Вълшебния водопад

Авалон изчака търпеливо и без това не много дългия разговор, като се оглеждаше напред-назад, наляво и надясно, решена в никакъв случай да не позволява на погледа си да търси този на Алекс, за да не би той да я улови да го зяпа най-нахално както предния път.
Започна да си прави с крак някакви фигурки по пясъка, но едва бе привършила някакво цвете, чийто цвят страшно много наподбяваше сърце, когато момчето се върна при нея. Усмивка засия по лицето на Авалон, която след секунди премина в звънлив смях.
- Тогава трябва много да се надяваме тази милейди да не обърка пътя, защото не е минавала през него от доста време - отговори през смях момичето и двамата тръгнаха по пътя, който Уолмслей показваше, като момчето все още я държеше под ръка. Но пък и тя не направи нищо, за да отдръпне ръката си или пък да му покаже, че не и' харесва това. Защото направеше ли го, щеше да излъже. Продължиха по пътя, който бе малко обрасъл в треви и клонки, на една от които Авалон се спъна и добре, че Алекс я беше подхванал, защото иначе щеше да падне, каквато бе блейка.
- Извинявай - промърмори виновно тя и погледна момчето със същия виновен поглед. Ала когато обърна глава, видя нещо, което накара устните и' да се разтеглят в широка усмивка.
- Стигнахме! - казах въодушевено момичето и за миг откъсна поглед от водопада, за да погледне към Алекс.

Каквото и да беше си представял,нищо не можеше да се сравни с гледката,която се появи пред очите му и го накара да затаи дъх.Такава красота,такъв вълшебен пейзаж блеснаха изведнъж пред момчето,че за миг си помисли,че са попаднали в рая.Грешка,всъщност това си беше истински рай с огромния водопад,от който се изливаше с огромен трясък студената и пенлива вода.
Приятния аромат на зеленината,която беше обрасла покрая скалите и която опияни за момент съзнанието му.Мястото беше истинско кътче от рая и където да се обърнеше,наоколо го прегръщаше неописуемата гледка от толкова очарователна природа и непрестаният шум на реката,която минаваше покрая тях и се сливаше с водопада.
-Не знам какво да кажа,просто изгубих ума и дума-честно си призна младежът и като хипнотизиран тръгна наоколо да разглежда мястото.Обожаваше природата,толкова пъти беше ходил в планината или пък на къмпинг,но това чудо тук направо го втрещи и го остави без дъх.
-Харесва ми,благодаря че ме доведе тук,Авалон-изведнъж гласът му стана много нежен и топъл.Кожата му настръхна и без да осъзнава какво прави,сякаш беше изпаднал в транс,неведе се леко към нея и двамата се целунаха.

Момичето се оглеждаше наоколо, попивайки всеки един малък детайл от иначе така позната и' картина. Бе идвала толкова много пъти, че нямаше как да не знае какви чудеса има тук. И въпреки това се оглеждаше любопитно да не би нещо да се е променило, като от време на време погледът и' се спираше на Алекс и тя с усмивка го гледаше.
Когато чу, че мястото много му харесва, искаше или не, широка усмивка заблестя на лицето и'. Тъкмо щеше да каже нещо, когато той се приближи до нея и я целуна. Авалон беше учудена, не предполагаше, че може да направи такова нещо. В първия момент това и' дойде така неочаквано, все едно я баха ударили с мокър парцал. Ала след няколко секунди момичето осъзна какво правят двамата, разбра, че не иска да се дърпа, че не я е страх, а даже напротив - че също както когато той беше докоснал ръката и', и сега и' харесваше.
Авалон се отпусна и дори и преди да се бе дърпала, сега отвърна на целувката на Алекс - свенливо и плахо, не много продължително, но въпреки това - с желание.
Когато се отделиха един от друг, момичето си пое дълбоко дъх и погледна нагоре, към Алекс, който бе по-висок от нея. Устните и' се разтеглиха в чаровна усмивка, но в същото време лека червенина отново се напласти по лицето и'. Тя сведе поглед и, надяваше се, тактично го отмина и седна на един от гладките като стъкло камъни. Сложи кичур коса зад ухото си и загледана в пенливата вода, тайничко се усмихваше сама на себе си. Пое си дълбоко дъх и затвори за миг очи, за да си припомни приятното чувство, което бе изпитала преди секунди, и внезапно устните и' се размърдаха.
- Винаги, когато идвах тук, плувах в тези води. Беше ми непо като традиция... Жалко, че сега трябва да я наруша - каза замислено и тотално не на място Авалон и се усмихна тъжно, поглеждайки към Алекс, който се бе приближил и бе седнал до нея.

Сякаш бяха попаднали в някакъв холивудски филм и те двамата бяха главните герой,който тепърва откриваха чуствата си един към друг и се отдаваха на тези непознати емоций.Наистина,това не беше никак характерно за него по такъв начин да се държи с едно момиче още на първа-втора среща,трябваше да бъде по-студен и сдържан,а той че взе и я целуна.
От вътре изпита някакво сладко удоволствие,преминаха хладни тръпки по гърба му,но не искаше да нарушава настъпилата тишина,защото не знаеше какво точно да каже след станалото.
Затова остави Авалон да говори и нежния и глас да го опияни и да почуства,че се намират на небето и той ей сега ще влезе през вратите на рая.
Също като него и тя беше втрещена от тази целувка,но в никакъв случай не беше неприятно изненадана,но за да не говорят за станалото,започна някак не свързвано да говори за мястото ,което е било пристан за нея в трудни моменти и винаги е намирала спокойствие тук.
Целувката беше сладка,опияняваща и чуствена,но младежът не трябваше да мисли за това,не искаше да попаднат в някаква сапунена опера.
-Не разбирам защо трбява да нарушаваш тази традиция,мястото е идеално за да избягаш от градския шум и да си починеш от всички и от всичко-каза замислено Алекс и отправи поглед към водопада.
-Съжалявам за станалото преди малко,не исках да те поставя в неловко положение,но желанието ми надделя и не можах да го преодолея-призна си честно той без да я поглежда.
Не биваше да бързат,искаше всичко да върви по мед и масло и тъй като вярваше,че между тях може да има нещо истинско,трябваше да я карат по-бавно.

Момичето беше вперило погледа си в невероятно красивия водопад, но крадешком и за секунди хвърляше на Алекс по едно око. Не знаеше защо се държи така, не можеше да си го обясни. То просто се случваше и на нея и’ харесваше. Усмихна се бегло, по-скоро на себе си, и завъртя глава надясно, за да погледне към момчето.
- Прав си, мястото е сякаш вълшебно, но... – съгласи се с него тя, но естествено, както винаги имаше едно „но”, което разваляше магията на абсолютно всичко. Забеляза недоумението, което се изписваше в красивите му очи, затова допълни – Нямам бански, а не искам да плувам с дрехите – обясни кратко тя и сведе поглед.
Замълча за минутка-две, опитвайки да асимилира напълно случилото се, но каквото и да правеше, стигаше до едно единствено заключение – може би не бе редно, но и’ бе харесало много.
- Не се извинявай. - каза внезапно тя и го погледна, като устните и' се разтеглиха в нежна усмивка. - Не си ме поставил в неловко положение, а дори и да бе така, ако не го исках, щях да те отблъсна, а аз не го направих - допълни тихо и сведе поглед, опитвайки се да потисне усмивката си. За жалост, или пък за щастие, опитът и' не бе много успешен. Не умееше да прикрива чувствата си и може би затова така добре разбираше сега Алекс.
Погледна го отново и този път без никакво скриване на усмивката. Изведнъж лудостта я обзе, или пък тя се бе успокоила достатъчно в неговото присъствие, не се знаеше точно. Авалон свали внимателно горнището си, като го остави някъде зад себе си, зае се да сваля обувките си, и щом остана само по потник и къси панталонки, се усмихна на Алекс и се изправи.
- Знаеш ли какво? Прав си! Не бива да нарушавам традицията - каза тя прекалено въодушевено и с няколко движения изхлузи панталонките, свали потника и остана само по бельо, което бе точно като бански от две части. Обърна се към водата и скочи плавно, с протегнат напред ръце и се гмурна. Усети как студената вода облива тялото и', как се просмуква във всяка нейна фибра. За части от секундата си помисли колко ледена е водата и че всеки момент може да замръзне, ала това чувство отшумя много бързо и момичето усети приятно чувство на галещата я вода. Изплува на повърхността и отметна мократа си коса от очите. Премига няколко пъти, за да се осъзнае и се обърна с широка усмивка към Алекс.
- Страхотно е - щастливо се провикна тя и потопи главата си под водата, като секудни по-късно отново се появи, а една сияйна усмивка блестеше на лицето и'.

П.П. Много извинявай, че се мотах над час, обаче (зверски) ми изтръгнаха компютъра от ръцете и поста остана недовършен. Много извинявай.

По начина по който свали всички дрехи от себе си и остана само по бански направо втрещиха момчето.Пред него стоеше едно изумително красиво момиче с изваяна от скулптор фигура,чийто очи напарво го пронизваха.
Да не говорим за тази нейна усмивка на ангел,която направо го зашеметяваше всеки път щом го погледнеше и осъзна,че не бива да има никакви колебания.
Не биваше да спира по никакъв начин това приятно чувство,което се зараждаше помежду им,но и трябваше да има едно на ум докъде трябва да стигнат.
Осатна загледан в нея няколко секунди,а после тя се хвърли с вик и усмивка в студената вода и започна да плува,като видимо се наслаждаваше и се гмурна няколко пъти под повърхаността и после пак се показа.
Притесни се,че може да настине,но явно беше доста силно момиче и не се боеше от студът.
Важното беше че беше доволна и излезе от това така да се каже тъжно и меланхолично състояние в което беше първоначално.
Гледката беше толкова изкушаваща,че Алекс не се въздържа и реши да се присъедини.
-Искаш ли компания?-каза усмихнато той и започна да се съблича.Надявам се само водата да не би да ми докара някой грип или пневмония-разсмя се от все сърце младежът и без задръжки остана само по бельо,подчертаващо сексапилното му и мускулесто тяло като на бог.

След това скочи във водата и се гмурна на дълбоко да почуства по гърба си студените тръпки,който го накараха да изпита силна възбуда и продължи силно да плува и като се приближи към Авалон,нежно се усмихна и изрече:
-Обичам те!-дъхът му спря при тези думи,но сърцето знаеше,че постепенно се зараждаше любов в гърдите му към това момиче и не искаше да я губи.

- С удоволствие - усмихната отвърна Авалон и дори и да не искаше, се загледа в Алекс, който сваляше бавно - или пък не, тя не успя да прецени, защото времето за нея сякаш се изнизнваше много бавно - всяка дреха, с която се бе облякъл, след като бе излязъл от водата преди около час. Момичето го гледаше захласнато, зяпаше го - ако трябва да бъдем по-точни - но този път не се свенеше от това. Тялото му бе наистина много мускулесто, силно, изпъкващо. Личеше си, че спортува доста. Момичето не усети кога се бе отпуснала и бе прехапала доста силно долната си устна, изпивайки Алекс с поглед.
Когато скочи и разплиска малко вода, Ав разклати леко глава, защото няколко пръски попаднаха в очите и'. Бързо се съвзе, ако съвзе изобщо бе правилната дума, и затърси с поглед момчето, като от време на време пореше плавно водата с ръце, да не би да потъне, въпреки че не беше чак толкова дълбоко. Усмихна се на момчето, когато то се показа доста близо до нея, и се отпусна съвсем леко, позволявайки на водата да стигне брадичката и'. Ала чувайки думите му, тя сякаш замръзна на място.
В първите няколко мига не можеше да схване смисъла на казаното "Обичам те!". Очакваше може би да я целуне, да я прегърне дори, но да и' се обясни в любов - в никакъв случай не си го бе и помисляла. Сърцето и' заби силно, тя можеше да чуе пулсиращата кръв във вените и', която се разпростираше из цялото и' тяло и бучеше в ушите и'. Потръпна за един миг, а в следващия се потопи цялата, поемайки си дълбоко дъх. Остана за няколко секунди, може би седем-осем, до десет, и повече дори, под вода и с отворени очи. Искаше да избистри мислите си, да ги събере, защото в момента те бяха разпилени и тя не успяваше две с две да ги свърже. Едно момче, което беше срещнала преди няма и два часа, я беше трогнало, беше я накарало да не се страхува в негово присъствие, беше я целунало и на нея това и' беше харесало, беше я накарало за пръв път от две години да забрави напълно за изнасилването и да се отпусне в почти непознато мъжко присъствие. И сега същият този мъж, който тя най-нахално и без срам бе гледала настойчиво как се съблича, и' бе казал, че я обича.
С какво съм го заслужила, повтаряше си тя мислено, но отговор така и не намираше. Сякаш всеки път щом Авалон бе близо до него, той все и' се изплъзваше, или пък тя не успяваше да стигне до него. Въпреки че почти не бе стигнала до никъде, на момичето му се наложи да изплува, защото въздухът бе на привършване. Още в момента, в който главата и' се показа на повърхността, Авалон си пое голяма глътка въздух, който се разля из тялото и' и я ободри. Погледна към момчето и мигайки, свенливо се усмихна.
- Алекс, аз... ти... - само това успя да каже и въпреки че допреди секунди бе цялата под вода, а сега също бе във водата, устните и' бяха сухи, а гърлото - още по-пресъхнало. Мъчеше се да намери думи, с които може да му отвърне, защото не можеше да каже, че и тя го обича. Нещо в него я привличаше - нямаше как да отрече това - харесваше и', но според нея бе твърде рано да му признава, че го обича. Прокара език по устните си в отчаян опит да ги навлажни поне малко, а след това преглътна по същата причина. Отново светлокафявите и' очи намериха неговите и внезапно тя скъси и без това малката дистанция помежду им и го целуна така, както не бе целувала преди. Само това успя да измисли, за да му покаже как се чувства в момента, защото като че ли целият набор от думи сега беше изхвръкнал от мозъка и'. Обви ръце около мокрия му врат и просто направи това, което цялото и' същество и' подсказваше да направи.

Този момент щеше да остане завинаги в съзнанието на младежът,който нежно и пламенно целуваше момичето,което така преобърна представата му за това как може един човек да обича толкова всеодайно и нежно.
Той в момента не мислеше,всичко се беше развихрило с такава скорост,че не искаше да си причини главоболие и затова се остави на течението и силно прегърна Авалон през кръста,придърпа я към себе си и двамата се сляха в едно цяло.Сърцето му туптеше с пълна пара,усещаше,че всеки момент можеше да загуби съзнание от вълнение и емоция и затова полека забави темпото,но още държеше момичето в ръцете се и му се усмихваше.
Едва ли в този момент имаше смисъл от думи,просто изгаряше ог желание ад останат така двамата впити един в друг и да не се пуснат.
-Няма да бързаме,не искам да те притискам по какъвто и да е било начин,вероятно си преживяла някакво нещастие и затова си така колеблива-каза с топъл глас Алек и с пръст я погали по бузата.Усещам,че криеш нещо,но не искам да ми казваш,просто искам да те уверя,че те обичам истински и искам да бъдеш щастлива-гласът му беше тих,може би от прекалената емоция интонацията му беше спаднала.
Влюбен,лудо влюбен,до болка влюбен по този начин можеше да опише това което чуства,но реши да не се държи като някакъв луд юноша и да се опита да бъде по-сдържан.
-Ако някой ми беше казал преди година,че ще дойда в набутан малък град и ще срещна момиче,което да ме подлуди до такава степен от страст,щях да се измея-каза бавно той и прокара силните си ръце по нежното и тяло,като не я изпускаше нито за минута от поглед.

Целувката беше повече от превъзходна за Авалон, може би поради факта, че последните и' спомени за целувки бяха повече от птвратителни, а може би и заради това, че Алекс наистина страшно много и' харесваше и тя мислеше, че се целува страхотно. Остави се в ръцете му, толкова силни и мускулести, които я притискаха силно към него и не и' позволяваха да мръдне накъдето и да е било. Когато се отдели от него, се усмихна чаровно и широко и поклати развеселено глава. Все още не можеше да повярва какво се случва и всичко и' бе сякаш замъглено, все едно сънуваше и ей сега щеше да се събуди и да установи, че въобще не се бе запознавала с Алекс.
Но хубавото бе, че това не бе сън и радостта и онова приятно чувство, което изпитваше Авалон, пеперудките, които пърхаха в стомаха и', бяха истински и сърцето и' наистина биеше лудо.
- Аз също не бих повярвала, че точно в такъв момент бих се държала по такъв начин с някакво момче, каквото и да е то. - прошепна тя и се усмихна на Алекс, изведнъж спомняйки си предишните му думи. Дори и да не искаше, усмивката и' застина и бавно започна да вехне, спомняйки си случилото се. Онези мръсни и нагли ръце, срамни устни и грубост. Потрепери.Отвърна глава настрани и се отдръпна от Алекс, "ходейки" към кухината, която се образуваше зад падащата вода.
- Моля те, не го споменавай повече това... Не искам да си спомням - каза тя тихо и едва чуто, като си мислеше, че вероятно той нищо не е разбрал. - Моля те, Алекс - повтори тя, обръщайки глава към него. В очите и' блестяха сълзи, които тя не се опитваше да скрие. - ... не ми го припомняй - успя да каже с тъжна усмивка, преди да се скрие зад стената от пенлива вода. Избърса непохватно сълзите и в следващия момент видя как момчето идва при нея.
- Извинявай - отново размърда устните си Авалон, като този път в гласът и' имаше някаква неестествена за нея твърдост. сякаш това не бе нейния глас.

Явно без да иска беше докоснал раната в душата и,която постоянно я измъчваше и я караше да бъде толкова тъжна и мелнахолична.Щом видя как се отдръпва от него и усмивката изчезна от лицето,момчето се почуства виновно,че я засегнал по някакъв начин и бързо се плъзна във водата и отиде при Авалон,която вече не можеше да прикрие сълзите си.
-Съжалявам,не исках да те нараня-в гласът му се усещаше горчивина и болка от това,че я накарал да плаче и започна бавно и внимателно да я успокоява.
Отсега нататък щеше да внимава повече и нямаше да споменава каквото и да е било,за да не си спомня неприятни спомени и случки.
Единствено,което искаше е да бъде спокойна, в мир със себе си и за нищо да не се безпокой.
-Обещавам ти,че занапред нищо няма да споменавам и още веднъж се разкайвам затова,че те накарах да си спомниш неща,който се опитваш да забравиш-отвърна младежът и топло я прегърна.
Честно казано нямаше идея какво точно я измъчваше,но не беше от глупавите и горе-долу в съсзнанието му се заформи нещо ужасно,но веднага го потисна и се опита да бъде в по-добро настроение.
-А сега,нека по-добре да излизаме от водата,колкото и да искам да останем,времето започна да се застудява и не искам да се разболееш-грижовно завърши Алекс и като й подаде ръка,двамата внимателно заплуваха навън,като през цялото време се държаха за ръце и се притисаха един в друг.

Авалон го погледна и се усмихна леко. Сълзите вече не капеха по бузите и', а в искрящите и' очи се бе настанил отново онзи нейн пламък, който не бе припламвал от доста дълго време. Отметна част от косата си назад и отново се усмихна мило на Алекс.
- Не си виновен ти, не се безпокой - каза тихо тя и това, че усети топлото му тяло до своето, я успокои.
Пое ръката му и след секунди двамата излязоха от водата. Момичето на секундата започна да трепери, защото бе излязъл и вятър, който в момента я брулеше както малка вейка е издухвана от мезмилостните пориви на вятъра. Обгърна тялото си с ръце, но от това не и' стана много по-добре, защото все пак не беше с бански, от чията материя водата да се отблъсква и стича, а беше по сутиен и бикини, които бяха попили възможно най-голямо количество вода.
Авалон изцеди доколкото можа косата си, а след това посегна към дрехите си. Бавно навлече панталонките си, а при опита да облече и потника си, не постигна успех, защото той се набра и и' бяха нужни няколко минути, докато се оправи. Когато обаче успя, се обърна към Алекс и се усмихна леко.
- Все едно съм влизала с дрехите - засмя се тя и посегна към жилетката си, но отначало не сметна за много добре да я облича, защото и нея щяше да намокри. Ала когато срудения вятър задуха отново и момичето потрепери, а зъбите и' започнаха да тракат, искаше или не, грабна връхното си и колкото може по-бързо се облече. Дългите ръкави стоплиха веднага тялото и' и тя се почувства много по-добре.
- Сега къде ще ходим? - попита тя усмихната, като продължаваше да стиска водата от косата си.

Времето наистина беше сталано студено и нищо чудно всеки момент можеше и да завали ако се съдеше по тъмниет облаци,който се виждаха отгоре.Щом излязоха от водата,моменталната наслада от вода изчезна и също като Авалон,Алекс започна да трепери студ и тъй като нямаше намерение да хване някоя болест,отиде зад едно дърво,където си свали бельото и си го смени с чисто ново.После по възможно най-бързия начин запона да се облича,като се захвана с потника и тениската,отгоре си сложи дебел пуловер,а за панталоните и обувките нямаше никакъв проблем.
Бързо се приближи към момичето,което имаше известни проблеми с жилетката и тракаше с зъби,защото вятъра ставаше все повече непоносим и можеха направо да измръзнат.Все пак успя да сложи мокрото горнище,но Алекс веднага го махна от нея и на нейно място я загърна с една дебела вълнена блуза,за да я стопли по-бързо.
-Днешният ден мина толкова бързо,че просто не остана време да посетим други места-каза разочоровано младежът и като хвана ръката й,тръгнаха бавно към пътеката,водеща към града.
-Какво ще кажеш да отидем в някое заведние да се стоплим с някоя топла напитка или пък да дойдеш до вкъщи и да си починеш?

П.П.Това е последният ми пост за днес,утре пордължавам.А ти щом приключиш пиши на другото място,което си избереш.

Момичето неуспешно се опитваше да се пребори с дрехите си, които сякаш нарочно се бяха наговорили да не се подчиняват на действията и'. "Сериозно ли можах точно това да си помисля?! Дрехите да не би да са живи, за да ми се опъват?!" обвини се момичето мислено и леко поклати глава, но секунди по-късно усети как Алекс маха вече мокрото и' горнище и я загръща с топла и суха блуза. Момичето се завъртя към него, защото беше с гръб, и устните и' се разтеглиха в чаровна и широка усмивка.
- Много благодаря - изрече тя и след като тръгнаха по пътеката, тя се замисли. Идеите бяха хубави, само дето момичето имаше леки притеснения относно втората. Като че ли и' се струваше прибързано, а пък и почти се бе стъмнило, не беше ли късно? - запита тя самата себе си и сведе за няколко секунди поглед. Не мислеше, че Алекс може да я нарани, но все пак винаги си имаше едно на ум и премисляше внимателно всичко. Мъжете бяха какви ли не, помисли си тя и вдигна поглед към Алекс и се усмихна.
- Мм... ако искаш първо да отидем в някое заведение, а пък след това после ще мислим? - предложи плахо тя, като се надяваше момчето да не остане с грешно впечатление.

Отговорът на Авалон хич не го изненада,дори беше очаквал подобно нещо,защото явно тя се притесняваше като останат сами у домът му,да не стане нещо непридвидено и затова деликатно предложи да оставят това за по-късно и да отидат някъде където да си похапнат и си сгреят хубаво след хубавата почивка,която си взеха във водопада.
Алекс осатна доволен от това,което чу и явно беше попаднал на точното момиче,защото вероятността друга на нейно място да отхвърли поканата за вкъщи беше малка и вероятно щеше да се позабавлява с него и със всички хубави облаги после.
-Хайде,не се стряскай толкова-засмя се той и я хвана нежно за рамото и я прегърна.Нямам никакви задни мисли като отправих поканата за вкъщи,пък и ти постъпваш добре като не я прие.Освен това вече стана толкова тъмно,така че времето ни е ограничено и по-добре да отидем в някакво заведение,ъкдето да си хапнем и отдъхнем.
Вече наближаваше десет вечерта и трябваше да побързат ако искаха да намерят отворено място и нощта да не ги завари на улицата.