Преди няколко седмици в Мистик Фолс

Мотоциклетът спря. Кардам изключи двигателя и слезе. Седна на една от малкото свободни маси пред заведението. От вътре се чуваше някаква имитация на музика, тоест на пеене, макар че по - правилно беше да се нарече грачене. Една сервитьорка се приближи.
- Една кока - кола - заръча той.
След малко момичето донесе питието. Усмихна се кокетно в отговор на неговото намигване и се отдалечи. Междувременно песента в уредбата беше свършила и бе почнала друга. По-добра. Кардам взе кока колата и тогава погледът му срещна този на едно момиче. Вдигна ръка, като за наздравица и отпи.

Скука, скука и пак скука.
Само тази мисъл ми беше в главата. Нямаше какво да правя вече часове наред. Навън бе топло, дори асфалтът беше нажежен, беше толкова задушно и имах чувството, че ще умра всеки момент. Бях раздразнена и нервна, виках за всяко малко нещо. И виновник за всичко беше времето. Тъпото, гадно и смотано горещо време.
Станах и отидох до гардероба с намерението да си намеря нещо, с което ще ми е сравнително прохладно и с което ще мога да изляза, поне да се поразведря. Отворих крилата и след секунди видях една клъса бяла рокля. Усмихнах се и веднага я облякох, като прибавих към нея едни ниски бели сандали с връзки.
Уверих се, че телефона, парите и ключовете ми са в мен и излязох в откритата сауна. И за миг не се поколебах къде да отида - в кафето. Там имаше климатик, сервитьорките ме познаваха и щяхме да завржем някакъв разговор. Хубаво, но какво да видя? Почти цялото кафене беше пълно и щом се огледах по-задълбочено, забелязах, че няма свободна маса. Защо по дяволите? Днес изобщо не ми вървеше. Огледах се отново и с ужас видях, че единствената маса, на която беше седнал само един човек, беше една. Волю-неволю, все пак не исках да се прибирам вкъщи или да ходя в друго кафе, че толкова ме мързеше, се отправих с лека, тъжна усмивка към масата. На нея стоеше мъж и както забелязах по-късно, пиеше кола. Въздъхнах, като си казах, че няма какво лошо да стане, ако седна при него, и се приближих, като с поглед посочих мястото срещу него.
- Здравейте. Ще имате ли нещо против, ако седна тук, защото както сам виждате, всичко друго е пълно?

Момичето, което Кардам видя, се приближи и попита дали има нещо против да седне при него
- Не, заповядайте - отвърна тъмнокосият
Отново вдигна бутилката с кока кола доближавайки я . Още веднъж студената течност се разля по гърлото му.
- Да ви почерпя нещо? попита той. И не чакайки отговор вдигна ръка повиквайки сервитьорката.
- Още една кока кола и.. - погледна към момичето

Придърпах бавно стола назад и също толкова бавно седнах на него. Кръстосах крака и му се усмихнах приветливо, като от скука, започнах да си барабаня с пръсти по масата. Непознатият предложи да ме почерпи и докато се усетя да отговоря нещо против това, от сорта, че няма нужда, той повика сервитьорката. Нямаше как да откажа, все пак момичето вече бе тук. Усмихнах се бегло и се замислих.
- Ъмм... едно бяло фрапе - казах тихо и след като видях, че момичето се отдалечи от масата, се обърнах към мъжа, който се бе държал така мило с мен.
- Наистина нямаше нужда да правите това. Щях да си взема самичка нещо - казах все така глухо и отметнах бритона от лицето си. Осъзнах обаче, че държейки се така, може да съм прозвучала грубо на фона на неговите действия, затова допълних. - Иначе много благодаря.
Отново се усмихнах и след секунда момичето сложи пред мен чашата с фрапето и колата на мъжа пред мен. Усмихнах се мило в знак на благодарност и бавно хванах чашата, започвайки да бъркам течността със сламката. Не че имаше нужда, но аз винаги го правех.
- Междудругото, аз съм Авалон - подадох ръката си към непознатия, като се усмихнах. - А вие?

Непознатото момиче си поръча бяло фрапе, усмихна се, имаше чаровна усмивка и благодари вмъквайки, че не е нужно.
Кардам разкопча най - горното копче на небесносинята си риза и отпи от новото шише кока-кола. Междувременно девойката се представи
- Кардам - представи се той на свой ред, пое ръката й и я целуна. - Тукашна ли си? - поинтересува се. - Нали може да си говорим на ти?

Kогато устните му докоснаха ръката ми, цялата потръпнах и усетих как лицето ми пламва, въпреки безбройно многото ми усилия да си остане в нормалния и леко по-блед за мен цвят. Усмихнах се мило на току-що представилия се Кардам и отпих малка глътка от фрашето, като - както винаги - започнах да дъвкам и да си играя със сламката.
- Да, естествено, че можем. - усмихнах се, като оставих чашата на масата и погледнах към Кардам. - Да, от Мистик Фолс съм. Хубаво и малко градче. Ще каже човек, че тук никога не се случва нищо лошо.
Засмях се лекичко и поклатих развеселено глава. Определено понякога бях неописуема - и то в двата смисъла на думата. Пресеганх се за чашата и отново отнпих от фрапето вътре, този път - значително по-голяма част.
- Ами ти? От тук ли си или не? - попитах го на свой ред и се усмихнах, надничайки иззад чашата като малко момиче.

Кардам също се засмя и намигна на Авалон
- Аз съм българин - отвърна на въпроса й дали е от Мистик Фолс. Надигна кока колата и я допи
- Но съм роден в Южна Корея - Тогава липсваше това разделение" - помисли си. - Майка ми беше корейка - допълни.
Внезапно се приведе бързо към момичето и устните му докоснаха нейните.
- Извинявай - извини й се той. - Обикновено не целувам момичетата веднага след запознанството

Както го слушах, следейки с интерес това, което говори,
изведнъж усетих как ме целува. Беше за секунди, да, но беше достатъчно цялата
да се вледеня. Започнах да мигам на парцали и да се опитвам да проумея случилото
се току-що. Най-сетне успях да си възвърна говора и съзнанието, преглъщайки
тежко.
- Да, би трябвало да се извиняваш - опитах се да не бъда остра и ядосана, но
бях. А аз трудно прикривах емоциите си.
- Защо ме целуна? Да не би да съм го предизвикала с нещо? Защото мисля, че не
съм. Моля, поправи ме, ако греша!
Бях по-изнервена, отколкото мислех, че мога да бъда, но в последно време бях
свикнала да получавам ласки само от Алекс. А и да си признаем, не исках чужди ласки. Погледнах уверено към
Кардам и зачаках отговор.

- Вярно - съгласи се Кардам на репликата й дали с нещо е предизвикала целувката му. Не си. Беше импулс. Понякога действам импулсивно. - Не му се случваше често да е импулсивен, но и в никой случай не беше рядкост. Това за честотата не го каза гласно, а си го рече наум. . - Но много мъже биха сметнали това - Изимитира надничането и зад чашата - като флирт. И на мен ми се е случвало - призна си.
В този момент джи ес ема му извъня. Кардам прочете съобщението(беше получил SMS) и отговори, като междувременно поиска сметката.
- Приятно ми беше да се запознаем, но трябва да тръгвам - Плати колите и фрапето, качи се на мотора и потегли.

Следях с неприкит иннтерес действоята му. Както и с неприкрит гняв. Не мислех, че ще съм толкова ядосана, но явно бях. Когато чух думите му, вдигнах изумено вежди и очите ми се разшириха от учудване. Засмях се леко не на място и кръстосах ръце.
- Така ли било? Извинявай, но си имам приятел. А и не приемам за приемливо флирта с непознат, минути след запознанството.
Опитах се да се усмихна и когато понечи да плати сметката, го изгледах странно. Стана и се качи на мотора си, а аз го гледах с недоумение. Станах бързо и се затичах към него, заставайки пред мотора. Боже мой, юо за лудост вършех!
- Не е нужно да тръгваш. Аз дойдох и помолих да седна, аз ще бъда тази, която ще си тръгне. Няма да се натрапвам.