Малкото, каменисто езерце

by **Charlotte Petrova.** Съб Фев 11, 2012 2:44 pm

На древната вампирка и' беше писнало да седи в онази малка къщичка, притежание на една бедна и стара жена, на която бе въздействала да я покани и приюти. А да не забравяме как и' позволяваше да пие кръв от нея, на Шарлот чак и' ставаше жал за бедната женица, но щом се сетеше, че стоеше повече от век в един тесен ковчег със забита кама в сърцето, цялата тази жалост към останалите, беше замествана от гняв. И все пак вампирката, мразеше да наранява хора, а точно в момента и' идеше да убие някой, за това реши, че може би беше по - добре да се отдръпне малко, докато се поуспокои. Взе стария пикап на жената, който подкара по пустото шосе към гората и само 15 минути по - късно беше паркирала в една отбивка и бе навлязла в гората, крачейки с най - голямо спокойствие. Не след дълго стигна някакво езеро с каменист бряг и лека доволна усмивка се изписа на лицето и', след което се разположи върху един от студените камъни и се загледа в бистрата и спокойна вода.

by **Katherine Pierce ♥** Съб Фев 11, 2012 3:08 pm

Този ден не бях в настроение. Не ми беше особено приятно. Не бях в настроение дори и за игрички с безпомощните човешки същества, което ми доставяше огромно удоволствие. Чувствах се така сякаш всеки миг ще избухна. Може би защото не бях излизала от къщи с дни. Чувствах се потисната и затова излязох навън да си взема въздух. Качих се в колата си, настъпих газта до дупка и тръгнах към гората. Не ми шляеше сред човеците, защото се опасявах, че ще избухна и убия някого. След няколко минутки пристигнах. Изгасих двигателя и слязох от колата. Изострих сетивата си и се заслушах в гората. Не усетих да има някой друг освен мен и затова навлязах в гората. След известно време стигнах до едно малко, каменисто езерце. И какво да видя ... някакво момиче седи на един камък и се взира във водата. Само това ми липсваше! Но как не я бях усетила още в началото. Явно тя не беше човек. Пристъпих напред, но настъпих някакво проклето сухо листо и то изшумя. Момичето ме усети..

by **Charlotte Petrova.** Съб Фев 11, 2012 3:22 pm

Докато древната се взираше в езерото и се опитваше да избистри мислите си, усети някаква чуждно присъствие. Беше 100 процента убедена, че не беше човек, но не обърна особено внимание, докато не чу шумът от сухо листо и извърна леко глава, виждайки някакво момиче. Косата, очите, структората на тялото...бяха съвсем като нейните, но това не я учуди, даже напротив. Шар си бе написала домашното преди да се установи тук. Знаеше за двете си двойнички, Катерина и Елена, които Клаус така умело търсеше, за да убие. Едната в глупавото проклятие, за да стане хибрид, а другата търсеше за мъст, понеже бе избягала и станала вампир.
- Ти трябва да си Елена или...не по - скоро Катрин. Не приличаш на жалък и отчаян човек. - намигна и' древната, гледайки объркания поглед на момичето, след което стана от камъка и се доближи до момичето с чаровна усмивка, която разтегляше устните и'.

by **Katherine Pierce ♥** Съб Фев 11, 2012 4:42 pm

Момичето се извърна леко и ме видя. Съзрях лицето ѝ и не можех да повярвам на очите си. Момичето изглеждаше точно като мен. Тя стана и ме огледа. Невярващо изражение се появи на лицето ми. Всяка нейна част беше досущ като моята. Стоях стъписано, съзирайки я. Все едно се гледах в огледало. Момичето не изглеждаше учудено, напротив, тя сякаш ме очакваше. "Ти трябва да си Елена или...не по - скоро Катрин. Не приличаш на жалък и отчаян човек." - каза тя и ми намигна. Една чаровна усмивка се изписа на лицето ѝ. Вече бях още по-бъркана. Откъде знаеше за мен и за Елена. И откога беше в града.. досега не я бях срещала. Изтрих обърканото си изражение и пристъпих към момичето.
- Коя, по дяволите си ти?! - попитах я. - И откъде знаеш коя съм аз? - Нима тя ми беше двойничка или може би аз на нея, но това не бе възможно!

by **Charlotte Petrova.** Съб Фев 11, 2012 4:52 pm

Естествено вампирката очакваше такава реакция от Катрин. Знаеше, че тя беше ... ъм по - буйната, нека го кажем така. Все пак усмивката не падна от лицето и', ами напротив, разтегли се още, ставайки по - широка и по - миловидна. Не можеше да разбере обикновените вампири, нито пък хората. Реагираха толкова бурно и песимистично, никога не мислеха за това като за...добра възможност например.
- Аз съм Шарлот Петрова. Позната фамия нали, Катерина!? - попита риторично древната, след което намигна на двойничката си, отново.
- Аз съм оригиналната Петрова. Тоест...първата. Спокойно, не съм като теб, да идвам, за да убивам двойничките си. Всъщност мисля на вас двете като добра опция за осъществяването на някои планове. - усмихна се отново, след което повдигна леко вежда, а погледа и' обхождаше Катерина отново и отново. Това момиче приличаше досущ като нея, но не я учудваше. Ни най - малко. Знаеше от много време за своите двойнички или поне за едната. Колкото до Елена, беше научила на скоро, но това не и' пречеше да разбере всичко за нея, за доста малко време.

by **Katherine Pierce ♥** Съб Фев 11, 2012 5:20 pm

Момичето се казваше Шарлот.. Шарлот Петрова. Тя беше.. Петрова, тоест тя ми беше роднина.. донякъде. Тя беше както го каза "Оригиналната Петрова". Нима аз ѝ бях двойничка, но защо..? И тя каква беше..? Толкова много въпроси и предположения нахлуха в главата ми.. Шарлот мислеше на нас двете с Елена като възможност, тя не беше тук, за да ни убива. Лека усмивка се изписа на лицето ѝ и погледът ѝ започна да ме обхожда отново и отново. Почувствах се странно. Значи така се е чувствала Елена, когато ме е видяла за пръв път. Чувството не брше приятно. Трябваше да узная още неща за Шарлот и затова започнах с въпросите.
- Ти си вампир, нали?.. И за какви планове ми говориш.. Изобщо защо си тук?! - попитах я и пристъпих крачка към нея.

by **Charlotte Petrova.** Съб Фев 11, 2012 5:38 pm

Шарлот погледна Катерина с някакъв особен поглед, след което се ухили като малко хлапе, но миг по - късно физиономията и' стана сериозна и погледът и' се върна към този на обърканата вампирка.
- Вампир!? Нещо подобно, по - скоро ... древен вампир. - кимна и' тя лекичко, а лицето и' бе все така безизразно, откакто придоби онази сериозност във физиономията си.
- На втория въпрос...в скоро време и сама ще разбереш, за какви планове, колкото до въпроса "защо съм тук". Както ти казах, не съм дошла, за да навредя. Даже не искам да съм тук, не знам какво в действителност правя тук, но тази история е дълга. - намигна и' древната и сериозността на лицето и', бе заменена от някаква физиономия, която скоро бе прикрита от фалшива усмивка, но на вид...беше съвсем истинска.

by **Katherine Pierce ♥** Нед Фев 12, 2012 9:30 am

Забавното изражение на Шарлот се изпари и на негово място се появи сериозна физионимия. Да.. Шарлот беше вампир, но не обикновен.. тя беше Древна. Тъй като и аз съм Древна ми беше чудно, че нито веднъж не сме се засичали през вековете. Дори не бях чувала за съществуването на трета от рода на Петрова. Шарлот не ми сподели какви планове има и защо е тук.. не че очаквах да го направи. Все пак тя не беше глупава. Върху безизразното изражение на Древната се появи една малко пресилена усмивка. Подпрях се на едно дърво и скръстих ръце.
- Шарлот.. защо не ми разкажеш историята си.. така и така сме тук! - подканих я. Щях да изтръгна всякаква информация от вампирката, която ми е нужна. Една лека усмивка се изписа на лицето ми и зачаках.

by **Charlotte Petrova.** Нед Фев 12, 2012 4:53 pm

Шарлот познаваше тази усмивчица, знаеше че двойничката и' просто искаше да изкопчи информация от нея. Е можеше да я подведе в грешната посока, както правеше с всички останали, които искаха да изкопчат нещо от нея или просто да и' каже. Но не...древната не си падаше, по тези игрички на доверие. Не се доверяваше толкова лесно.
Една дяволита усмивчица се изписа на лицето и', след което жадния и' и студен поглед се впи в този на Катерина, а дяволитата усмивка не слезе от лицето и'.
- Защо не ми разкажеш първо своята. Аз поне няма да имам особена полза от нея. - намигна и' леко след което се облегна на дървото зад гърба си и се свлече на долу до седнало положение, но погледа и' не слезе от този на двойничката и'. Гледаше я изпитателно, сякаш знаеше всяка една подробност от миналото и' и чакаше да я подведе, за да откъсне главата и' или да извади студеното и' и мъртво сърце. И това не се отклоняваше от истината. Тя знаеше абсолютно всичко за нея, както и за другото момиче Елена.

by **Katherine Pierce ♥** Нед Фев 12, 2012 5:05 pm

Древната не откъсваше поглед от мен. Следеше всяко мое движение. Една дяволита усмивчица се появи на лицето ѝ и тя седна до мен, подпряна на дървото. Както се и очакваше трудно щях да измъкна каквато ѝ да е информация от нея. Шарлот не се даваше лесно и нямаше да ми разкаже историята си. Тя поиска да узнае моята.. не че ѝ трябваше. Пък ѝ тя вече я знаеше. Шарлот беше твърда като скала и това започна да ме вбесява. Усещах, че и аз не ѝ допадам много много и че скоро ще се сдърпаме. Станах от земята ѝ се изправих, застанала срещу момичето. Погледнах я кръвнишки.
- Незнам за коя се мислиш, но не ми играй игрички - пристъпих крачка напред към нея заплашително - Това е по моята част. - след това я изимитирах, намигвайки ѝ.

by **Charlotte Petrova.** Нед Фев 12, 2012 5:16 pm

Смехът прииждащ от Шарлот се разля из гората. Естествено всички си мислеха, че бяха нещо повече от нея, но вече беше свикнала, да я смятат за малка и немощна вампирка, която можеше само да заплашва. Как ли им хрумваше даже, след като от устните и' не бе излязла и една малка заплаха, но сега по темата. Древната вампирка се изправи леко и една мила усмивка се изписа на лицето и'. За Бога колко мразеше да се прави на злата и манипулираща кучка, но тази роля щеше да и' прилегне доста добре в момента. И все пак, не искаше да убива клетата си двойничка, имаше съвсем различни планове.
- Мислиш си, че можеш да ме сплашиш, стреснеш, заплашиш и третираш както третираш онази мижитурка Елена!? За коя се мислиш Катерина Петрова, това че си ми двойничка не означава, че притежаваш и една малка част от огъня на Петрова или от нашата сила. Не се прави на велика, защото всъщност си...нищо. Лесно бих ти въздействала да кротнеш, но съм съвсем сигурна, че имаш глава на раменете и можеш да се сетиш и сама, нали!? - още една мила усмивка се изписа на лицето на Шарлот, след което отново се върна на мястото си, от преди малко.

by **Katherine Pierce ♥** Нед Фев 12, 2012 5:39 pm

Смехът на Шарлот се разля и отекна из цялата гора. Можех да усетя лекият гняв, напиращ вътре в нея. Тя се изправи от мястото си и пристъпи към мен. Една усмивка се изписа на лицето ѝ и тя ме погледна снизходително. Катрин мразеше този поглед, особено, ако беше насочен към нея. Очите на Шарлот пронизаха тези на Катрин и в тях тя можеше да прочете гневът ѝ. След изказването ѝ Шарлот се кротна, върна се обратно при дървото и седна, подпирайки се на него. Катрин я погледна убийствено, пристъпи към нея, явно не се отказваше така лесно.. и заговори:
- Това, че си Древна и съм ти двойничка, не ме прави нищожна! Може да ме мислиш за обикновен вампир, но не съм.. живяла съм доста време, което също ме прави Древна. Може да си мислиш, че можеш да ми изтръгнеш сърцето когато и където си поискаш без да си мръднеш пръста, но жестоко се лъжеш! Не витай в облаците и не се прави на много велика, защото обстоятелствата всеки момент може да се променят.. и изведнъж да се окажем с една Петрова по-малко! - погледът ѝ я стрелкаше убийствено и една лека, самодоволна усмивчица се изписа на лицето на Катрин.

by Sponsored content

Малкото, каменисто езерце

Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце

Re: Малкото, каменисто езерце