Скромната къща на Каси Блейк (+18)

Всекидневна:


Кухня:


Стаята на Каси:


Банята на Каси:


Гостната:


Банята към нея:

Каза, че това бил живота.. и го каза така, сякаш беше нещо напълно естествено. Очевидно така трябваше да го приема и аз.
Малко след това той предложи да ме изпрати до вкъщи. В шървия момент разума ми каза "Да бе да! След тази гавра!", но погледнах калната пътека. Погледнах колко е тъмно. И реално не знаех къде е изхода на парка. Ако откажех, вероятно щях да се скитам цяла вечер в парка, вместо да мога да си отида за 20 минути максимум.
Закопчах якето си (силно казано яке-просто една горница, която почти не топлеше) и го погледнах.
-Добре.. Ще ти бъда благодарна, ако го направиш.. -Отвърнах, като се огледах. Двамата тръгнахме към изхода на парка. По пътя едва успявах да прекрача локвите, но някакси успявах.
Деймън вървеше до мен, успявайки с лекота да прескочи или заобиколи всяка една. Каква изненада! За наш късмет заваля чак когато вече бяхме на двора до къщата. Изморкихме се, но не чак толкова.
Отключих вратата и влязох. Изненадах се, че Деймън не влезе след мен, но забравих, че не може да влезе без покана. Кръстосах ръце и се усмихнах.
-Защо стоиш отвън?

Последното, което каза беше чиста манипулация. И все пак вдигнах рамене.
-Влез, ако искаш.. Ето, имаш поканата. -Казах, след което отидох в моята стая и започнах да се ровя из гардероба. Намерих някакви дрехи за вкъщи и ги оставих на леглото. Щях да се преоблека, след като първо мина през банята. НО преди всичко това, трябваше да проверя дали Деймън е влязъл или си е отишъл.
Тъкмо се обърнах към вратата, когато той се озова пред мен. Стреснах се и отстъпих назад, като прокарах ръка през косата си и сведох поглед. Нямаше да го гледам в очите, за да не се поддам отново на това, което се случи в парка.
-Винаги ли изникваш така? -Казах, като се престорих, че в шкафа до бюрото има нещо много важно, което се опитвам упорито да намеря.
Ровех, без определена причина отмествах предмети.. Всичко, но не и да се вгледам в лицето му отново.

Приближаваше се още и още. Принудих се да го погледна в очите, след което преглътнах. Вече бях притисната до бюрото и нямаше на къде повече да мърдам. Отместих поглед на страни, макар двамата да бяхме на ужасно близко разстояние. Попита ме дали ме е страх, че ще ме целуне отново. Не, беше ме страх, че ще се подиграва с мен, а аз няма да мога да направя нищо по въпроса.
-Влезе в къщата ми.. Целуна ме, подигра се с мен.. Сега ми кажи какво искаш от мен? -Погледнах го, като започнах да треперя.
Искаше да се подиграва с мен? Да ме ухапе? Да си играе? Какво от всичко това искаше, защото на дали щеше да е нещо по-различно от тези няколко предположения.
Косата закри очите ми, което до някъде прикриваше и погледа ми, но не можеше да скрие как долната ми устна отново започна да потрепва под напрежението, на което бях подложена в момента.

Повдигна ме, като ме запостави да се настаня на бюрото. След това ми каза, че се държа грубо и преплете устни в моите. В началото направих опит да се отдръпна от страх, че ще се получи така, че да ме изиграе отново. След това обаче се отпуснах. Затворих очи и го оставих да продължи да ме целува, а аз да му отвръщам. Облегнах глава на стената и го погледнах, като осъзнах, че бях сложила ръце на врата му съвсем неусетно.
Бузите ми пламнаха, но аз не спирах да го гледам.
-Не го прави отново? Не ми се подигравай? -Говорех тихо и плахо, като изреченията излизаха повече като въпроси, от колкото като чисти молби. И все пак си личеше, че му се молех.. да не постъпва отново така с мен.
Прехапах долната си устна, като любопитно изучавах чертите на лицето му.

Целуваше ме и караше кожата ми да изтръпва. Аз отвръщах на всяка целувка, като постепенно започнах да ставам по сигурна във всяка целувка.
Малко след това ме попита дали съм готова за това и то с вампир. Вероятно правех огромна грешка, която няма как да поправя, но го исках толкова, че страхът от вампирите изчезна напълно. Изчезнаха и притесненията от това, че щях да загубя девствеността си с вампир, който до преди няколко часа се забавляваше с това да се гаври с мен.
Всъщност не знаех дали иска секс от мен, но не бях забравила златните качества на вампирите "иска секс и кръв"..
Което ме навеждаше на мисълта, че по-късно може би щеше да поиска да се храни с мен.. А аз щях ли да го спра? Вероятно съпротивата ми щеше да е смешна.
-Готова съм.. Така мисля.. -Казах бавно и колебливо.

Премести ме на леглото. Усещах как треперя, устните му се свлякоха по тялото ми надолу. Всеки път, когато се докосваше до мен аз поемах рязко въздух и имах чувството, че ще се пръсна от напрежение.
След като се намести между краката ми започна да ме целува, а езика му минаваше и се въртеше така, че от мен се откъсваха накъсани стонове. Движех тялото си, като едната ръка беше стиснала чаршафите, а другата -галеше главата му.
Простенах, когато пръстите му бяха почти в мен, но това не се случи. Надигнах се, за да проверя какво се въртеше в главата му.
Преглътнах, като за момент притеснението се появи отново. Какво се готвеше да направи?

Той се надигна и ме целуна, което ме накара да се отпусна. Не след дълго отново се свлече надолу, продължи това, което прави, но пръстите му проникнаха в мен. Това ме накара да изстена малко по-шумно и да се свия съвсем леко. Минута след това усетих как другата му ръка се смъкна към задника ми. Преди да се усетя проникна в мен, а стенанията се усилиха.
На него му харесваше, личеше си по усмивките, които се появяваха на около всеки 10 секунди, когато ме погледне.
Извих тялото си в дъга всеки път, когато усещах колко много ми харесва. Прехапах устната си, стиснах завивката по силно.
-Деймън..-Простенах.

Ръцете му се озоваха на главата ми, което приех за знак, че съм на правилен път. Продължавах да въртя езика си и да засмуквам.. Да правя всичко това, което беше редно да правя, предвит обстоятелствата.
Продължавах това, докато не усетих,че той ме придърпа нагоре. В началото помислих, че не му е харесало. А и какво можеше да се очаква от човек, който го правеше за пръв път?
Отново се озовах под него, като устните му се впиха в моите. Опитвах се да открия следа на разочарование, нещо, което да ми подскаже,че не съм се представила на ниво, но не открих нищо такова.
Отпуснах се, като се вгледах в очите му, за да се опитам да отгатна какво си мисли.

Хвана ръцете ми отново. Явно целеше да прекрати всякакъв мой опит да помръдна и да направя каквото и да е друго, освен да се наслаждавам на ставащото в момента.
Тъкмо смятах да му кажа или по-скоро да попитам какво ще правим сега, когато той ме целуна и усетих как започна да прониква бавно в мен.
В началото се стреснах, защото не бях подготвена, но целувките му ме накараха да се успокоя и да не мисля за това. Затворих очи и игнорирах леката болка, като се отдадох само и единствено на удоволствието.
Простенах, когато за втори път проникна в мен. Постепенно засилваше темпото, а аз треперех и стенех, като от време на време стисках ръцете му, за да му покажа, че се чувствам повече от прекрасно.

Той свърши, след което свърших и аз. Легна до мен и ми каза, че е добре като за начало и се засмя. Смехът му напомни на онзи смях от парка. Не знаех дали го каза за подигравка или не.
Отпуснах се и затворих очи, като се обърнах с гръб към него и се завих; тялото ми трепереше и пулсираше от станалото, а аз все още си поемах доста трудно дъх.
-Да.. -Казах колкото да не настъпи пълна тишина и затворих очи, колкото да успея да успокоя себе си и дишането ми.
Преглътнах, без да помръдвам.

Целуна ме, като преди това ми каза неща от рода, че всичко е било не само заради секса. Това доста ме изненада. Първата мисъл след края ми всъщност беше, че той ще ме иска само за тази вечер и вероятно щяхме да се правим,че не се познаваме повече.
Изправих се до седнало положение, като обвих тялото си с одеалото и го погледнах. Присвих очи, за да преценя дали не изричаше това просто така.. За да мине номера и да ме накара да се усмихна и да се изниже от къщата без скандали.
Изненада ме, че не открих лъжа в интонацията му.
Облегнах се назад, но не спирах да го гледам.
-Мислех, че именно това ще направиш.. Ще ме използваш и после ще ме захвърлиш като поредната си играчка. -Казах, без да откъсвам поглед от него. -Как да приема думите ти? Като истина, някаква заинтересованост към мен или просто .. думи?