Необитаваният северен плаж

by ???? Сря Окт 03, 2012 1:11 pm

That's what love should be. You should love the person that makes you glad to be alive.
Mystic Falls

Градчето на име Мистик Фолс беше родният ми град.Беше любимото ми място в тази вселена.Чувствах се най-добре и сред хората тук.Обичах го.И винаги щях да го обичам,но последните случки които станаха променяха цялото ми виждане относно животът ми и съжителството ми със всички тези хора.
Чувствах се ужасно странно..
Исках да премисля над нещата и за това отидох на моето любимо място..Необитаваният плаж.Там се чувствах спокойна,че дори да разсъждавам на глас няма кои да ме помисли за луда.Преди в този град беше най-спокойното място на света.Нищо лошо не можеше да се случи ,все пак това беше Мистик Фолс.. но сега нещата бяха много по различни.Дори самата аз не можех да осъзная повечето.
Да си двойник на някого и да се пазиш от Древният вампир Клаус е прекалено плашещо.Ако всичко това беше един филм,може би щяхме да надминем всички рекорди за рейтинг.В момента се чувствах все едно играя по сценарии.Страдах,но нямаше как да го изкажа.Трябваше да бъда силна,не можех да си позволя да се случи каквото и да е.Прекалено много обичах приятелите си и роднините ми.А да не забравяме и братята които промениха живота ми.Стефан и Деймън може би сега бяха всичко за мен,независимо какво се случваше.
Не обичах да ангажирам хората със моите проблеми.Аз бях такъв човек който мислеше първо за околните а след това за себе си. Опитвах е да го променя,но не се получаваше.Не можех да променя цялата си същност,колкото и да се правех на силна и борбена..
Имаше моменти в които не знаех защо дори още съм жива и защо точно на мен се случва целият този фарс.Не можеше ли някоя друга да е на моето място а не аз?!Колкото пъти си го задавах този въпрос ,толкова пъти не можех да намеря смислен отговор.
Бях седнала на брега и гледах как вълните се разбиват в крайбрежната линия.Водата се пличкаше и шумът от морският бриз ме караше да се чувствам по добре.Обичах водата,даваше ми някаква сила и стимул,чувствах се малко по-спокойна,ако изобщо беше възможно.
Бях объркана и не знаех какво да мисля и какво да правя.Обичах Стефан,но не исках да пострада заради мен.Едва ли ще мога да преживея и неговата загуба..

by **Стефан Салваторе** Сря Окт 03, 2012 2:21 pm

Където и да ходих по света винаги се връщах тук.Този град беше много необикновен и...специален за мен.Тук съм роден, тук прекарах доста години и точно тук, в Мистик Фолс съм имал най-хубавите ми моменти.Но напоследък забелязах нещо по-различно...Не беше онова малко, спокойно градче, където нищо не се случваше.Точно обратното, случваха се доста неща и все странни и свръхестествени.Понякога се чудя с какво този град започна да привлича всякакви същества, които носят само неприятности.Но пък и кой ме караше да се връщам винаги и да се забърквам именно в тези неприятности.Последния път, когато се завърнах бе заради момиче на име Елена.Тя бе досущ като Катрин Пиърс.По-късно се оказа, че Елена е нейн двойник и това се оказа проблем.Клаус разбра за това и вече я преследва, за да може да направи своята армия от хибриди, за която толкова много мечтае.Но не бих позволил да се случи каквото и да е с Елена.Не ме интересуваше колко стар и колко силен бе Клаус.Щом ставаше въпрос за Елена трябваше първо да се справи с мен, а това със сигурност би го затруднило...без значение, че е древен вампир.
Но Елена бе различен човек.Тя не би позволила да рискувам живота си, за да я спася.По скоро сама ще отиде при Клаус, вместо някой нейн близък да пострада.Но просто трябва да разбере, че не мога да позволя това да се случи.Бях готов да умра на мига заради нея и бих го направил без изобщо да се замисля.
След като разбра защо е преследвана от зъл древен вампир Елена тръгна нанякъде.Можех само да предполагам къде е.Едно от местата, които обичаше да посещава, когато имаше някакъв проблем или просто искаше да се откъсне от тълпата от хора и да може да поразсъждава на спокойствие бе необитавания плаж.Веднага тръгнах натам.Щом пристигнах усетих присъствието й.Приближих се бавно и се спрях на около метър зад нея.
- Елена...Искам да знаеш, че в каквото и да сме се забъркали аз ще съм до теб! Ще се справим и с това!

by ???? Сря Окт 03, 2012 3:08 pm

Необитаваният северен плаж Tumblr_lvju5ceva91qha75vo1_500_large

I love you Stefan. Hold on to that. Never let that go.
Love is passion

Беше ми трудно,много повече от колкото изглеждаше .Аз бях от хората които преживяваха нещата истински.Не зависимо дали беше толкова задълбочено ,аз в съзнанието си го правех.Не обичах да оставям просто така нещата.Исках всичко да е наред.Най-вече с хората които обичам.А Стефан беше един от тях.Не исках нищо лошо да му се случи,защото тогава вече бих умряла.
Този мъж успя да ме впечатли до такава степен,че когато бях с него не се интересувах от никои и от нищо друго,а това за мен беше почти невъзможно.
Все пак бях,човек и преживявах нещата доста по-силно от останалите същества.
Когато реших да се усамотя знаех,че няма да е за дълго.Той ме познаваше прекалено добре и знаеше къде съм.Съвсем скоро го очаквах да дойде.
Когато точно тези мисли преминаваха през умът ми чух познат мъжки глас зад себе си ,които да бъда честна .. ме изплаши.
Обърнах се бавно и погледнах мъжът право в очите.Моите вече бяха насълзени.Една сълза леко се въртеше и се стичаше по лицето ми.Напоследък плачех много.. Напрежението ми идваше прекалено в повече.
- Стефан... недей моля те! - прошепнах тихо.
Знаех,че ме чува.Знаех,че може да прочете и мислите ми.Нямаше как да скрия нищо от него.Не можех да крия дори колко съм подтисната и колко съм разкъсана от вътре.Дори не си направих труда да избърша сълзите си.
Изправих се бавно и се приближих към него.Той от своя страна стори същото.
Опитах се да запазя самообладание ,но не се получаваше.Изтрих сълзите си и се опитах с ръка да изчистя размазаният грим под очите ми.
Отидох до него и се хвърлих в обятията му.Имах нужда в момента точно от това.Една прегръдка ми даваше достатъчно сила да продължа още няколко часа напред.
- Как разбра ,че съм тук?! - попитах го като се направих на заблудена.
Много добре знаех как е разбрал,че съм тук.Той ме познаваше може би повече от колкото аз себе си.
Хванах ръката му и отново се запътихме към брега.Не исках да си говорим небивалици ,но знаех,че сега поне малко мога да се развеселя.С него дори и тишината ми беше приятна...

by **Стефан Салваторе** Съб Окт 06, 2012 7:39 am

Щом чу гласа ми Елена се обърна.Видях в погледа й точно това, което най-много мразех да виждам - сълзи.Но за съжаление напоследък доста често ми се налагаше да го виждам.Просто много проблеми ни се насъбраха, а тя бе такъв човек, че всичко приемаше прекалено навътре и го чувстваше прекалено истинско.А и да не забравяме, че е човек.Не може просто да изключи чувствата си и всичко да й стане безразлично.Дори напротив, усещаше всичко и то много силно.Но като се замисля досега не е имало жена, която да ме впечатли до така степен с характера си.Елена бе силно момиче.В колкото и трудно ситуация да попадне винаги намираше сила да се изправи срещу проблема и да продължи напред.Дори и сега след като разбра, че е двойница на Катрин и, че Клаус е по следите й тя все още
се опитваше да се справи с проблема, искайки да спаси живота на близките й.Точно това никога не би си го простила, някой невинен да пострада заради нея.Именно и заради това толкова се притесняваше за мен в последно време.Но и знаеше, че каквото и да ми каже няма да я послушам, а ще опитам да я предпазя без значение колко ще ми струва това.
Тя направи няколко крачки към мен, аз също пристъпих бавно към нея и я прегърнах.Изтрих внимателно сълзите й и я целунах нежно.
-Всичко ще е наред! Обещавам ти!
Обикновено не давах напразни обещания, винаги гледах да ги изпълнявам, същото ще направя и сега.
- Как разбрах ли? Не забравай, че те познавам повече от всеки друг.Знам ,че това е любимото ти място и бях сигурен, че ще те намеря точно тук.
След думите ми продължихме да се разхождаме по брега, откъснати от всички проблеми.Това място бе...вълшебно.С красотата си те караше да забравиш за всичко случващо се в живота ти и само да се наслаждаваш на красотата на природата.Именно това правехме с Елена.А когато си тук с човека, който обичаш бе просто прекрасно.

by Sponsored content

Необитаваният северен плаж

Необитаваният северен плаж

Re: Необитаваният северен плаж

Re: Необитаваният северен плаж

Re: Необитаваният северен плаж

Re: Необитаваният северен плаж

Re: Необитаваният северен плаж