Старото дърво

by ???? Пон Авг 20, 2012 11:54 am

Обичах това място. Още от както бях малка много харесвах старото дърво, което беше близо до гробищата. Знаех, че е странно, но на мен ми харесваше и не ме интересуваше от другите и тяхното мнение. Тази сутрин щом се събудих и плъзнах завесата на прозорците в стаята си слънцето ме заслепи. Жалко.. Вече не го усещах както преди, когато бях човешко същество.. Гледах го и сякаш нещо изкуствено светеше право в мен.. Сякаш не бях в реалността, а в някой сън. Но съня не беше от онези хубави сънища в които бях най-щастливото момиче заобиколено от своите сбъднати мечти, а от онези кошмари в които имаш чувството, че няма да се събудиш отново. Проблема беше там, че аз бях будна и така и не можех да заспя.. Е можех само да се преструвам т.е. да си лежа с затворени очи и да си мисля за някои неща, които се бяха случили през изминалия ден или такива, каквито очаквах да се случат през следващия.

Както и да е. Щом слънцето се появи на небето се усмихнах и веднага си взех един горещ душ. След това нахлузих едни къси дънки и една бяла тениска и обух белите си кецове след което излезнах от нас и вървях по улиците без да знам къде отивам. Реших да отида до старото дърво, където ходих много често напоследък за да размишлявам на спокойствие. Седнах до него на земята и от малката си раничка извадих дневника си и една писалка и започнах да пиша на белите листове.

"Мило дневниче, днес имам чувството, че ще бъде различен ден. Не знам, защо мисля така но имам такова чувство.. Стефан ми липсва.. Не съм го виждала от може да се каже повече от 2-3 месеца.. От момента, когато бях превърната във вампир. След превръщането ми видях първо него, но така и не успях да го видя отново..."

Спрях да пиша.. Чух шум идваш зад мен и започнах да се озъртам на ляво и на дясно.
-Има ли някой там? -Попитах аз, а физиономията ми стана леко цупеща се, която правих тогава, когато все пак ми беше безразлично за всичко въпреки случващото се.

by **Стефан Салваторе** Пон Авг 20, 2012 12:11 pm

"Вече бяха минали 3 месеца откакто Елена се превърна във вампир.Успях да я видя за миг след превръщането й, но знаех, че тя никога не го е искала.Не можеше да понесе, че ще надживее всичките си близки...И преди сме говорели за това и тя изтъкваше предимно недостатъците на това да бъде вампир, а сега е точно това...Няколко дни след превръщането й заминах, изчезнах от Мистик Фолс.Не можех да я гледам как се храни, за да оцелее.Искаше ми се да съм до нея и да й помогна, но не можех да я гледам така.Всеки един ден през тези 3 месеца беше тежък за мен.Елена ми липсваше повече от всякога.Със сигурност Деймън се бе погрижил за нея, но исках да я видя, исках отново да сме заедно...и ето ме отново тук в Мистик Фолс"

Затворих дневкина си и го оставих на бюрото в стаята ми.След един ободрителен душ и закуска от няколко кръвни банки реших да тръгна да търся Елена.Предполагах къде може да е.Имаше едно място, което колкото и странно да беше ни харесваше да стоим там, а именно старото дърво в близост до гробището.Там беше толкова...спокойно.Не минаваха хора...най-много някой заблуден, надрусан тийнейджър да се появи, но дори и те бяха рядкост.След толкова години в Мистик Фолс хората са се научили да внимават кога и къде ходят, защото не знаят откъде може да изникне някой изгладнял вампир и да ги убие за секунди, за да утоли жаждата си.А още по-опасно бе, когато вампирът е новороден...те се отличаваха с невиждана жестокост и изобщо не им пукаше за следите, които оставят след себе си.Едниственото нещо, което бе в главата им е мисълта за кръв.Искаха я, нуждаеха се от нея.Буквално убиваха, за да усетят вкуса й и чувството, че се разлива по цялото им тяло и им дава тази свръхчовешка сила...
Продължих да вървя и нес след дълго стигнах до желаното място.Беше все така мрачно и тихо както преди.Приближавайки се усетих, че не съм сам, имаше още някой там.Пред мен се показа силует на момиче.Беше Елена.Красива както винаги...След като я видах след толкова време разбрах всъщност колко много ми е липсвала.
-Има ли някой там?
Усети ме.Явно вече се бе научила как да използва сетивата си и го правеше безпогрешно.След секунда отново се озовах зад нея.
- Елена... - след думите ми тя се обърна и изглеждаше доста изненадана.Изглежда, че аз бях последния, който е очаквала да види точно тук и сега...

by ???? Пон Авг 20, 2012 12:30 pm

От както Стефан бе изчезнал нищо не беше същото.. Деймън както обикновено винаги беше до мен и ми помагаше, когато имах нужда от нещо независимо, че бях голям инат и все казвах, че нямам нужда от помощ и, че мога да се оправя с положението сама. Но в един миг дойде момента, когато наистина ми трябваше нечия помощ. Помощ от вампир, на който мога да разчитам. Единствения, който беше до мен бе Деймън. От превръщането ми той ме научи на всичко... Научи ме как да контролирам глада си и как да използвам уменията, които притежаваха вампирите.

Дълбоко в себе си знаех, че може би някога ще стана такова същество.. че ще стана вампир поради всички случващи се неща около мен с всичките тези различни същества, които ме заобикаляха.. Единственото нещо за което се надявах беше, ако този момент настъпи, Стефан да е до мен... Но какво стана?!.. Деймън беше заел мястото, което исках Стефан да заеме. И само, когато мисълта, че може би няма да видя никога повече Стефан минаваше през ума ми исках да взема някой кол и да си го забия право в сърцето, защото още обичах Стефан и това винаги щеше да е така..

- Елена... -Чух глас зад себе си. Преди да се обърна на мига единственото нещо, което ми мина през ума беше "Стефан.."
Когато се обърнах видях точно него.. Не можех да повярвам. Веднага хвърлих дневника си на страна и станах да прегърна Стефан. Притиснах го силно до себе си и все още не можех да повярвам. Може би беше дошъл за няколко секунди, но ми се искаше времето да спре.. Вътрешно в себе си се надявах този път да не си отиде и да остане до мен.. Може би завинаги..
-Стефан!! -Казах тихо в едното му ухо както бях увила ръце около тила му. Сълзите ми бавно започваха да капят една по една, една след друга от радост, че той отново е до мен..
-Моля те не си отивай!-Допълних аз и го притиснах още по-силно към себе си.

by **Стефан Салваторе** Пон Авг 20, 2012 1:05 pm

Бях сигурен, че брат ми се е погрижил за нея.Научил я е как да се справи с животниската си част, как да контролира жаждата си за кръв, как да ловува, как да използва сетивата си.Но имайки предвид нещата, които й се случваха просто беше въпрос на време и тя да се превърне и исках аз да й покажа всички тези неща, но вместо това си тръгнах.Ще за постъпка бе това от моя страна...да я оставя в такъв момент.Беше ми трудно да я гледам как се превръща в това, от което винаги се е бояла, че може да се превърне, но не трябваше да си тръгвам.Трябваше да остана до нея и да я подкрепя в този момент.Винаги ще съжалявам за постъпката си, но като се замисля цял живот ми се случва да правя такива грешки.Винаги съжалявам за нещо от миналото си, но вече е късно да го променя.Но винаги опитвам да поправя грешките си и това ще направя и сега.Върнах се и ще бъда до нея.Не бих я напуснал втори път.Толкова много ми липсваше през това време...Не спирах да мисля за нея, притеснявах се...ами ако беше решила, че не иска да завърши трансформацията и бе отказала да пие човешка кръв.Тогава вече нямаше да я видя никога повече и то по моя вина.Имам навика да карам новородени вампири да завършват трансформацията си, същото направих и преди стотици години с брат ми.Именно това е нещото, за което още не може да ми прости.Не искаше да се превърне във вампир, но аз го изкуших.От една страна и аз бях пленен от жаждата за кръв, но от друга не исках да го изгубя и за това го накарах да завърши трансформацията си.Същото бих направил и с Елена, но за щастие тя вече го е направила.
След като се обърна към мен ме прегърна силно и започна да плаче.Не очаквах така да приеме завръщането ми, мислех си, че вече не би искала да ме вижда, след като постъпих с нея по този начин.Но съм грешал...
- Хей, не плачи! Тук съм и няма да си тръгна...ще бъда до теб! - казах и обвих лицето й с ръце, след което я целунах нежно. - Липсваше ми толкова много...няма да позволя отново да сме разделени толкова време!
Наистина не бих го позволил.Обичах я прекалено много, за да бъда далеч от нея.Освен това до колкото я познавам със сигурност щеше да се забърка в някоя неприятност, а тук в Мистик Фолс това не бе толкова трудно.Винаги можеше да се намери някой ловец, който да тръгне след нея, или пък някой от древните вампири да реши да й отмъсти за нещо от миналото й.Точно в тези моменти щях да съм до нея и да я защитя.Нищо, че вече не е човек, а вампир, който може да се грижи сам за себе си.Ако съм до нея винаги ще бъде в нейна полза.
- Съжалявам, че заминах така, но...не можех да приема факта, че вече си вампир...но от сега вече ще съм до теб! Завинаги...

by ???? Пон Авг 20, 2012 1:21 pm

Когато Стефан избърса сълзите ми усетих онова чувство, когато някой наистина запълва сърцето ти.. Преди да се върне то беше счупено на две от болка и тъга, а сега сякаш за миг от една нежна целувка всичко се оправи и отново започна да бие усилено...

-Стефан.. Аз.. Просто.. Липсваше ми.. -Не можех да спра да плача и да плача.. Единствената причина поради, която роних сълзите беше от щастие. Ако се бях разплакала преди да видя Стефан отново, това щеше да е заради болката от случилото се.. Сега всичко сякаш беше различно. Стефан винаги е могъл да ме кара да се чувствам по-различно.. По специален начин. Не исках никога повече да го оставям или той да оставя мен. Болеше ме, че не той а Деймън беше до мен. Но това беше минала история вече за мен. Единственото нещо за което ме беше грижа и което ме интересуваше беше Стефан.

-Обичам те, Стефан!-Допълних аз, а неговия поглед както беше сведен надолу изведнъж се повдигна и очите му заемаха един и същи хоризонт с моите. Той ме гледаше така както ме погледна първия път, когато му казах тези думи. Сякаш не го очакваше. Все пак имах чувства и знаех много добре какви са те. И това, че бях вампир ми помогна още повече, защото от превръщането ми всичко се усили двойно.. Всяка една болка, тъга, мъка, щастие, любов... Всичко беше по-различно и по този начин аз се чувствах по-уверена в себе си и вече знаех наистина какво искам от този живот..

by **Стефан Салваторе** Пон Авг 20, 2012 1:55 pm

Избърсах сълзите и, но миг след това те бяха заменени от нови.Елена не спираше да плаче, но надявам се да е от радост...Мразех да я гледам тъжна.Обичах да виждам прекрасната й усмивка да краси лицето й.
- Ти също ми липсваше...за това сега съм тук...при теб!Не плачи, малката...не бих те напуснал отново, каквото и да става!
Прегърнах я още по-силно, сякаш вътрешно не можех да си позволя да я пусна...отново.Този път съм тук и ще остана до нея завинаги.
- И аз те обичам, Елена!
След думите ми последва дълга и страстна целувка.Ах, тези целувки...те също ми липсваха през това време.Липсваше ми присъствието й, липсваше ми чувството да знам, че сутрин има до кого да се събудя, има кой да мисли за мен, има на кого да разчитам.Всичко това ме разкъсваше във всеки един момент, когато не бяхме заедно и исках да се върне.Но сега след като е до мен нищо не може да ни раздели.
- Ти как си...как прие вампирската си същност?
Наистина се интересувах дали се справя с това, защото никак не бе лесно.Особено в началото.Този глад, който те разяжда отвътре, докато не вкусиш кръв.Тогава всичко се променя, ставаш по-силен, но също така те опиянява и искаш още и още...Така в един момент си заобиколен от кръв и трупове на невинните ти жертви.Не исках това да се случи и с Елена и ще се опитам да го предодвратя...

by ???? Пон Авг 20, 2012 8:04 pm

Думите, които излизаха от устата на Стефан.. Исках да чуя тези думи.. Исках да ги чуя от него.. Всеки изминал ден от както той беше напуснал града се молех да се върне и да ми каже, че никога повече няма да ме остави и че завинаги ще бъде до мен. И ето, че този момент настъпи.

Когато устните му се "сляха" с моите се почувствах по онзи начин, както винаги се бях чувствала в неговите обятия. Така сигурна и защитена.. Вярвах, че в този миг никой нищо не може да ни стори. Забравях за всички и за всичко и просто "живях за мига".

-Как приех вампирската си същност ли?-Възкликнах аз.
-Както се досещаш Деймън малко ми помогна.. Всъщност.. Не малко, а доста.. Всяка вечер през онзи среднощен час, когато хората спят, когато съзнанията на нощта могат да чуят дишането им, да помиришат кръвта им, да наблюдават сънищата им тогава бяхме на вън с Деймън и той ме учеше на разни неща.. Също така разбрах, че това е времето, когато един вампир се нуждае най-силно от храна. Но знам, че трябва да се сдържам. Защото като се въздържам, като излизаме на лов само за онези животни, чиято кръв никога не пулсира учестено заради силни желания, чиито сърца не туптят забързано от радост, чиито копнежи не пораждат в тях мечти, оставам далеч от тъмната страна. И просто мога да контролирам силата си.. Ето защо в някоя нощ, когато усетя мириса на свежа кръв край себе си, когато зная, че не мига ще мога да се свържа със силата, на която устоявам толкова много и ще устоявам цяла вечност, изпитвам нужда да изписвам преживяванията си на белите листове и затова идвам на това място.. -За миг спрях. Имах чувството, че говорих твърде много и обясненията ми бяха много дълги..
-А ти как си, как прекара дните?-Попитах го аз и увих ръце около стройното му тяло.

by **Стефан Салваторе** Вто Авг 21, 2012 9:36 am

Елена ми разказа за превръщането си, а аз стоях и я слушах с интерес.За щастие брат ми й беше показал всичко, и я бе научил на всичко необходимо.Как да се контролира, как да ловува, кога да го прави...Елена бе усвоила всички тези неща до съвършенство и то за толкова кратко време.Докато я слушах единствената ми мисъл бе, че съжалявам за това, че си тръгнах и я оставих.Точно в този момент тя имаше нужда от мен, а аз си бях тръгнал.Досега винаги съм се справял с проблемите, но този път бях избягал от тях.
- Как прекарах дните? Трудно...мисълта за теб не ме напускаше нито за миг.Липсваше ми.Искаше ми се да се завърна и отново да бъдем заедно, но не можех да приема новата ти същност.Опитвайки да се справя с това станах доста по-раздразнителен и яростен.Отново започнах да пия човешка кръв и както винаги загубих всякакъв контрол.Само така успявах да притъпя болката и желанието да се върна при теб.За щастие този път успях да спря.Отново започнах да се контрилирам, но не издържах...реших да се върна.Както вече си разбрала, при всеки вампир всяко чувство става двойно по-силно.Липсваше ми прекалено много, за да мога да живея далеч от теб и при първата възможност се върнах...Та, нещо ново в Мистик Фолс, какво пропуснах?

by ???? Вто Авг 21, 2012 10:49 am

Всяка една дума изречена от Стефан звучеше така истинска.. Звучеше като първия път, когато ми каза думите "Обичам те!".. Така истински и от сърце. Всяка една минута прекарана с него беше като сън за мен..

-Ново ли?-Изсмях се аз. -Какво ново може да има тук в Мистик Фолс. Освен, че ти се върна, разбира се. Всичко е както преди.. Деймън отново покорява всички новодошли млади девойки и както обикновено те се влюбват в привлекателната му външност.. -Допълних аз и продължавах да се смея.

Независимо от смеха, сълзите продължаваха да се стичат по лицето ми. Стефан.. Как можех да предположа някога, че би се върнал отново при мен.. Отново в Мистик Фолс.. Нямах си и на представа, че ще го видя отново и че ще целувам устните му отново..
-Обичам те! - Това беше единственото стойно нещо за мен в този миг.
-Стефан, никога вече не си отивай, толкова ме беше страх, да не ме оставиш и накрая точно това стана.. Независимо, че Деймън беше до мен.. Той не ми помогна както исках ти да ми помогнеш.. Вампирската ми същност, всъщност... -Замлъкнах. Не можех да продължавам повече.. Всяка една дума, която изричах беше така глупава и толкова жалка..

by **Стефан Салваторе** Вто Авг 21, 2012 12:25 pm

Думите ми бяха искрени.Скоро не се бе случвало наистина да казвам това, което мисля, но щом съм с Елена думите сякаш сами излизат от устата ми.Но не бяха достатъчни, за да й обясня колко много ми липсваше през тези мъчителни 3 месеца.Все пак аз съм си виновен...сам реших да си тръгна и да накарам и нея да страда.А това е нещото, което най-много мразя и никога не искам да го виждам.Не мога да й го причина отново...и няма да го направя.Сега съм тук до нея и никой не може да попречи на това.Никой не може да я нарани...Не и докато съм наоколо.
Нищо от случващото се в Мистик Фолс не съм пропуснал за тези 3 мсеца.Освен промяната на Елена, разбира се.Всичко друго си беше по старо му.Все същите вампирски истории и същите изпълнения от брат ми.До кога ли ще продължава да манипулира жените, за да спят с него и да ги използва за кръвни банки на повикване...? Как ли не му омръзна този начин на живот през всичките тези години? И все пак трябва да съм му благодарен, че ме замести докато ме нямаше.Без него едва ли Елена би се справила с трансформацията си.Или ако все пак успее, надали ще се научи сама да се контрилира...
- Излгежда завръщането ми е цяло събитие... - казах и се засмях.Въпреки сълзите и Елена се смееше.Избърсах сълзите й за пореден път.
- И аз те обичам и ще съм до теб завинаги!Няма да си тръгна отново, бъди сигурна...не мисли за това! Ще съм с теб във всеки момент...без значение дали е труден или не.Но ще се постарая хубавите моменти да са повече! - прегърнах я и я целунах нежно по челото. - Докато идвах насам случайно чух за някакъв бал с маски.Какво ще кажеш да отидем? Със сигурност всички ще останат изненадани да ни видят отново заедно...
Целунах я отново.Толкова много ми липсваше досега, че сякаш не можех да повярвам, че отново е до мен...А и като се замисля идеята за бала не е никак лоша.Доста време съм отсъствал от града и мисля, че има какво ново да разбера.Било то някой новодошъл вампир...или ловец, за който трябва да внимавам...Пък и ми беше интересно да видя каква ли глупост ще измисли брат ми.

by ???? Вто Авг 21, 2012 8:20 pm

Всеки миг, когато гледах Стефан не можех да повярвам.. Всичко сякаш се промени от както той застана пред мен. Беше различно.. Когато заговори за предстоящия бал и след това, когато ми предложи да отидем заедно за миг се стъписах. Причината не беше, че не искам да отида с него, а че вече се бях разбрала с Керълайн.

-Виж. Добре, но какво ще кажеш да се видим направо там, защото с Керълайн вече се разбрахме, че ще ходим заедно и не искам да става тъпо от моя страна, защото в последния момент ще се отметна от думите си..- Отвърнах му аз и в този момент телефона ми звънна. Беше една приятелка, с която не се бяхме виждали от доста време. Може би от малки и искаше да се видим, защото само минаваше през града. Казах й, че ще й се обадя след малко за да се разберем. Когато затворих телефона Стефан ме попита, кой ми се е обадил и аз естествено му казах истината.
-Надявам се да няма проблем, ако те оставя сега.. -Казах аз доста смутено. -Прегърнах го силно и допрях устните си до неговите, с което последва една от страстните целувки.
-Може да наминеш довечера през нас или да ми се обадиш ако ти е скучно и искаш да ме чуеш..-Допълних докато го гледах предизвикателно и прехапах едната си устна.
-И наистина много съжалявам, че няма да може да идем заедно на бала, но също така наистина нямам търпение да те видя в смокинг.-Усмихнах му се нежно след което тръгнах надолу по пътя.

by Sponsored content

Старото дърво

Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво

Re: Старото дърво