Пицария "Paulo's"

Фокси влезе в една от малкото пицарии в града, от които не я бяха гонили. Не че имаше нужда - в повечето случаи тя кръстосваше ръце, гордо вирваше нослето си на една страна и излизаше с важна походка, като жертвата, която трябва да търпи всичко. А тя бе всичко друго, но не и жертва. Това, разбира се, никога не трябваше да се произнася в нейно присъствие. Какво толкова, като беше подпалила онази кухня? Добре знаеше, че причината да я изхвърлят всъщност бе, че нейният омлет бе по-добър от този на готвача. Трябваше да го завърже, за да й го признае... Или пък боя с храна, който организира с хлапетата от съседната маса. Всеки знае, че всичко е на шега! И можеше и да почисти след себе си, ако бяха малко по-мили. И й бяха платили. В брой, разбира се. А когато събори онази дама, то си беше напълно заслужено...
Нещо дотолкова шокира богинята, че за момент, тя напълно забрави за еднотоновия си обект на си възмущение от миналия уикенд. Някой бе седнал на нейната маса. В ъгъла, точно на тридесет градуса под умерения полъх на климатика, в съотношение с прозорците, съобразено с правилата на фън шуи. Дори да не беше точно нейна собственост, цялото усилие от проучванията, които бе хвърлила по опознаването на собствения й рай за храносмилане, доказваха, че го заслужава повече от всеки друг. Тя сви око и фокусира заподозряното лице. Висока дама, дълга, руса коса и поглед на криминално проявен тип. Така де, кой нормален човек би избрал маса, която вече си имаше притежател. При това поръчката й просто не беше законна. На тази маса се консумираше детско меню с изненада и млечен шейк с шоколадова глазура. Нищо повече. Флавия обиколи всички маси, подобно на заблудено насекомо и когато събра смелост, тупна демонстративно на стола, срещу натрапницата.
- Моля те, не се безпокой. - каза тя, забравила драматизма на цялата ситуация. - Можеш да останеш. - изтърси накрая с толкова топла, хвърляща щедрост усмивка, че изглеждаше(а и се чувстваше), сякаш току-що бе подарила бъбрека си.

В нормалния свят, да нахлуеш в заведение, да седнеш на чужда, вече заета маса и замърмориш сърдито би се приело за нагло, и с право. В света на древно дете като Флавия Аргона, обаче, това бе нещо обичайно, напълно в реда на нещата, по празници - дори покана за приятелство. Тя стоеше на масата, тананикайки си дразнеща мелодийка, напълно различна от музиката, която озвучаваше пицарията, като напълно пропускаше реакциите, които предизвикваше в едно уравновесено, разумно същество, каквото бе събеседничката й.
- А ти си? - попита тя.
Ариел-Аргона-Марсилия-Лиона-Фло-Валънтайн ... Дария-Гарсия-Чо. Прозвищата, с които се бе подвизавала се изстреляха в ума й, със скоростта на летяща към мишената стрела. Името за нея бе нещо като униформа, която носеше само, когато се налагаше да се връща към досадно задължение. В останалото време, предпочиташе да се разнообразява с различни нюанси и материи на звучене.
- Фокси. - отвърна накрая. - Наричат ме Фокси. - това не бе лъжа. Напоследък, богинята се подвизаваше с един от най-старите си прякори, възникнал още от нощта, в която откри, че приказните й, руси къдрици са заменени от лисича козина-менте. Както и да е, с времето бе привикнала и дори бе обикнала необичайния цвят на косите си, действащ като предупредителен знак, срещу цялата колекция психози, затворени в нея. За съжаление, много хора твърде късно го осъзнаваха, но мъките им завършваха бързо, когато Флавия си намереше нова, неизследвана посока, в която да се изгуби.
- Както обикновено. - ухили се Фокси, когато забеляза сервитьорката, стояща в очакване, срещу нея. Тя кимна и се отдалечи. Това бе репликата, която Флавия казваше всеки път, в който идваше тук. Отначало, докато келнерите разберат какво точно иска, беше хвърлила такава трогателна лекция, че ако имаше някакъв смисъл, би просълзила всеки. Въпреки това, поне направи достатъчно впечатление, че да я запомнят като "болното момиче с детското меню". Фокси така и не разбра този прякор. Беше в перфектно физическо състояние.
- Хората ме объркват. - промърмори тя. - Но в теб има нещо необичайно, нали? - попита, като хвърли изучаващ поглед на момичето отсреща. Усещаше го дори в необикновено й спокойствие и липсата на присъщата за хората(онези, които разговаряха с нея) истерия. - Извинявай, не те оставих да се представиш. - подхвърли накрая и се облегна удобно, сякаш очакваше да й прочетат приказка.

Авалон се усмихна бегло и се притисна в Алекс, за да му покаже, че му вярва. И наистина го правеше. С него се чувсваше сигурна и защитена, беше и' добре.
- Не се стряскам, наистина - увери го тя с усмивка и стисна силно ръката му, съгласявайки се с него.
- Има една пицария наблизо, правят хубави пици. - каза тя и се засмя, припомняйки си вкуса им. - Ако обичаш пици, може да отидем там - предложи момичето и вдигна поглед към Алекс. Поглед топъл, поглед мил и нежен. Щом видя как Алекс кимва, се усмихна широко и двамата тръгнаха към пицарията, която така с харесваше на Авалон.
След няма и десет-петнадесет минути пицария "Paulo's" се изпречи пред погледа им и момичето отново вдигна глава с широка усмивка. Двамата влязоха вътре и се настаниха най-близо до парното, като взеха менюто в ръка.
- Ее, какво ще си поръчаш? - попита момичето, като запрелиства страниците на менюто, чудейки се какво да си вземе.

Трябваше му малко време да дойде на себе си,в комапанията на Авалон той се чуставше на седмото небе и по никакъв начин не искаше този прекрасен момент да свъ ршва.Беше влюбен в това нямаше съмнение,баба му беше права като казваше,че първата любов е най-силна и тя оставя най-голяма следа в живота на човек.
Но,разбираше не биваше да се превъзнася и отнася,някой път и прекалените нежност и внимание могат да разбият връзката и всичко да стане скучно и еднонобразно.
-Чудесно,много обичам пицата,макар и това вероятно да се отрази върху фигурата ми-каза през смях младежът и взе менюто.
Не беше лесно при видът на тези изкушения,който бяха толкова многобройни,големи и най-вече в различни видове направени,но се сдържа и след две минути каза:
-Ще си взема една пица от кайма,една венецианска пица и като добавка сироп от касис-завърши той и се разсмя при вида на Авалон.Не се тревожи,ще понеса всичката тази храна и нищо няма да ми стане.

- За мен една пица "Четири сирена" и горещ шоколад - каза тихо момичето след дълги размисли и затвори шумно менюто. Ниастина не знаеше какво точно да си вземе, защото беше капризна относно някои храни, не ги понасяше, но пък пиците, които обичаше, бяха наистина доста. Но беше сигурна, че няма да може да изяде цялата пица, специално тази беше голяма и доста тежка. Затова и' стана странно факта, че Алекс си поръча не една, а цели две пици.
"Но защо да се учудвам, той е момче. А те ядат по повече", каза си Авалон и се усмихна на момчето срещу нея.
- Добре, но напълно ли си сигурен, че няма да ти прилошее? - попита тя през смях, ала с леко загрижен тон.
- Благодаря - каза тя с усмивка, когато чашата с горещ шоколад се появи пред нея и им казаха, че пиците ще пристигнат съвсем скоро. Момичето хвана чашата с двете си ръце и отпи от горещата напитка.
- Кога точно дойде в Мистик Фолс?

Спокойна атмосфера на хубаво място в приятна компания за какво повече можеше да си мечае Алекс,който се стремеше да избяга големите шумотевици и гилротий и предпочиташе да ходи на по-тихи и уютни места,където да прекарва времето си.
След като и двамата си направиха своите поръчки,разговорът можеше пак да продължи и Авалон го попита кога точно е дошъл в градчето.
-Не съм от хората,който помнят дати и разписания,водят си дневници или такива неща,но да кажем че пристигнах преди окол о3/4 седмици,напълно благополучно и без инциденти,макар че станах свидетел на такъв.
Случката беше много неприятна и не беше сега моментът да го разказва,така че реши да заобиколи тази част и продължи:
-Обичам природата и тъй като имах почивка след като дълго време се занимавах с моето образование,което давърших с отличен,решип да избягам от циливизованият начин и да дойда на това забутано градче и да си поживея.
Тук като че ли Алекс си намери своя втори дом,сред напълно непознати хора и обстановка,която беше толкова различна от родната му среда.
-А ти,мила какво толкова харесваш на това градче?Нима си падаш по историйте за вампирите и върколаците,който чух от местни хора да разправят доста зловещи неща и случки,който се случват тук?

Слушах в захлас Алекс и бях тотално забравила за всичко останало. Даже когато момичето постави чинията с пица пред мен, така се стреснах, че цялата подскочих. Засмях се зна собствената си глупост и се обърнах към Алекс, като усмивка сияеше на лицето ми.
- Мистик Фолс не е чак толкова зловещ - засмях се аз и поклатих глава като малко момиче - Иначе всичко му харесвам, въпреки че не всички хора тук са хора... И да, донякъде харесвам тези истории - уу, това предпоследното прозвуча странно, много странно. Отново поклатих глава и отпих от горещия шоколад.
- Сигурно ме мислиш за луда - довабих тихо и извърнах погледа си от неговия. Понякога самата аз си мислех, че полудявам, не знам защо. Понякога просто всичките гадни неща сякаш се струпваха върху ми и откачах тотално. Ии да, пак се замислих в някакви си размисли и избягах от пицарията. Разклатих леко глава и щом се върнах на земята, погледнах към момчето и се усмихнах.

П.П. Извинявай, че се забавих, но нямах много муза :\\\

-Нито те смятам за луда,нито за странна,ти си много умно и интелигетно момиче-отвърна момчето и нежно я хвана за ръка.Супер,можеха спокойно да си говорят и с часове ей така,седнали само двамата и напълно забравили за останалия свят.
Донесоха му поръчката и лаково се нахвърли върху едната пица,беше огладнял покрай техните разходки наоколо и не беше чудно,че за нула време я опердаши цялата.Вкусът,подправките,месото и всичко останало се понрави много на Алекс,явно си ги биваха тези майстори,който бяха приготвили пиците,макар че това си е типично италианско ястие.
-Извинявай,ако ти се сторих като гладна маймуна, но бях адски гладен и не можах да се стърпя,пицита беше шедьовър- с извинителен тон каза младежът и побърза да избърше бузата си,която беше оцапана с кетчуп и малко зехтин.
-Не съм запознат все още с историята на градчето,но пък ми е любопитно какво ще стане,ако наистина се срещна с подобни същества.Обичам митологията и призрачните историй и няма да имам нищо против да видя такова същество,стига да не ме помисли за вкусна вечеря-през смях довърши младежът и лакомо се зае с втората пица,макар че лицето му остана сериозно и съсредоточено,сякаш мислеше за нещо,което се оформяше в главата.

Усмихнах се широко и също се заех с моята пица, въпреки че ядях сравнително по-бавно от Алекс. Когато той вече беше приключил с едната пица, аз бях едва на една/трета от моята.
- Не се извинявай, изобщо не съм те помислила за гладна майнмуна - казах през смях и междувременно отпих от шоколада си. Слушах в захлас момчето, докато се хранех. Или трябваше да кажа - борех със сирената!?
- Повярвай ми, не ти се иска! - оборих го веднага след като сдъвках и се засмях леко - Повечето ще те помислят за вечеря, а след това ще те направят и такава... Ее, има и добри...
Казах замислено и прибутах с няколко пръста чинията напред. Не можех просто да погълна нещо повече, беше ми толкова тежко и гадно. Мразех да ям толкова много!
- Междудругото,къде смяташ да отидем после?

Авалон се оказа едно истинско съкровище-мила,очарователна,нежна и с безкрайно чуство за хумор,беше толкова естествена,че не можеше още да повярва,че това момиче е негово гадже.
Разговоръв рвеше толкова плавно,бързо,неусетно и всичко между се получаваше с лекота,не се налагаше да прави нещо кой знай какво,за да тръгнат нещата,просто двамата говореха на един и същ език и се допълваха чудесно.
Харната невероятна,с голям кеф си изяде двете пици и по никакъв начин не съжаляваше,че ще качи някой и друг килограм.
-Много си смела,интересно ми ти как ще реагиращ ако попаднеш в подобна ситуация и на пътя ти се изпречи някой зловещ вампир,който пожелае да ти изпие кръвтта за вечеря-леко развеселен отвърна младежът,който гледаше с умивка как се мъчеше да сдъвчи сирената и да ги преглътне.
Остана му сиропа от касис,който по-скоро приличаше на боровинков,но това нямаше значение,много му се услади и го изпи до дъно,макар че едва не се заля с него,тъй кано нещо му привлече през прозореза.
Нещо или някой не беше сигурен,но това което сърна хич не му допадна.
-Какво казваше,скъпа?Нещо не те чух,май ме питаше къде ще ходим после-гласът му беше разсеян и далечен,сякаш не беше на себе си и затова побърза да се фокусира върху разговорът,преди да е видяла притеснението му.
-Ами,да видим ако си се наяла какво ще кажеш да отидем до парка да се поразходим,а ако ни остане време може и да отидем и в някое заведение да потанцуваме,тъкмо ще проверя колко добра танцьорка си-завърши Алекс и нежно я докосна поръката.

Момичето се беше загледало в една точка - така де, точка на име Алекс - и както винаги се беше отплеснало. Не разбираше защо го прави толкова често, но колкото и да се опитваше, нито можеше да спре да го прави, нито да разбере каква е причината. Но като се замислеше, точно сега Авалон разбираше каква бе причината - причината бе Алекс, неговото омайващо лице и прекрасния му характер.
Ав поклати леко глава и се усмихна бегло, като очите и' намериха тези на момчето срещу нея.
- Попадала съм - каза тя през смях и видя смайващия поглед, който се изписа на лицето на Алекс - Но не мога да ти кажа как точно реагирах, защото тогава не бях много-много на себе си и не само че не помня всичко, ами тогава се държах... не както се държа обикновено.
Момичето сведе за момент поглед, но колкото и да се мъчеше да си спомни онази нощ, не можеше. Отново намери погледа на Алекс и се усмихна широко.
- В парка звучи чудесно... а пък за после ще видим. - каза тя, като се усмихна палаво, защото и другата идея и' допадна. Тя обожаваше да танцува!
- Ее, тръгваме ли? - попита тя припряно и се засмя леко, неотделяйки поглед от момчето.

-Добре, само да платя сметката-усмихна се младежът и даде знак на сервитьроката да дойде и да се разплатят.Този ден още не беше свършил, предстоеше най-хубавото и щяха хубаво да се позабавляват без никой да им пречи.Химията между тях беше толкова силна, че бяха като два магнита който не можеха един без друг и никой не можеше да ги отдели.
Настъпиха промени и то големи в неговия живот,бъдещето, което се очертаваше пред него беше много хубаво и се надяваше,че и Авалон ще бъде занапред до него.
-Много си сладка,същински ангел си когато се смееш ,направо ме разтопяваш-каза момчето и така се беше захласнал,че не разбра кога дойде момичето за сметката и като с обърна,без да иска бутна чашата с недопития сироп и я поля цялата.
-Съжалявам,много съжалявам не знам какво ми стана-каза младежът и с виновен израз на лицето,веднага започна да разчиства и да поправи бялата по някакъв начин.Явно любовтта беше силна, че понякога засляпяваше човек и се държеше като глупаво хлапе.
-Довиждане,беше ни приятно ,че ни посетихте и елата пак някой друг път-изпрати ги с усмивка момичето и младежите,прегърнати се запътиха към парка, като по пътя си постоянно си разменяха нежности и се смееха.

Момичето усети как лицето и' пламва като факла и започна да върти глава на всички страни в опит да скрие червенината. Но уви, колкото и да се мъчеше, не успя - нямаше как да успее. Пръстите и' се разтрепериха, сърцето и' го направи, заедно с подскоци, и на лицето и' се изписа голяма и сияйна усмивка.
- Благодаря ти - каза приглушено тя, като сведе за момент поглед, а връхчетата на пръстите и' докоснаха тънките нейни устни. Все още не беше свикнала на такива комплименти и това и' се струваше толкова чуждо, толкова странно. Но пък бе сигурна, че това чувство нямаше да продължи толкова дълго.
След като Алекс плати, двамата с Авалон излязоха от пицарията, насочвайки се към парка. Момичето не спираше да се усмихва, в очите и' имаше някакъв странен и необичаен за нея блясък, пламък, който засияваше по-силно, когато очите и' срещнеха тези на момчето, което я бе прегърнало. Тя бе щастлива, това се виждаше от километри. Вдигна поглед към момчето и за пореден път се усмихна.
- Явно съм голяма късметлийка, че те срещнах - промълви тихо тя и се надигна на пръсти, като устните и' допряха неговите в нежна целувка. След целувката усмивката на Ав бе станала по-широка, а пламъкът в очите и' - по-искрящ.
- Искаш ли да седнем тук? - попита тя, сочейки към една близка и свободна пейка.

П.П. Извинявай, че толкова се забавих, просто нямах време кога да пиша... Ако искаш пиши направо някъде в парка или където решиш.