на ръцете залашително.
-Взимайте си водача и се връщайте там от където сте дошли.
Те не изчакаха втора покана и тръгнаха.
-Спрете се..
Те замръзнаха по местата си.
-.и да кажете на баща ми следващия път да дойде лично.
Погледнах нагоре Лилиан все още се рееше във въздуха.
Очевидно беше изумена че може да лети.Обърнах глава.Групичката от ангели беше хванала под ръка водача си,а той беше вперил поглед в мен сякаш казваше"Пак ще се върна.".Направих знак с ръка да се махат.Лилиан наблюдаваше внимателно от горе.Те се събраха и изчезнаха просто ей така.Единственото което напомняше че са били тук бе дългата бяла линия по небето.
-Хей можеш ли да слезеш.
Погледнах към Лили.Тя продължаваше да е във въздуха.

by **Lillian Merindore** Съб Мар 03, 2012 9:48 pm

Не можех да повярвам, че всичко това ми се случва. От една страна много се радвах, че мога да летя като фея във въздуха, но от друга-това страшно много ме плашеше. Каквото и да ми беше обаче, тези долу забравиха защо са дошли и просто ме гледаха изумено. Те не можеха ли това?!? Вики първа се опомни и за отрицателно време запрати мъжа с белега в едно от дърветата. Подчинените му просто гледаха към приятелката ми, донякъде със страхопочитанието, с което може би удостоиха и мен, все пак бях на повече от два метра височина. Усмихнах се доволно и и изпратих с поглед, вече жалко изглеждащите ангели. Виктория ги беше поставила на мястото им и въпреки че щяха да се върнат, може би за един, два дена можехме да си отдъхнем. Странно беше, че дори започвах да разсъждавам така.
-Бих слязла...стига да знаех как...
Проплаках надолу, ритайки с крака във въздуха. Издигането ми се беше видяло лесно и без усилия, но със слизането май щях да имам проблем. Наложих си отново да се успокоя, затворих очи и след малко усетих твърдата земя под мен. Отново се бях справила! Преди обаче да осъзная това, побързах да изтичах до Вики и да я прегърна.
-Толкова ме беше страх! Най-вече от главатарят им. Той уби осиновителите ми..

by **Victoria Blackheart** Съб Мар 03, 2012 10:27 pm

Лилиан успя да слезе и побърза да ме прегърне.
-Не се плаши това е един от глупавите приятели на приемния ми баща.Дълго време ме гонеше където и да ида,но му дадох да се разбере и не се и върна повече.Получавах само и единствено обаждания нещо като сплашване.
Придърпах детето нагоре и я взех на ръце.
-Гладна ли си?
Незнаех за нея но аз умирах от глад.Тръгнах напред към открехнатата врата.Докато вървях осетих топлите ръце на Лилиан върху косата си.Радвах се че всичко свърши поне засега.Те щяха да се върнат беше сигурно,но нямаше да им позволя да направят нещо на малкото същество което носех на ръце.
Влязох в имението и затворих вратата зад себе си.Направих го бавно и се загледах към тъмната гора.
Беше зловещо нощем,но пък гарантираше спокойствие.Оставих Лилиан на дивана и отидох до кухнята.
Отворих хладилника нямаше кой знае какво,зеленчуци,плодове,кисело мляко и много алкохол.Затворих вратата намусено.Замислих се едва ли на едно малко момиченце му се яде кисело мляко.Обърнах се към Лилиан.
-Обичаш ли сладки?
Детето се усмихна и кимна.Погледнах в един шкаф имаше купени курабийки не ги харесвах,но все пак когато пазарувах винаги взимах.Отворих кутията и отидох до дивана.Не очаквах че ще ми се случи всичко това.Може би ако знаех че ще ми се налага да пазя малко дете щях да бъда по подготвена.
-Хей,ще ми разкажеш ли за антихристите?
Беше ми любопитно какви сили имат и защо ангелите толкова усилено ги преследваха.Като се замисля съвсем скоро Лилиан няма да е малко дете.Това беше едно от нещата които знаех за антихристите те растяха много бързо,но до определена възраст после сякаш времето спираше за тях и не остаряваха.

by **Lillian Merindore** Нед Мар 04, 2012 12:19 am

Сгуших се в нея, оставяйки я да ме отведе отново в къщата. Повече нямаше да излизам без нейно разрешение..е, освен ако не й трябвах. Междувременно се замислих над това, как уж най-страшното същество може да е толкова грижовно. Може би откакто напуснах Ада, не се бях чувствала толкова спокойна. А сега, в прегръдките на Виктория, почти забравих за случилото се преди малко.
-Да, доста!
Възкликнах радостна, че се е сетила за това. Не бях яла от..може би цяло денонощие и коремчето вече ме болеше. Седнах на дивана, облягайки се назад. Ако зависеше от мен, никога нямаше да нахалствам до толкова, че да искам и храна, но щом Вики предлагаше, не можех да откажа.
-Йей! Обожавам ги! Особено онези с парченцата шоколад отгоре...мога да ям само това, в продължение на седмици.
Търпеливо изчаках да ми донесе вечерята и си взех една курабийка. Отхапах доволно, спомняйки си, че до преди час не вярвах, че изобщо ще оцелея, а сега си ядях сладки на дивана.
-Антихристите....тоест децата като мен ли?
Беше ми трудно дори да произнасям този термин, камо ли да се назовавам с него, но явно това беше като отделна раса...Оставих сладката на масата и се обърнах към Виктория.
-Не си спомням точно раждането ми. Знам само, че след известно време започнах да осъзнавам, че се намирам в креватчето си, а над мен се въртяха играчки. Не знам дали и другите бебета помнят това, но първия път, когато видях майка си, тя се усмихна. Взе ме на ръце, постави този медальон на врата ми и ме понесе нанякъде. Чух, че нарича мястото "Ад" и вече знаех, че не е нищо добро, но ми харесваше. Даде ме на някаква жена, тя пък на друга и ме отведоха много далеч. След около година, вече можех да пиша, чета, изучавах двайстия си език и всички демони ме гледаха с голямо уважение. Лилит обаче, така и не се появи. Ангелите откриха скривалището ни и демоните, които ме гледаха, трябваше да ме отведат на Земята. Така се озовах пред къщата на семейство Мериндор. Демонът ми спомена, че съм много специална и силата се крие в мисълта ми, но не знам какво означава това. Не знам как полетях...просто се случи.
Заиграх се с медальона, спомняйки си отново и отново лицето на истинската си майка. Едва ли някога ме е обичала, щеше да е странно...

by **Victoria Blackheart** Нед Мар 04, 2012 5:51 pm

Заслушах се внимателно в историята и'.Беше като онези приказки които разказаваха на децата.Толкова необикновенна и вълшебна.Не бях чувала за деца които след раждането си започват да осъзнават къде се намират.
Взех една курабийка от кутията и отхапах.Веднага след първата хапка я оставих на масата.Лилиан ме погледна очудено.
-Ммм просто не ги харесвам.
Коремът ми изръмжа леко не бях яла абсолютно нищо цял ден.Наместих се на дивана и пуснах телевизора,за да забравя за глада.Започнах да превъртам каналите нямаше нищо интересно.В един момент Лилиан спря рязко ръката ми.Даваха новините,съобщаваха за убито младо семейство и изчезнало момиченце.Сигурно това бяха осиновителите на Лилиан.Погледнах към нея.Тя стоеше вцепенена,а очите и' бавно се навлажняваха.Усещах че не се чувства приятно.Сложих ръка на гърба и' и леко го разтърках.
-Хей,спокойно...
Исках да кажа нещо повече,но знаех че и' е трудно и че ще е най-добре да млъкна.Въздъхнах и я прегърнах.Усетих едри капки по блузата си.Риданията и' бяха силни и неутешими.Притиснах я още по силно към себе си.Идеше ми да се разплача заедно с нея.Преди време и аз изгубих много важен човек за мен и все още се отвинявах за случилото се с приемната ми майка.Може би ако не си бях тръгнала сега нямаше да ми се налага да бягам от приемния си баща.Знаех,че майка ми нямаше да е жива,но поне нямаше да се отвинявам и щях да бъда щастлива.Не издържах на всичката тази тъга която се разнесе из цялата стая.От очите ми започнаха да капят ситни капки,но побързах да ги изтрия.Лилиан все още плачеше и трябваше да запазя спокойствие.Трябваше да съм силна в такива моменти.

by **Lillian Merindore** Нед Мар 04, 2012 6:36 pm

Докато спокойно довършвах втората курабийка, Виктория се зае да сменя каналите. Музикални, немски, френски, анимационни филмчета и най-новите филми, които още даваха по кината. Успявах да разбера за какво точно се говореше, преди още да бях чула думите. Поклатих глава, отказвайки се повече да играя ролята на ненормалното момиченце със сили. Изведнъж обаче, един от каналите накара цялото ми тяло да изтръпне от ужас. Изпуснах сладката на земята, а тя от своя страна се разчупи на поне стотина малки парченца върху килима под нас. Присегнах се и хванах ръката на Вики, която спря да си играе с дистанционното.
-"...полицията не е открила доказателства за влизане с взлом. Няма откраднати предмети, а в града вече се носят теориите за серийните убийци, отвличащи децата на жертвите. Властите отново съобщават за Лилиан Ейвъри Мериндор, намираща се в неизвестност от този следобед. Детето е било облечено..."
Отворих уста, за да задам поредния си въпрос, само че в главата ми не се сформираха правилните думи. Да знам какво се е случило е едно, но да обявят смъртта на осиновителите ми, точно както всяко друго убийство в страната, беше съвсем друго. Усетих, как очите ми се навлажняват, а след малко избухнах в неудържим плач. Ненавиждах се, заради това, което сполетя семейството ми, знаех, че трябва да се махна оттук, но и ме беше страх, повече от всякога.
-Защо ме преследват? С какво съм заслужила това? Ако е нещо, свързано със силите ми, можеш ли да ми помогнеш, за да ги разбера напълно? Ако знам как да се защитавам, ще мога да се махна оттук и ти няма да си в опасност заради мен.
Прошепнах, заровила лице в косата й. Нямаше смисъл да плача, сълзите ми не можеха нищо да променят. Изправих се отново, заставайки пред Виктория.
-Донякъде сме еднакви. Какво точно можеш ти, за да опитам и аз?

by **Victoria Blackheart** Нед Мар 04, 2012 6:57 pm

Лилиан намери сили и спря да плаче.След това ме попита за силите ми.
Какво да и' обясня все пак при мен е едно при нея друго,аз съм голяма смесица,а тя антихрист.Не вярвах да и' помогна като и' обясня моите сили,но все пак нека да опитам не ми костваше нищо.
-Мога много неща.Може би това което най-често правя е...
Реших да и' покажа,защото и да се опитам не мога да го обясня.Както ставаше всеки път,очите ми станаха червени,а кожата ми придоби леко тъмен отенък.Гласът ми вече не бее нормален,беше дрезгав,като на чудовищата от старите филми на ужасите.Това до някаква степен и мен ме плашеше.
-Ето това е Лилиан просто се съсредоточавам и то става.Най-важното е да имам контрол в противен случай мога да те убия само с поглед.
Това беше главната ми дарба да убивам с поглед.В началото не можех да контрулирам силите си и по моя вина загинаха много хора.Но тогава бях кучка и ми беше забавно да ги гледам как стенът и молят за пощада.Аз не се оитах да взема контрол над силите и те просто надделяха.Убивах наред беззначение дали има причина.За мой късмет Луцифер ме спря той искаше хората да страдат дълго и мъчително.Подчиних му се и започнах да овладявам силата.След като бях достатъчно мощна реших че не трябва да има някой който да ме командва и просто отказах да изпълнявам заповеди.
Усетих,че доста се замислих.Погледнах Лилиан,тя беше затворила очите си и се концентрираше.Опитваше се да направи това което и' показах преди малко.Затаих дъх и просто зачаках.

by **Lillian Merindore** Нед Мар 04, 2012 8:14 pm

Концентрация? Това ли беше необходимо? И двата пъти, в които използвах силите си, бях или много изплашена, или ядосана. Силни емоции, които сякаш отключваха дарбите, за които дори не подозирах. А когато се опитах да сляза на земята, в действителност изпразних съзнанието си за всичко останало и се съсредоточих върху действието...
-Добре, нека пробвам и аз, но...това с убиването не ми харесва..
Отсякох, затваряйки очи. Исках и моите да почервенеят като нейните. Останалото щеше да е страховито, дори и за летящо дете като мен.
-Е, получава ли се?
Попитах след няколко минути, в които мислено си оцветявах очите. Изтичах до огледалото, висящо на една от стените и се надигнах на пръсти, за да се уверя лично, че съм успяла.
-Добре, правя го само, за да проверя докъде мога да стигна...
Обясних на Виктория, след това преправих гласа си и се втренчих в букета с цветя на масата. Трудно ми беше, да си ги представям като нещо, достойно за унищожение, затова извиках в съзнанието си спомена за белязания ангел. Мигом цветята увяхнаха и клюмнаха надолу. Само че не беше достатъчно. Гневът в мен се надигаше като приливна вълна. Той беше виновен за смъртта на родителите ми, за това, че нападнаха Вики...Беше виновен за всичко. Протегнах ръка напред и вазата се пръсна на парчета, лампите започнаха да премигват, а всички мебели в стаята-да се клатят. От транса ме измъкнаха ръцете на Виктория, разтърсващи тялото ми.
-Аз...май успях..

by Sponsored content

Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка

Re: Мистик Фолс, преди два дни, пристигането на Лилиан в града, алеята в парка