Чикаго, 1922 година

by **Ally Stonem** Пет Фев 24, 2012 10:25 am

Чикаго! Най-страхотния град в света. Първият Плейбой клуб, беше отворен точно тук. И аз присъствах на промотирането му. Бях тук от около месец, но последните няколко дена се чувствах различно. Всичко ми се въртеше, губех съзнание само за няколко секунди, прилошаваше ми...сякаш нямах никакви сили и бях заключена под едни от онези знаци, които отнемат всичките демонски сили и привилегии. Излязох от жилищната си сграда и бях готова да се връщам в Манхатън. Не носех нищо със себе си, защото в почти всеки град, в който често правех сделки, имах апартамент с всичко нужно. Не носех нищо, освен дамската си чанта. Щях да хвана първият самолет до Ню Йорк, без значение от класата, в която щях да пътувам. Пак ми прилошаваше, а шумът, който токчетата ми издаваха, ме дразнеше ужасно много. Сякаш се забиваше в ума ми и оставяше дълбоки следи там. Бях забила поглед в земята. Беше лято, а вятърът съвсем леко подухваше и разпиляваше русите ми коси навсякъде. Освен тях, роклята ми също се помръдваше съвсем леко. Беше светло синя, с кърваво-червена панделка, която минаваше през кръста., стигаше до коленете ми. Беше адски задушна вечер и едвам издържах. Вдигнах поглед нагоре и видях някакво момче...вампир. И то не какъв да е, а древен. Гледаше ме някак странно, сигурно си мислеше, че съм поредното беззащитно момиченце, което няма как да се измъкне. За моя радост, аз усещах кой каква раса е, ужасно лесно. Единственото лошо нещо беше, че както споменах по-горе, напоследък силите ми сякаш сами отслабваха. Опитах се да продължа напред и колкото може по-бързо, да се върна в Ню Йорк, но той ми препречи пътя.
- Махни се.
Казах със съвсем равномерен глас, който не издаваше по никакъв начин, страх или нещо подобно. Въпреки, че с тези променливи "настроения" на силите ми, не се знаеше кога ще ме предадат.

by **Дерек Вон Монро** Пет Фев 24, 2012 11:40 am

''Me, I'm dishonest, and you can always trust a dishonest man to be dishonest. Honestly, it's the honest ones you have to watch out for... '' вървеше и си говореше наум нашият Дерек с онзи до някъде така досаден британски акцент , който се появяваше само в мислите му и никъде другаде.А от друга страна беше нещо любимо в неговата природа , защото така се чувстваше с добри маниери , макар и да ги показваше рядко.Така де .. простащината си беше къде къде по-забавна.
Нощта може би едва бе в своето начало , а нашият Дерек вече с погнуса усещаше скуката и еднообразието , които бяха на път да го заобиколят и притиснат тежко докато не се появят слънчевите лъчи зад хоризонта и не подканят хората да се размърдат из улиците и алеите и сами да се набутат под зъбите на Дерек.
Уви обаче нощта си беше за разходки.Бе задушно , подухваше вятър и това дразнеше Монро.Гъделичкаше го по лъжичката и той бе готов както винаги да се заяде с някой.
Може би сега мишената му бе едно симпатично русо момиче , което от километри миришеше на самия Ад..Демон , разбира се ... Дерек трябваше да е уникално тъп ,за да не се досети , за да не разбере какво ще мине покрай него.
Обаче една невидима крушка светна над главата му в ярка светлина и той се изпречи на пътя и ... И едни груби думи го праснаха по лицето наместо поздрав.
-Махни се ! - сопна се блондинката.
-Ама че обноски ... Добър вечер ! ... - каза от своя страна Дерек , а после допълни , като сложи ръце на кръста си сякаш беше някакъв супер герой:
-.. и няма да се махна - и и намигна.

by **Ally Stonem** Съб Фев 25, 2012 11:57 am

Нямало да се махне? Сега какво трябваше да се бия с него ли? Тези с голямото самочувствие ги уважавах най-много, но пък моето беше още по-голямо, така че никога не се разбирах с тях. Скръстих ръце, точно пред червената панделка, обгръщаща кръста ми. Наклоних главата си на една страна и извъртях поглед.
- Добър вечер, аз съм Али. Ти си...
Влязох в ума му, доста по-трудно, защото беше Древен Вампир, но все пак успях. Не видях цялото му име, само първото.
- ...Дерек. Аз съм демон, ти вампир. Запознахме се. Обичам разходки по плажа, зодия Близнаци съм и си падам по лошите момчета. Вече ще се дръпнеш ли?
Засмях се на ироничната нотка в гласа ми и затропах с крак, досущ като малко дете, което не е получило, това което иска. Той пък от своя страна беше сложил ръцете на кръста си и ме гледаше, сякаш бях награда, която е спечелил току-що. Тази вечер ми беше до игрички, затова щях да си поиграя с него. Оставаше да ни снимат от някой скришен ъгъл и щяхме да заприличаме на хората от сатиричните комедии. Стоях вперила поглед в него и изведнъж ми прилоша. Облегнах се с едната си ръка до стената на сградата, до която бяхме застанали и си поех няколко пъти дълбоко въздух. Опитвах се да прикрия, липсата на силите си, които по някакви странни причини отслабваха всеки ден.
- Няма да се махнеш, нали?!
Казах накрая някак отчаяно и въздъхнах. Свих устни в странна гримаса и отметнах с другата ръка, косата си назад.

by **Дерек Вон Монро** Съб Фев 25, 2012 12:10 pm

-Така както си почнала да изреждаш защо не ми кажеш и ЕГН , номера на обувките ти , колко тежиш и номер на банкова сметка ?! - заяде се Дерек отсреща като дори не му трябваше да знае името и.Само че блондинката му се стори игрива и той реши да е захапе още няколко пъти с ината си и каза :
-Защо да се махам .. никъде не пише че не трябва да стоя където си искам и както искам.Преча ли ти ?! - заговори той и без да дочака отговор допълни :
-Чудесно , значи няма да се махна.И излез от главата ми преди аз да те изритам ,защото тогава ще се труполясаш на земята , а не само да се подпреш. - и и намигна , а след това махна ръце от кръста си и ги отпусна да си висят свободно , като прибра едната в джоба си и заигра пръстите си със запалка незнайно какво търсеща там.
Егото му бе толкова голямо че понякога дори му пречеше да диша.Задушаваше го.И все пак обичаше себичната си същност и не се боеше да е показва.
Не че да се заяжда с демон беше едно от най-забавните неща , но кой знае.. Барби можеше да се окаже нещо приятно..

by **Ally Stonem** Съб Фев 25, 2012 2:22 pm

- Оу, страх ме е! Треперя.
Изсмях се и жестикулирах с дясната си ръка. Изгледах го на кръв и го бутнах, не силно...просто, за да отстъпи с една-две крачки, назад. Имах чувството, че взима целият въздух около мен, сякаш ме задушаваше.
Аз можех да го пратя на другия край на света, само с щракването на пръстите си, но защо да похабявам добрата играчка.
- Давай де.
Започнах да се приближавам към него, предизвиквах го. Ако ми направеше нещо, щеше да си проличи, че е слаб. Ако пък не направеше нищо, щеше да си проличи...ами че е слаб.
Просто трябваше да намери слабото ми място, за негово съжаление - аз нямах такова. Той отстъпи няколко крачки назад и после спря. Значи само дотам щеше да стигне.
- Хайде де, няма ли да е забавно да се боричкаме на земята?
Смеха ми се разнесе навсякъде. Вятърът отново се появи и развя косата и роклята ми. Беше като в някоя ужасна реклама, тип Мерелин Монро.
Усмихнах се ослепително и свих рамене. Търпението ми се изчерпваше, такива момченца като него ми харесваха, но твърде много приличаха на мен. А аз не се разбирах с такива...като мен.

by **Дерек Вон Монро** Нед Фев 26, 2012 10:26 am

-Не с лошо ! - скара се ведро Дерек , сякаш бе баща ,а пред него малкото му момиченце.Е така де , не трябва с лошо..Все пак ако го предизвикваше толкова много накрая нямаше да свърши добре.Вярно нашето момче се владееше много добре , но блондинката го притискаше толкова здраво ,че вече не му оставаше избор... А избора в негов случай беше наистина необходим , защото си бе присвоил толкова дарби с годините ,че сега щеше да му отнеме време коя да си хареса коя да използва.
-Имаш мерак да се въргаляш по земята ли .. да те превърна в прасе ? - захапа заядливо Дерек , продължавайки да отстъпва назад , като не искаше да е докосне..Така де нямаше кой знае колко намерения да се бие сега , най-вече с момиче.
Обаче му хрумна нещо и щеше да е хубаво.
Наш Дерек се подсмихна доволно и огледа хубаво момичето.Да , това беше .. сигурно щеше да го нападне и да го бие с нежни шамари както всяка жена ,но щеше да си заслужава.
Вампира е погледна още един път с широка усмивка и за части от секундата мина зад нея , след това се върна пред нея , погледна е и щом се усмихна отново роклята и се свлече съвсем свободно на земята.
-Прелест ! - възкликна Дерек и на лицето му се разля доволна гримаса.

by **Ally Stonem** Нед Фев 26, 2012 4:25 pm

- Прасето тук си личи кой е...и без да се търкаля по земята.
Казах насмешливо и го посочих с пръст, сякаш беше нещо току-що взето от музей. Изгледах го на кръв и докато се усетя, роклята ми се беше свлякла на земята. Бях останала по светло синьото си бельо. Обичах да се обличам в еднакви цветове. Прескочих роклята си и започнах да премислям какво да направя с него. Все пак имах дарбата материализация и де-материализация, можех да си поиграя с тези дарби. Вперих поглед в панталона му и след секунда, изчезна.Същото съпроводи и ризата, и сакото му. Усмихнах се доволно и се наведох да си взема роклята. Щях да я материализирам върху себе си, съвсем скоро ида се връщам в Ню Йорк.
- Сега сме квит...прасчо.
Направих ужасно сладка физиономия и сбърчих носле, като онези малки и сладки котенца. Както беше казал по-рано моят ''приятен'' събеседник...аз бях ПРЕЛЕСТНА. С главни букви. Бях перфектна във всяко едно отношение. Просто не бях мила с всички, трябваше да си го заслужат. А този срещу мен изобщо не ми помагаше да се държа мило.
Chicago, Chicago--that toddlin' town.
Chicago, Chicago--I will show you around. I love it.
Bet your bottom dollar you'll lose the blues in Chicago, Chicago.
The town that Billy Sunday couldn't shut down.
В главата ми се появи тази прекрасна песничка за Чикаго. Беше тъкмо излязла. 1922 година, прекрасна за времето си. ''Ще изгубиш блузката си в Чикаго'' погледнах надолу, явно това си беше донякъде вярно. Подсмихнах се и поклатих почти незабележимо глава.

by **Дерек Вон Монро** Нед Фев 26, 2012 6:03 pm

''Така значи ... '' помисли си Дерек и се доближи до нея.
Не обичаше някой да си играе така с него.Ей сега наистина е остави без рокличка.Нашия човек щракна с пръсти и хубавата и рокля стана на парчета.Сякаш някой току що е бе накълцал с ножица.След това топлия вятър лъхна отново и парчетата син цвят излетяха.
И уви обаче Дерек реши ,че ще се прави на оригинален , не че не беше .. и хвана с дясната си ръка едно парче от роклята преди да отлети и то с другите си дружки.
След това се доближи до русокоската със сериозно изражение , дръпна е към себе си , като обхвана кръста и с една ръка и след това уви синьото късче на врата и.
-Спокойно, няма да те удуша - увери е нашия човек и е целуна по устните щом върза плата на панделка , като копринено шалче.
-Така вече е много по-добре .. Барби - захапа е с думи Дерек отново и усети как си проси шамара.
Обаче щеше да е къде къде по-хубаво ако шамара можеше да е болезнен, но проблема беше ,че нашия човек от страшно много време , наистина много , не усещаше болката.Но когато е подушеше дори и малко се насищаше с наслада. Тя бе като опият , също и когато причиняваше болка на някого .. тогава блаженството бе несравнимо.

by **Ally Stonem** Нед Фев 26, 2012 6:35 pm

О, не...той не го направи. Това беше любимата ми рокля. Семпла, но едновременно секси и предизвикателна. Погледнах го право в очите, с леко вдигната глава нагоре, защото макар и перфектна, бях висока само 169 сантиметра. С токчета, най-много 175...но както и да е, в следващия момент Дерек се приближи и ме хвана през кръста. Като на всеки вампир, когото познавах, ръцете и изобщо кожата му бяха ледено студени. Придърпа ме към себе си и завърза едно съвсем симетрично и перфектно оформено парче плат, от роклята ми, на врата ми. А след това съвсем нагло впи устните си в моите, за една кратка целувка. След това продължи да ме държи в ръцете си, сякаш му бях някаква порцеланова кукла, която едва-ли не му принадлежеше. Аз естествено, бях абсолютно толкова импулсивна, нагла и егоцентрична като него, но тези качества ме дразнеха, когато някой друг, ги притежаваше. Все още бях в главата му, естествено ми изискваше адски много сила, но пък аз си бях нахална и упорита. Долових някакви мисли за това как искал да почувства болка. Супер, днес бях Снежанка и щях да му направя подарък. Избутах го с цялата си сила до отсрещната стена и му ударих един юмрук. Шамарите бяха за глупавите момиченца. Тъй като имах диамантен пръстен, а диамантите бяха най-добрите прятели на момичетата, по бузата му се стече малко кръв. Бях плътно застанала пред него.
- Не ме целувай повече и не съм Барби. Али...Али, запомни го.

by **Дерек Вон Монро** Нед Фев 26, 2012 6:50 pm

А ... явно още се разхождаше из мислите му , колко мило.Кой би предположил ,че една напълно непозната ще е толкова загрижена и любопитна относно нашия Дерек .
''ПРАС" той се озова право в стената и един нежен юмрук го прасна по бузата на мястото на целувка.
-Ще се натискаме ли сега ? - попита е Дерек и се засмя, като намести челюстта си леко и избърса кръвта от вече расналата драскотина.
''Вън , веднага ! '' каза той в главата си и не му отне голямо усилие да е изрита от мислите си.Ах .. обичаше старостта си , тя му даваше толкова много наслада ,власт и сила ... също така и го караше да се надува като пуяк , но такова беше и едва ли щеше да се промени някога.
..Уви обаче тук там се намираше някоя друга жива душа ,на която и се отдаваше възможността да види Дерек не чак толкова надут и наперен.
-Барби ми харесва повече , снежинке . - каза и Дерек и се отдръпна от нея.
Интересно и двамата бяха по бельо , а за жалост по улиците нямаше никой ,който да ги види.. Ах колко му се искаше на Дерек хората да минат и да ги изгледат с интерес..Той да погледне няколко от тях злобно , а след това да му писне , да счупи няколко вратове насищайки се с кръв и евентуално ако беше в настроение щеше да обезглави някой ..

by **Ally Stonem** Пон Фев 27, 2012 6:42 pm

- Не съм ти Барби и не няма да се натискаме, знам че ти се иска, но по-скоро бих предпочела да умра от удавяне.
Усмихнах му се и се облегнах на стената. Нямах рокля, той нямаше смокинг...нямаше как да си тръгна просто така и да го оставя без дрехи, въпреки че би трябвало да го направя. Сега как щях да му се измъкна, да отида до апартамента си в сградата до нас, да се преоблека и да взема някакви дрехи и за него? Мисля, че един приятел беше оставил някаква риза у нас, която можех да му дам, въпреки че не заслужаваше, дори и чорапи, но можех да му дам някои мои жартиери. Щях да го взема с мен, това беше единственото решение. Нямаше да го каня вътре, всичко щеше да е наред.
- Хайде отиваме у нас....и не за да се натискаме.
Направих отегчена и отвратена физиономия, а след това тръгнах напред. Дръпнах крайчето на парчето плат, което стоеше на врата ми и го захвърлих на земята. Апартамента ми беше на втория етаж, тъкмо всичко щеше да свърши по-бързо от очакваното. Дерек вървеше бавно и протяжно.
- Ехо, "краля на света" нямам цял ден!
Извиках аз и му хвърлих злобен поглед. Наведох се и взех чантичката си, която бях изпуснала в началото, когато го видях пред мен и леко се стъписах. Извадих ключовете и отключих входната врата, тук можеше да влезе, защото вътре влизаха много хора, но в самия апартамент нямаше как. А не бях сигурна, че може да ми въздейства. Отключих вратата и на апартамента си.
- Ти си до ТУК!
Намигнах му и оставих вратата широко отворена без да искам. Но пък какво толкова щеше да се види. Хола и вратата на моята стая. А в хола ми имаше една стъклена маса, 4 стола...черно-бял телевизор и огромен диван. А срещу вратата на стаята ми, имаше огледало. Любимата ми вещ в целия апартамент.

by **Дерек Вон Монро** Пон Фев 27, 2012 7:52 pm

В интерес на истината обаче наш Дерек като послушно кученце си тръгна след нея , шляпайки бос по асфалта.
''Жени - същества мрънкащи дори при липса на проблеми'' каза си Дерек наум и се усмихна зад гърба и.
Русокоската първо го пъдеше , бързаше .. а сега какво ,чай ли щяха да пият ?! .. Иди ги разбери тия женски.До преди малко Барби сипваше здраво хейт върху нашия Дерек , а сега и дрехи ще му дава , да не би да е беше грижа да не вземе да настине нашето момче ?!
И не стига че го накара да и върви след сексапилното дупе ами и го качи на втория етаж , негово височество не изкачваше стълби просто ей така ... и накрая взе че му отсече :
-Ти си до тук !
-ти си до тууук - измрънка си Дерек под носа и се подпря лениво с гръб на стената и огледа хубаво тялото и ,която Али минаваше през стаята.
-Ако ми донесеш нещо женско ще те удуша с него ! - предупреди Дерек напълно сериозно без да се шегува и зачака русокоската да се завърне ..

by **Ally Stonem** Пон Фев 27, 2012 8:30 pm

Ех, този не спря да мрънка. Мрън, мрън, мрън...беше като някое малко дете. Докато се чудех къде Пийт е оставил ризата си, чух някакви стъпки по стълбището.
Не можех да си позволя, хората тук да видят, гол мъж пред вратата ми. Добре де, беше по бельо...но все пак. Изтичах до него и го дръпнах, докато същевременно казах.
- Влез.
Той влезе и точно когато хората стигнаха моя етаж, затворих вратата под носът им и дори не го видяха.
Бутнах го на дивана и той седна. Отново се затършувах. Най-много мразех да не знам едно нещо къде е. Нямаше я.
Ризата я нямаше. Сега нямаше как да го облека, нямаше как да го изкарам от сградата и бях принудена да остана още една вечер в Чикаго.
ДА обичах града, но не ми се отразяваше добре.
- Ризата я няма, ще се задоволиш с ли с моя тениска?
Попитах го саркастично и се засмях доволно

by **Дерек Вон Монро** Пон Фев 27, 2012 9:00 pm

Влизай - не влизай ... влизай - не влизай .. Сериозно, това момиче знаеше ли какво иска?..Не че наш Дерек беше от знаещите ,но все пак.
... Чакай , чакай ... Нейна тениска ли ?! Тя си мислеше ,че той се майтапи или сериозно си подритваше здравната книжка.
-Що не ми дадеш рокличка направо ?! - захапа е отсреща Дерек и съвсем нахално си се разположи на дивана.
-Имаш ли нещо за пиене ? - след това си позволи да попита нашия принц и се подсмихна доволно..
''Ще бъде дълга нощ'' помисли си Дерек и въздъхна тежко.
Не че му пречеше нещо да излезе по боксерки и да иде така до първия магазин , за да си купи дрехи .. само дето по това време на нощта магазините леко не работеха , а на Дерек изобщо не му се вандалстваше ..
Нищо че беше надут , самовлюбен дразнител , наш Дерек си имаше етикеция и макар да не е показваше често ,той силно държеше на нея...Все пак бе призлязал от едно далечно кралство в едни много далечни години , забравени дори от самото време ... И понеже Дерек не изневеряваше на етикецията си , той не поощряваше вандализма или това някой да прави мизерии около него.

by **Ally Stonem** Пон Фев 27, 2012 9:07 pm

- Оуууу, рокличка? Ще ти стои прекрасно. Тогава ти ще си куклата.
Засмях се аз и седнах до него. Той тъкмо щеше да си вдигне краката върху стъклената ми маса.
- Само да си посмял. Не пипаш нищо, не местиш нищо...ако можеш и не гледай нищо. Поканих те, само защото не искам да ми излезе лошо име. Имам си репутация.
Усмихнах се и станах от дивана. Този за какъв се мислеше? Нямаше да му давам нещо за пиене, но можех да си взема на мен.
Налях си едно уиски, чисто без лед и отпих бавно. Върнах се и седнах на дивана, като го погледнах.
- Мне, нямам нищо за пиене. Съжалявам.
Отпих отново нагло-нагло от алкохолната напитка и премигнах няколко пъти на парцали. Кръстосах крака и поклатих глава. Щом щяхме да се заяждаме, така да бъде.
- Нали имаш супер вампирска бързина, не можеш ли да се изнижеш от апартамента?
Тогава обаче се замислих. Нямаше как, защото всички стари жени, ставаха към 05:00 и отиваха да клюкарстват. Бяха толкова жалки, да обсъждат всеки човек от блока.
И ако едната се махнеше, обсъждаха и нея.
- Не, това не е опция. Тогава ще стоиш мирен.
Съгласих се със себе си и нова доволна усмивка се изписа на лицето ми.

by **Дерек Вон Монро** Пон Фев 27, 2012 9:34 pm

Не и харесваше държанието му , не и харесваше да е дразни , но сама си го просеше и сама си се вреше между зъбките му.
-Я по-нежно ... аз съм от чувствителните. - отсече Дерек и се облегна хубаво на дивана.След това погледна стъклената маса , сети се за забраната и и си качи само единия крак.
-А .. - поде блондинката готова да го шлепне по голия му крак и Дерек го свали.По-точно си го прибра .. издърпа го до себе си сякаш бе парче месо , а момичето бе премрял от глад лешояд , който искаше да вземе закуската на горкия Дерек ..
-Не си ми забранила за двата крака .. - оправда се вампира и се усмихна срещайки намръщения и поглед.
''Крюела Девил'' помисли си Монро и си се засмя на глас като първия ''нормален'' човек разбира се .. макар че той леко дори не беше човек ,а да не говорим за това колко ''нормален'' бе.
Той грабна една възглавница в ръце и заби главата си в нея като изпуфтя.Звука се заклуши от натиска и честно казано прозвуча като рев на хипопотам с херния.
-Много си скучна ! - скастри дерек блондинката и вдигна глава с жален поглед.
Разбира се бе повече от ясно ,че нямаше да стои на едно място , не че умираше да и бара нещата , но имаше намерение да се предвижи до кухнята и да и изпие ускито ,което тя ''нямаше'' ... Точна сега се чувстваше като под чехъл и това никак не му допадаше.Дори и домашен любимец не би слушал забраните и .
-Ти да не живееш в музей бе .. ?! - попита Дерек и се намръщи отчаяно още повече.
Уви обаче една вълна от мисли навлезе в главата на нашия човек и той отправи поглед към тавана замислено.Разбира се нямаше да спре да дразни Барби и щеше да направи нещо всевъзможно уникално тъпо , но тя си го просеше.
Ама разбира се ! Госпожица ''идеална'' не искаше да го видят , че да не и лепнат мръсно етикетче.
-Отпусни каишите или ще ида да си развя белия задник пред дъртите клюкарки долу ! - рече Дерек потресен от една гениална идея и зачака отговора на Али вече готов да се изстреля през вратата със смъкнати боксерки и да се разкърши в несъществуващ ритъм по свински тръс пред старите жени.
Най-много щеше да им докара инфаркт или там каквото беше .. Но определено щеше да ги вкара в гроба .. чисто щяха да си гушнат бокета и без това от 2 метра от тях си миришеше на влажна пръст , некролозите им се подаваха от ръчно ушитите им бабини чанти.. И без това си бяха с единия крак в гроба , Дерек като нищо щеше да им премести и другия и да си ги закопае безцеремонно.

by **Ally Stonem** Вто Фев 28, 2012 7:31 am

Ох, този защо не спираше да се заяжда? Дразнеше ме! И още по-гадното беше, че му се връзвах. "Гостът" ми започна да се разпорежда, сложи единия си крак на стъклената ми маса, която да отбележа...беше без нито едно петънце.
Посегнах да го ударя и той реши да се прави на забавен. Не съм му била забранила за единия крак, бла-бла. След това каза, че съм била и скучна. Това не беше вярно и не живеех в музей.
- Слушай, Чарли Чаплин, с твоите забавни шегички и т.н. Аз съм забавна, сигурно много повече от теб, но просто не обичам да ми се пипат нещата. И не харесвам малки надувки като теб.
Посочих го и отметнах русата си коса назад. Изпих останалата течност в чашата и станах, за да си налея поредното питие.
Тогава се усетих, че не съм облечена. Сведох погледа си надолу и оставих чашата, пълна вече с уиски, на барплота. Минах покрай Дерек и го чух да казва.
- Отпусни каишите или ще ида да си развея белия задник пред дъртите клюкарки долу!
Колкото и да не исках, да си го призная, това донякъде ме заплаши. Значи трябваше да се държа мило с него ли? Погледнах го мило и се усмихнах.
- Добре, налей си уиски, а аз отивам да се преоблека. А след 3-4 часа, ще си тръгнеш...
''и повече никога няма да те видя, за моя радост.''. Тръгнах към стаята си и отворих вратата. Отидох до дрешникът ми и започнах да се чудя какво да облека. Една красива червена, сатенена рокличка привлече вниманието ми. Беше толкова сладка.
Но пък не си ходеше със синьото ми бельо, за това почнах да ровя за червено такова. Хвърлях дрехите на земята, защото знаех, че чистачката щеше да дойде на другия ден, за да оправи всичко.
- Справяш ли се?
Извиках с възможно най-милия, сладкия и не враждебен тон, на който бях способна. И хоп, намерих си червено бельо. Оставих го прилежно до роклята и избутах дрехите, паднали на земята в дрешника.
Затворих вратата на т.нар ми гардероб и влязох да се изкъпя. Излязох след около 10 минути и увих една бяла кърпа около мен. От косата ми се стичаха малки капчици вода, по черния мраморен под.
- Е, справяш ли се?
Повторих, защото и да беше казал нещо, не го бях чула.

by Sponsored content

Чикаго, 1922 година

Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година

Re: Чикаго, 1922 година