Мистик Фолс - часове след бала.

by **Charlotte Petrova.** Чет Авг 23, 2012 9:07 pm

О да горката Серена, сигурно вече бе убила няколко човека и бе пресушила телата им, а сигурно бе намерила и визитката която и' бях оставила и сега евентуално се дразнеше. Беше някак забавно да създаваш вампири, които те мразят от дъното на душата си и искат да те убият. Така играта ставаше по - забавна особено след като знаех, че не бяха способни да ми направят нищо, докато аз можех да ги измъчвам с дни, да ги оставя да ближат раните си и след това отново да пусна сол в тях. Е естествено не в буквалният смисъл на израза, но образно казано.
Бях минала през къщата си, за да облека нещо по - комфортно, тази рокля изобщо не беше удобна, макар че да призная стоеше ми добре, доста добре. Но...ЗА БОГА бях си забравила маската. Е вероятно можех да прежаля този вехт подарък, но някак ми харесваше, въпреки че винаги можех да получа същата, без дори да си мръдна пръста. Свалих тъмносинята рокля, заедно с токчетата намъквайки черни и тесни дънки, лилав потник и черно кожено яке чийто ръкави веднага бяха вдигнати до лакътя. Обух също така едни черни токчета и пуснах косата си да се спуска свободно на къдрици, като след това излязох от нас и пеша се насочих към най - близкия бар. Мистик Грил! За кратките няколко часа бях разбрала, че Елена и малката и' жалка компанийка са посещавали това място често и с малко чар и много въздействие щях да разбера всичко, което ми трябваше за дриплата, която смееше да се нарича моя двойничка.
Само двадесет минути ходене пеша, вече бях в прочутия Мистик Грил и се бях настанила на едно сепаре, като преди това си поръчах двоен чист скоч и просто зачаках поръчката, макар че по - важен бе сервитьорът, който щеше да ми снесе малко информация.

by **Katherine Pierce ♥** Пет Авг 24, 2012 7:44 am

След като излязох от залата реших, че не е време да се прибирам вкъщи. Правеше ми се още нещо. Забавлението със Стефан и Елена на бала беше прилично, но като изключим частта със появяването на жалката ми двойница. Мислеше се за голяма умница, но същност беше едно жалко подобие на двойница - вампир. И в нито едно от тези неща не я биваше.

Може би първо трябваше да се преоблека, преди да започна да обикалям из града. Но някак си се чувствах много по-добре с рокля отколкото с каквито и да било дрешки от 21 век. Не ми пукаше какво щяха да си помислят за мен останалите. Много лесно можех да им въздействам.

Качих се в колата си и потеглих. Минах през няколко бара, докато най - накрая стигнах Мистик Грил. Огледах се в огледалото и пооправих косата си. Махнах шнолата и я пуснах нацяло. Така ми стоеше много по-добре. Извадих от чантичката си червило и се освежих устните си. Усмихнах се одобрително и излязох от колата.
Влязох в бара и първо реших, че трябва да се напия. На бала нямах тази възможност. Покрай Стефан и Елена съвсем забравих самата идея на балът. Да се напиеш и да се забавляваш. Е, аз се забавлявах, но по мой си начин.
Отидох на бара, барамънт дойде и аз си поръчах най-хубавия и качествен алкохол, който предлагаха. Той ме изгледа адски странно и объркано. Сигурно беше защото все още бях с ренесансовата си рокля, макар, че тя ми стоеше доста секси.
- Какво зяпаш?! - Попитах го грубо, а той само вдигна рамене объркано и отиде за поръчката ми.

by **Charlotte Petrova.** Пет Авг 31, 2012 11:53 am

Келнерът най - накрая дойде със скоча, а след като остави чашата пред мен го помолих най - учтиво да ми разкаже колкото може повече за Елена Гилбърт, е добре по - скоро му въздействах, но разликата беше маловажна. Проклетото келнерче каза, че е нов в града и не знае нищо за момичето. По дяволите! Определено трябваше да се подготвя предварително с домашното си за цялата история с "двойниците". Както и да е, вече щях да знам ... но о определено щях да науча повече за това мое ...копие, така да се каже.
Наредих на малоумния идиот който ми закриваше цялата гледка към буквално цялото заведение, просто да се махне, определено беше безполезен, щом не знаеше нищо за нея. И точно, когато той се мръдна един силует привлече вниманието ми. Момиче с прекрасна ренесансова рокля, къдрава коса и ... о супер още една двойничка. Мдам лицето и' бе точно като моето. За Бога цял Мистик Фолс ли беше пълен с еднакви. Сякаш докато съм лежала 100-те години в онзи ковчег с кама в сърцето някой ме бе поставил в копирна машина и бе изкарал няколко грешни копия. Но кой знае можеше да има и още? Сигурно има цяла раса от Шарлотки или така де двойнички!? Какво? Още колко трябваше да очаквам? Но бас ловях, че това бе Катрин Пиърс. Грациозната походка, избухливото държание и роклята! Да, малко хора знаеха какво да облекат за ренесансов бал. По - точно само тези, които наистина са присъствали в онези времена. Другите жалки подобия на рокли, бяха само по описанието в книгите, портретите и приказките.
Станах от сепарето с чашата в ръка и с леки стъпки тръгнах към бара, където се бе настанила и двойничката ми.
- Катрин Пиърс...или Елена Гилбърт, но повече залагам на Катрин? Права ли съм? Да, естествено че съм права! - задавах въпроси на които и сама можех да си отговоря, но естествено от нея не търсех отговори, може би само малко, но по - нататък. Усетих, че съм привлякла вниманието и', беше учудена да види още една с нейния лик, очевидно тя се бе сблъскала с Елена или дори не знаеше за съществуването на двойничките. Едно от двете.
- Изненадана си! Това е добре. О, да колко грубо да не се представя докато устата ти още е зяпнала. Аз съм Шарлот! Шарлот Петрова, първата от рода Петрова! - казах с лека усмивка след това повдигнах чашката си нагоре. - Е, наздраве! - да винаги бях саркастична в началото, навик който понякога не харесвах, но в този случай определено сарказма беше в графата на харесваните от мен.

by **Katherine Pierce ♥** Пет Авг 31, 2012 12:39 pm

Най - накрая барманът ми донесе питието. Вече направо умирах, изгарях за него. Когато го донесе аз го изпих на един дъх, а той продължаваше да ме гледа странно макар, че в погледа му долових и известен страх и уплаха. Незнаех какво му имаше, но и не ми пукаше. Исках да се измъкна малко от напрежението и да се забавлявам като започна с напиването.
Поръчах му да ми донесе още едно и той веднага изчезна. Само едно питие нямаше да ме засити. По едно време някой заговори зад мен. Беше момиче, но гласът й ме стресна. Беше досущ като моя. Пф, само да не беше Елена. Балът ми беше достатъчен. Нямаше да я изтрая и тази нощ. Но пък кой друг би могъл да бъде.
Обърнах се и в началото наистина бях убедена, че това е глупавата ми двойничка, докато момичето не заговори. "Катрин Пиърс...или Елена Гилбърт, но повече залагам на Катрин? Права ли съм? Да, естествено че съм права!", попита ме тя с лек сарказъм след което се засмя. Полудявах ли или Елена беше изкукалата? Май това наистина не беше Елена. Зяпнах учудено, а на момичето явно това й се хареса. Тя ми се представи. Шарлот Петрова. Оригиналната Петрова... Древната.. Хмм, сега се сетих, че бях чувала нещо за това. Но преди много векове и дори вече го бях забравила. Тогава бях чула от някого, че има момиче, което е Оригиналната Петрова, а аз съм й двойничка. Тогава си мислех, че това е истина и дори се бях опитала да я открия, но без успех. Тогава си помислх, че сигурно не е истина и тя не съществува и че аз съм единствената Петрова... досега! Момичето нямаше как да бъде сбъркано за Елена. Косата й, походката, държанието й... Всичко беше изпипано и дори по маниерите можеше да се познае, че не е от това време. Движенията на Елена бяха неизпипани и непринудени, като за момиче в 21 век за разлика от тези на Шарлот. Нейната походка беше изискана и елегантна като за дама от преди векове. Само се надявах характерът й да не е като този на Елена, защото нямаше да изтърпя и нея тук..

Върнах вниманието си на Шарлот, която все още ми се усмихваше и се кикотеше на опуленото ми изражение. Станах от стола и застанах пред нея, оглеждайки я от глава до пети.
- Шарлот значи... Оригиналната Петрова... Чувала съм за теб. Но не знаех, че всъщност наистина съществуваш. И че ще разбера това от този бар.
Казах и се засмях леко. Ако момичето не приличаше на двойничката ми може би щях да се зарадвам да е тук. Само дано няма повече двойнички защото ще си помисля, че светът ме мрази...

by **Charlotte Petrova.** Пет Авг 31, 2012 4:19 pm

Я виж ти, тъкмо си мислех, че съм невидима а се оказа, че се носели, какво? Легенди? За Бога. Мислех, че всеки момент щях да избухна в смях. Но това, че знаеха за мен не бе точно в мой плюс, особено щом древните вампири разберат. Нямаше да им се понрави, че момичето лично превърнато от лошият татко вампир - Майкъл е в Мистик Фолс, особено след като можех да въздействам дори на тях, но всъщност какво изобщо ме засягаше?!
- Чувала си за мен значи? Интересно, толкова години прикривах следите си и да не забравяме, че цял век прекарах в ковчег с кол забит в сърцето. - казах по -скоро на себе си, от колкото на Катрин. Всъщност и аз знаех за нея и честно казано ми допадаше, миналото и' не бе толкова скучно, като това на Елена Гилбърт или поне частта за която научих на бала. Типичният тийн живот. Гадже, врагове, най - добри сълзливи приятелки и много купони. Че какво му беше впечатляващото на това.
- И аз съм чувала за теб госпожице Пиърс и честно казано съм заинтригувана и запленена от историята ти, впечатляваща е. Особено ми хареса частта с разиграването на двамата братя Салваторе, които сега пък търсят утеха в двойничката ни - Елена. Обзалагам се, че просто търсят как да се върнат в миналото и тя им помага, защото е просто едно копие. Чух също, че и двамата те търсили след като си изценирала смъртта си. Определено не е липсвала тръпката в живота ти. - просто говорех без дори да си поема дъх, казвах всичко което ума ми бе попил от истории за нея и от няколко припознавания през годините. Но точно до преди минута бях изключила изобщо за нея, бях забравила за съществуването и' и честно казано си мислех че отдавна е мъртва. Все пак е имала срещи със Салваторе и след като Елена се бе намесила в живота им, мислех че това ще свърши зле, но уви грешала съм.
- Е удоволствие е най - накрая да се запозная с теб! - казах и' като се подсмихнах леко, след което и' смигнах и отново отпих от питието си , което просто свърши след тази моя "малка глъдчица".
- И така нека преминем в настоящето. Виждам, че си била на бала, странно не те видях там, нито пък другата...така де Елена. Но пък се сблъсках с нейната най - добра приятелка, която е ... ами да кажем че след малката ни среща или ще е мъртва или ще е нещо съвсем различно от човек. Честно казано не видях и Салваторе. Явно имах кофти късмет. - измърморих, след което отново погледнах към вампирката.

by **Katherine Pierce ♥** Вто Сеп 04, 2012 11:56 am

Еха не знаех, че Шарлот се е интересувала така от живота и историята ми в миналото. Че дори ме е... хм, проучвала, ако може така да го кажа. Явно не си е губила времето през вековете, през които не е била в ковчег с кама в сърцето. Не подозирах, че знае толкова за мен и миналото ми, но и как та аз току що разбрах, че наистина съществува древната Петрова. Значи Шарлот е знаела за двойничката си сигурно веднага щом съм се родила. Не подозирах, че има и друг, който да знае за мен тези неща освен Салваторе разбира се. Направих грешката да им разкрия коя съм в действителност, а те какво? За тях аз повече нищо не значех. Поне така си мислеха, но знаех, че се заблуждават. Ако искаха да изчезна от живота им и да ме забравят, както и аз тях защо тогава ще се влюбват в момиче, което изглежда досущ като мен до най-малкия детайл, която от известно време вече е и вампир. Ако толкова искаха да ме изтрият от животите си защо отново дойдоха тук в Мистик Фолс и обичат двойничката ми? Е нямаше да успеят да ме заблудят, но както и да е. Те вече не ме интересуваха. Онова на бала бе завършекът на нашата любовна история, ако може така да се нарече. Повече не искам да си губя времето с тях. Всичко приключи.

Както и да е, не исках да мисля повече за това. Не си струваше. Пропъдих тези мисли и прочистих главата си от този така обсебващ и заразен вирус "Салваторе". Върнах вниманието си на момичето до мен, което ми каза някакви неща за бала свързани с Елена и някаква нейна приятелка. Не че ме интересуваше, дори не си направих труда да обърна внимание на това, което казваше.
- Аха.. - казах разсеяно, уж че съм я изслушала. Просто повече не ми се мислеше и говореше на тема Стефан и Елена, което включваше и всички в обсега им.
Отпих една голяма глътка от питието си и отново обърнах внимание на Шарлот. Замислих се над това, което каза в началото. Как ми каза всичко, което бе научила през вековете за мен. Чудех се дали знае абсолютно всичко. Имаше неща, които дори Салваторе незнаеха. Чудех се дали тя знае части от историята ми като човек, които не ми се искаше да си спомням. Бях ги заровила дълбоко в съзнанието си и се надявах повече да не си ги спомням. Но ето, че частта от онази нощ изникна в съзнанието ми. Частта, когато родих бебето си.. За миг помръкнах и настроението ми за забавление изчезна. Силно се надявах тя да не знае за това...
Погледнах тревожно към Шарлот, която изглежда усети притеснението ми.
- Нима знаеш всичко за мен? - попитах, опитвайки се да звуча шеговито, но не ми се получи.

by **Charlotte Petrova.** Вто Сеп 04, 2012 3:49 pm

Знаех, че не беше много съсредоточена в разговора, но все пак успях да привлека вниманието и', след като чу всички онези неща, които изброих за нея, а имаше и козове, които още не бях изкарала и даже и тя не предполага, че мога да знам. Знаех, че има извънбрачно дете от Клаус, родено докато още е била човек и знаех, че детето и' не е мъртво, ами е вампир, но това мислех да и' го спестя. Всъщност това с детето на Катерина ми беше доста познато. Веднага се отнесох в мисли, в случки от преди повече от две хиляди години. Когато аз бях човек, преди Майкъл и Естер да ни създадат. Семейството първородни вампири. Е аз не бях от семейтвото и моята промяна беше малко преди тази на децата на Майкълсън, за да мога да ги контролирам както Майкъл искаше, за това и Естер ми направи онази магия позволяваща ми да въздействам на всяко същество дори и на оригиналното семейство. И точно няколко месеца преди това да се случи...преди цялата вампирска история да се случи...онова малко бебе. Красиво бебе, излязло от мен, чийто баща не бе известен, но това беше съвсем друга тема. И онзи момент в който трябваше да я изоставя, да беше момиченце, прекрасно момиченце, но това беше в миналото, в далечното минало.
- Да, Катрин всичко! Като например бебето от Клаус. Не съм много сигурна, че той знае обаче и по - добре всъщност. Знаеш ли единственото нещо, което не ми харесва в теб е частта от миналото ти с Клаус! С този мелез. - казах правейки отвратена физиономия.От цялото древно семейство само той ме отвръщаваше по незнайни причини и все пак.
- И при други обстоятелства щях да те изнудвам, но ми допадаш, не си чак толкова ами не знам...като Елена. Тя също не е зле, но е леко скучна. - казах без никакъв интерес и с някаква странна физиономия, след което си поръчах ново питие, което изпих на екс и погледа ми отново се върна на Катрин.

by **Katherine Pierce ♥** Сря Сеп 05, 2012 11:00 am

Шарлот знаеше. Нямах си и на представа откъде и как е разбрала, но тя знаеше за извънбрачното ми дете и това направо ме подлуди. Сега тя държеше много силен коз в ръцете си и ако искаше можеше да ме изнудва. А доколкото сега разбрах тя беше такава и едва ли щеше да пропусне възможноста. Мога да кажа, че двете много си приличаме, не само по външния вид.
Щом Шарлот изстреля наведнъж цялата тайна, която се опитвах да запазя и същевременно да я изтрия веднъж завинаги от съзнанието си и повече да не си я спомням, но ето че някак си тя я беше научила. Вероятно от Клаус. Но той не знаеше така че нямаше как да стане. Изхвърлиха бебето веднага след като се роди. Предполагам тогава е умряло. Ами ако не е било.. е ами това е малко вероятно тъй като нямаше как да оцелее. Просто беше невъзможно от едно новородено. Дори и да имаше вампирска кръв и бе полу-вампир това пак беше невъзможно. Или поне се надявах да е така...

Насочих погледа си към Шарлот, която ме гледаше с интерес явно чакаща да разбере как ще реагирам когато науча, че не съм се справила добре с опазването на тайната.
Очите ми потъмняха и я стрелкаха със учуда, притеснение и гняв. Да, бях страшно разгневена и ядосана, че Шарлот знае. Нямах си и представа как щеше да го използва срещу мен. Но сигурно скоро щях да разбера. Но като се замисля това не е чак толкова голям проблем. Просто една глупава и мръсна тайна, която излезе наяве. Но пък какво от това. Бебето вероятно е мъртво така че нямаше да има особено значение дори ако Шарлот да я разкаже на всеки. Дори да я каже на Клаус. Това вече беше минало...

- Откъде знаеш? - попитах Шарлот с глас на мъртвец. Бях настоятелна и щях да я накарам да ми разкаже откъде е разбрала това и кой още знае. Нямаше да я оставя така.
Шарлот изглежда не прие думите ми насериозно и се засмя. Предчувствах, че щеше да ми е трудно да разбера повече, но щях да го направя. Нямаше да се откажа.
- Попитах те откъде знаеш това! - казах силно и заплашително, гледайки я кръвнишки. Не ми се искаше да се карам с нея тъй като тя беше една от древните и нямаше да ми е в полза ако си я спечелих за враг. Но ако се наложеше щях да го направя, за да науча това, което искам.

by **Charlotte Petrova.** Сря Сеп 05, 2012 1:47 pm

Я виж ти, Катрин можела и да се ядоса ... видно. Да се разстрои едва ли не!? И това само заради една малка и нищожна тайна, от сорта на извънбрачно дете. Да всъщност имаше право, аз също нямаше да съм доволна ако бе разбрала, че и аз бях родила дете в човешките си години, дете на което бях отредила ужасна съдба изоставяйки го, но е...времето помагаше, а и увеличаването на непукизма също.
О, да и веднага вампирката си помисли, че ще я изнудвам, о колко сладко! Явно не вдъхвах особено доверие и разбирам защо де, но все пак. Бях обидена, че си бе помислила, че съм изцяло като нея. Не бях чак толкова манипулативна...освен ако не опираше до враговете ми. А точно в този момент не се знаеше към коя група щеше да приспадне Катерина. Взех думите и' на присмех, но тя продължи да настоява да разбере от къде знам.
- Какво?! Мислиш си, че нещо може да ми убегне? Ако искам да знам всичко, ще го знам. Така стават, нещата сладкишче. - казах като и' намигнах, а самоуверената усмивка не слизаше от лицето ми, като от време на време се допълваше с ироничен смях.
Но това не спря Катрин, да ми зададе глупавият въпрос отново. Обърнах се към нея и след като видях мъртвешката и' физиономия, просто не можах да притъпя смеха си. О я стига де, всеки би се засмял на мое място, но от друга страна ми харесваше това, че се усмеляваше да говори така на древен вампир. Трябваше да е доста смела, за да си го позволява или просто си мислеше, че Клаус или някой от тъпите Салваторе щеше да я защити, но те бяха като...парцалени кукли. Лесни за манипулиране и игра. И безполезни, най - вече безполезни.
- Е добре, щом ще притъпи любопитството ти, ще ти кажа, какво толкова може би ще си изпрося още една мъртвешка физиономия или по - скоро изненадана. - казах като се замислих за реакцията и' и отново ми стана смешно.
- Бях там! Когато я роди, аз бях там...е не точно при теб, но бях в къщата докато раждаше детето. Скрита зад вратата, а след това бях въздействала на онези на които я беше дала и отидох с тях. Задоволих ли любопитството ти или имаш още въпроси? И само да те предупредя ... внимавай с тона, защото следващият път няма да съм толкова любезна, Катерина. - казах и' съвсем сериозно, след което отново една подла усмивка се появи на устните ми.

by Sponsored content

Мистик Фолс - часове след бала.

Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.

Re: Мистик Фолс - часове след бала.