Преди много време някъде

-Хайде стига не точно сега!Не ме предавай!Хайде запали!!!
Беше късно вечерта.А може би рано сутринта не бях сигурна.Телефона ми сякаш сам си избираше колко часа да показва.Слязох от колата .. намирах се на средата на нищото.Колата ми се беше развалила на 10 км от Мистик Фолс.Погледнах отново към телефона.Какво по дяволите .. защо нямах обхват.Стоях няколко минути така търсейки връзка със света но без успех.
-Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Започнах да редя на ред.Толкова се дразних бях си изцапала Новите кожени ботуши които бяха във комплект със късите ми панталонки.Ризата със три четвърт ръкав падаше свободно.Косата ми беше небрежно пусната и се спускаше по рамената ми.Точно във такъв вид трябваше да се да ми се случи това.Имах два избора.Тъй като около мен имаше само гора път и поле или трябваше да тръгна по пътя и да се надявам някоя кола да мине което беше наистина почти невъзможно или през полето и до съмване да съм стигнала града.Определено щях да мина през тревичката.Не ме беше страх.Нямаше от какво та нали все пак бях вампир на почти 300 години.И така тръгнах без да спирам да гледам телефона си.Но така и не намери мрежа.Изнервях се още повече.Може би бях извървяла около 1-2 километра когато нещо привлече вниманието ми.А именно някаква фигура.Не можех да рискувам да бъда разкрита за това се промъквах незабелязано.Вече бях 1 метър и половина когато успях да разпозная човека или по точно вампира който беше там и си стоеше най-спокойно.Застанах точно зад него и казах със напяващ глас.
-И това ако не е прословутия-приближавах се до него.-Деймън Салваторе.
Още на първата дума той се беше обърнал и ме гледаше изненадано.Като че ли не вярваше да срещне точно мен по това време на това място.

Aма той сериозно ли ?От далеч вонеше на алкохол.Не ми се искаше да знам колко е пил но съдейки по последните два пръста във бутилката явно беше попрекалил малко.
-Изненадана съм че ме помниш .. все пак си имал доста жени-подсмихнах се.Беше ми забавно да го дразня особено във състоянието във което се намираше едва ли можеше да направи много.-Няма ли да почерпиш?-Попитах го като кимнах към бутилката.-Или ти е толкова скъпа че дори спиш със нея?
Започнах отново да се смея.Дори не знаех какво ме прихващаше.Помогнах му да се седне а аз самата се настаних до него.Той със едно рязко движение ми подаде бутилката.Изпих останалото.Той нададе някакъв звук във знак на недоволство.Аз не му обърнах внимание.

“Все същия Деймън“ точно това ми мина през главата .. със тези негови шеги... въздействаше яко на жените.Корема ме заболя но аз продължавах да се смея с цяло гърло.Като спрях цялата бях червена и едвам си поемах въздух се обърнах към него и отговорих на въпроса му.
-Ами по скоро принудителна разходка.. колата ми отказа да запали ..и за това съм тук с теб в момента а и много добре знаеш че ти вече си ме впечатлил достатъчно няма смисъл да го правиш всеки път.
Усмихнах му се и си показах белите равни зъби.Прокарах ръка през косата и се подпрях на рамото му като го прегърнах от кръста за да се стопля.Усетих парфюма му и сякаш се разпотих.Беше приятно.Загледах се право непред и след известно мълчание попитах:
-Колко години минаха Деймън? 20-30 ?

Погледнах го скептично след като ми даде якето си.А когато ми каза че иска да се опита да поправи колата ми скептизма се засили още повече.Но .. така или иначе нищо не губех а и от коли разбирах толкова колкото и той от грим примерно.Вдигнах вежди и долната ми устна изписа дъга надолу.Погледнах го и му казах:
-Ако успееш да я оправиш аз ще плащам шотовете - Усмихнах му се мазна нямаше как да откаже на предизвикателството.След това станах и се затичах надолу.
-Хайде де стигни ме ! -гласът ми проехтя а вятъра отнесе думите докато развяваше косите ми.Беше ми забавно да ме гони.Бяхме вече до колата когато се спрях да си поема въздух.Наведох се напред като ръката ми беше върху сърцето което биеше учестено.Преглътнах шумно и се простнах на тревата.
-Заповядайте господин Салваторе колата е изцяло на ваше разположение.-казах това като му хвърлих ключовете.

И след известна борба със колата всичко беше в ред.За мое съжаление.Той ми се усмихна мазно и вдигна вежд като направи онази физиономия която толкова много ме дразнеше и ме попита на къде.Ами .. на къде другаде можеше освен към първия бар по пътя.Попринцип бих го оставила той да кара но като се има впредвид колко алкохол е поел .. е май беше най добре аз да карам освен ако не исках да умра за .. не знам вече кой път.Поканих го да седне на седалката до мен и пуснах радиото.Даваха новини ..
-И във покрайнините на Мистик Фолс има регистрирани нови две жертви със тежки ухапвания от животно.По последни данни ...
Нататък не ме интересуваше много.Зачудих се дали пък именно Деймън не беше наранил тези хора не че особено ми пукаше но .. пък и любопитството не е грях.Реших да не рискувам и да не го питам нямаше особено значение.Завих на ляво и се озовахме пред един бар,който ако се съдеше по хората които влизат беше претъпкано.
-Е .. ще влизаме ли ?
Усмихнах му се докато събличах якето му.Не можех да вляза с това все пак.

Oбичах да привличам внимание.А този случай беше такъв.Някак ми харесваше погледите на всички да са обърнати срещу мен.Стигнахме до бара и той проговори докато чакахме барамана.
- Явно обичаш пренаселените места ?
Отвърнах му с предизвикателна усмивка.И двамата знаехме отговора за това нямаше нужда от думи.
-А какво да бъде за вас?
Бармана се оказа доста симатичен.Имаше визия и ми допадна.Докато оглеждах тялото му погледът ми попадна върху сънната артерия на вратът му която съвсем леко трепереше.Вече не бях се хранила от толкова време.Усетих как зъбите ми се удължават което означаваше че и лицето ми е започнало да се променя.Извърнах се на една страна и прошепнах на Деймън:
-Поръчай ти.
Докато той се оправя със бармана аз се поуспокоих.Възвърнах си нормалния образ и спокойното дишане.Изправих се и срещнах погледа на Деймън.Определено бях му показала нещо което той до сега не беше виждал във мен а именно слабост.Настъпи неловко мълчание което нямах намерение да нарушавам аз.

Решиха че е време да ме прибират във вкъщи.По пътя залитах.На няколко пъти щях да падна но .. какво да се прави.Този път той трябваше да кара.Не знам как или по какъв начин норазбра как живея и ме домъкна до там.Бях във много весело състояние докато бяхме във колата пеех заедно със радио и именно точно това беше причината да бъде спряно.Но и това не помогна започнах да цитирам Шекспир... и какви ли не други глупости.Просто лиготиата ме беше хванала много яко и не искаше да ме пуска.След като се набеснях слязох от колата и тръгнах към входната врата.Обърнах се към него.Сега вече бях по сериозна.Отклюих вратата и се обърнах към него.Усмихнах му се и казах:
-Благодаря ти за вечерта.Ако не беше ти най-вероятно още щях да бъда във онази пущост.Той кима сякаш за да каже моля.И тогава не знам какво стана дали от алкохола или може би защото исках да го направя още във момента в който го видях просто ръцете ми обгърнаха лицето му като притиснах бузите му и устните ми намериха неговите.

Чакай чакай.Върни назад малко .. той какво да не би да ме отряза?Ама той .. е може би от една страна имаше право ноо .. Като ми предложи да пия нещо за глава аз съвсем не реагирах.Остави ме на дивана и след малко пристигна едно хапче заедно със чаша вода.Изпих си го като послушно дете и пак се отпуснах на зад.Той седна до мен на дивана а аз се извърнах към него.Гледах го със мойте зелени очи във неговите кристално сини.Можех да седя цяла вечност така.И въпреки че би трябвало със ритници да го изгоня от нас за това че не ми пусна на мен ми беше много приятно да стои при мен.Реших да се направя на добра домакиня и казах:
-Какво да ти предложа: кафе , алкохол .. кръв ?

Oтказа ми предложението и ми заповяда да си стоя “на задника“ както се изрази той.
- Какво ще кажеш да вземеш един студен душ за по бързо изтрезняване ,а аз сам ще се изпратя до вратата . -ми каза той и ми смигна.Тъкмо беше тръгнал към вратата когато аз само станах рязко и по инерция казах малко по силно от колкото трябва :
-Чакай!-той се обърна към мен и ми се усмихна а трапчинките му се показа.“Колко е секси“ това ми мина през главата.Не можех да го пусна да си тръгне-Аз .. такова просто се чуден дали не би искал да останеш тук тази вечер тъй като .. виждаш къщата е голяма а пък и едва ли ще се оправя сама.Ако не си забелязал пих повече от колкото трябваше.
Гледах го с надежда.Просто направих една тъжна физиономия като малките деца и казах :
-Молятееее !

Той реши да остане.За мое щастие естестествено.Зарадвах се но усмивката ми помръкна когато той ме изгони да ходя да се къпя.Само го погледнах и казах :
-Добре де добре по спокойно.
Бях си окороила очите и ръкомахах.Гледах го налудничево.Той седна на дивана и каза че ще ме чака.Влязох под душа и се изкупах със ледено студена вода.Във главата ми беше бъркотия.Аз бях вече полу изтрезняла гола под душа а един мой бифш беше във другата стая и ме отблъскваше .. на къде по зле можеше да стане.Ами всъщност можеше .. бях си забравила хавлията което беше просто хурва на чудесата.Спрях душа отворих душ-кабината и се провикнах:
-Деймън!! Ще можеш ли да ми донесеш кърпата .. забравих я ..!
Трябваше да изчакам малко но поръчката ми беше донесена.Излязох за да взема кърпата а той сякаш ме измери с поглед.Аз взех кърпата наклоних глава на страни и казах:
-Хайде стига и друг път си ме виждал без дрехи.
Усмивката не слизаше от лицето ми.

Като се облека ли ? Че на кого са му притрябвали дрехи по дяволите ? Е добре де не беше кой знае колко добра идея.Отидох до моята стая и си облякох пижамата която се състоеше само от една раздърпана сива тениска.Косата си дигнах на кок и бях със черни бикини които се потдаваха из под тениската.Взех един чаршаф ,одеало и възглавница и отидох във хола като ги сложих точно по Деймън.След това се обърнах и поех към кухнята като усетих погледа му по мен.Усмихнах се сама на себе си.Може би щеше да бъде интересна вечер.Наведох се и отворих мини хладилника като извадих една банка с кръв.Не можех повече.Просто трябваше да пия.Налях си в една чаша и се обърнах към бифшия ми:
-Сигурен ли си че не искаш ?
Той поклати глава в зна на отрицание.Прибрах остатъка от банката и седнах до него.Отпих си само веднъж и усетих как цялото ми тяло се изпълва с енергия.Какво въздействие имаше само една глътка.Приторих очи за да се насладя докрай на усещането и преглътнах шумно.После ги отворих и пак започнах разговор:
-Нали знаеш че не е неубходимо да спиш тук.Ако искаш ела при мен леглото ми е голяма ще се сместим.
Говорех му със една мазна усмивка която дори не знаех от къде се беше взела.Още помних бурните нощи с него и бях сигурна че и той не ги беше забравил.

И отново и отново ме режеше и режеше.Явно вече не му бях интересна и нормално всичко беше толкова отдавна беше си съвсем естествено да беше срещнал други много по добри от мен.В отговор на речта му че някога всичко е било само секс аз казах:
-И никога не би се променило .. знаеш го.-удостоих го със поредната миловидна усмивка.-Ами добре щом така искаш ..
Едва ли не го изгоних за да оправя леглото.Май беше време наистина да се откажа.Загубени битки не водех.След това доизпих последните капки кръв които бяха останали във чашата и се обърнах отново към него.
-Ако огладнееш има няколко банки във хладилника.-Той само кимна.-Ами това е .. аз съм оттатък ако има нещо .. Е, добре хайде лека нощ.
Завъртях се и отидох във спалнята за да оправя и моето легло.