Мъгливата гора

by **Alex Winslow** Нед Мар 25, 2012 7:55 pm

След разговора ми с онова момиче,което срещнах в гората не преставах да мисля за това,което ми каза.Дали изобщо може това да е истина?Как може такива същества да съществуват изобщо?Те не са ли само в приказките и измислиците?Вече не знам на какво да вярвам.В момента съм толкова объркана,колкото никога не съм била досега.
Реших,че вече е време да изляза малко,а не само да седя в хотела.Имам прекалено много работа и не трябва да пропилявам цялото това време чудейки се за някакви си измислици.Сигурно са измислици.Някаква,която я срещнах в гората ми каза,че съществуват вампири,върколаци,вещици... и аз просто така ще повярвам?!НЕ това никога няма да стане.То аз ако така вярвам на всеки,който ми каже нещо направо да си изкопая сама гроба.
Не знам защо,но отново се запътих към гората.Какво толкова ме привлича тази гора?Май пак навлязох много навътре.Стигнах до някакъв мъглив участък.Започна леко да ме е страх.Все едно съм в някакъв филм на ужасите.Точно така се чувствам в момент.Чух някакъв шум зад мен.
-Има ли някой?
Извиках и се обърнах леко изплашено назад.
Защо не си останах в хотела?Или поне да си бях намерила апартамент или да бях разгледала по центъра какво има или каквото й да е друго.Защо отново дойдох в гората?
Ами ако онова момиче ми казваше истината и наистина има такива същества?Какво ще правя сега?
Имах прекалено много въпроси,на които не можех да си отговоря по никакъв начин.

by **Дерек Вон Монро** Нед Мар 25, 2012 9:10 pm

И макар че наш Дерек не спадаше определено много от онези типове,които обичаха д се разхождат из гората, нашият човек силно бе решил ,че ще прекара една част от деня си лутайки се из дърветата.
Явно бе решил да се прави на Тарзан или да си влезе в ролята на ловец и да зачака някоя заблудена ,млада душица да се изгуби из гъстите сенки на дървета.Ха,точно като в приказките само дето в този случай наш Дерек беше къде къде нещо по-опасно и страшно от вълка.
Гората обаче си беше досадна .. или по-точно дарбите му.Чуваше най-малкото движение на всяко животно,което се намираше на поне километър от него.Е, такова е от нашия вампир нямаше скрито и покрито.
Уви обаче някой явно също бе решил да се вкара във филма на Дерек и да размъти скуката му,която се бе насъбрала над главата му в голямо количество.
Монро без никакво усилие усети приятния аромат на младо момиче, което не знаеше къде се намира... е , не че Дерек знаеше , но все пак.Той бе от онези ''скромните'' с чувството за хумор и огромната любов към самия себе си...Че как иначе той бе нещо уникално , велико , съвършено , идеално ... бе направо божество и щом се мислеше за такъв не би си признал че може да се изгуби в необятна гора като тази ...
Нашият симпатяга бързичко приприпка към момичето очаквайки онзи банален въпрос ,който не се забави никак малко и от устните на момичето долетяха думите:
-Има ли някой?!
Наистина , защо винаги трябваше да питат това?!
Дерек буквално се цапна с длан по челото , а след това се подпря безшумно на едно дърво зад момичето и каза :
-Не , само аз ... - и се усмихна симпатично.

by **Alex Winslow** Пон Мар 26, 2012 10:05 am

Започнах да се оглеждам объркано на всички страни и си помислих,че ми се е причуло.Явно страха ми си прави шеги с мен.Но защо се набутах в тази гора?ТА аз дори не знам как да изляза от тук.Мда...много добре умея да се губя.Ако се състезавам с някой кой по-бързо ще се изгуби със сигурност ще съм на първо място.Подсмихнах се леко на мислите ми и реших,че явно няма никой и направих една крачка напред и тогава чух някой зад мен.
-Не , само аз ...
Леко се стреснах,защото не очаквах някой да ми отговори и се обърнах предпазливо.
Мда...точно като във филм на ужасите се чувствам в момента.Трябва да се успокоя,онези неща които ми каза онова момиче сигурно са измислица.Та как изобщо мога да си помисля,че може да съществуват вампири,вещици и куп други измислици?!
Когато се обърнах видях едно момче.Ето не е толкова страшно,няма никакви зъби нито нищо,просто обикновено момче.Напразно се страхувам за глупости,които не съществуват.
-Здрасти...
Казах някак си по-спокойно.
-И ти ли се изгуби като мен?
Подсмихнах се и го погледнах.
Беше доста сладък и секси.Значи поне едно хубаво нещо има в този град.

by **Дерек Вон Монро** Пон Мар 26, 2012 8:04 pm

Дерек се усмихна още веднъж ,а след това застана в сериозна ,изправена позиция и се огледа наоколо вече готов да отговори на момиче,което пък от своя страна изглеждаше дружелюбно и си нямаше представа пред какво стои или по-точно пред кого.
Не след дълго нашият Дерек продума с изискан тон
-Привет. - и онази галантна , присъща за него нотка се долови доста бързо във въздуха.
Дали се беше загубил ли ?! - да , но просто не го осъзнаваше или по-точно нямаше ни най-малко намерение да си го признае.Все пак това щеше да бъде срам и позор за негово величество.
-О , не .. ни най-малко.Знам гората като дланта на ръката си. - съобщи Дерек , не чак толкова гордо колкото изглеждаше и вирна глава като пуяк ,който се надуваше и переше пред женска в размножителния и период.
Ново 20 ! Наш Дерек дори не знаеше как изглежда дланта на ръката му .. тоест предполагаше се че трябва да знае как изглежда една нормална длан , но изобщо не обръщаше внимание на такива малки и незначителни подробности в неговия безкраен живот ... макар и понякога да имаше полза от това.
... И все пак наш Монро нито познаваше гората като своята длан , нито знаеше къде се намира , но все пак какво му пречеше да се позанимава малко със симпатичното момиче.

by **Alex Winslow** Вто Мар 27, 2012 7:28 pm

-Е,аз изобщо си нямам и на идея къде се намирам в момента.
Засмях се.
Не знам защо от както дойдох в този град все се разхождам някъде из гората,вместо да обиколя града и да обиколя магазините,което си е доста странно за мен.Също така е доста странно,че не съм онова студено момиче,което бях до доста скоро.Какво стана с мен?Просто изобщо не мога да се позная.Или може би това съм истинската аз?Има време да разбера.Както трябва да разбера дали онова момиче,което срещнах в гората е била луда и ми е говорила пълни измислици или наистина съществуват онези същества.Ако наистина съществуват...не знам,струва ми се доста нереално.Как въобще може да съществуват такива същества?Не мога да си го представя просто.
-Преди няколко дена се преместих в града и затова все още не знам кое къде е,а реших за втори път да се изгубя в гората.Което е малко странно.
Погледнах към него.
Защо все гората?Повече няма да дойда тук.Следващия път ще ида...в мол или пък в някое кафе...Все ще измисля нещо,а не все да се губя в тази гора,какво толкова й е специалното,та все тук идвам?

by **Дерек Вон Монро** Вто Мар 27, 2012 9:06 pm

Дерек надигна вежди щом чу всичката тази излишна информация ,която се изливаше от устата на момичето. Е , бе напълно възможно и това ,което тя му казваше да не бе толкова излишно , но Дерек го намираше за такова , най-вероятно защото не се интересуваше от почти нищо. Чудеше се дали скоро щеше да му каже и ЕГН - то си така както беше тръгнала.
-Интересен избор... - поде наш Монро отново с онзи изискан тон ,който му бе зашит като етикет за гърба , но такъв си беше той - древен..
- ... кой би предположил ,че едно момиче ще избере да види първо гората в един нов град. - допълни след това Дерек и се засмя съвсем леко и деликатно.
Беше крайно време онзи гаден навик да се появи и ето че вампирът огледа обстойно момичето от пети до глава и надигна дясна вежда с едно промъкващо се под носа ''хмм''.
След това съзря една малка , едва забележима пулсираща вена на врата и и прокара плавно език по долната си устна , а след това стисна зъби сякаш се стремеше да изгради преграда с тях пред лигите си ,които бяха на път да се разтекат. Обаче щеше да е по добре да стисне устни преди да се е отнесъл и показал зъбите си.
... Но от това едва ли щеше да има нужда. Все пак Дерек съществуваше от цяла вечност и се контролираше толкова добре ,че може да се каже ,че в повечето случаи водеше обикновен живот като на един нормален човек..Като изключим факта колко злобен и изискан беше Дерек , а и плюс това държеше на своята до някъде древна етикеция и мразеше почти всичко ... и все пак едва ли някой нормален човек обезглавяваше,манипулираше хората и точеше тяхната кръв до последната капка щом не беше в настроение или му бе скучно.
Е , днес момичето имаше късмет и едва ли Дерек щеше да е докосне.Той бе в настроение и вярно беше му скучно , но единственото ,което искаше сега е да се разкара от тази досадна , мръсна и влажна гора и да си вземе един горещ душ.
- Е , Червена шапчице , ще се представиш ли или трябва сам да разбера името ти - заговори Дерек и се усмихна уверено , като вече се намираше в главата и и знаеше името и.

by **Alex Winslow** Сря Май 02, 2012 1:44 pm

Продължавахме да вървим напред.
Изглеждаше ми много тайнствен.Сякаш говорехме само за мен,а по принцип не обичам да говоря много много за себе си.Предпочитам да остана мистерия.По-точно не обичам за миналото си да говоря.Както й да е това в момента няма никакво значение.Трябва да си намеря квартира и да се преместя по-бързо...да не седя толкова време в хотел и да се бавя само.Макар че изобщо не ми се занимаваше с такива глупости.Ако можех просто да щракна с пръсти и всичко да е както искам,но не мога.Не е толкова лесно.Ако беше така...досега да съм в рая.Но пък ако наистина съществуват свръхестествени същества,както онова момиче ми каза...ох,пак ли почвам?Не разбрах ли вече,че всичко това е просто измислица на една луда,която само обърква хората.Ако съществуваха наистина досега да съм срещнала някой такъв поне сто пъти.
Опитвах се да се убедя,че наистина е така,но кога залъгвах.Може всеки момент да ме нападне такова същество и тогава ще ми се иска да бях послушала онова момиче,но аз просто я сметнах за луда.Кой може да ме вини?!Всеки на мое място щеше да реагира по същия начин.
-Оу,ти значи трябва да си вълка.
Подсмихнах му се.
-Разбери сам.
Повдигнах доволно вежди.Да видим дали ще уцели някога името ми.Макар че на никой няма да кажа,че истинското ми име е Александра.Още от малка това име е забравено за всички.Просто Алекс,но да видим какво ще каже той.
Гледах към него и по пътя не видях,че на едно от дърветата корените бяха излязли над почната и се спънах и паднах върху едната си ръка.Когато я погледнах от нея течеше кръв.
-Ъх...
Казах аз и станах,но в този момент погледнах към сладура,а той се беше обърнал на другата страна.

by **Амброзиа Брендън** Пон Авг 27, 2012 1:44 pm

Роз пробяга и последната обиколка,която си бе наложила и се подпря на едно дърво.Гърдите й се надигаха всеки път когато си поемеше въздух.Очите й се стрелкаха насам натам сякаш чакаше нещо.Все пак в тези гори гъмжеше от върколаци и какво ли още не,а Брендън колкото и да беше злобна не беше боец.Всъщност можеше да се бие,но нищо особено.Само колкото да се измъкне от неочаквана ситуация.Може би трябваше да започне да тренира.Нямаше да е лошо.Все пак...Ловци,върколаци...Ловци!
От няколко години насам мислеше,че е по-добре да умре ухапана от върколак отколкото убита от ловец.Едното и се струваше някак си по-геройски от другото.Докато размишляваше над това тя чу звук.От стъпки.Не човешки,но не и на животно.Нещо средно.Върколак?
Тя обходи гората с погледа си и след секунда се озова на един клон на дървото.Сравнително на високо.
В този момент се зарадва,че е с анцуг и вързана коса.Не,че и пречеха,но нямаше да й е лесно да се качи на дърво ако е с токчета и минижуп.
До нея отново достигна звука.Сякаш някой тичаше...Тя изсъска леко и зачака съществото да се появи.А ако беше онова от което най-много се опасяваше...То това,че е вампир и е на дървото никога нямаше да я спаси.
Но тогава го видя.Появи се измежду дърветата като че ли е нещо обикновенно да обикаля гората,особено мъглявата част.
Дерек Хейл.Върколак.Роден такъв,Алфа.Нейно...Гадже?Да бе,как само звучеше.Но когато го видя сякаш краката й се подкосиха.Тя се озова на гърба му за секунда.Допря устни до врата му и прошепна.
-Уплаши ме!

by **Derek Hale** Пон Авг 27, 2012 2:08 pm

Беше мрачна сутрин определено по мрачна от друг път.Намирах се във старата къща на семейството ми,която .. е .. не можеше да се каже че е в най-спретнат вид.Погледах към телефона ми.Амброзия още не се беше обадила и това започна леко да ме притеснява но най-вероятно беше някоя от нейните глупави шеги.Реших да направя обичайната тренировка и след това ще изляза да огледам района.Беше към 10 сутринта когато взех якето си и излязох.Хвърлих бегъл поглед назад за да видя дали все пак сестра ми не е решила да се появи .. но все още нямаше ни вест ни кост от нея.Тръгнах из гората търсейки дори и най-малкия знак за нещо нередно.И изведнъж усетих някаква миризма .. миризма на вампир.Запътих се натам от където идваше.Спрях се за секунда и не знам защо но погледнах надолу.Имаше патрон .. и то не какъв да е а от саматика или още наречено вълче биле ..“Ловци“ .. явно снощи пак са излизали .. може би са убили някое диво животно .. но за това щях да се притеснявам после.Продължих надолу и се спрях до едно дърво.Именно точно тук би трябвало да има вампир но .. нямаше и следа .. и тогава от нищото нещо се озова на гърбът и още преди да успея да реагирам гласът на Амброзия прозвънтя тихо:
-Уплаши ме !
Усмихнах се и казах :
-Едва ли момиче като теб би се уплашило толкова лесно.-Смъкнах я от гърбът ми обърнах се и докато се усетя вече ръцете ми бяха намерили талията и и я бях притиснал до себе си.Вгледах се във очите и.-Казах ти че не трябва да се скиташ сама из гората нали ?
И още преди да е успяла да възрази я целунах страстно.

by **Амброзиа Брендън** Пон Авг 27, 2012 2:21 pm

Роз се повдигна на пръсти и уви ръце около врата му.Отговори на целувката му прилепяйки тялото си към неговото.
След известно време се дръпна и го погледна в очите.
-Не знам защо сериозно си мислиш,че ще те послушам да не ходя в гората...А пък и тук е удобно за тичане и...Ами засичам теб.Ако не беше гората..-тя замълча.Спомни си първата им среща.Той я беше спасил от ловците.Те я бяха хванали една вечер докато тичаше отново.Простреляха я със дървен куршум и най-чудното бе че те знаеха каква е тя.Не,че не бе нормално,но я познаха.
тогава болката бе прекалено силна,за да може да разбере изцяло разговора им,но доколкото бе могла да чуе знаеха точно какво да направят с нея.Дори няколко начина,за да няма шанс да се съживи.
Тогава се беше появил той.И против всички правила,норми и закони я беше спасил.Върколак спасява вампир.Естествено тя беше груба и злобна в началото.Искаше да убие онези,който й бяха причинили болка,но той я спря.Естествено.И добре,че иначе сега прахта й щеше да е част от мускуса в гората.
Ала въпреки всичко това и въпреки здравият й разум тя продължаваше да тича в гората. Може би защото искаше да усеща,че той се дразни на това,а може би и защото се надяваше да попадне на някой ловец чиято кръв ще послужи като нейна храна.Но може би първото бе по-вероятно.Просто искаше да вижда,че му пука и,че всичко това между тях не е само част от развинтеното й въображение.

by **Derek Hale** Пон Авг 27, 2012 3:17 pm

И въпреки че и бях запушил устата за кратко след като я пуснах отново започна да ми надува главата със нейние измишлиотини че нямало да ме послуша.Погледах я строго сякаш и бях бащаНо когато замълча веднага се сетих за какво си мисли а именно за ловицте които п бяха заловили.Беше свела поглед на долу.Вдигнах ръка и двата ми пръста се плъзнаха по скулата и чак до брадичката а след това леко повдигнах главата и за да срещна погледа и.
-Миналото е минало .. стига си го мислила.-и след това я прегърнах ако не друго поне я разбирах.-Ела искам да ти покажа нещо.
И като я хванах за ръката я поведох още по навътре във гората където човешки крак не би могъл да стигне.Наистина имаше много треволяци.Но Роз не се оплака нито веднъж.Може би именно точно тази нейна черта ми допадаше най-много.Тя не беше глезла.Не мънкаше постоянно за глупости като “О не счупих си нокетя идва края на света ! “ или пък “Какво по дяволите са тези буболечки?“.Беше мъжко момиче може би защото беше израстнала без семейството си.А после какви ужаси беше преживяла.Бяхме почти на близо когато тя прошепна тихо:
-Къде ме водиш ?
Но вместо да и отговоря аз реших направо да и покажа.Бяхме стигнали до един водопад.Тя ахна от изненада.
-Като бях малък идвах тук за да си събера мислите .. каква ирония .. така и никога не успях да ги събера на едно място.

by **Амброзиа Брендън** Пон Авг 27, 2012 3:30 pm

Роз се подсмихна и погали лицето му.Мястото беше невероятно.Точно като него.
-Е...Да си съберем мислите?-тя повдигна вежди и въздъхна.Да си съберат мислите.Още няколко секунди се чудеше какво да направи,но накрая и хрумна.
Тя погледна водата,която беше кристално чиста,после погледна и Дерек.Да щеше да го направи.
Тя се обърна с гръб към него и свали черната си тениска.Хвърли я на земята,а след това махан и сутиена си.Същото се случи и с останалите й дрехи.
Тя отпусна косата си от здравият захват на ластика и се обърна към Хейл.
Изпрати му въздушна целувка и след секунда влезе във водата.Ако беше обикновен човек определено би се разпищяла,че е студено,но кожата й не усещаше студ.Само приятното чувство на вода по кожата и лекият натиск.
Роз се потопи изцяло във водата.Беше наистина чиста.ВИждаше дъното до два метра дълбочина,а после е...
Тя заплува към водопада,подаде се за секунда на повърхността,за да погледне към Дерек.Засмя се тихо и каза достатъчно високо,за да я чуе.
-Отивам да си събера мислите.-Роз се гмурна във водата и преплува под разбиващата се вода,а както и очакваше зад балдахина от кристално чиста вода имаше пещера.Нищо особено.Всъщност никой човек не бе идвал тук.Имаше сталагмити и сталактити.Красота.

by **Derek Hale** Пон Авг 27, 2012 5:02 pm

Определено обичаше да си играе с мен.Когато започна да се съблича аз се опитах да не гледам но .. въпреки всичко очите ми се бяха залепили за бледата кожа и не искаха да мръднат нито за секунда.Просто стоях и гледах как дрехила малко по малко бяха свалени и се потдаде стройното и тяло.След това се гмурна и отиде зад водопада за да си събере мислите.По скоро искаше да отида при нея .. ако ставаше дума за събиране на мисли .. хмм .. едва ли щеше да се съблече по такъв начин.След няколко минути вече и аз бях във водата.Наистина беше невероятна нито прекалено топла нито прекалено студена и въпреки това настръхнах.Доплувах при нея и я заватрих да разглежда пещерата която се намираше зад водопада.Огледах се и аз.Не се беше променила много от последното ми идване което беше преди около 10 години.Замислих се .. за Амброзия десет години бяха като .. 1 ден .. та тя беше вампир какви ги върших за Бога ? Ако сестра ми разбереше какво съм свършил .. отърсих се от тези мисли и се съсредоточих върху случващото се в момента.Погледнах я във очите и открих че тя ми се усмихва.Беше ми интересно какво толкова и беше весело:
-Защо си толкова щаствлива .. може ли да разбера ?
Казах като се приближих до нея и я прегрънах из отзад като положих глава на рамото и.

by **Амброзиа Брендън** Пон Авг 27, 2012 5:18 pm

Роз въздъхна,когато тойя прегърна.
-Дали сестра ти ще полудее?Извинявай заслушах се в мислите ти...Понякога телепатията е проклятие.-оттбеляза тя и огледа пещерата.Да за нея наистина 10 години бяха като един ден и всичко беше прекалено объркано,като цяло,но все пак.
Тя отново въздъхна и се обърна към него.Обходи раменете му с пръстите си и се повдигна на пръсти.
Леко доближи устни до неговите,а очите й се впиха в лицето му.
-Кажи ми..Какво искаш да правим?Каквото и да е.Няма значение.Може дори да отскочим до някой съседен град или да отидем..Все тая.-Роз знаеше защо говори така.ЗНаеше какво му предлага.Искаше той да е с нея.Завинаги.
Можеше да каже неща..Да направи неща...Знаеше,че не бива.Не бива да се обвързва и да иска нещо от него.Знаеше,че на пълнолуние той би могъл да я убие.И все пак искаше да му даде всичко,което притежаваше.

by **Derek Hale** Пон Авг 27, 2012 5:40 pm

Започна да говори за сестра ми .. защо по дяволите трябваше да надниква във мислите ми .. сега дори ме беше страх да си мисля за някой неща.Тп се обърна към мен.Ръцете ми веднага се озоваха на талията и а когато се доближи до мен едва се сдържах да не п целуна.Попита ме какво ще правим .. започна да говори че сме могли да отидем на всякаде но мястото ми беше тук.Трябваше да съм тук при глутницата ми.Погледа ми попадна върху един кичур който се намираше на лицето и.Отместих го леко с ръка и бях на път да я целуна .. тя вече беше затворила очи очаквайки поредната жадна целувка.Но .. изведнъж дъхът ми секна.Във далечината се чуваха гласове .. а именно на ловците или по скоро на омразната ми вече бифша -Кейт.Сложих един пръст пред устните и когато видях че иска да каже нещо.
-Скрий се! -казах тихо и отидох за да взема дрехите ни които бяха на брега на езерцето.Една стрела прехвърча покрай ухото ми и се заби във земята.Бяхме във голяма опасност .. Роз беше в опасност .. трябваше да направя нещо но не знаех какво ..

by **Амброзиа Брендън** Пон Авг 27, 2012 5:51 pm

Роз притвори очи очаквайки целувката ,но тя сякаш не искаше да дойде.Тогава чу това,което след секунди се озова в съзнанието на Дерек.
Ловци.Тя понечи да каже нещо,но той я спря.
"Скрий се."Ама той сериозно ли?Тъкмо тръгна към него,когато една стрела профуча покрай тях.
Тя се заби в земята,а Роз изсъска.
-Бърза съм.Няма да ми направят нищо.-нямаше да изчака да я спре.Тя се стрелна навън от пещерата и както бе казала бе бърза.Но не очакваше,че дрехите им ще бъдат в ръцете й.
Кейт.Това беше името й,а тя явно очевидно не харесваше Дерек и всичко свръх естествено.
Нямаше много време да мисли.Роз се стрелна към нея,а тя я докосна с електрошока.Кожата на Роз настръхна,но не се случи нищо повече.Тя изби електрошока от ръцете на Кейт и изсъска
-Аз съм вампир кучко не върколак.Не ми действат тези номера,но брат ти май е по-запознат от теб.-Амброзия взе дрехите си от ръцете й и се огледа.Знаеше,че Дерек ще нападне след малко.Знаеше го.Но се надяваше да я изчака.Да й даде преднина...Да не бърза.Около Брендън се образува кръг от огън все пак за 300 години можеше да оправдава дарбите си изключително добре.
Тя бързо се облече,а очите и потърсиха Дерек,докато слушаше за следващия ход на ловците.
Щяха да я нападнат.Всеки момент.Нямаше време....

by **Derek Hale** Вто Авг 28, 2012 6:37 pm

Какво си мислеше че прави по дяволите ?Тръгнах веднага седл нея.Тъкмо излязох от водата и видях как Кейт пуска ток на Роз.Направо ми причерня пред очите не можеше да бъде истина .. нямаше да мога да гледам как тя се гърчи на земята.Но за моя изненада нищо не и се случи.Няколко секунди гледах вцепенено но след това се осъзнах.Веднага се преобразих във вурколашката ми форма и се качих на едно дърво оглеждайки положението.Трима ловци... Роз .. къде беше тя .. потърсих я и сетне я открих обвита във огън .. пред очите ми изникна цялата семейна къща във пламъци и цялото ми семейство .. майка ми баща ми .. и останалите ми роднини ... гласовете им екнаха във ушите ми.Разтърсих глава за да се отърся от тези мисли но гнева които последва .. във главата ми имаше само една мисъл да убия Кейт .. точно тя беше виновна за всичко именно тя беше причинила това на семейството ми.Скочих право върху нея.Последва кратко боричкане а от гърдите ми се изтръгна рев които се разнесе из гората.
-Това е за семейството ми.. -казах и и счупих врата за секунди.Най вероятно дори не беше разбрала какво се е случило.Обърнах се да видя как се справя Роз ... видях я да ме гледа над трупа на един от мъжете .. Лицето и беше усмихнато но изведнъж се промени.Изглеждаше разтревожена ..
-Дерек ! -извика тя и се хвърли пред мен.След миг разбрах какво се беше случило.Третия ловец се беше опитал да ме простреля но Роз пое удара вместо мен.Във мен се надигна гняв но .. притеснението надделя.Видях как копелето се измъква бягайки като плюх.Надвесих се над Роз:
-Защо го направи Роз .. защо ? По добре аз да бях на твое място !

by **Амброзиа Брендън** Вто Авг 28, 2012 6:47 pm

Всичко стана адски бързо.Дерек се хвърли върху жената.Единият от ловците се опита да го спре,а аз се хвърлих срещу него.Изтръгнах сърцето от гърдите му,но кръвта неми направи впечатление.Загледах се в Дерек.Действията му така изчистени и...Така..Различни от мойте.Личеше му,че е върколак.Алфа.Лидер.Докато му се наслаждавах чух мислите на единия останал жив ловец.
-Дерек!-провикнах се,но нямаше време за да реагира.Стрелнах се към него в мига в който стрелата щеше да го прониже,но за щастие тя прониза мен.
Паднах на колене и погледнах към ловеца.Мъж...На средна възраст.Същия който и предният път ме бе нападнал.
Изсъсках.Исках да стана и да го убия,но сякаш крайниците ми натежаха.
Какво ставаше?Едва долових думите на Дерек.Стрелата бе намазана с върбинка?Да...Как беше възможно.От къде имаха върбинка.
-Махни я!-прошепнах,усещах как болката се разлива по тялото ми.
-Махни я!-вторият път почти изкрещях думите.Болеше.Адски много.Защо така болеше?

by **Derek Hale** Вто Авг 28, 2012 6:59 pm

Искаше да я махна но .. как да го направя ... до сега не бях махал стрела едва ли не от гърдите на някои.Личеше си я болеше.Трябваше да сторя нещо.Хванах стрелата и започнах бавно да я махам но като че ли по този начин я дереше от вътре.Тя започна да съска от болка за това я дръпнах изведнъж.Замириса ми на кръв на вампир .. Но още преди да съм казал каквото и да било .. Тя падна в безсъзнание назад.. не не можеше да е истина.
-Не не .. Роз не .. можеш да умреш !!
Аз бях виновен само аз .. ако не я бях довел тук ..ако я бях изпратил до тях за да знам че е на сигурно.Погледнах надолу към раната беше зарастнала.И въпреки всичко не напипвах пулс .. как можеше да съм толкова глипав та тя беше вампир .. вече беше мъртва нормално да няма пулс.Взех я на ръце и тръгнах към старата къща на семейство ми.Въпреки че беше развалина .. ставаше за обитаване.Положих я на полу изгорелия диван и зачаках да се събуди.

by **Амброзиа Брендън** Вто Авг 28, 2012 7:16 pm

Болката която Роз усети в гърдите си бе неописуема.От гърлото и се долавяше съскане от болка.Тя не смееше да погледне Дерек в очите не искаше да го притесни или нещо подобно.Беше свила ръце в юмруци,а ноктите и се впиха кожата й.Тогава той рязко дръпна стрелата,а Роз изгуби съзнание.Пред очите й нямаше друго освен кадифена тъмнина.Нямаше болка,нямаше проблеми...Беше тихо толкова тихо.
Това я плашеше.Един от най-големите й страхове бе точно това.Да остане сама.Тя не усещаше Дерек...Но не усещаше и нищо друго сякаш бе изчезнала.
Тя се разплака.От гърлото и се изтръгна стон на болка,но не физическа.Защо всичко бе толкова черно?Бавно,но въпреки всичко тя започна да поема контрол над тялото си.Усети сълзите по бузите си,твърдият под под гърба си.Миризмата на прах и застояло.
Тя отвори очи и си пое дълбоко въздух.Сълзите все още се стичаха по бузите й,а очите и се опитваха да се фокусират върху някоя точка.без значение каква.
Тогава очите й се фокусираха на лицето на Дерек.Тя въздъхна от облекчение и се хвърли в прегръдките му.
-Господи...Добре си!Наистина си добре.-тя притисна устните си до рамото му и отново въздъхна.Но тогава я заля гневът.
-А..Искам да ги убия.-тя се изправи рязко,а от това леко й се зави свят.

by **Derek Hale** Вто Авг 28, 2012 7:48 pm

Не знам колко време мина.Може би бяха минали 10 минути а може би няколко часа.Не знам .. бях прекалено обзет от мисълта да я гледам.И най сетне тя си пое въздух и се събуди.Първото нещо което направи беше да ми се нахвърли.Започна с нейните обичайни грижливи изречения че су бил добре и т.н.
-Мен не ме мисли ти как си ?Стерлата беше прекалено навътре..
Изведнъж скочи и започна да ръси ядни изблици за случилото се.Станах и я прегърнах:
-Хейй .. успокои се .. и за това ще му дойде времето.Лично аз ще се погрижа за това онзи глупак да страда преди да умре !
Вкопчих се във нея.Не исках никога да я пускам и ако зависише от мен никога нямаше да го сторя.Тя се обърна към мен готова да каже нещо но аз я изпреварих:
-Да знам сега ще кажеш какво би правила без мен и тем подобни -завъртях очи.Тя ми се усмихна и ме целуна.

by **Амброзиа Брендън** Вто Авг 28, 2012 8:08 pm

Тя потръпна,когато той допря устни до нейните.Роз въздъхна и притисна тялото си към неговото и за секунда се озоваха на земята.
-Опа..-каза само с устни и застана над него.Хвана ръцете му и ги вдигна над главата.
-Арестуван си!Причина...Спечели сърцето ми...Задържам те...-тя се наведе и прошепна в ухото му.
-До края на вечността!-после захапа меката част на ухото му и спусна устни по врата му.Не беше ясно как настроението й така леsно се смени.
Но въпреки тази чудатост Роз продължи да спуска устните си по него.Обичаше да го целува.Всъщност обичаше всичко свързано с него.От аромата на кожата му,до начина по който казваше името й.
Тя може би го обичаше.Всъщност много добре знаеше,че не е само може би,но нямаше смелостта да му го каже.Някак си не искаше да рискува.
Не искаше да го загуби.
-Хайде да играем на една игра...-тя скочи от него и се озова до вратата.
-Ако ме хванеш ще ти изпълня едно желание.-тя повдигна предизвикателно вежди и отбеляза.,..
-Но няма да тичам извън къщата!

by **Derek Hale** Сря Авг 29, 2012 6:30 pm

Палавница.Това беше думата която я описваше най-добре.Както вече бях казал обичаше игрите особено опасните игри.И все пак заслужаваше си.Тя беше идвала два пъти във къщата .. а не можеше да излиза от тук .. и печелих едно желание.Какво губех .. нищо !
-Роз .. май много обичаш да си играеш с огъня .. но внимавай да не се изгориш ..Познавам къщата по добре от колкото ти пръстите на ръцете си.
Гледах я из под вежди.Сякаш нарочно го правеше .. май искаше да ми изпълни едно желание.Ами добре .. вече трябва да започна да го мисля защото нямаше начин да ми се изплъзне.Но докато се усетя тя вече тичаше нагоре по стълбите.Само един скок ми беше нужен за да я пресрещна.Тя се закова на място ..
-Казах ти че ..
Къде по дяволите се беше скътала ?Е .. миризмата на вампирска засъхнала кръв се носеше наоколо .. нямаше да бъде кой знае колко трудно да я открия.

by **Амброзиа Брендън** Сря Авг 29, 2012 6:49 pm

Роз му се изплези и хукна на където очите й видят.Спря се във една от стайте на втория етаж и свали тениската си.Хвърли я на пода и после хукна отново изчака го да намери блузата й и се стрелна колкото можеше по-бързо към мазето.
Спря пред една затворена врата и я открехна,за да може да влезе.Затвори я зад себе си и после се обърна.
От устните и се откъсна ахване...Какво беше станало тук?Нима тук бяха умрели..Тук ли са били всички?Тя обходи подземието с очи,а погледа й се спря на решетката,която служеше за прозорец.
В този момент Роз се запита какво ли му костваше на Дерек да живее тук.Да си спомня?Да усеща миризмата.И той определено я усещаше щом Роз я усещаше значи...Тя се вгледа в пепелта на пода.Наклони глава на една страна и се опита да чуе къде е той.Но това щеше да я затрудни.Все пак и той се движеше безшумно.

by Sponsored content

Мъгливата гора

Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора

Re: Мъгливата гора