Заливът

by **Katherine Pierce ♥** Чет Фев 09, 2012 8:46 am

First topic message reminder :

by **Мери Ан** Съб Сеп 01, 2012 2:50 pm

Усмихнах се на описанието на Дерек. И се учудих на това какъв приятел е Стайлс. Не че не бих останала до Роз, ако тръгне да се превръща в още нещо... но да не ми пука до такава степен... не знам дали бих могла да го направя. Толкова се бях разсеяла, че едва не пропуснах последния въпрос. Огледах плажа. Не бях идвала тук от години, ако не и някой и друг век, исках да поседя малко повече от няколко минути. Но Стайлс трепереше и затова реших, че е най-добре да го стопля. С парното.
- Хайде да те прибираме в колата. - тръгнахме обратно към колата. Добре че ме беше скрил, поне от части. Не можах да открия всичките си дрехи, но поне намерих основните. Потърсих още с поглед, но бяха изчезнали. Защо винаги си губех нещата? Не беше честно! Все още бях млада, трябваше да помня кое къде оставях... Накрая се отказах и тръгнахме към колата. На тази светлина джипа не изглеждаше толкова стар.
- Наследство ли ти е? - казах, накланяйки глава към него. Не знам дали не напипах тънка струна, той май много си го обичаше. Така де, кой мъж не си обича колата?

by **Стайлс** Нед Сеп 02, 2012 11:41 am

Погледнах я и се зачудих.Какъв им беше проблема на всички с моя джип?Караше доста добре...Добре си изглеждаше.Окей не е БМВ,но пък и не е някой трабант...Защо всички трябваше да го удрят,чупят,мокрят...Разглабят и после да ме удрят с части от него...Въздъхнах и казах.
-Не мрази джипа!Окей!?Не е наследство..Подарък ми е....-вирнах нос нагоре и тръгнах към него.Качих се и я изчаках.Затворих вратата зад нея и се пресегнах да пусна радиото и парното.
Извадих одеялото за спешни случай и Ни завих.Мигом ми се доспа.Меришеше точно на леглото ми в къщи.Вдишах дълбоко и се отпуснах.Заслушах се в музиката.Успокояваща.
Пускаха от новите лигави песни на Джъстин Бийбър и тен подобни.
Нормално нали бяха хитове.Най-чудното беше,че знам текстовете на всичките песни.
Дори на Бобъра.Запях заедно с него и се засмях.Странно не си бях представял,че някога ще пея докато около мен има момиче.Не че пеех зле.Всъщност доста ме биваше...Но беше някак си странно.Да съм до онази която заслужава това...И най-сстраното...Тази която беше до мен не беше нито Лидия,нито Сам...Беше секси.На 700 години и определено....Можех да свърша като нейна закуска.

by **Мери Ан** Нед Сеп 02, 2012 5:01 pm

Вдигнах вежди, когато остави Бийбър, но когато тръгна да пее, си умрях от смях. Не че пееше зле, но.. да ти пеят песни на Бобъра... всъщност си беше романтично, но наистина не го бях очаквала от момче. Колкото повече се смеех, толкова по - привързана се чувствах. Беше толкова сладък с това негово носле. Започна да тупа леко по волана, правейки се че следи ритъма. От него щеше да излезе добър комик. Махнах част от одеялото от себе си и се приближих. Сложих едната си ръка на бузата му и го целунах.
- Благодаря за днес. Беше уникално. И не исках да те обидя за колата... не че изглежда стара.. просто.. ами стана ми любопитно. И пееш супер. Опитвал ли си да се набуташ някъде?
Понеже в колата вече беше около сто градуса, свалих дебелия плат от себе си и
потърсих сутиена си. В бързината да се наметна го бях оставила близо до седалката му. Наведох се, осъзнавайки, че за втори път днес стърча полугола пред него. Не че имах нещо против. Прикрих се с ръце и се наведох. Песента май отново го беше завладяла, защото се обърна чак когато ръката ми го закачи. Приближих се до него. за да надвикам музиката.
- Искам те. - прошепнах и си прибрах сутиена. Погледнах го с дяволит поглед и се обърнах с гръб към него.
- Ще ми помогнеш ли? - извих глава и посочих към дантелата, която обвиваше тънка ивица от гърба ми. Да, Мери, чудесен начин да го опознаеш. Но така де, не е като да нямаше избор. Можеше наистина да го закопчае. И ...ами след това да го приберем до тях.

by **Стайлс** Нед Сеп 02, 2012 5:28 pm

Не я разбрах.Каза нещо в ухото ми...Какво каза?Каза ли наистина...Дали ме душеше.Може би меришех странно.
Тя се обърна с гръб към мен и явно искаше помощ за сутиена си.Закопчах го и се ухилих.
-Готово.-може би щях да се науча да закопчавам сутиени,по-бързо отколкото да ги разкопчавам.
Отново забарабаних с пръсти и я погледнах.Какво щяхме да правим...Бях гладен.Така и не ми бе направила палачинките,а на мен много мисе ядяха палачинки.
ВЪздъхнах.Нямаше палачинки.Искаше ми се да можех да направя ахала бахала и хоп палачинки със много шоколад.Топли с течен кафяв шоколад и бял шоколад...Усетих как почвам да слюноотделям...
-Палачинки.-измърморих и отпуснах глава удряйки я в кормилото.

by **Мери Ан** Нед Сеп 02, 2012 6:05 pm

Смръщих вежди и намалих музиката. Освен глада и ... ами Стайлс - излъчването, долавях и малък страх. Вероятно заради мен.Но се надявах с времето да се стопи. Каква съм глупачка! Погледнах го и наклоних глава към него.
- Добре, хайде да си ходим. И без това не става за плаж, а не ми се чака до довечера, за да се чудим колко са уникални звездите... - извъртях театрално очи и обгърнах коленете си с ръце. Свих се на седалката и отново притеглих одеялото. Нацупих се по детски, като просто от скука реших да се лигавя. Не исках да се разсърди, че му окупирам личното пространство... в случая колата, затова на връщане определено той щеше да кара.
- Днес ти обещах палачинки... искаш ли да отидем.. у нас е заето, но сигурно у вас няма много драматични срещи и да ти направим нещо? Ще минем през супермаркета да вземем един шоколад и ще направим палачинки. И без това трябва да ти се реванширам за днешните удоволствия.

by Sponsored content

Заливът

Заливът

Re: Заливът

Re: Заливът

Re: Заливът

Re: Заливът

Re: Заливът

Re: Заливът