Утрешният ден в Мистик Фолс

Лежах.Просто стоях и лежах на леглото мислейки си за Дийн.Всичко ми беше прекалено страано сякаш .. не знам със него се доближавах повече до моята човечност и сякаш отново бях човек.Но след малко пред погледа ми изникна друга картина много по вълнуваща от '' моята човечност '' - Дийн .. полу гол до мен на леглото.При тази мисъл прехапах долната си устна до толкова че пусна малко кръв но за секунди зарастна.Определено изпитвах привличане съм него.Обърнах се по корем и погледнах към часовника на стената отсреща.Минаваше девет а той ми беше обещал да мине по това време.Започнах да се услушвам и ето че чух тежките му стъпки още преди да беше почукал на вратата.Погледах се как съм облечена и останових че съм само по една дълга раздърпана тениска. '' Нищо караии '' казах си и със светкавична скорост отидох да отворя врата.Усмихнах му се и казах:
-Здравейи !
Не можех да спра да го гледам в прекрасните му очи .. но нещо го мъчеше.Усещах го.

И той ме поздрави малко сковано.Нормално беше все пак той беше ловец а аз вампир просто шансовете да се получи нещо бяха нулеви.Дори не знам какво го прихвана но ме придърпа до себе си и ме целуна страстно аз не можех да не отговоря на тези целувки.Всичко беше толкова хубаво но защо .. защо по дяволите трябваше да свърши.След секунди които ми се сториха цяла вечност той ме пусна и аз си поех въздух.Какво трябваше да кажа след такъв поздрав.. всичко сякаш беше незначително.Поканих го да влезе и отидох във кухнята като се порвикнах:
-Какво искаш сок,вода алкохол ?
Отворих хладилник и изкарах една банка с кръв и като си налях в една чаша се подадох от вратата и закачах отговора със една мазна усмивка.Той се беше настанил на дивана.

Започна да ми говори някакви глупости че щял да ме отвлече за да му нося бирата.Не знаех да се смея или да плача.Въпреки това усмивката не беше слязла от лицето ми.Занесох му бирата и седнах на дивана до него.Отпих от моята чаша с кръв и веднага усетих прилив на енергия сякаш можех да покоря света.Отново го погледнах и се зачудих какво да му кажа.Разбирам да бяхме нормални хора .. щях да го питам как е бил днес денят му на работа ноо .. за бога той избиваше такива като мен.Имаше огромен риск всеки момент да извади един кол и да ме прободе във сърцето още преди да съм казаха “Какво?!“.И въпреки това рискувах.Не знам защо но го правех.Мина доста време от както бяхме замълчали и реших че трябва аз да наруша гробната тишина.
-Е.. какво ще правим ще излезем някъде да хапнем или аз да приготвя вечерята ?
И във двата случая щях да бъда доволна.За това просто зачаках отговора.

Никак не му достави удоволствие това че пиех кръв пред него.Но какво можех да сторя нали именно благодарение на нея бях това което съм ?Прехапах устни леко притеснено.Ясно .. щяхме да стоим в нас и какво можехме да правим ... е сещах се милион неща кои кои от по мръсни но .. си остава само във моята глава.Радвах се че той не можеше да види това което аз виждах.Всичко си остана скрито зад беглата ми усмивка.Чух някакво бръмчене или по точно вибрация на телефон.Заслушах се и останових че всъщност това беше телефона на Дийн,който май нямаше голямо намерение да отговори.Местих поглед ту към него ту към джоба на дънките му.Как бих могла да забравя.. та той беше наистина много секси нормално .. може би си имаше някоя друга.Ето тук за първи път усетих ревността която по вампирските стандарти беше .. направо като експлозия.Не се сдържах и започнах да се заяждам:
-Няма ли да вдигнеш .. щом настояват толкова да говорят с теб по добре вдигни.
През цялото време имах една принудена усмивка.

За мое щастие се оказа брат му който започна да вика за някакви върколаци.Съвсем бях забравила че днес имаше пълнолуние.За момент помислих че Дийн ще отиде да му помогне но го отряза по много брутален начин.Стоях мълчаливо докато той доизпиваше бирата си.Тогава съвсем неочаквано той отново ме придърпа до него и ме целуна.
-Какво ще правим ?
Попита ме той със блясък в очите.Усмихнах му се подло и седнах върху него.Като отметнах коса настрани го целунах отново и казах:
-Имам някои идеи.
Като бясна тигрица му се нахвърлих а той отговаряше и отговаряше на целувките ми.Ръцете ми се плъзнаха надолу и от раз съблякох тениската му.

Допълвахме се взаимно всичко беше прекалено хубаво за да е истина всяко негово докосване .. всяка негова целувка ме караше да чувствам все по добре и все по добре.Не исках да ме пуска никога.Тогава той се поизправи малко за да ме вижда ме попита:
-Е... какви са ти идеите?
Първия момент не казах нищо.След това си разменихме ролите .. аз бях отгоре .. Устните ми минаха покрай врата му та чак до ухото му.Прошепнах му:
-Те не са за казване а за показване ..-Дъхът му погаделичка ухото му което след секунди бях захапала съвсем леко.

“Какво по дяволите ти става ? “ това исках да му изкрещя в лицето.Бях си своенравна както преди така и сега.Мразех да ме отрязват.Той се отпусна назад и ме погледна някак сякаш беше спечелил нещо.Беше ми писнало да се държат с мен като с играчка и нормално нашата “връзка“ беше нереална.Нищо сериозно не можеше да се получи и все пак ...Няколко секунди го гледах със странно изражение.Гледах го учудено и намръщено едновременно.
-Ама ти сериозно ли ?
Само го погледах и си вдигнах едната вежда.Наистина ли отказваше да спи с мен или това беше някоя от неговите шеги за да ме издразни ?!
-Ами .. добре тогава -като се преместих на един от столовете -Какво ще правим?
Кръстосах крака и ръце като малко дете което се сърди на майка си че не му е купила бонбони,а в гласът ми беше заядлив.

Дийн дойде отново при мен като махна якето и пистолета си.Колко секси изглеждаше със оръжие във ръка.Вдигна ме на ръце и започна да ми раздава целувки.Аз му отговарях на тях през една широка усмивка а ръцете ми бяха се вкопчили във бузите му.Но в момента когато ме притисна усетих че нещо стана.Пусна ме и чак сега забелях рана която явно беше придобита вчера.Шевовете се бяха скъсали.Трябваше да му помогна но при вида на кръвтта първите няколко секунди .. “Овладей се Даф .. помни ти контролираш кръвта не тя теб.“Вените под очите ми изпъкнаха.Усетих че кучешките ми зъби се удължават.Не можех да го спра,но някак трябваше да му помогна .Поприницп бих го зевела във болницата но не мисля че по време на пълнолуние е добре да излизам от нас.И въпреки всичко мислех как да му помогна.Изглежда начина беше един.Преместих се зад него забих зъби във китката ми и я сложих пред устата му:
-Пий!-беше заповед.Вече беше изгубил прекалено много кръв.Опита се да се съпротивлява но без видим резултат.След секунди усещах как кръвта ми сякаш биваше издърпвана с нещо.Раната зарастна и той беше като нов.Аз се отпуснах назад като се подпрях на дивана и казах:
-Извинявай не биваше да взимам решение вместо теб ...

Защо .. не не можеше не беше истина .. как за Бога се стигна до тук? Трябваше да бъде просто една нормална вечер изпълнена със много ласки.За момент когато вдигна пистолета си помислих че искаше да ме убие.. и може би щеше да е много по добре.И както стоях така облегната ми се случи нещо което не ми се беше случвало от векове .. една сълза се търкулна от синио-зеленото ми око по бузата и падна на пода.Не мжоех да го пусна да си иде .. нямаше начин.. Той тръгна към вратата.Трябваше да направя нещо ..
-Дийн ..-казах го с тих глас.Той само поклати глава в знак на отрицание все едно казваше да го оставя на мира.Тогава започнах да викам със разреван глас.-Дийн моляте ... не си тръгвай ... -той не каза нищо -Тогава по добре ме убий .. копеле такова убий ме за това че ти спасих живота .. Тъкмо ще се отървеш от още един демон .. нали именно това е целта на живота ти ?
Тогава той се закова на място ... вече не ми пукаше .. ако си тръгнеше нямаше да мога да го приживея .. по добре да ме убие още сега от колкото да страдам ..

Не ми вярваше и нормално та аз бях вампир .. кой би им повярвал .. на тези същества от ада ?Допря писолето до гърлото ми и започна да ме обвинява.Изглежда наистина би предпочел да умре от колкото да пие вампирска кръв.Бях постъпила наистина егоисично но .. аз не бях виновна просто ... исках да бъде с мен.Гледах го право в очите:
-Нали знаеш че само едно движение и ще се превърнеш във това което най-много мразиш на този свят... Щом не си изпитал нищо към мен..Убий ме.Щом толкова ме ненавиждаш...Щом не ми вярваш.Няма да кажа,че си бил различен.Доказваш,че не си поредния ловец...Мъж с наранено его.
Всичко това го казах докато яростните ми сълзи се стичаха от двете страни на лицето.
-Хайде давай .. какво чакаш .. покажи колко добър ловец си .. Убий ме Дийн .. !

Стоях и го гледах отсрани.Не знаех какво да направя... не очаквах точно такава реакция от негова страна.Беше на колена със пръсти вплетени в косита му.Беше ме страх да се доближа сякаш щеше да ми направи нещо но не можех да стоя беззучастно и да гледам отстрани.Доближих се до него съвсем внимателно и малко по малко го прегърнах след около петминутни колебания.Притиснах го до себе си така че чувах даже и дишането му.Сълзите още се стичаха но не им обръщах внимание в момента важен за мен беше Дийн.Само той и никой друг.Доближих се до ухото му и прошепнах :
-Тихо скъпи .. спокойно всичко ще бъде на ред.
Не знаех дали въобще съзнаваше какво му говоря но докато той не се успокоеше и аз нямаше да мога.Беше прекалено важен човек във моя живот за да го оставя да се мъчи по този начин ...

След известно време той се успокои.Възвърна си нормалното дишане.Видгна глава от рамото ми и бършейки мокрото ми лице каза:
-Съжалявам..
Нормално беше да ме е страх да не изпадне отново във такава криза но ... във него намирах неща каквито никога не бях виждала във един мъж.Отвърнах на усмивката му със усмивка и промълвих едва чуто:
-Няма за какво .. И обещавам няма да го правя никога повече !
Бях искрена във думите ми.За първи път от деситилетия а ,може би и векове бях искрена с някой.Казвах това което мислех и наистина щях да сторя.След това хванах едната му ръка във моите шепи и го погледнах в очите.Едната ми ръка го погали по бузата :
-Всичко ще бъде наред обещавам !- повторих отново и без да се замисля усните ми се доближиха до неговите отначало беше някък лек допир който в последствие се превърна във адски страстна целувка.Ръцете ми изучаваха извивките на перфектното му тяло.Всяка една частица от мен го искаше и имах нужда да бъда негова сега .. не после или одругиден а .. сега ..