Коридорите на болницата

by **Dean Winchester** Чет Авг 23, 2012 8:28 pm

Дийн излезе от спешното и извади телефона от джоба си.Тръгна да набира Сам,за да му съобщи какво бе открил,но по погрешка се сблъска с едно момиче.
Не я познаваше,но определено трябваше да внимава къде върви.
Когато тя се блъсна в гърдите му той присви очи от болка и не успя да реагира,за да я хване.
Чу лекото тупване и се опита да фокусира поглед върху момичето.Той се приведе над нея и прошепна.
-Ужасно съжалявам.Не исках.Наистина,но...-той кимна към шевовете и пак я погледна извинително.
Все още не можеше да фокусира погледа си върху нея,но забелязваше,че е тъмнокоса.Странно.
Той й подаде ръка и я изчака да я поеме.Нещо в него се запита какво ли прави тя в болницата,дали не ии беше направил нещо.Ами ако е болна или наранена?Ако я беше наранил още повече?Но не чуваше охкания...Е скоро щеше да разбере.

by **Summer Roberts** Чет Авг 23, 2012 8:48 pm

Минаваше 20:00, а Самър седеше на масата и нервно въртеше вилицата в ръката си, като се надяваше баща й наистина да се появи. И точно както всеки път, телефона й звънна, точно когато той трябваше да е пред нея и да вечерят. Момичето завъртя очи в знак на отегчение, но все пак й се наложи да вдигне, като разбра не от него, а от някаква си медицинска сестра, че отново няма да се прибере за вечеря. Сложна операция и какво ли още не … хич не й дремеше, беше време да започне да се държи като баща, защото щеше да загуби дъщеря си, за да прави по-големи гърди на някоя златотърсачка.
Сам се нервира и се изправи от масата, остави няколко банкноти и тръгна към изхода на ресторанта. Качи се в коалата и първоначално наистина възнамеряваше да се прибере, докато най-накрая не размисли и реши, че предпочита да говори с него, защото вечно претендираше, че е прекалено уморен за разговори, когато се прибираше.
Влезе в болницата все така наперена и се отправи към една сестра, когато внезапно се озова на пода. Очевидно някакъв идиот не гледаше къде ходи и сега крехката сам седеше на пода и гледаше как едната й обувка беше останала без токче. Лицето й се загря веднага, а това означаваше, че е поруменяла и определено не беше от притеснение … беше бясна и бе готова да си го изкара на първия срещнат, а очевидно на този не му беше ден.
- Да не си сляп – изкрещя с всичка сила и се изправи бавно, като държеше токчето си в ръка – Това е „Маноло Бланик” от лято 2010 … не се произвеждат повече такива обувки – каза Сам още по-ядосано и го погледна с неприкрито презрение.

by **Dean Winchester** Чет Авг 23, 2012 9:08 pm

Дийн погледна обувката или остатъка от обувка в ръката й и сви рамене.
-Е щом е от 2010 какъв ти е проблема?Нали е стара?Купи си нови.И не не съм сляп по-скоро съм...Ам замаян.-той сви рамене и извърна очи от нея.
Жени.Беше убеден,че нещо им има.Така де.За една обувка на две години и ще
му издере очите.Еха.
Той я погледна и извади телефона си.Набра брат си и когато чу притеснения му глас се ухили.Типично за Сам.
След десет минути бръщолевене Дийн се обърна към момичето й каза без да се замисля особено,че най-вероятно тя ще му се изсмее или нещо подобно.
-Извинявам се,че съсипах..Ам обувките.Ако искаш мога да ти върна парите или знам ли...Каквото поискаш?-Все пак колкото и да беше арогантен нему се прибираше,а и трябваше да й се реваншира за "Маноло Бланика".Марка която дори не бе чувал.Да..Женски работи.Все едно той да й говори за джантите на Импалата или за мотори.

by **Summer Roberts** Чет Авг 23, 2012 9:21 pm

Очите й се разшириха, щом чу думата стара. Когато каза, че обувката е на две години, имаше предвид, че никога нямаше да може да си вземе същите, а за разлика от омърляните обувки, които той най-вероятно слагаше всеки ден, тези красавици бяха разхождани едва четири пъти. Мъже … не разбираха абсолютно нищо, но и Самър не можеше да разбере, защо продължава да очаква нещо от тях. Всички бяха еднакви … тук таме се намираше и по някой сладур, но за жалост и хапчетата за заздравяване на мозъчните клетки не им помагаха.
- Сериозно? – възкликна тя ядосано, но очевидно той беше напълно сериозен.
Сам чак тогава забеляза баща си, който говореше с една от стажантките си. Познаваше я … казваше се Моли или нещо от сорта и я бе виждала няколко пъти с баща си, дори и в неработното му време, което веднага я накара да се намръщи. Бе предпочел да остане и да си гука в коридорите с нея, вместо да вечеря със собствената си дъщеря.
Напълно неочаквано, Сам се обърна към непознатия с най-широката усмивка, на която беше способна и противно на очакванията на хората, които я познаваха, въобще не изглеждаше зловещо. Правеше я да изглежда по-малка, но все така чаровна … точно каквато беше в очите на баща си – татино ангелче.
- Извинявам се, че реагирах така остро – каза тя така мило, че учуди дори и себе си – Би ли ме изпратил до колата, защото ще ми е малко трудно да се придвижа така?
Беше въпрос на време мъжа пред нея да разбере, че се преструваше, за да нервира баща си … в случай, че я забележеше, защото и това не беше много сигурно. Поне щеше да й се отблагодари подобаващо за счупената обувка и глупавото подобие на извинение, което дори не я беше трогнало.

by **Dean Winchester** Пет Авг 24, 2012 12:47 pm

Дийн проследи погледа на момичето и забеляза мъжа който тя гледаше с такъв неприязън.Той разговаряше с някакво момиче.Ученичка.Добре де студентка.
Незнайно защо обаче така или иначе неприятното момиче стана...Любезно?
Нещата бързо си дойдоха на мястото.Като гледаше мъжа и погледа на тъмнокоската разбра.Нямаше как да й е бивш.Беше прекалено свадлива,за да може някой да я изтърпи за повече от една нощ,ако има и нервите да стигне с нея до тази една нощ.Беше по-възрастен от нея и си приличаха.Баща й.
В мига в който разбра това видя и разликата в нея.Промяната беше огромна.Тя се усмихваше.Е беше хубава с усмивка.Сигурно доста рядко я слагаше на лицето си.
Той повдигна вежди,а по лицето му се четяха думите "Трябва да се базикаш с мен".
Погледът му отново се стрелна към мъжът и после към нея.
-Нереална си когато се държиш мило.-отбеляза и се обърна към изхода.
Наистина му беше нереална все пак тя се мръщеше за едно обувки.А какво ли беше за някоя блуза.Дийн потръпна при мисълта.Преди няколко часа щеше да се изсмее ако му кажат,че жена чиито токчета са счупени е по-страшна от разбеснял се зооморф,но в момента му се искаше да бъде при бесния зооморф и да има още една рана за шевове.

by **Summer Roberts** Пон Авг 27, 2012 5:07 pm

Поради необясними за повечето хора причини, Сам прие думите му за комплимент и красивата, но не чак толкова невинна усмивка се появи на лицето й. Не можеше да отрече, че обичаше да се държи надменно, високомерно … като истинска мъжемразка, а тази дума според много хора я описваше идеално. Е … не беше злобно настроена към всички мъже … само към тези, които не й обръщаха внимание, тези които й досаждаха прекалено много, като й обръщаха повече внимание, отколкото можеше да понесе и … добре де, може би не беше чак толкова голям фен на мъжете.
- Тогава може би е време да се върнем към реалността – каза момичето със закачлив тон, но все още не бе върнала злобното изражение на лицето си.
Вместо това направи нещо съвсем различно – приближи се към него и уви ръката си около кръста му, като най-нахално хвана неговата и я сложи на своя. Каква беше файдата да излязат заедно от там, ако не се държаха като двойка. Оууу това определено щеше да побърка татенцето, а Сам определено се наслаждаваше на това. Искаше й се да се обърне, за да може да види изражението на лицето му, но като добра актриса, щеше да се сдържи и да изчака до довечера. За нея не бе от такова значение битката … интересуваше се от крайния резултат.
Двамата най-накрая излязоха от болницата и няколко крачки след това, Сам се отдръпна от мъжа и започна да се чисти, сякаш не го беше прегръщала, а се бе търкаляла на земята. За разлика от повечето път, не се опитваше да обиди никой, нито да се държи като глезла, за да го подразни. Нека кажем, че просто не й харесваше вида му … е това не беше много вярно, защото колкото и да ненавиждаше мърлявите мъже, този беше доста красив, но просто изглеждаше … мръсничък. Някои момиченца бяха по-претенциозни от нормалното.

ПП. Sorry за закъснението, чак сега видях, че си писал ...

by **Dean Winchester** Пон Авг 27, 2012 5:35 pm

Дийн я погледна озадачено и вдигна ръце в знак предавам се.
Не знаеше какво й става,но някак си се почувства...Наранен?Все пак къпеше се всеки ден.Това,че сега беше в това състояние не значеше,че трябва да...Ами не знам тя да реагира така?
Той се дръпна на около метър и половина от нея и отново извади телефона си.Трябваше да се прибере и да се изкъпе.Сега вече наистина искаше да се изкъпе.
Той извади ключовете от джоба на якето си и тръгна към Импалата тотално игнорирайки тъмнокоската,която вървеше близо до него.
Жените бяха големи използвачки понякога.А и не само.Да бъде такава мъжемразка?Тя да не целеше да остане сама?До края на дните си?Може би заобиколена от котки или да е достатъчно откачена,че да си намери някой вампир да я превърне или може би върколак...
Не това не беше негова работа.Той отвори вратата на Импалата и хвърли якето си на седалката до шофьора.

by **Summer Roberts** Пон Авг 27, 2012 8:22 pm

Самър не беше от момичетата, които тичаха след някой, за да му се извинят, но беше осъзнала, че е преминала границата. Обичаше всички да я харесват … защото наистина беше страхотен човек, но сега си бе позволила да си го изкара яда на някой, който наистина не го заслужаваше. Щеше да прежали обувката и бе наясно, че всичко е само заради баща й, но прекалено много се срамуваше от постъпката си, за да я признае. Трябваше да опита нещо друго.
Позабърза малко крачка, като приличаше на едва проходило патенце, което се клатушкаше сладко, но на нея не й бе толкова приятно, колкото звучеше. Беше вдигнала леко ръцете си и се опитваше да не се пребие, докато най-накрая стигна до него и новия й маникюр се заби в ръката му, което го накара да се намръщи от неприятното усещане.
- Извинявай – каза най-накрая те и това учуди повече нея, отколкото него, но все пак трябваше да мине направо на проблема, преди да си е тръгнал – Знам, че се държах грубо … но имам нужда от теб – каза притеснено и чак тогава осъзна как точно беше прозвучало – В смисъл, трябва някой да ме закара до вкъщи. Не мога да ходя така, камо ли да шофирам. А и нямам пари за такси.
Аммм това до някъде беше истина. Самър не бе от момичетата, които се разхождаха без пари, а ако някой трябваше да я закара някъде, можеше просто да се обади на баща си. Това обаче щеше да е пълна лудост от нейна страна, ако все пак я бе видял с него, а и предпочиташе да има малко време, за да измисли как да се извини за поведението си, без наистина да се извинява. Беше такава и не обичаше да се извинява за това, така че й трябваше малко време … но определено не в неговата кола.
- Колата ми е ето там – продължи тя нервно и посочи своя ролс ройс.
Spoiler:
Чак тогава се осъзна, като се обърна към розовата си количка и осъзна, че нямаше никакъв шанс да го накара да се качи в нея.

by **Dean Winchester** Вто Авг 28, 2012 9:26 am

Дийн я погледна и после проследи на къде му сочи тя.
Преди да успее да се овладее той се разсмя и то искрено.Подпря се на Импалата и погледна към тъмнокоската.
-Ама ти сериозно ли?Да не мислиш,че ще се кача в тази кола?-той отново се засмя,а не след дълго очите му се насълзиха.
Тя явно наистина си мислеше,че ще го накара да се качи в тази кола.Когато осъзна,че тя всъщност се държеше мило се опита да спре.Не искаше да се смее повече.Не..Не му се рискуваше да го върне отново в болницата.Може би щеше да му направи нещо.Като да го убие с поглед.
Той се усмихна мило и каза.
-Добре извинявай.Колата ти е много хубава,но...Предпочитам да карам своята.Ако искаш мога да те закарам до вас,а ти утре би могла да минеш да си я вземеш.А има и друг вариант за който знам отговора още преди да съм предложил..Предполагам,че ще кажеш нещо от типа на "Аз пари от копелета не взимам.Да ти приличам на такава" или нещо друго,но мога да ти заема пари за такси.Ти реши.-той сви рамене и седна на седалката на импалата докато чакаше да реши.

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 3:14 pm

Сам изглеждаше леко втрещена, когато той започна да й се смее, очевидно не го бе очаквала, но след като спря да говори, беше напълно възмутена. На лицето й се изписа едно сърдито изражение, а тя кръстоса ръце пред гърдите си и го погледна сериозно. Очевидно той бе останал с много погрешно впечатление за нея или просто за жените.
- Държа да отбележа, че една истинска дама като мен не използва подобни изрази – каза накрая намръщено и мина от другата страна на колата.
Въздъхна тежко, преди да докосне дръжката на вратата, но нямаше особено голям избор. Всъщност, колата не беше чак толкова зле, колкото й се виждаше на нея, но когато цял живот си гледал през розово стъкло, щом го махнеш, всичко ти изглежда прекалено мрачно и грозно. Сега обаче не му бе времето да се държи като глезла, освен ако не искаше да се прибира с баща си.
Момичето отвори вратата и прокара ръката си през седалката, преди да се настани на нея. Искаше да се убеди, че е чиста, преди да положи перфектното си дупе върху нея, но когато видя укорителния поглед на мъжа, веднага влезе и седна. Дори не го погледна следващите няколко секунди, а направо си сложи колана, преди да я е изгонил.
Дори бе забравила за малката подробност, че той нямаше никаква представа къде живее тя. Вниманието й беше изцяло погълнато от колата, която изглеждаше още по-малко зле отвътре. Принципно би казала, че й харесва, но не би го признала дори и на себе си.

by **Dean Winchester** Сря Авг 29, 2012 9:20 am

Дийн я погледна и повдигна вежди.
-Това,че си се въприела като кралица на света не значи,че знам накъде да карам.Би ли ме осведомила къде живееш?-но тогава той се сети нещо.Подсмихна се и си представи изражението й ако и на нея й хрумне.Ами ако я обереше?Или по-лошо промъкнеше се у тях и я изнасили.Може би това щеше да я накара да размисли и да поиска да й заеме пари за такси.Но тогава видя мъжа от който тя бе избягала.Баща й.Дийн се вгледа в него и после я погледна нея.
Настъпи педала на газтта и мина точно пред баща й,смигна му и после й се ухили.
-Тааа?Квартала на богатите?-той се засмя и се отказа от варианта да пуска радиото не обичаше да му пипат станцията,а тя не му приличаше на момиче което би слушало Гънс или Ac/Dc.Което значеше,че или ще направи онази ужасна физиономия,която караше Дийн да се чувства като най-нисшото създание на планетата.

by **Summer Roberts** Съб Сеп 01, 2012 2:37 pm

Лека благодарствена усмивка се появи на лицето й, когато той мина точно пред баща й с колата. Проблема беше, че не бе свикнала да казва думата „благодаря”, но май беше време да промени навиците си. Прехапа нервно долната си устна, защото се чудеше как точно да го изтърси и сякаш просто протакваше, само и само за да не го каже. Бе започнала да преплита нервно пръстите си и да гледа през прозореца, но накрая се обърна рязко към него и не знаеше дали просто й се е сторило така, но май го беше стреснала.
- Виж … искам да кажа … - започна тя нервно и гледаше навсякъде, но не и в очите му, но нима щеше да е искрена, ако не го погледнеше – Искам да кажа, че това, което правиш в момента за мен, е наистина мило и го оценявам. Извинявай, че реагирах така, когато обувката ми се счупи, но наистина е една от любимите ми и … и просто продължавам да говоря глупости. Напоследък ми се струпа толкова много, че дори не знам от къде да започна. Откакто се преместихме тук, баща ми не ми обръща никакво внимание … не че ми обръщаше, когато бяхме в Калифорния, но беше все нещо. Мащехата ми отново се тъпче с купища успокоителни и е решила да ми се прави на приятелка, но за мой късмет предпочете да отиде за цял месец на почивка и много спа, което ме успокои до някъде. Сега вместо да се вижда с мен, когато баща ми се прибере, грабва телефона и говори с нея с часове …
Самър продължаваше да говори, въпреки че той дори не я беше попитал … той дори не искаше да я слуша, но тя сякаш не забелязваше това. Имаше нужда от разтоварване и бе решила, че той е идеален за това, така че в продължение на десет минути не млъкна, като говореше невероятно бързо и го заливаше с информация за себе си. Очевидно това й се виждаше много по-приемливо от извинения и благодарности, но за него би могло да бъде цяло наказание.

by **Dean Winchester** Нед Сеп 02, 2012 3:45 pm

Дийн я остави да си излее мъката и забарабани с пръсти по волана.Не й беше лесно.Естествено живота й беше розов сравнение с неговият,но все пак..
Той изчака тя да приключи и хвана ръката й.Стисна я леко и се усмихна.
-Спокойно.Струва ми се,че живота ти не е най-добрият...Предполагам,че ти е трудно.Не мога да се поставя на твоето място,но защо вместо да се самосъжаляваш не направиш нещо?За да спечелиш вниманието му.Задържане в ареста или татус или може би...Преспи у вас с някое момче.-той сви рамене и се отпусна на седалката си.Пусна радиото и забарабани по кормилото вече с ритъм.
Погледна към Сам и изчака да се успокой.
-Хайде слънчице.Кажи къде да те карам.-повдигна вежди и се засмя.
Нямаше да я остави да се самосъжалява.Пък и не му се стоеше в тази пряка още един час...

by Sponsored content

Коридорите на болницата

Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата

Re: Коридорите на болницата