Лунапарк "The Small Eye"

by **Aaliyah.** Чет Фев 23, 2012 7:19 pm

От кога не бях посещавала този град? А да.. последно ми бе забранено отново да стъпвам тук,но.. естествено никой не може да забрани нещо на Алия Уест,освен ако не искат да се сбогуват с жалките си животи малко по бързо от предвиденото. Майк растеше нормално,бе невероятно хлапе. Приличаше повече на баща си от колкото на мен. Напомняше ми за Райли почти всеки ден,някой дори би си помислил че все още съм влюбена. Днес навършваше една за това реших да го изведа на лунапарк,накарах самоходещите си банки с кръв да приготвят всичко за малкото му парти след това. Бях поканила няколко съседски семейства,нещо като малко парти за моя Майк. С него всичко трябваше да е идеално,не бях престанала да съжалявам че изоставих малкото си момиченце,но нека гледаме реално на нещата.. Бях ужасна майка дори за Майк,но поне сега се стараех. Биваме единствено в добре замислените интриги,а не в сменянето на памперси.. но всеки все някога трябва да се опита да живее различно. След като пристигнахме в лунапарка започнахме да обикаляме всяка една въртележка,докато накрая той не се умори и двамата седнахме на една пейка. Тънък и спокоен глас попита дели може да седне до нас. Повдигнах поглед,а щом срещнах очите на момичето,ми се сториха толкова познати.
- Естествено,заповядай.. - казах отнесено,а след това погледнах Майк,който я гледаше доста заинтересовано.

by **Katherine Dominique** Чет Фев 23, 2012 7:37 pm

Катрин вървеше бавно по оживените улички. Лениво се радваше на всичко по - цветно около нея. Детското й любопитство се проявяваше до толкова често, че през няколко минути се доближаваше до всяко непознато за нея нещо. Оглеждаше го и му се радваше.. Ах, понякога приличаше съвсем на малко дете ! Толкова лош и силен недостатък, макар й понякога да й придаваше една невиждана при възрастните сладост.. Нежната усмивка бавно си проправяше път на лицето й, веднага щом усетеше топлите слънчеви лъчи по себе си. Топлият ветрец развяваше косите й пращайки ги мигновено пред лицето й. Раздразнено я прибра за ушите си и гордо продължи напред..
Лунапарк ! Не бе ходила от съвсем малка и определено повечето й преживявания й се губеха.. Колко неприятно ! Всяко малко дете трябваше да познава удоволствието от това да се качи на виенското колело.. Кати ли !? О, тя едва ли би успяла да си спомни, а все още бе дете ! Поне по нейните собствени критерии. Все пак детството не бе период от живота на един човек до определена възраст.. По - скоро бе безгранично !
- Може ли да седна до Вас ? - попита тихичко. Медното й гласче се понесе плавно към непознатата блондинка. Човек несъмнено би предположил, че е певица, но не ! Тя бе музикален инвалид едва ли не... Малкото момченце , което бе с госпожата наблюдаваше Катрин с любопитство, изпиваше я с поглед..
- Син ли Ви е ? - попита още по - тихо и бавно се настани на пейката след като получи своето позволение.

by **Aaliyah.** Чет Фев 23, 2012 7:50 pm

Момичето до някъде приличаше на мен.. напомняше ми на малкото момиченце което имах. За нея бе най-добре никога да не ме види отново.. а пък и едва ли щеше да си ме спомни. Меденият глас на момичето ми звучеше като приятна мелодия.
- Да.. казва се Майк и днес става на една. - казах колкото се може по учтиво. В нормална ситуация бих казала че не е нейна работа,но..тази прилика някак не ми позволяваше да бъда груба с нея. Майк запротяга ръце към нея. Почувствах се някак неудобно,но след това се усмихнах на момичето.
- Явно иска да те гушне.. дано нямаш против. - проговорих след известно време. Отново се загледах в нея,точно когато й подавах Майк. тя като че ли забеляза това.
- Съжалявам.. но толкова много приличаш на дъщеря ми.. - засмях се тихо. - Съжалявам че зяпам така.-погалих бузата на Майк докато той протягаше ръце към лицето на момичето.
- Аз съм Алия Уест,приятно ми е. - промърморих след това спомняйки си че не се бях представила.

by **Katherine Dominique** Чет Фев 23, 2012 8:07 pm

Младата жена потвърди.. Момченцето с ангелско лице бе неин син.. Това до някъде я заинтригува. Бе млада, красива.. Нима бе готова за дете ? Или пък просто бе по - възрастна от колкото изглеждаше.. Разбира се ! Само дето Катрин си нямаше и на идея за тази малка подробност, това би могло да я довърши ! А Кейтлин не бе добър пример за подръжание, а и щеше да пропилее целият живот на горкото момиче, да опетни името й или по - скоро името на баща й..
- Хайде, Майки.. Ела тук.. - промърмори и внимателно протегна крехките си ръце към момченцето. Привидно изглеждаше напрягащо, сякаш би могла да го изпусне.. Но тялото й не бе чак толкова крехко.. Топлината на тялото му.. Лъчезарната усмивка.. Всичко правеше впечатление на госпожицата.. Факта, че се опитваше да докосне лицето й също й направи впечатление.. Защо ли !? Ами Кати бе малко странна по отношение на малките деца, които изявяваха желание да правят това.. Бе пострадала от тези срещи, но.. Как би могла да откаже на това малко ангелче !?
- Разбирам.. Не се притеснявайте.. - усмихна се.. Бе забелязала, че я наблюдават , но спря а се притеснява след като разбра голямата причина.. Дъщеря.. Ах, какво ли не би дала да открие и своята майка.. Всъщност.. Всъщност не би дала нищичко.. Не й след като манията й да я издирва приключи..
- Катрин Доминик.. - произнесе името си гордо, сякаш означаваше кой знае какво, но не в това бе въпросът.. Тя се стъписа.. Просто остана на едно място прикрепяйки детето съвсем бегло.. Алия.. Първото име бе съвпадение, но фамилията.. Госпожа Алия Уест Доминик.. Собствената й майка притежаваше това име.. Но едва ли можеше да я познае.. Последният път когато се бяха срещнали Кати бе едва на три годинки, а госпожата бе с червен цвят на косата.. - Алия ? - промърмори накрая...

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 7:23 pm

Какво забавление има в един малък град? Какво може да се прави, освен да ходиш на училище, кино, "библиотеката"? Предполагам, че забавленията с хора от противоположния пол бяха най-забавни.
Днес бях излязла на "среща" с едно момче, две години по-голямо от мен..Хмм, не можех да кажа, че да излизаш с момче, което тази година завършва не е приятно. О, беше доста приятно..Да се натискаш с него в оживен лунапарк също беше доста развлекателно и то даже повече от това да се качиш на някое страшно влакче. Хората ни зяпаха, майки ни гледаха злобно, деца ни сочеха с пръст.
-Хайде да отидем на място, което е по-тихичко, а?-попитах, дърпайки го към бунгалата, които по това време бяха празни.
След минутки вече се бяхме разгорещили още повече, а градусите ни се покачваха.

by **Кристофър Смит** Пон Фев 27, 2012 7:51 pm

И ето го момента когато стрелките на часовника минаваха след десятката. Дъщерята - нямаше я естествено. Не се научи да толерира правилата в тази къща и нямаше да се нарушават. Да не говорим, че и жената мрънкаше ужасно много. Ухх, жени!
Явно пак беше излезнала с онзи големия, а това ме подразни. Сериозно, този наистина не беше за нея, голям е, искаше просто да спи с нея, всеки го знаеше. Тя глупава ли беше или да? Ядосваше ме с това държание и наскоро не правеше номера да се бави. Ах какво конско щеше да има.
Не издържах повече и за секунди изхвърчах от къщата и се качих бързо в колата. Знаех с точност местоположението на Сойър също като GPS. Тръгнах много бързо, като изобщо не си играх да спазвам правила. Някоя друга глоба - майната му.
Спрях близо до мястото и с ядосани стъпки закрачих напред с доста злобен поглед. Не ми дремеше, че бях груб и бутах хората около мен. Бяха някак много малки в категорията ми, ниски. Пхах. Усещах как не беше сама, а наистина беше с този и това ме ядоса допълнително. Изведнъж застанах зад момчето и го хванах за рамото като рязко го обърнах с лице към мен.
- Ти какво правиш бе?
Озъбих му се насреща ядосано.
- Знаеш ли на колко е? А?
Задавах доста ядосано въпросите си като знаех, че ще го убия всеки момент.
- А ти какво мислиш, че правиш с този кекавия?
Хванах момчето за яката на якето му доста здраво като за момент погледнах към Сойър.
- Ох, какво те чака сега не е истина!
Отвърнах заканващо на Сойър като върнах погледа си към момчето.
- Вчерашни пишлемета ще ми се натискат тук. Осъзнайте се бе! Марш веднага докато не ти счупя главата! Ясно?! Бегай бе!

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 8:19 pm

-Баща ми, на шестнайсет съм, а не на десет. Защо не ме оставиш да се позабавлявам малко с него? Не съм толкова малоумна да му пусна, спокойно.-засмях се леко.-Ти не виждаш ли какви ги мъкне вечер Мередит в стаята си? Аз поне в къщи не ги водя. А откакто стана вампир, ти направо претрепваш гаджетата ми бе човек, не може ли малко по леко?..Момчета няма да останат. Тц! - погледа, с който баща ми ме погледна беше нещо средно между човек, който е готов да хване вече голямата си дъщеря за ухото и да я замъкне у дома, и лунатик, който не е много с ума си.
Е, не ме беше хванал за ухото, но бях като със каишка..не можех да мръдна на повече от метър от баща си, който изглеждаше печен, даже беше такъв, но когато ставаше въпрос за нас със Мередит беше като звяр, не един път беше счупвал на нещо на някой от гаджетата ми, а след това им въздействаше. Гррр, вампири.
-Къде отиваме сега, в къщи? При мама? Ще ме накаже? Нееее..-спрях се изведнъж, гледайки бащата с най-милата визиономия, която можех да направя. Казваше "Недей да ме предаваш на звяра"

by **Кристофър Смит** Пон Фев 27, 2012 8:27 pm

Ако знаеше само как щях да я наредя, просто си нямаше и идея какво мислех. Да не говорим, че звяра майка й беше още по-лоша от мен. Аз бях Свети Петър в сравнение с Уитнито. Света вода ненапита бях аз, а да не говорим, че и тя май знаеше за тази случка и.. боже и аз сега бях мъртъв. По-добре да хващам пътя за Индия, отколкото да се връщам в имението.
- Ще го убия бе! Толкова ли мозък ти е в акъла, че не осъзнаваш, че не те иска? Разгонена ли си пак?
Погледнах все по-учудено като не беше за вярване какво мислех.
- Марш към колата веднага!
Посочих с ръка пътя към колата строго.
- Ти сега и конското те чака, ооохоо, нямаш си и идея, малката!
Дори си позволих да я хвана и да я дръпна за ухото нарочно като я бутнах напред, за да тръгне.
- По-бързо, стига се влачи! Охлювите са по-бързи от теб.

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 8:38 pm

Когато ме дръпна за ухото вече ми идеше да почна да се хиля. Наистина баща ми беше откачил на тема момчета.
-Пич, на 16 съм, какво толкова да излизам с момчета? Ти на моята възраст сигурно си ме правел с майка ми..- ех, да можех сега да снимам Кристофърчо в този момент..лицето му отначало позеленя, започна да пожълтява, но накрая страна много ярко червено.-Дишаай, дишаай.. Защо на Мередит не се караш така? Та тя е по-малка от мен, ако не си забравил, а мен ме наказваш, че се натискам с момчета. Но и какво? Не спя с тях. Ако те успокоява, даже не съм спала с момче до сега, така чее спокойно! Между другото, ще ми заемеш ли колата? С момичетата утре вечер ще ходим на бар? Ще има концерт на някаква нова група, а момчетата от нея са супер готини..Ехх!

by **Кристофър Смит** Пон Фев 27, 2012 8:45 pm

Обожаваше май да ме ядосва и продължаваше на пук на мен.
- Ало! Стой, стой за малко!
Бяхме стигнали точно до колата, но точно когато тръгна да отваря бързо бутнах вратата срещу нея като я държах така че да не може да отвори.
- Ти на кого викаш пич? Ей сега заради тези думи познай какво - КОНЦЕРТ ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН!
Не осъзнаваше ли, че наистина ме дразнеше и си патеше доста от това? Ама то.. на 16, вместо мозък муха имаше в главата й.
- Това как те правим с майка ти пък най-малко те засяга! А сестра ти.. оо, просто не знаеш какво е преживяла!
Още по чудно ми беше какво правеха майки с децата си посред нощ на лунапарк? Вампирясали хора ей! Никога нямаше да бъде спокойно тук.
- Патиш се, момиченце! Искаш ли и на гинеколог да идем, та да проверим? Като си голяма, тогава защо се криеш тайно от нас и се натискаш с някакви вчерашни лапетарии? Нали уж си голяма, нали ти порасна... да не казвам кое, тогава защо се криеш? Брех, нещо за много големи взехте да се имате в последно време.

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 9:03 pm

Ех, добре, вече пречупи волята ми да го дразня.
-Баща ми, съгласна съм..няма да се натискам с момчета и ще бъда примерна, но не бъди толкова строг. Когато бях малко по-малка и не се занимавах с момчета се разбирахме толкова по-добре..какво стана?-това, че вече се карахме повече от преди беше наистина тъжно, садна ме направо.
Сядайки в колата, започнах да търся за някакви дъвки.
-Крисчо, имаш ли..-отворих жабката и от там изскочиха няколко кутии..да, с презервативи. Какво правеха тези хора? Толкова ли бяха..разгонени?-Дооооооооообре, това е доста, доста, доста извратено! Аз също карам тази кола.. Аз, дъщеря ти!!

by **Кристофър Смит** Пон Фев 27, 2012 9:11 pm

- Стана това, че започна много да знаеш.
Заобиколих колата от другата страна като накрая седнах на шофьорското си място.
- Прекалено много започна да знаеш.
Огледах се надолу разсеяно.
- Виждала ли си ключовете?
Оглеждах се объркано наблизко като в същия момент загледах действията й.
- Не, недей!
Опитах се да я спра, но.. беше късничко. Изражението ми стана безмълвено като се загледах на едно място.
- Ти що пипаш без ъ.. позволение?
Трудно ми се намираха правилните думи, но все пак влезнах в роля. Мда, беше малко неловко, но за мой късмет намерих ключовете, но твърде късно. Бутнах неусетно ръчната на колата и изведнъж усетих бавното придвижване на колата назад, а изражението ми веднага стана стреснато.
- О, не, не, не, не, не!
Бързо хванах волана като забих спирачките рязко. Сега ако и някой умреше поради моя вина.. нямаше и да се прибера.
- Виждаш ли какво направи сега?!
Прехвърлих леко ядосано вината на нея.
- Бъркаш пак където не трябва и... ами ако убием някой?

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 9:24 pm

Когато колата потегли назад доста се изплаших. Можеше наистина да убием някого. След това Кристофър съвсем нахално прехвърли вината за всичко към мен.
-Хей, хей..не аз крия презервативи в колата, която и дъщеря ми кара. Не аз щях да блъсна някого. Това е! Няма да се прибера, държиш се като пълен кретен, баща ми, наистина. Да не се карате с майка или нещо такова, направо се държиш ужасно. Чао!
Излязох от колата, с раница на гърба, а в ръцете си държах най ценните си неща -фотоапаратът ми и айпода, които толкова обичах. Не ми пукаше дали щях да спя на улицата или вкъщи, но този човек ме дразнеше много напоследък. Мъже..

by **Кристофър Смит** Пон Фев 27, 2012 9:35 pm

- Какво?!
Погледнах доста строго изненадано, но когато излезна от колата нещата станаха сериозни. Ясно беше, че трябваше да се смекча, иначе нищо добро нямаше да дойде от това.
- Спира!
Излезнах набързо от колата като тръгнах зад нея и всъщност накрая с вампирска скорост го направих. Нямаше никой наоколо, но въпреки това аз не използвах толкова вампирските си сили. Избягвах ги, но когато ги използвах значи беше сериозно.
- Спира се малко.
Застанах пред нея като я хванах за рамото, но я пуснах.
- Виж, не го правя нарочно. Явно сега ще се размекна, но както и да е. Знаеш ли какво ще стане ако нещо ти се случи? Нося отговорност за теб и ако наистина нещо стане с теб.. не ми се мисли за майка ти. Не просто ще пощурее, ще избие целия град. Не я гледай, че е такава дребна и някак беззащитна. Ставала си свидетелка на способностите й, които смея да твърдя, че са доста по-силни от мен. Та ако нещо стане с теб, мен не просто ще ме убие, а ще ми извади и вътрешностите! Ще те търси под дърво и камък и ако те набара с някое момче.. там не знам, но ако те хване в такъв момент в какъвто и аз... не ми се мисли. Пазим те, защото знаеш, че тук не сме сами. Не искаме да последваш подобна съдба, човек си и такава ще си останеш. Ако някой те убие ще преобърна земята.

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 9:45 pm

Усмихнах се, обръщайки се отново към колата.
-Това исках да чуя, баща ми, а не да ми крещиш и да ме дърпаш за ухото. Големи хора сме все пак, нека се държим като такива.-изведнъж спрях да говоря. Аз ли го казах това? Аз? Наистина пораствах и доста се радвах от това. Изведнъж ми просветна, какво беше казал за вампирите?! О, определено щях да стана вампир.
-Ам, смятате, че ние с Мередит ще останем хора? Предпочитам да се гръмна, отколкото да остана човек. Не искам да умра толкова бързо, искам да живея, искам да обиколя света, искам да остана това, което съм сега. И сериозно, тате, не знам как смятате с мама, че можем да останем човеци. Невъзможно е..-усмихнах се в стил ангелче и отново се запътих към колата.

by **Кристофър Смит** Пон Фев 27, 2012 9:57 pm

В крайна сметка вече се разбрахме. Ясно беше, че нямаше да е последния ни скандал това, но все пак този приключи успешно. Следващата стъпка беше да я защитя пред майка й, която нямаше да е никак доволна от това. Хмм... може пък да получа награда от това.. О, да! Не можах да скрия доволния си вид при тази мисъл като тръгнах и така към колата, като за миг забравих какво говорехме с дъщерята.
- Мхм, да, да..
Кимнах уж убедително и влезнах в колата като за мой късмет ключовете си бяха на мястото.
- Честно казано.. мислиш, че не го знам ли?
Обърнах се към Сойър с леко притеснено изражение.
- В такъв град се намираме, очаквам всеки втори твой приятел да е такъв. За какво мислиш съм толкова строг с момчетата край теб? Е, вярно, че за бременността се отнася, но и за това, че са вампири.Не е много готино да си вампир, а имаме толкова много тайни... цяла приказка може да се разкаже.
За момент се подсмихнах разсеяно на една моя мисъл като погледнах надолу.
- Когато беше на 10 месеца ти разказвах разни преживяни истории. Майка ти стоеше и се ядосваше, че не те гледам и като за задача ме накара да те приспивам за наказание няколко месеца. Станах ти като бавачка едва ли не. Толкова плачеше, че не искаше да замълчиш, но започнех ли да ти разказвам как бягах от онези гадняри и сякаш ти ставаше интересно и млъкваше моментално. И.. това се превърнаха в приказките ти за лека нощ. Шантава история.
Поклатих засмяно глава като се обърнах напред.
- И ъм.. да, защо не прибереш това.. тези.. тази.. тези де..
Пак ми стана неловко за това се просегнах и прибрах набързо видяните кутии от нея.

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 10:12 pm

Опулих се за момент. Точно като малка сънувах разни същества, които убиват хора, измъчваха ги..беше доста жестоко. Много пъти ходех при нашите, защото мислех, че такива същества ме дебнат или се крият под леглото.
-Явно заради историите ти сънувах разни откачени сънища. Но това пък и имаше добра страна. Не ме е страх от вампирите, но не, защото живея с такива, а защото знам много за вас. Това е доста голямо предимство в град, като нашия.-повдигнах рамене, усмихвайки се.-Как станахте вампири ти и мама? Смисъл, кой ви е превърнал, как стана? За мен е странно как в един момент си жив, а в друг си ходещ труп (не се обиждай), който пък е много по-силен от преди. Странно е.

by **Кристофър Смит** Пон Фев 27, 2012 10:21 pm

- Имаш късмет заради историите ми!
Засмях се за секунди, но бързо притихнах от въпроса й. Точно за майка й нямах право да говоря изобщо, да не говорим за факта, че в човешки години тя е колкото нея, но.. щяхме да спестим това.
- Всичко си има шантаво обяснение. При майка ти не знам точно как е, защото не сме живяли винаги заедно.Преди нея знаеш ли с колко различни момичета съм бил? За 700 години има как да си поживееш. За твоя изненада и точно такава ме превърна.
Чудех се дали да й спестя тази част, но явно беше прекалено любопитна за тези неща.
- Едно време бях обикновено момче, но с тежка работа. Занимавах се с кражби и такива работи, точно това ми довеждаше и момичетата в живота. Историите с тях май ще ти ги спестя, но понякога точно най-миловидната се оказва най-шантавото създание. Тогава чувахме само слухове и приказки за вампирите и ето, че след поредната ми работа срещнах и поредното момиче. Всичко както си му беше реда, докато не стигнахме в... по-нагорещената част. Схващаш предполагам. Изненадващо точно в края лицето й рязко се промени, буквално чудовище стоеше пред очите ми. Нямаш си и идея как всъщност се.. стреснах. Докато се усетя и вече бях упоен от нея явно.. болката. Събудих се чак на сутринта, а светлината ми дразнеше и ето я моята история. Ще тръгваме ли вече?
Попитах нетърпеливо като запалих колата, готов всеки момент да я подкарам.

by **Сойър Смит** Пон Фев 27, 2012 10:28 pm

Интересна история..Интересно бе също, че баща ми е вампир, майка ми също, а ние със сестра ми - хора. Странна работа, странно семейство, странен свят, но пък си ги харесвах. Кой не бих искал баща, който може да набие всеки, който те закача и майка, която може да прави много неща на веднъж. Хубаво си беше..
-Да, по-добре да потегляме, защото мама сигурно троши мебели, а миндила Мередит се кефи, че ще ме накажат. Между другото, наистина и с нея трябва да си поговориш за момчетата..-засмях се, пускайки радиото, от което изведнъж гръмна "SORRY FOR PARTY ROCKING"...

by Sponsored content

Лунапарк "The Small Eye"

Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"

Re: Лунапарк "The Small Eye"