Ден след бала;Мистик Фолс

by **Електра** Чет Авг 23, 2012 8:48 pm

Прибрах се у нас повече от втрещена от случилото се.На всичкото отгоре тъпият "-А" беше разбрал за убийството,което извърших и ми написа съобщение."Нещастници"-помислих си.Свалих окървавената си рокля за бала и се метнах на леглото си само по бельо.Така съм и заспала.
На следващият ден станах.Надявах се всичко да е сън,но не беше.Първият човек на който трябваше да се обадя бе Елена.Трябваше да й кажа...Или по-точно да се опитам да й обясня какво се случи.. Грабнах телефона си и набрах номера й.Правех чудовищно бързи движения...Мина около минута преди да ми вдигне.Дълга и мъчителна минута...
-Елена!Боже господи,най-накрая!Къде се губеше?Няма значение!ВЕДНАГА трябва да дойдеш в имението по най-бързия начин!Аз...Направих нещо ужасно...Има пострадал...По-точно мъртъв...Аз не знам какво стана...Елена-говорех бързо не знам дали ме чуваше просто ТРЯБВАШЕ да дойде незабавно!-Виж наистина съм много уплашена и...Моля те!Ела тук!Бързо!
Не чаках отговор.Изстрелях думите и затворих...Знаех,че Стефан се е прибрал..Снощи беше бала...Тя сигурно беше на него...Аз сигурно прекъсвах нещо,но..Наистина ми трябваше...Шарлот приличаше толкова много на нея...А аз нямаше как да я объркам... Просто всичко това беше лудост!
Със скоростта на светлината отидох до гардероба си и си облякох нещо.Сега умът ми действаше по-бързо.Излязох пред имението и зачаках най-добрата си приятелка да дойде.

by ???? Чет Авг 23, 2012 9:04 pm

Имах чувството, че сънят ми никога няма да свърши.. Беше толкова хубав, че не исках да го напускам - до един миг. Досадната мелодия на телефона ми се чу от чантата ми, която бях захвърлила на другия край на стаята и се наложи да стана и да вдигна. Беше Серена. В първия момент се стъписах, но в последствие направо се изплаших.. В началото се чудих какво ли й е хрумнало на тази луда глава, а след разговора, който всъщност тя водеше към мен направо сякаш сърцето ми щеше да изскочи.

Тя ме помоли да отида веднага до имението при нея без да ми дава никакви обяснения и така се стресирах, че за няма и минута се облякох и се качих в колата си.
След около десет минути вече бях до нея. От далече я забелязах как стоеше пред имението и ме чакаше. Аз карах с бърза скорост, а в момента, когато наближих намалих скоростта, за да мога да паркирам. Спрях колата малко накриво, но това нямаше никакво значение в момента.
Слязох и веднага се затичах към Серена.
-Какво се е случило?!-Попитах я аз загрижено и изплашено още в момента, когато тичах към нея, след това я прегърнах силно.

by **Електра** Пет Авг 24, 2012 7:14 am

Чаках я под сянката,на стълбите към главният вход.От слънцето ме болеше!!!Дойде за десетина минути,но тези няколко минути ми се сториха като цяла вечност!Щях да се побъркам!В момента,в който паркира и дойде до мен се отправихме навътре.Попитаме какво става и с право...Рано сутринта да й се обаждам...По това време спях...Преди...Влязохме във стаята ми и аз заговорих.
-Ел,ти не ми вдигаше телефона две седмици!Откъсна се от всичко и всички... Макар че те разбирам-любовна депресия...Имах да ти казвам разни неща,но все тая!Разбирам те!До колкото разбрах си се събрала със Стефан-Браво!
Говорех колкото се може по-бавно и крачех из стаята като обезумяла. Обикновено щяха да минат минути преди да разбера как да започна,но сега мозъкът ми действаше също със скоростта на светлината.Както и всяко мое движение.
-Вчера на бала те срещнах.По-точно срещнах твоя сестра близначка!Имаш такава!От сега вече имаш,защото лицето й е едно към едно с твоето!Косата,говора...ВСИЧКО!!!Казва се...Шарлот.И...има й нещо...Тоест тя е нещо.. И превърна и мен!Обещай да не бягаш!
Поколебах се за секунда,но след това й се показах-Кучешките ми зъби се удължиха,а вените под очите ми-изскочиха.Обърнах се към нея и се замолих:
-Моля те,не бягай!Аз...Не мога да излизам на слънце,боли ме!-Казах и посочих спуснатите завеси в стаята.Така беше и в цялото имение.-Аз...Не исках да убия онова момиче!
Погледнах я в очакване.Най-вероятно беше в паника и не можеше да помръдне,а скоро щеше да се разпищи и да побегне навън...

by ???? Пет Авг 24, 2012 8:31 am

Серена?? Вампир?? По дяволите.. И то е превърната от Шарлот?? Та тя ми е приятелка.. Какво по дяволите става тук?!.. Серена още не знаеше, че и аз съм вампир.. А дали ако разбере ще си помисли, че аз съм я превърнала? О боже... Просто не можех да се оттървя от нервите си.

-Моля те, не се притеснявай всичко ще се оправи. -Казах й, и я погалих след което отново я прегърнах силно.
-Виж трябва да ти кажа нещо.. Аз.. Аз съм... Аз съм същата като теб.. -Когато казах тези думи тя изведнъж рязко ме погледна право в очите.
-Мен също ме сполетя същото и извинявай, че не ти казах.. Всъщност това беше причината поради, която се губех постоянно.. Трябваше да свикна.. Да се науча да се владея и как да се храня.. До сега не съм убивала никой, но вътрешно в мен има едно притеснение.. Страх ме беше да съм близо до теб, защото си ми наистина добра приятелка и ме беше страх да не те нараня.. Просто човешката кръв...-Замлъкнах. Очите ми се насълзиха и започнаха да се излизат бавни сълзи. Не знам как щеше да реагира Серена на това.. Може би щеше да ми се разсърди, но не й бях казала за нейно добро..

by **Електра** Пет Авг 24, 2012 9:02 am

Приятелска прегръдка...От това се нуждаех...После ми каза,че е като мен,тоест, че аз съм като нея...Погледнах я в очите и тогава тя ми обясни защо е изчезнала. Разбирах я.На нейно място и аз щях да направя същото.Искала е да ме защити от себе си...Но как така не е убила човек?Как се засищаше...И какво бяхме ние?Ами Шарлот?И елена ли беше превърнала?Въпросите се редяха в главата ми...После започна да плаче.На свой ред я прегърнах силно.Тя беше човекът на който винаги можех да се доверя....
-Но как излизаш на слънце?Мен...Изгаря ме!
Реших да й покажа какво имам пред вид.Отидох до прозореца и дръпнах дебелата завеса.Все още седях на сянка,но подадох лявата си ръка на слънце и изпищях от болка,когато слънцето изгори кожата ми.Бързо пуснах завесата и отидох свръх бързо до Елена,за да й покажа как кожата ми зараства след около минута.Погледнах я с въпросително изражение.Все едно с поглед я питах и с теб ли е така.
-Не знам какво сме,но Ел,убих едно момиче!-За пръв път го казах на глас и...Не знам...Чувствах се адски виновна!-Ти...Как не убиваш хора?Как се справяш с жаждата?

by ???? Пет Авг 24, 2012 10:50 am

Когато гледах добрата си приятелка, сякаш гледах себе си в началото на превръщането ми. Искаше да знае всичко и мисля, че щеше да бъде наистина добре за нея ако аз й разкажа всичко.. Ако й обясня как да се контролира и как да овладее силите си.
-От къде да започна.. -Замислих се аз..
-Е хайде нека да е от самото ми превръщане.. И така.. Деймън е вампир, Стефан също.. Знаех го от самото начало, още преди да стана вампир.. Случиха се много неща.. Оказа се, че аз съм двойничка на Катрин Пиърс а тя е двойничка на Шарлот Петрова.. Човешката ми кръв беше нужна на древен вампир на име Клаус за да може да я използва за да създава собствена раса.. Както и да е създаде расата.. Появиха се и неговите братя и сестри.. Дълга и сложна история за обяснение.. Просто един ден, в моята кръв имаше от тази на Деймън и никой не знаеше за това до момента, когато сестрата на Клаус - Ребека не ме уби.. И ето ме.. Превърната във вампир.. За да завърша трансформацията пих човешка кръв от банка, но с времето научих да се храня с животинската кръв, защото не мога да приема мисълта, че пия човешка..-Не спирах да говоря и говоря.. Някои неща ги пропусках, някои ги споменавах.. Историята беше дълга и от някаква страна леко плашеща и затова реших да спестя някои неща на Серена.
-В началото на превръщането ми, аз също не можех да излизам на слънчеви лъчи.. Изгаряха ме.. Но имам пръстен, който ми помага.. Също така и колие, което ми е подарено от скъпа за мен приятелка, която беше вещица. -Казах й аз и тя ме изгледа много странно.. Явно не знаеше дори и за вещиците.
-Ето вземи пръстена ми.-Казах й аз и й подадох омагьосания пръстен в ръцете й.
-С него ще можеш да излизаш на слънчевите лъчи и той ще те пази. А колкото до мен не се притеснявай, защото колието ми върши същата работа, но само че има и друг плюс. Пази ме от въздействието и от дарбите на останалите същества.-Серена ме гледаше все по-учудено и по-учудено.. Исках да й помогна с каквото мога, защото беше наистина скъпа за мен.

by **Електра** Пет Авг 24, 2012 11:14 am

Слушах Елена и бях втрещена...Как така се случват толкова много неща под носа ми,а аз не съм забелязала нищо?Дали наистина бях толкова зле?Ел беше най-добрият,състрадателен и сърдечен човек на цялата земя...Защо биха я убили и защо са и се случили толкова много неща?Не се страхувах от новата си същност.Бях вампир...Вече имах пръстен,предпазващ ме от слънцето, благодарение на най-добрата ми приятелка.Всичко изглеждаше някак си странно все едно гледах през други очи...Новите ми очи..Виждащи всичко до най-малкия детайл..
-Елена...Всичко това впечатляващо!Знаеш ли колко съм бърза?Ами всичко онова по филмите и книгите?Вечно ли ще живеем и имаме ли някакви супер сили?Или нещо подобно?
Вече не ме беше страх...Знаех,че Ел може да ми помогне ако има нещо... Кръвни банки звучеше добре...Може би щях да започна да се храня с тях... Стомахът ми изкъркори и аз втрещена погледнах приятелката си:
-Нормална храна необходима ли ми е?

by ???? Пет Авг 24, 2012 11:32 am

Сякаш гледах себе си в първия момент, когато разбрах за съществуването на вампирите.
-Да живеем вечно, но можем да умрем единствено от забиването на дървен кол в сърцето ни. Колкото до силите, да всеки вампир има дарба, която с времето ще открие. На примерно аз. Аз мога да манипулирам съзнанието на останалите същества плюс което притежавам елемента "Дух", което ми помага да зачевам деца, защото по принцип вампирите не могат да имат. Плюс собствената си дарба можеш да развиеш много добър слух и свръх бързина.. А колкото до нормалната храна можеш да я ядеш, но няма да усещаш вкуса й както преди.. Дори и няма да те наяжда.. Единственото нещо, което може да те нахрани е кръвта. А от кръвта ние вампирите черпим сила. -Опитвах се да й помогна с каквото мога и се надявах да го правя правилно. В началото на мен ми беше наистина трудно да свикна със същността си но успях да се науча да се владея и контулирам.
-Ако имаш някакви други въпроси питай-ако мога да ти отговоря ще го направя, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.-Допълних аз и й стиснах едната ръка в знак на подкрепа и за да разбере, че не е сама.

by **Електра** Пет Авг 24, 2012 12:36 pm

Добре..Щом храната не ме засищаше това значи,че бях жадна...Поколебах се дали да й кажа...Елена ми обясни доста неща и ме подкрепяше абсолютно...На ръката ми се намираше пръстена,който ми даде,затова дръпнах завесите с едно плахо движение.И слънчевите лъчи не ме изгориха.Усмихнах се широко.
-Ел...Аз..Не знам как да ти се отблагодаря!Но...В момента съм жадна..Какво да правя?-погледнах я леко стресната...
Не ми се щеше да убивам когото и да е било.Въпреки това усещах болка във венците точно над кучешките си зъби.Може би трябваше да си купя хладилник в който да съхранявам кръвни банки...Да..Това ми звучеше най-логично все пак нямаше да ми се налага да убивам никого ако пиех само такава кръв...
Потънах в размисли и за възможните ми дарби...Елена можеше да роди,въпреки че бе вампир...Което беше много хубаво...Със Стефан щяха да са много щастливо семейство...Каква ли дарба имах аз?Четях мисли?Или получавах видения?Или пък Наранявах с мисълта си?Имаше много възможности...
Опитвах се да не мисля за това колко съм жадна,но наистина беше адски трудно!

by ???? Пет Авг 24, 2012 8:49 pm

Разбирах много добре как се чувстваше Серена. Не бях вампир, който е живял много.. Не бях от онези, които знаеха абсолютно всичко, но поне знаех някои работи с които можех да й помогна. И аз исках да й помогна с каквото можех..
-Не се притеснявай!-Казах й аз и бръкнах в чантата си. От там извадих едно пласмасово шише, което беше пълно с кръв.
-В случай, че ожаднея винаги си нося със себе си.-Рекох аз и й подадох шишенцето.
-Може да не ти допадне особено, защото е животинска, но все пак е нещо сравнение с нищо.-Дали всъщност тези неща с вампирите ми изглеждаха нормални?!.. Всъщност не беше така.. Дори и да бях вампир, аз се превърнах в същество, което мразих.. Да обичах Стефан.. Обичах го въпреки, че беше вампир, но го обичах заради самия него, а не заради това, какво същество е.. А дали харесвах себе си такава? Дали на Серена й харесваше да бъде такава?.. Доста въпроси изникнаха в съзнанието ми за част от секундата..

by **Електра** Нед Авг 26, 2012 5:51 pm

Елена наистина беше добра приятелка...Когато извади бутилката с кръв ченето ми щеше да падне.От една страна,защото го носеше в чантата си,а от друга защото вече не издържах!Исках да вкуся...С бързо и рязко движение грабнах бутилката от ръцете й.Отворих я и започнах да гълтам.След около минута шишето беше празно.
Вкуса на тази кръв...На животинската кръв беше...Различен...Човешката беше много по-хубав...По-засищащ и плътен...Не знаех как да го кажа на Ел.Та тя сама каза,че не е могла да понесе мисълта да пие от хора или дори от банки...Аз не исках да пия от животни.Предпочитах човешката.Поколебах се дали да й кажа...
-Ами...Предпочитам човешката...-Погледът ми беше гузен,изрекох думите колебливо.
Какво можех да направя?Не ми харесваше и толкова!Не бях виновна!Апетитът си е апетит и не можеш да го задоволиш нещо..Такова...Потънах в размисли.По едно време осъзнах,че чувам какво се случва навън на улицата... Добре...Това може би е част от свръхсилите...Успокоих се с надеждата,че няма да съм само бърза силна и със слух...
-Не може ли да не пия животинска кръв?Или това ме прави чудовище?

by ???? Нед Авг 26, 2012 7:11 pm

Очаквах Серена да не хареса вкуса на животинската кръв.. Очаквах го.. Нямах друг избор освен да я подкрепя за нейните решения като добра приятелка.
-Не се притеснявай. Мога да те уверя, че много добре знам как се чувстваш.. Знам какво е.. Аз също не понасям животинската кръв, но поне се опитвам. А и вече няма какво да загубя..Просто опитвам се да свикна макар, че животинската кръв няма да ме направи толкова силно колкото човешката, но този избор съм направила сама и това не означава, че и ти трябва да го направиш.. И това, че ще пиеш не те прави чудовище.. За да се превърнеш в чудовище трябва наистина много да убиваш и то все невинни хора, които не са го заслужили с нищо.. Но дори и да го направиш ти за мен няма да си чудовище а моята наистина скъпа приятелка..-Казах й аз като се надявах да не помисли, че ще я оставя в какъвто и да е момент през живота й, тъй като наистина много държах на нея и много я уважавах като приятел.

by **Електра** Нед Авг 26, 2012 7:27 pm

Думите й бяха толкова мили...И искрени...Накараха ме да се почувствам сигурна в себе си..Спокойна...Това го можеше само тя и очевидно превръщането й във вампир не беше променило нещата...Отидох до нея и я прегърнах.
-Ти си най-добрата приятелка,която някой,някога може да има!
Нямаше да убивам хора.Поне това беше плана...Освен ако не ме ядосат...Кръвни банки.Това беше крайното ми решение.Комбинирах решението на Елена с моето и това ми изглеждаше най-разумно..Все пак не исках да съм по-слаба и да не съм заситена,а това ме чакаше с животинската кръв...Не исках да убивам невинни хора..Затова беше и компромисното решение.
-Няма да пия животинска кръв!
Заявих и се изправих,като отметнах косата си назад,горда от това как вече мозъкът ми работеше много по-бързо.Което беше добре,тъй като когато бях човек бях умна,но сега вече си бях гении!Това ме караше да се чувствам добре.Нямах чак такъв проблем с вампирската работа...Неприятно ми бе,че няма да мога да остарея и да имам деца...Щях да надживея обичните си хора... От друга страна-всеки мечтае за вечна младост,свръхсила,свръх бързина и такива работи...
-Ще се храня от кръвни банки...-Довърших с тържествена усмивка.Надявах се Ел да одобри решението ми...Прегърнах я сърдечно и заедно се отправихме навън.Тя се качи в колата си,а аз и казах-Ще ти се обадя скоро!

by Sponsored content

Ден след бала;Мистик Фолс

Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс

Re: Ден след бала;Мистик Фолс