Флорида,1930 година

by **Кол Майкълсън** Сря Фев 29, 2012 8:45 pm

Флорида през тридесетте години на двайсти век,бе едно доста шумно място.Града тъкмо набираше скорост към известеността и започна даже да засенчва Чикаго,който по него време беше лъскав,голям град.Всеки бе ходил там поне веднъж.Бе известен с нощните си клубове,кабаретата и джас баровете.Всички големи клечки живееха там.В един нощен бар,който по него време бе по-приятно място от сегашните,можеха да бъдат срещнати всякакви отрепки,като започнем от сводници и стигнем до босове на мафията.Наркотрафика тъкмо се бе зародил и дилърите бяха почти колкото проститутките.
Да оставим Чикаго и да се върнем на Флорида.

През една задушна юнска вечер,по точно на 9 юни,около полунощ,присъствах на поредното мероприятие за избиране на "най-красивата,изисканата и привлекателна дама".Не,че обичах точно този вид конкурси,но така лесно се завързваха контакти,а и миските обичаха среднощните забавления.
Всичко се случваше в скъп,много луксозен за времето си хотел,който притежаваше изящна лятна градина.Все още бяха модерни ледените фигури,храстите,окастрени в различни форми и малките сцени,в средата на "случващото се",където свиреше поканената група или бенд. Естествено всичко бе съобразено с претенциозната мода,която изискваше изисканите хора,да слушат изискана музика,ето пак се намисаше "добрия стар джаз".Не бях почитател,но някак си изтърпявах меланхоличните мелодии и още по лежерните текстове,ако въобще присъстваха такива.

Предполагам,че конкурса вече бе свършил и започваше подобието на афтърпарти,което си беше чиста вечеринка в задния двор.Размотавах се сам,с чаша скъпо шампанско в ръка из храсталаците оформени като лабиринт.Нощта бе тиха и ясна.Луната,с притъпената си светлина,придаваше и на без това трагичната атмосфера,още по-депресиращ вид и засилваше желанието за самоубийство у мен.
Не се намираше никой интересен,нямаше хора или същества,които да ми направят впечатление.Всички бяха грозно наконтени с вирнат нос и самочувствие до небето,подобно на моето,ала по досадно...

Разхождайки се по алеите зърнах едно момиче,което явно бе спечелило "престижния" приз "Мис Флорида",тя обаче изглеждаше по-различен начин,някак си изпъкваше сред останалите.Нямаше го вулгарно-подобното излъчване и вида на евтина...(всеки се сеща за какво иде реч) .Приближих се до нея и я поздравих,правейки бегъл опит да завържа разговор.
- Какво прави момиче като вас,на такава скучна,снобска сбирка?По лентата Ви,която е окачена на вас,съдя,че сте победителката,честито...- усмихнах се и зачаках отговор.Щях ли да получа такъв?

by **Ally Stonem** Чет Мар 01, 2012 8:22 am

Флорида...кой не обичаше това място? Скъпи коли, привлекателни мъже и красиви жени. Да по онова време всичко беше по-различно. По-лесно и донякъде по-приятно. Хората, каращи Мерцедес бяха едни от най-уважаваните и естествено всички знаеха имената им. Във Флорида нямаше място за бедните хора, не разбирах това...не исках да е така, но като се замисля, бях Демон и нямаше никакво значение с кого ще правя сделки.
Беден или богат, на всеки душата струваше еднакво. Та бях във Флорида или по-скоро Палм Бийч, за няколко дни. Имах нуждата от слънце, безупречно чисти басейни и келнери, носещи коктейл на всеки три минути. Обаче по едно време попаднах в някакъв конкурс. Всички бяха облечени в розови рокли, освен мен.
Аз бях в червена, всеки обичаше червения цвят, нали? След няколко часа се реши, че аз съм победителка. Каква "чест"?! Всичко свърши и накрая хората се преместиха в градината. Държах чашата на шампанското и се оглеждах.
Това не беше за мен. Префърцунени момичета, златотърсачки, както ги наричаха. Наперени момченца, които се хвалеха с парите на бащите си. И разбира се по-възрастните хора, които докато одобряваха едни бракове, планираха и убийството на някой мафиот. Смешна работа.
Всички рано или късно щяха да умрат, аз щях да взема душите им и нищо от богатството или от парите им, нямаше да им помогне. Глупаци. В този момент, нечий глас ме извади от унеса.
- Какво прави момиче като вас,на такава скучна,снобска сбирка?По лентата Ви,която е окачена на вас,съдя,че сте победителката,честито...
Изгледах го отгоре до долу и се усмихнах. Поне той не приличаше на мамино момченце, готово да заплаче, защото е бил отхвърлен.
Усетих, че е Древен, което ми напомни за една среща преди години. Ах, тези Древни...бяха навсякъде. Но тази вечер нямаше да задълбавам, нямаше да казвам, че съм демон...щях да се преструвам, че не знам какъв е. Всичко щеше да е по-забавно и мистериозно така.
- Какво прави момче като вас, на тази снобска сбирка?
Зададох му риторичен въпрос и надигнах леко чашата си нагоре. Отпих от шампанското и отметнах русата си коса назад.
За момент щях да се изкуша, да вляза в мислите му, но се сдържах. Просто така бях свикнала, получавах каквото си поискам, без дори да питам човека срещу мен.
- Как се казвате?
Продължих с добрия тон, а ослепителната бяла усмивка не слизаше от лицето ми.

by **Кол Майкълсън** Чет Мар 01, 2012 6:28 pm

Всички около нас бяха наконтени и облечени точно като кукли барби , еднакви , сиви , скучни.Всички мъже бяха в "елегантно-екстравагантините" за времето си бели костюми.Оглеждайки се забелязах,че само аз и момичето,което заговорих се отличаваме,бяхме облечени в черно,само и единствено ние.
Тя не бе окичена със скъпи и кичозни бижута,пайети,пухчета,шалове и всичко,което напомняше на коледна елха.Смятах всичко това за толкова отблъскващо,за толкова грозно...толкова ненужно.Тя изглеждаше прекрасно в съчетание със светлината, и определено доста изпъкваше сред останалите хора с хората,те просто бледнееха,изчезваха.Просто бледи силуети,преминаващи безцелно,пилеейки жалките си животи...

- Какво прави момче като вас, на тази снобска сбирка?-въпросът се доближаваше до моя,даже можеше да се нарече риторичен.Усмихнах се отново и отговорих:
-Предполагам,че както Вие,така и аз съм попаднал случайно тук и нямам голямо желание да присъствам...-отпих бавно от чашата си без да свалям поглед от демона срещу мен.Точна така,усетих го още в първия момент,можех да ги надуша от километри.Никога няма да сбъркам това присъствие,мръсно,зло...надменно и дяволито-красиво по един перверзен начин в моите очи.Обичах да общувам със създания от моята "група",ако можех да нарека така създанията на мрака.Тя не спомена нищо за моята същност,но ми бе пределно ясно,че знае за мен,ала иска да си играем на маскен бал.Добре,ще играем...трябваше обаче да знае,че обичам да печеля в игрите.

Тази вечер,щяхме да бъдем Кол Майкълсън - човекът и...все още не знаех името и',обикновеното момиче.Тази игра никога не се изтъркваше,хората си играеха на вампири и демони,на богове и дяволи,на ангели и вещици,а свръхестествените същества,на толкова проста и "невинна" игра,просто хора...Колко иронично,даже малко наивно.Дали заради зрънцето човечност у нас,която се крие в сенките на душата?Дали заради съвестта,стояща в сянката на кръвопролитията или просто една игра на маски,тънех в блажено неведение.
Хиляда години игра на маски,хиляда години криеница...игра за винаги,омагьосан кръг...

- Как се казвате?-попита ме след известна пауза миската.Поклоних се леко пред момичето и се представих:
-Кол Майкълсън...мога ли да разбера и вашето име,освен ако не искате да да играем на анонимност цяла нощ?-това беше въпрос и намек,тя лесно щеше да усети уловката във въпроса и щеше да прецени добре отговора.Щеше ли да продължи цяла нощ,докато не омръзне на един от двама ни,а то наистина омръзва...рано или късно или просто щяхме фалшиво да "разкрием" същностите си...

Ослепителната усмивка на демонката не залезе и за секунда лицето и',същото се отнасяше и за мен.Вятърът феерично играеше с косите и',дрехите и' и всичко останало.За момент този "прием" започна да ми харесва...
-От тук ли сте?-продължих разговора някак си,за да не се окаже,че сме мълчали през цялото време,ала имаше ли лошо?
Нима не бе приятно просто да си помълчиш с някого?

by **Ally Stonem** Пет Мар 02, 2012 9:53 pm

Явно вампирът, беше разбрал, че искам да си играем на анонимност. Премигнах няколко пъти, а дългите ми мигли сякаш танцуваха техен, опияняващ танц. Дали трябваше да му кажа, името си? Щом той беше казал своето, беше честно. Подадох ръката си и той я пое.
- Али Стонем. И не, не съм оттук. Аз съм от...
От къде? Какво трябваше да кажа? Франция, Англия, Испания, Италия, Америка, Русия? Бях живяла на всичките тези места. Аз не бях от никъде. Нямах точен отговор на въпроса му. Докато размишлявах на този не до толкова, важен житейски проблем...някакви момичета ни заобиколиха. Лигите им, просто се стичаха от всякъде, но и Кол си беше доста сладък. Даже повече от сладък. Избутах ги и го хванах под ръка. Дразнех се когато някакви идиотки, се опитваха да ми откраднат срещата. Та те не можеха да се мерят с мен, а в момента считах момчето до мен, точно за това. Среща. Тръгнахме навътре към градината, след няколко минути на мълчание и две-три подсмихвания от двете страни, заради избутването на "конкуренцията" стигнахме до някакъв басейн. Как можеше такова чудо, да се крие чак в края на прекрасната градина.
- ...аз съм от Франция.
Донякъде си беше истина, след като се измъкнах от Ада и мъченията, първото място на което отидох, бяха земите на сегашна Франция. След това наред бяха Англия, Италия, Испания и разбира се Русия. Всеки обичаше Русия: водка и танци. Какво по-добро?
- Е, Кол Майкълсън, след като разбрахме, че и двамата сме попаднали съвсем случайно тук и изобщо не ни пука за префърцунените хора тук...какво можем да си кажем сега? Защото аз съм съвсем обикновено момиче, със съвсем обикновени желания.
Засмях се и извъртях очи. Той определено не беше съвсем обикновено момче, но трябваше да знае, че аз обичам да си играя. Кой не обичаше да играе?

by **Кол Майкълсън** Пон Мар 05, 2012 7:49 pm

- Али Стонем. И не, не съм оттук. Аз съм от...-това леко замислена ми беше толкова познато.Толкова страни,толкова народи...от къде си?Скитник,бродещ по света без цел,бродещ,като призрак в сумрака.Бягайки,криейки се...забравяме нашата същност.Всъщност,кои сме ние?От къде сме?Всичко това обезличаваше съществата толкова много.Винаги си някъде,където не принадлежиш,като грешно парче пъзел,разбито стъкло с изгубено парченце.Вечност-едно плашещо понятие.Без дом,без родно място...за цяла вечност,завинаги-до край света,пропадайки в собствените си илюзии,лъжи и престъпления.
Оглеждайки се виждах само хора,не разбиращи нищо от живота,не разбиращи що е болка,що е цел.Пари,коли,секс и дрехи,бижута и скъпи рокли-нещо,което не е нужно,кому трябва всичко това?Нима живота не е достатъчен?
Не разбирах хората...пропиляваха всичко,хвърляйки се в нищото,в поле от отчаяние и корупция...Курви на живота...

Изведнъж Али ме хвана за ръка,дърпайки ме на страни.Тя сякаш бързо ме изтегли от глупавите ми житейски размисли,които често нямаха никакъв смисъл,дори връзка с живота ми.Обичах да размишлявам върху простички неща,превръщайки ги в нещо много,даже прекалено сложни.
Демонката погледна на кръв един момичета,които явно имаха интерес към мен.Леко им помахах,смигвайки им.След това последвах събеседничката си към по-тихо и усамотено местенце.
- ...аз съм от Франция.-завърши отговора си тя и аз се засмях.
- А аз принадлежа на света-засмях се отново изпивайки почти цялото съдържание на чашата си.Водеше се скъпо и изискано шампанско,а имаше вкус на газирана вода...
- Е, Кол Майкълсън, след като разбрахме, че и двамата сме попаднали съвсем случайно тук и изобщо не ни пука за префърцунените хора тук...какво можем да си кажем сега? Защото аз съм съвсем обикновено момиче, със съвсем обикновени желания.-усмихна се дяволито Али.За момент я погледнах странно,а после отвърнах със същата,като нейната усмивка.
- И какво иска едно обикновено момиче,с напълно обикновен желания от един обикновен мъж,със съвсем простички "копнежи"?-доизпих течността от чашата си и я оставих на една от масите,разпръснати около нас.

by **Ally Stonem** Сря Мар 07, 2012 7:28 pm

- Хмм, какво ли бих могла да поискам?
Засмях се по детски и започнах да премигвам на парцали, досущ като някоя порцеланова кукла с перфектни, дълги и изваяни мигли. Премислях думите му, копнежи, желания, обикновени, съкровени...неизказани. Завъртях се в кръг и пристъпих към басейна, надвесих се над него. Бях до толкова луда да се надвеся ужасно много, че връхчетата на обувките ми, почти се мокреха.
- Сега ми стана любопитно какви са Вашите копнежи. За какво ли може да копнее, мъж като Вас? Мъж, който според мен може да получи каквото си поиска, когато си го поиска..и както си го поиска.
Прехапах устни и се дръпнах назад. Започнах бавно да свалям обувките си. След това смъкнах черно-червената си рокля надолу и тя се свлече на земята. Разроших косата си и тръгнах към него. Хванах го за вратовръзката и го дръпнах. Затичах се към басейна и двамата се озовахме във водата. Аз от моя страна бях помислила, че роклята ми е прекалено хубава, за да бъде измокрена...а относно неговия костюм...
- Ще Ви дължа едно химическо, обикновено момче.
Усмихнах се и започнах да плувам в кръг, "избутвайки" водата навън от себе си. Косата ми беше мокра, естествено и капчиците вода се стичаха по лицето ми, надолу към врата ми и сливайки се с останалото количество, безцветна течност в басейна.
- Е, какви са тези Ваши желания, Кол? За моите ще говорим по-късно.
Беше забавно да си играем на "От невинен, по-невинен." просто, защото и двамата бяхме далеч от определението "невинност" и това си личеше от километри.
- Между другото, не съм гледала момичетата на кръв.
Намигнах му и дяволите усмивка се появи на лицето ми. Той не беше го споменавал, но малко бъркане в мислите му, нямаше да ми е излишно.

by **Кол Майкълсън** Сря Мар 07, 2012 8:11 pm

- Хмм, какво ли бих могла да поискам?-Да...какво ли можеше да си пожелае един демон.Балон и близалка?Играчка?Карти Ю-Ги-О или дъвка Турбо?
Едва ли...В съзнанието ми излизаха къде,къде по... далечни идеи за копнежите и',такива за възрастни.Тя започна да мига на парцали.В този момент ми заприлича на онези порцеланови кукли,толкова студени,толкова безчувствени,ала перфектни...толкова сериозни,но и "мръснишки" красиви-извратено изкусителни.За момент прехапах долната си устна и продължих да наблюдавам момичето.Тя се разходи около басейна,аз след това се надвеси над водата.Още малко и щеше да падне,милиметър и щеше да полети от ръба.

- Сега ми стана любопитно какви са Вашите копнежи. За какво ли може да копнее, мъж като Вас? Мъж, който според мен може да получи каквото си поиска, когато си го поиска..и както си го поиска.-обърна се към мен и погледа ми срещна нейния.Загадъчен,палав...приканващ.Обичах този женски поглед,сякаш ми казваше "Ела,изяж ме,изпий ме",ала понякога тези погледи съвсем не бяха такива.Имах навика винаги да намирам сексуален подтекст във всеки поглед,докосване,всеки намек.Който търси намира,нали така?

Али събу обувките си и смъкна роклята си.В погледа ми пламна.Отново прехапах устна,сканирайки тялото и'.Както се и очаква,демони-ангелски красиви,дяволски опасни...страстни...Очертанията и' ме караха да мисля мръсни неща,погледа и' ме караше да мечтая...Направих една две крачки към нея.Тя ме хвана за вратовръзката и ме дръпна в басейна....Целия се намокрих,но не ми пукаше...въобще даже.Свалих сакото,последвано от ризата и така нататък...
- Ще Ви дължа едно химическо, обикновено момче.-подсмихна се демонката и аз повдигнах рамене "невинно".

- Е, какви са тези Ваши желания, Кол? За моите ще говорим по-късно.-какви ли?Малко ми е неудобно,такова...да ги кажа на глас-засмях се на мислите си и я погледнах.Тя можеше да разбера само по погледа ми,за какво става дума в съзнанието ми и какви мисли прелитат там.
- Между другото, не съм гледала момичетата на кръв.-засмя се тя,а аз веднага се досетих,че повечето демони могат да четат мисли,но аз не се притеснявах.Спомните и мислите на един Древен вампир не се четяха лесно,само някои са достъпни.Понякога са скрити дори и са собственика си.

Бързо се придвижих към нея,хващайки я силно за раменете.Притиснах я в единия ъгъл и впих устни в нейните.Ръцете ми ловко се увиха около нея,притискайки я в обятията си...
Какво ще направиш сега,Али Стонем?

by **Ally Stonem** Чет Мар 08, 2012 12:33 pm

Забелязвах погледите му, бяха така изгарящи. Сякаш се спускаха по цялото ми тяло, изпиваха ме до последната глътка.
Виждах желанието в очите му, копнежът...по мен. Е, за негово съжаление не бях от лесните, а още по-малко от глупавите.
След като паднахме в басейна, Кол се приближи към мен и ме притисна в един от ъглите, на блестящия басейн. Навсякъде имаше лампи, които светеха с бледо-жълтеникава светлина. Целувката му беше рязка, донякъде нагла и ужасно сладка.
Беше толкова топло, че косата ми беше започнала да изсъхва, усетих как едната му ръка преминава през нея, а с другата ме беше хванал в прегръдката си.
- Няма...да...правя...секс...с...ТЕБ!
Вече си говорехме на "ти", какъв напредък. След всяка дума, все повече задълбочавах, всяка следваща целувка. Правех я по-опияняваща и го карах да иска още, и още.
Накрая сложих ръцете си като преграда между перфектно, оформеното му тяло и своето собствено. Както и моите, така и неговите дрехи вече не бяха върху Кол. Сакото, ризата...панталона, всичко беше свалено и се носеше по водата, около нас.
Както споменах всичко беше окъпано в жълта светлина, единствения друг цвят беше на бельото ми. Кърваво червено, създаващо илюзия за много повече цветове, смесени в един.
- Няма...
Повторих още веднъж, но този път гласът ми, съвсем не звучеше толкова убедително. Избутах го и с малко повече сила, бях "свободна". Бързо заплувах, чак към другата част на басейна.
Отпуснах се и тялото ми започна да се носи по водната повърхност.
Ръката ми се спускаше по цялата дължина на тялото ми, описвайки всяка извивка.
- Мисля, че съвсем скоро ще дойде време и за моето желание...освен, ако не се опиташ да сбъднеш своето собствено.
Засмях се и продължих да се нося, като копринен плат по кожата на някоя перфектно, изваяна скулптура.

by Sponsored content

Флорида,1930 година

Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година

Re: Флорида,1930 година