Преди месец, в един бар.

by **Nora.** Сря Авг 22, 2012 12:49 pm

Пулса ми се беше забързал, но чуството на...не може да се обясни с една дума. Нито с много. Чуствах се сякаш летя, но го нямаше онова гъделичкане в корема, а само...сякаш си под укстазий. Е не беше далеч от това същност под поредната доза кокаин. Лежах на плота на някакъв бара всички ме гледаха, на повечето им се въртеше в главата да извикат някой, но нямаше кой. Не беше незаконно. В ,,Мистик Фолс", за вампирите нямаше закони. Просто трябваше да седят там и да ме гледат как цялата потръпвам при поредната доза. Правех го, защото това беше последното нещо което ме караше да се чуствам, някака.. Вампирите не изпитваха чуства. А това ме караше да чуствам болка. Но, въпреки това толкова сладка, болка. Цялата бях изпотена. Грима ми се беше разстекъл и сега приличаше на струйка черни сълзи. Зелените ми очи се бяха превърнали в мътни ями. Празни, но все пак имаше някака искрица, която означаваше, че все още съм в съзнание.
Поредната доза.
1.2.3.4...
Не ги броях. Чуството беше прекрасно. Тялото ми не ме слушаше, но въпреки това го усещах, как прилепналите ми дънки се впиваха, как презрамките на сутиена сякаш пронизваха, нежната ми кожа. Но единственото съществуно нещо, което ми привличаше вниманието, бяха разноцветните картинки в главата ми. Ту весели и забавни, цветни, красиви, ту мрачни и кървави. Но дори и тези с пролятата кръв ми доставяха толкова голямо удоволствие. Болката във венеца ми намираше, н оми харесваше. Трябваше ми кръв, но сега не можех да мисля и за това, не бях в състояние да убия и заек. А болката му подтикваше да поемам още и още, от опояващото прахче. Никой не се опитваше да ме спре, а дори и някой да се опиташе, не завършваше добре. Бях в прекалено едновременно отнесено и животинско съъстояние. Дрогата замъгляваше аккъвто и да било разсъдък и ме оставяха на първичните ми инстинкти.
Незнайно как, мислите..всичко беше прекъснато. Изправих се съвсем леко на плота. Хората притаиха дъха си, те знаеха каква съм и това ги плашеше до смърт, но не ми беше до техните старове и емоций. На врата се беше появил, широкоплещест мъж, с красиви скули..но не това бе привлякло вниманието ми. Нещо в него беше различно. Студенината с която ме гледаше.
Страх.
Да точно така..страх премина през цялото ми тяло. Той можеше да ме убие. Състоянието ми не беше достатъчно добро за каквито и да било сблъсъци. Преглътнах върнах се на плота и от малката чантичка извадих кутийка цигари и една запалка. Запалих тънката цигара и усетих как аромата на тютюн се просмуква в дрехите ми. Цигара ми се стори като нещо съвсем невинно спрямо наркотиците, но все пак беше нещо. Изправих се с леко олюляване и отидох до мъжа. Каквото и да изпитвах не биваше да го показвам. Издишах няколко облачета дим в лицето му и на няколко сантиметра от него започнах да го разглеждам с жив интерес. В него имаше нещо което ме караше..и аз не знам към какво.

by **Клаус.** Сря Авг 22, 2012 2:24 pm

Едва ли някога бе виждал нещо подобна , гледката едва ли не ослепи очите му , което на практика беше невъзможно.Да , беше виждал хора зависими от наркотиците , но не и вампири , за тях кръвта беше наркотикът , а това момиче се бе вкарало в голям проблем и бе забъркало голяма каша с живота си , който на практика вече нямаше.
Беше решил просто да отиде в бара и да забие някое друго момиче , а я виж вземе че си намери и нова кръвна банка , някой който ще може да тормози докато отново не му писне. Животът му често налиташе на скуката , но така ставаше щом живееше вечно.
Очите му гледаха съсипаното момиче , а в него едва ли не започна да се пробужда някаква нотка на съжаление , но не можеше да я разпознае. Усещаше чувството , но то бе непознато , никога до сега не го бе сполитало. Не можеше да определи дали беше съжаление или нещо друго , което също не познаваше.Да, знаеше какво значи думата , но не знаеше какво е да го изпитваш.Едва ли не съжалението можеше да направи някой слаб , да го накара да се интересува от нещо , едва ли не да изпита загриженост. Да точно така , чувството не беше само съжаление , а и загриженост. Клаус се чувстваше длъжен да помогне на това момиче и тази длъжност до известна степен го отвращаваше от самия него.
Момичето приличаше на развалина , сякаш хибридът гледаше разлагащ се труп , само дето не миришеше на такъв , ами на алкохол.
''Какво се е случило с теб ?! '' помисли си Никлаус , като не отделяше поглед от вампира, който се приближаваше към него. Цигареният дим ,който се блъсна в лицето му го подразни и той кръстоса вежди. Очите ѝ похотливо го оглеждаха сякаш беше някакъв старинен експонат , което до известна степен беше така.
Клаус поклати разочаровано глава и блъсна цигарата от ръката ѝ , а след това я настъпи , за да я загаси ,щом тя падна на пода.
-Погледни се на какво приличаш , и се наричаш вампир ! - заговори ѝ той с малък риск тя изобщо да не проумее думите му. Всичкият този наркотик който беше поела стигаше ,за да убие няколко души от свръх доза , а единственото което правеше тя беше това да обърква мозъкът си и да го кара той сам да си играе игри с нея ..

Преди месец, в един бар.

Преди месец, в един бар.

Re: Преди месец, в един бар.