Плажната ивица

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Чет Фев 23, 2012 9:41 pm

Нов град,нов живот.. така поне казваха всички.Още от първият ден тук реших да опозная градът за да се чувствам по добре в него.Вече щях да живея тук и нямах друг избор,исках не исках трябваше да свикна.Нови хора ,нови места,може би щеше да е забавно.От малка обичах плажът.Вода,пясък ,слънце.. нямах нужда от нищо друго.Попитах случайно минаваща жена къде се намира а тя набързо ме упъти.Още със стъпването ми на топлият пясък свалих високите токчета и ги взех в ръка.Вече слънцето почти се скриваше,но пясъкът все още беше горещ.Вървях бавно към брегът и се оглеждах наоколо.Нямаше много хора,а тези които бяха тук вече прибираха кърпите си в плажните чанти.Нямах представа колко е станал часът за това погледнах часовникът си .Вече беше 5 без 15 .. доста бързо се бях оправила със преместването на целият багаж.Когато стъпих на мокрият пясък на брегът на морето се почувствах както преди.Усмихнах се широко и вдигнах очилата си от лицето,като ги сложих в косата ми.Вървях бавно по ивицата с надеждата,че ще свикна с мисълта,че вече не съм в Италия и всичко и всички са далеч от мен ...

by **Кол Майкълсън** Чет Фев 23, 2012 9:58 pm

Всичко се бе променило толкова много,все пак сто години в ковчег не са много малко време.Както и да е,реших да огледам града,всичко беше толкова различно,не се бе променило само това,че навсякъде пъплеха млади вампири и върколаци,вещици и хибриди,отвратително.Единственото място,за което се сетих,беше плажа.Надявах се да няма голяма разлика,все пак-плаж,като плаж.

Вървях бавно по-пътя оглеждайки всичко наоколо.Имаше много заведения и магазини,клубове,барове...какво ли още не.Стария Мистик Фолс,вече не бе същия,по-голям,по-населен и с повече кръв.Хората бяха в изобилие и това ми харесваше.Навсякъде чувах биещи сърца,пулса,движещата се кръв.При мисълта направо настръхвах.Спрях за момент и облизха устни.Въздържах се.Бях предопреден,да не създавам неприятности,а да нападнеш човек посред бял ден,маай влизаше в списъка на проблемините дейности.

Не след дълго вече чувах вълните.С бриза,започнах да възвръщам голяма част от по-отдаванашните си спомени.Толкова много,изпълнени с най-различни емоции,жалко...
Пред мен се откри гледката на стария плаж,все същия.Даже скалата,на която се кътерихме не се беше променила.Надявах се да има хора по плажа,но останах разочаровен.С бавни крачки стъпвах по пясъка.В далечината видях силует-чух сърце,усетих присъствие-човек.Изстрелях се мигновенно към непознатат фигура и спрях зад гърба и'.Беше момиче.
-Не ли малко опасно,за разходки?По това време!-възкликнах аз,докосвайки я по рамото.

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Чет Фев 23, 2012 10:06 pm

Докато си вървях бавно и не обръщах внимание на никой и нищо,а се наслъждавах само на морският бриз който за мен беше като дрога,изведнъж някой ме докосна по рамото и аз подскочих.Обърнах се и видях едно момче с игрива усмивка на лицето.Той ме попита дали не малко опасно за разходки по това време.Погледнах го странно а след това се засмях.
- Нима някой ще ме изнасили,убие или нарани в 5 часа следобед ? - попитах го с усмивка и вперих поглед в него.
Беше доста симпатичен.За пръв път се срещах с него,но по доста странен начин.Никой никога не ме хващал в гръб,никаде.Тази мисъл ме накара да се засмея отново.Огледах се наоколо и вече нямаше съвсем никой.Погледнах мъжът стоящ пред мен и скръстих ръце като продължих с бавни стъпки да се разхождам по мокрият пясък

by **Кол Майкълсън** Чет Фев 23, 2012 10:17 pm

- Нима някой ще ме изнасили,убие или нарани в 5 часа следобед ?-реторично се изсмя."Може да бъдеш и изнасилена,и убите,изпита и всичко за което се сетиш"-замсях се на мислите си и отговорих,повидгайки рамене:
-Кой знае...-засмях се отново и огледах събеседничката си от горе-до долу.Беше доста симпатична.Изглеждаше много добре...момиче за забавления.

Усмихнах се.Тя продължи да върви бавно напред,а аз я последвах.Въобще не я попитах иска или не,малко нагло-въобще.Тя не възрази,така че явно няма нищо против.Дали предполагаше,какви създания има в този град?Ако беше от тук,щеше да пие върбинка,да носи в себе си и да е доста предпазлива и недоверчива-нямаше дори да се заговори с мен.
-Нова ли си тук?Знаеш ли нещо за скромния ни град?-попитах аз директно,без лирични отклонения.
-От къде разбрах?Ами...познавам достатъчно добре,хората живеещи тук и ти определено не си като тях...-подсмихнах се отново и изчаках отговора и'.

През цялото време чувах удаите на сърцето и' в главата си,беше...изкусително.За момент прехапах долната си устна...
-О,къде са ми обноските,Кол Майкълсън,приятно ми е!-подадох ръка на момичето и когато тя положи длан в моята,нежно и' целунах ръка.При допира на устните ми до кожата и',ме "заля" аромата и',за момент потрепнах,но се стараех да изглеждам нормално и да не пораждам съмнения у нея.

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Чет Фев 23, 2012 10:24 pm

Когато тръгнах бавно напред ,непознатият ме последва.Не възразих,защото определено ми беше скучно сама. Вървяхме бавно по брегът и той първи реши да започне да говори.Попита ме дали съм нова в града и дали знам нещо за него.Погледнах го малко учудено,от къде може да предположи,а той веднага ми отговори,че познавал хората тук добре и определено не съм била като тях.
- Ами да нова съм ,но какво ми е по различното от хората които живеят тук - засмях се и веднага полюбопитсвах
Още преди да ми отговори той се представи.Каза ,че се казва Кол Майкълсън.Подадох му ръка а той бавно целуна ръката ми.Усмихнах се и го погледнах
- Аз съм Елинор Джеймс Грейс Пиърс.. - засмях се - .. да малко е дълго за това на кратко просто Елинор - добавих тихо.
Докато двамата вървяхме той май беше забравил за първоначалният ми въпрос..
- Та така и не ми каза с какво съм по различна от жителите на Мистик Фолс .. - отново повторих въпросът с усмивка на лице

by **Кол Майкълсън** Чет Фев 23, 2012 10:32 pm

- Та така и не ми каза с какво съм по различна от жителите на Мистик Фолс ..-от къде да започнем-не се наливаш с върбинка,нит мъкнеш вълче биле за всеки случей,не си опасана цялата в дървени колове и клечки кибрит и не ми запи круше,когато те иненадах в кръв,о да не ме гониш с чесън,светена вода и разпятие...
-Просто си по-различна,не може да бъде ообяснено,сама ще разбереш...Елинор...-отговорих аз на въпроса и' и се усмихнах.Двамата продължихме напред по пясъка.Слънцето вече почти не се виждаше...скоро щеше да е напълно тъмно,при това е новолуние-колко удобно.Нападение от жвотно,без свидетели,без обвиняеми...новата гооляяяма мистерия...
Или пък,мже първо да се позабавляваме...

-От къде идваш всъщност и харесва ли ти тук?-продължавах да я затрупвам с въпроси,за да не успее да ме попита нещо за мен,не бях много добър в мисленето на извинения,фалшиви истории и подобни.Събух обувките си и ги взех в ръка.Вълните заливаха почти целия бряг,явно тази вечер морето щеше да е бурно.Странното беше,че всико наоколо тънеше в тишина и се чуваха само щурците и от време,на време някоя птица или вятъра ехтящ в скалите.Огледах се.Нямаше никой друг около нас поне в радиус от километър...

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Чет Фев 23, 2012 10:42 pm

Странно обяснение.. Не виждах нищо по странно в другите от колкото в мен.Всички бяхме хора които живееха по един или друг начин.Двамата продължихме да вървим ,а слънцето вече почти се беше скрило.Вълните се удряха в краката ни .Добре ,че бях с къси панталонки ,защото вече щях да съм мокра..Кол ме попита от къде идвам и дали ми харесва всъщност..Сама не знаех как да отговоря на този въпроси и просто въздъхнах...
- Последно живях в Италия,но баща ми реши ,че вече съм голяма и трябва да ми купи къща в спокойно градче и да започна собственият си живот - казах с натъен глас и се засмях иронично след това.
А въпросът дали ми харесваше?! Не знаех какво да му отговоря,честно казано...
- Не мога да ти кажа дали ми харесва,за сега е хубаво .. но с течение на времето съм сигурна ,че много неща ще се променят,питай ме след една година - засмях се и го погледнах.
А той дали беше нов?! Или беше жител на градът.. Разказах му моята невероятна ''история'' и беше време да чуя неговата..
- А ти от тук или си или и ти си нов в градът - попитах вече развеселена.

by **Кол Майкълсън** Чет Фев 23, 2012 11:09 pm

- А ти от тук или си или и ти си нов в градът-попита ме тя,след като ми разказа драматично-сълзливата си история,тип яж моли се и обичай-438757 часов филм.
-Ами да от тук съм,прекарал съм много време в този град,последните няколко години отсъствах,но сега се завърнах-последните няколко,тоест 100 години бях в ковчег,с кама в сърцето-забавно.
-От Италия значи,хубаво местенце,бил съм там!-май...вече не си спомням,къде съм бил и къде не съм...Отново сканирах момичето,но този път по-бавно.Не можех да си избия от ума мисълта да я ухапя или да се възползвам по всякакви други начини от нея,но най вече ме изскушаваше кръта и'.Млада и свежа-вкусна и пълна с енергия.Реших,че щеоставя това за по-късно,поне да разбере какво се случва с нея...
-Знаеш ли голямата тайна на нашия град?-попитах аз и се усмихнах дяволито.Разказването щеше да отнеме доста време,добре,че ме биваше да минавам по кратката процедура.

Докато вървяхме и очаквах отговора и' продължавах да се оглеждам наоколо,че да не вземе да цъфне някой,не че щеше да е пречка за мен,просто щеше да изплаши момичето и щеше да я шокира.Не са особено приятни докато са със страхова невроза,крещят истерично или нещо от сорта...

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Чет Фев 23, 2012 11:14 pm

Кол каза ,че е от тук но последните няколко години е отсъствал..Интересно... Продължавахме да вървим бавно,а вече беше тъмно.Запътих се към сухият пясък и седнах внимателно.Кръстосах крака и изкарах цигара от чантичката ми.Запалих я и го погледнах отново.Попита ме дали знам каква е тайната на този град.Засмях се и го погледнах с поглед тип ''Ти сериозно ли ?! ''
- И каква тайна може да има такъв хубав град?! - зададох въпросът си спокойно и се усмихнах.
Пушех цигарата си бавно и се бях загледала в хоризонтът.Очаквах отговорът му.. Каква ли тайна можеше да има този град?!
- Само не ми казвай,че е някаква приказка или легенда - засмях се и го подледнах изчаквайки отговорът му

by **Кол Майкълсън** Чет Фев 23, 2012 11:24 pm

Запътихме се към сухия пясък и седнахме.Елинор извади кутия с цигари и запали,възкликвайки:
- И каква тайна може да има такъв хубав град?!-дръпна от цигарата и продължи:
-Само не ми казвай,че е някаква приказка или легенда...засмях се леко и отвърнах:
-Няма да повярваш...-не казах нищо повече и се загледах в хоризонта,където морето не се различаваше от небето,сякаш се сливаха в едно.Вълните почти ни достигаха,ала бяхаме прекалено далеч,стигаха едва до около метър разтояние от нас.

Елинор от време на време ме поглеждаше,сякаш с надежда да кажа нещо,но аз си мълчах.Не ми се разказваше дългата история на града,нито за всичко това,което криеше градчето,нито ми се отговаряше на всички нейни въпроси,които ще последват.А и тя едва ли щеше да ми повярва...май се налагаше да и' покажа.

След последния поглед тип "Кажи де",се обърнах към нея и се усмихнах широко.
-Искаш ли да ти покажа,вместо да ти разказвам...не ме бива много в разказването на истории-предложих аз и леко се доближих...

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Чет Фев 23, 2012 11:32 pm

Да ми покаже защото не го биваше в историите?! Е добре мъжете в този град бяха симпатични,но какво ли щеше да е .. Загасих цигарата си в пясъкът като си дръпнах за последно а след това вперих поглед в него.
- Щом е така... показвай въпросната ''тайна'' - отново се заспях и изчаках да видя какво ще направи.
Той се доближи малко към мен и очите ми се срещнаха с неговите.Беше ми интересно какво ли по точно ще ми показва..Наоколо нямаше никого а гледката,колкото беше възможно да се види,беше много красива.
- Хайде де ,толкова ли е страшно,не съм дете - припирах все повече да науча какво точно имаше в предвид..

by **Кол Майкълсън** Чет Фев 23, 2012 11:47 pm

Изглежда бе нетърпелива,е аз също.Най-накрая си намерих оправдание.Докато тя се беше втренчила в мен,бавно прекарах ръка зад гърба и',а с другата бързо хванах главата и' и я придърпах към себе си.Стараех се да не я нараня...много...
-Няма да да боли особено-предопредих я аз и забих зъби във врата и'.Изведнъж ме обвзе още по голямо желание.Със всяка глъдка,жаждата се засилваше,всяка капка ме караше да потрепвам и да изпитвам неповторимо удоволствие.Трябваше да спра,все пак беше човек,а мисля,че не залсушва да умре...

Дръпнах се от нея и я оставих на пясъка да се осъзнае.Изтрих кръвта от устата и врата си.Все още усещахаромата и',усещщах вкуса и',исках още-нямах насита.Можех да контролирам добре желанието,но колкото и да се контролираш,не е приятно.Тялото ти иска още,трябва да се бориш със себе си,със същността си.

Въздъхнах и направих няколко крачки към Елинор.Погледнах я.Тя все още беше в нещо като малък шок.
-Нормално е да ти се завие свят или да ти стане лошо...-направих още две-три стъпки към нея.
-Е...доволна ли си,разбра "тайната" на града,ако може да се нарече така.Тук е пълно с млади вампири,от които трябва да се пазиш...някои не могат дори да се контролират.За върколаците и вещиците,няма смисъл да говорим...Между другото кръвта ти е страхотна...-засмях се аз и върнах погледа си към хоризонта.Нямаше да се учудя ако избяга...даже можеше да играем на гоненица...

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Чет Фев 23, 2012 11:53 pm

Когато той се приближи до мен за миг усетих остра болка във вратът.Той пиеше от кръвта ми ?! Какво по дяовлите ?! Болката ставаше все по пареща и по непоносима,но не можех да се махна от него.Когато реши ,че е време да приключи с мен буквално ме остави на пясъка.Стоях и гледах като попарена.Прекарах ръка през раната на вратът ми и погледнах пръстите си.Кръвта не спираше да се стича.А той просто се усмихна и ме попита дали съм доволна като съм разбрала тайната на градът.Каза,че ималко много млади вампири които дори не можели да се контролират и съм трябвало да се пазя от тях...а не искал да говори за върколаци и вещици...
- Ти си луд.... - прошепнах и понечих да се изправя,но главата ми се завърта така,че ми причерня.
Имах чувството ,че се прибирам от ужасна пиянска вечер и все още не знаех къде съм...

by **Кол Майкълсън** Пет Фев 24, 2012 12:38 am

- Ти си луд....-възкликна тя ,а аз се усмихнах още по широко.
- Да..това е типична черта за семейството ми-обясних аз и продължих да се взирам в нея.Тя прекалено драматизираше,не беше нито първата,нито последната ухапана от вампир...какво толкова,трябваше да свикне.В този град,щяха да я дебнат иззад всеки ъгъл или тъмна уличка,на центъра или в гората...навсякъде.Както казах,беше задължена да всикне с този факт.

-Не драматизирай толкова...приеми го...ще ти мине,не се умира от обикновено ухапване,е добре де,ако бях изпил кръвта ти,последствията нямаше да бъдат толкова...да кажем обратими-седнах на пясъка и погледнах телефона си.Не беше особено късно,ала бе тъмно като в ров.Наоколо не пусто.

-Знаеш ли по какво познах,че не си от тук.Всеки знае,че по тъмно не е препоръчително да си човек и да се разхождаш сам по плажа,дори да си надрусан с върбинка до козирката и да целия в дървени колове.Ти ми се довери...това също не е присъщо за тукашните,защото знаят за понтенциалната опастност.Всеки с който разговаряш може да е свръхестествено същество.Има върколаци,вещици,вампири и ние-Древните...Моето семейство е първия род вампири,най-старите,най-силните...оригиналните.Със сигурност ще се запознаеш с останалите-обяснявах докато тя се съвземаше...бях сигурен,че ме слуша

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Пет Фев 24, 2012 11:20 am

Да не драмтизирам чак толкова?! Този луд ли е .. Та той ме ухпа и ми пи от кръвта.. Единствените вампири които бях виждала бяха в баналните филми.. Все още не знаех какво става и не знаех как да възприемам всичко.Започна да разказва,че той е най-древното семейство вампири,и скоро съм щяла да се срещна с другите...Не знаех какво да кажа просто клатех глава в знак на отрицание..
- Ти наистина си луд... Как по дяволите може да нападаш хората които нищо не са ти направили?! - повиших малко тон
Хванах лицето си в шепите и след това отметнах косата си на зад.По лицето ми беше изписано страх,но и омраза.. Не знаех какво да правя ,да стоя тук или да избягам..

by **Кол Майкълсън** Пет Фев 24, 2012 1:11 pm

- Ти наистина си луд... Как по дяволите може да нападаш хората които нищо не са ти направили?!-оооо горката-блаах...
-Виж...прекарах 100 години в ковчег,с кама в сърцето,трябваше ми кръв,за да възвърна силите си и ти ми я осигури,жива си,добре си...трябва да ми благодариш-възкликнах аз и се изправих,поглеждайки я.Така беше,можеше да я източа цляата и да се превърне в суха обвивка,но не,задоволих се с малко,което не ми е присъщо...

-Знаеш ли,ще ти се реванширам,само кажи с какво...какво искаш да направя,да убия нкяой,каквото и да е- скръстих ръце.В този момент звучах,точно като някой благородник.Рефанш,чест,благородие-не е в моята порода.Отвръщавах се...Но все пак реших,че мога поне да опитам да направя добър жест,колкото и неприятно да беше за мен.
Смятам,че тя щеше да измисли нещо,което също нямаше особено да ми хареса,щях да се чувствам неудобно,засрамено и тя щеше да ме унижи...сигурен бях в това.Хората винаги мислят простотии...Накрая щях да мия чинии,да разхождам кучета или кой знае още какво...

-Ееееее,избра ли си вече,какво да е?-повдигнах вежда и нетърпеливо завъртях очи...Хайде,давай,произнеси присъдата...

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Пет Фев 24, 2012 1:21 pm

Той искаше да ми се реваншира..за това че ме ухапа и ме стресира..О боже какво правих в този град?! Тук имаше такива ненормалници....
- Не искам нищо от теб.. как мога да поискам нещо от... вампир.. който туко що ми каза,че можел да ме убие,но се е спрял?! - повиших отново тон и го погледнах.
Той най-спокойно беше скръстил ръце и чакаше да му кажа какво искам от него.Ако не беше направил това определено можех да поискам нещо от него,но сега...Бях свикнала да приемам страните неща нормално,но това направо ме ... шокира.
Ами ако той наистина беше прав.. ако имаше още ненормалници като него ,които нямаше да ме оставят жива?! Защо трябваше точно такива мисли да нахлуват в главата ми...
- От къде по дяволите се появяват същества като .. като теб?! - попитах го по тихо и спокойно

by **Кол Майкълсън** Пет Фев 24, 2012 1:34 pm

- От къде по дяволите се появяват същества като .. като теб?!-попита тя и аз и се облещих насреща..

-Сериозно?Пропиляваш шанса си,вампир да ти изпълнява желанията?Както искаш...-възъдхнах аз.Пак трябваше да разказвам дългата и скучна история,мразех я...

-Преди хиляда и кусур години се преместихме със семейството ми тук.Вместо Мистик Фолс,тук се намираше старо индианско селище,както и да е.Върколацитя бяха тук преди нас,за тях не знам и не искам да знам,как са се пръкнали.Те ни позволиха да живеем около тях,без да им пречим.Условите беше на пълнолуние да се крием и да не илизаме,защото е опасно.Един от братята ми мечтаеше да види превръщането на върколаците и пренебрегна предопреждението и както се досещаш беше убит.Майка ни,между другото,беше древна вещица и създаде нещо ново и невиждано до сега-превърна ни във вампири,с цел да ни защити.Всичко обаче явно се е объркало,вместо да сме мирни и добри същества,ние станахме коварни и надменни,двулични и зли.Вместо с животниска кръв,се хранехме с човешка,избихме почти цялото село.Беше забавно...Майка се разкаи и искаше да ни унищожи още тогва,но Клаус,полубрат ми,който е хибид-дълга история,я уби и се пръснахме по целия свят.Татко беше разгневен...
И така,ние превръщахме,превърнатите превръщаха,техните "деца" също и така се появиха вампирите по целия свят.Ние,разбира се,сме най-силните.Можем да бъдем напълно убиди само с кама от бял дъб,който унищожихме.Отсаивхме само един кол,с който трябваше да убием баща си.Можем да бъдем неутрализирани,със специални ками поръсени с прах от дървото,но извадиш ли камата - се съживяваме.Това е историята,която искаше да разберш,доволна ли си?-въздъхнах отново.
Мразех да разказвам всичко това...

-Е,ще използваш ли шанса си да поискаш нещо от мен...или?

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Пет Фев 24, 2012 1:41 pm

Кол ми разказа историята си.Звучеше като приказка,но явно беше вярно.Все още не можех да асимилирам всичко правилно..Той туко що ме беше наранил и сега искаше да ми се реваншира..що за характер имаха тези хора?!Изправих се бавно.Вече не ми се въртеше толкова свят..Направих няколко крачки напред а той си стоеше мирно облегнат върху една скала.. Беше прав ,щеше да е много глупаво от моя страна ако пропилея шансът си ..
- Като за начало никога повече не искам да .. пиеш от кръвта ми .. - казах спокойно
После осъзнах ,че съм го казала с по малко страх от колкото в началото.Все още стоях и го гледах.. Не знаех какво мога да поискам от един .. древен вампир..
- Кажи ми какво можеш да направиш,за да знам какво да искам - реших,че вече е край да приключим с игричката ''страх''

by **Кол Майкълсън** Пет Фев 24, 2012 1:49 pm

- Като за начало никога повече не искам да .. пиеш от кръвта ми .. -ооооох...беше толкова хубава.Добре,ще си намеря друга ходеща банка с кръв..Може да не е с толкова свежа,вкусна и приятна,но-и тогава ме озари-..Защо просто не и' въздействах?!О Кол колко си тъп..можехме да избегнем всичко това...
Ако нещата излязат извън контрол,щях да се възползвам от свръхестествените си умения.

- Кажи ми какво можеш да направиш,за да знам какво да искам-попита тя.Колко нагло...аз можех да правя всичко,абсолютно всичко,което разбира се не изискваше да имам златна рибка и 9000 годишна вещица в джоба.
-Скъпа...мога а правя повече неща,което малката ти,красива главица може да побере-.Пристъпих към нея .Бяхме на сантиметри един от друг..
-...и се справям перфектно...-усмихнах се дяволито,даже леко високмерно.
-Може да пискаш всичко,за което се сетиш,това е шанс,който имаш веднъж в живота,не го пропилявай.Както казах веднъж в живота ,помисли добре,използвай ме добре-подсмихнах се отново и се подпрях на скалата,втренчвайки се в нея.Все още ми беше интересно,какво щеше да поиска.

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Пет Фев 24, 2012 1:57 pm

Какво можех да поискам от Древен вампир..Мамка му нищо не ми идваше на ум.Когато се приближи до мен от ново потрепнах,но той просто се усмихна надуто..
- Знаеш ли,прекалено надут си - казах и скръстих ръце..
Мисли Елинор,мисли.. какво ли можеш да поискаш от симпатягата който до сега пиеше от кръвта ти.. Прехапах устна и отново се замислих..Бяло платно нищо не можех да се сетя..
- Хм.. не може ли да си запазя желанието?! Казах ти .. не се знае какво ще се случи от тук на татък - казах игриво и го погледнах.
Той все още се подсмихваше подпрян на скалата..

by **Кол Майкълсън** Пет Фев 24, 2012 2:05 pm

- Знаеш ли,прекалено надут си !
-Мерси!-усмихнах се иронично.Нищо ново под слънцето.Хайде мисли по-бързо.Нямам цяла вечер за губене,имах и други занимания,трябваше да се храня да убивам,хмм да се храня...да убивам...да доста напрегнат график.Не ми оставаше почти никакво свободно време,започнах да се уморявам.Засмях се на милите си,но бързо потуших пристъпа и възвърнах сериозноста си.

- Хм.. не може ли да си запазя желанието?! Казах ти .. не се знае какво ще се случи от тук на татък-започнах да се изнервям.Не ми харесваше да правя добрини.Това беше първата и последната,която ще е направена от Кол Майкълсън в този живот.Мразя доброто.Изискваше прекалено много търпение и нерви.

-Нали знаеш,че ако продължаваш да ме разиграваш,мога просто да те убия..Имаш срок от една седмица да измислиш какво искаш,иначе изгаряш.(П.П това е престиж,ядеш или гориш :ДДДДДД)Нямам време да се занимавам с ХОРА,които дори не знаят какво искат...Което ми напомня,утре има бал...най-добре ще е да ми кажеш тогава...както сама каза,не се знае какво ще се случи от тук нататък.

by **Elliеnor Grace Pearce ♥** Пет Фев 24, 2012 2:16 pm

Не беше нужно да бъде толкова груб.. Засмях се и го погледнах..
- Не си ли прекалено секси за убиец?! - попитах иронично а след това бавно пристъпих към него...
Искаше утре на бала да му кажа какво точно искам от него..Това да не ставаше толкова бързо.Е аз знаех какво искам,но едва ли той щеше да е съгласен .. нали бях просто човек.
Подсмихнах се и отново вперих поглед в него.
-Сигурен ли си ,че на балът искаш да те видят да говориш с ''човек'' , не е ли под нивото ти ?! - този път се обърнах със злобен тон към него

by **Кол Майкълсън** Пет Фев 24, 2012 2:24 pm

- Не си ли прекалено секси за убиец?!
-Не ме лъскай!Защо да не мога да бъда и двете?-странни промени започнаха да настъпват в поведението и'.Започна с лъскателства...наистина интересно.Хората бяха странни същества.За всички тези години,аз бях забравил всичко човешко у себе си,дали за добро или лошо- не знам.

-Сигурен ли си ,че на балът искаш да те видят да говориш с ''човек'' , не е ли под нивото ти ?!-ооо тръгваме в нападение.Добре..
-Всъщност не...не е под нивото ми,нямам нищо против разговорите и секса с хора-замсях се аз и я погледнах.Какво щеше да ми отговори сега...

-А и...защо да не комуникирам и с други същества,не ми се отразява зле.Понякога е скучно да общуваш само със себеподобни,но сигурно ме разбираш,досега ти беобщувала само с хора.Пред теб се отваря един изцяло нов свят,ипълнен с опасности и приключения...трябва да избиаш да се бориш,възползваш и живееш или да се примириш и да умреш.Съветвам те да се бориш...просто смятам,че си прекалено хубава и кръвта ти е страхотна...не си заслужава всичко това да отиде на вятъра...не мислиш ли?-на лицето ми "изгря" отново онази леко дразнеща усмивка.

by Sponsored content

Плажната ивица

Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица