1999,Бруклин

Бях щастлива ,бях влюбена,а сега съм вързана за един стол ,а над мен има изрисуван с бяла боя печат. Много силна магия,проклинам деня в който научих Леон на това. Тогава беше толкова просто. Обич между ангел и демон,забранена-но толкова сладка и невинна. Докато той не уби човекът,който пазех,завфрза ме и почна да ме измъчва със собственото ми уръжие.
-Ще гниеш в ада,гнусен червей такъв...-стиснах зъби,не исках да му доставям удоволствие с писъците си.Той извади върхът на ножа от долакът ми го избърса в рамото ми.-Няма да ме пречупиш!
-Щи видим...-от горният етаж се чуха стъпки,той погледна нагоре,усмихнасе и прошепна.- Веднага се връщам,любима,и ще продължим с веселбата!
Напъха пакче плат преди да успея да извикам за помощ,остави ангелският ми нож на масата и изчезна в малкото коридорче. Малката почивка ми се отрази добре,събрах малко сили и изплюх парчето плат.
-Помощ!Някой да ми помогне!
Ангелите нямаше да ме чуят,но ако човекът на горният етаж успее да ме чуе пак ще е нещо...

Кардам беше дошъл в Бруклин по бизнес на фирмата си, който бе свършил. Също така бе запознал едно момиче. И сега се намираха в апартамента й. Той си обуваше панталона, а тя си слагаше сутиена. Тъкмо тогава от долу се чу женски глас викащ за помощ.
- Какво беше това?
- Не знам - вдигна рамене проститутката - споменах ли, че момичето практикуваше тази древна професия. - Не се меся в чужди работи. Може пак да се видим?
Върколакът остави на масата уговорената сума
- Може би - отвърна той и излезе. Но не тръгна надолу, а...към горния етаж. Защо? Така прецени 6-то му чувство. Горе излезе през прозореца в коридора и по аварийната стълба се спусна два етажа надолу. Отново се чу вика за помощ. Явно някой бе загазил, т.е загазила. Кардам бутна вратата до себе си. И що да види: Някакво момиче вързано за стол, над него изрисуван печат, а на масата ангелски нож.

Виках,но помощ не дойде. Вместо това Леон се завърна в стаята и ми удари много силен шамар.
-Бях забравил колко са приятни виковете ти,Елион. Моето малко ангелче..
Главата ми беше отметната назад и едвам забелязах непознатия ,който се показваше през леко отворената врата.
-Знаеш ли..-гласът ми се тресеше,но все пак звучеше горе-долу увереен. Ако някой вземе този нож от масата и го забие в проклетият печат ще ти се стъжни много бързо!
Смехът му отекна в ушите ми и ме накара да замръзна.Надявам се непознатият да е схванал какво трябва да няправи,защото искам лично аз да изпратя този нещастник в ада.
-Хайде ,мила,отпосни се и може би ще накарам тялото ти да затанцува от наслада...
Само стиснах зъби,няма да се пречупя. Не и сега когато имам малка надежда за спасение.

Изтезавано момиче ангел и демон играещ ролята на палач. Последния не видя Кардам, все пак беше с гръб и прекалено зает да изтезава. Жертвата обаче го забеляза. И му подсказа, какво да направи. Върколакът бързо и в същото време предпазливо се насочи към масата. Да, но демонът се обърна, когато беше съвсем близо. Върколакът не губи време, а му заби едно ап чаги в самодоволно ухиленото лице. Демонът залитна след ритника. За секунда, но достатъчна на Кардам да грабне ножа и да го метне. Острието се заби в изрисувания с бяла боя печат...

Погледнах непознатия,после и демона. Проследих погледите им към ножа забит в печата и с едно движение се изправих.Изтупах от себе си изгорелите въжета и излезнах бързо от кръгът. Направих две крачки към демона и сплях.
-Безкрайно,Ви,благодаря за помоща. Ако искате излезте..нещата ще станат..кървави.-изрекох последната дума с такава злоба,че са ма потръпнах едвам доловимо и вдигнах ръце за да покажа и на двамата ангелските ножове. Красиви и дълги сребърни остриета,режещи дори самият въздух.
Погледнах Леон и сърцето ми се сви от болка,това неприятно чувство бе така добре познато. Въздъхнах и махнах оръжията,видях как той се окопити и се изправи.
-Не бързай,Леон!Аз ще изпълня обещанието си!- вдигнах ръка и го пратих обратно в ада с едно кратко заклинание на латиница.
Независимо от злото в него той бе първата ми любов,не мога да го убия. С бавна и измъчена крачка се приближих към непознатия,чието ими веднага разбрах,нали съм ангел.Спрях пред него,нямах сили и желание да се усмихвам след всичко това за това само промълвих.
-Благодаря...

Кардам се дръпна крачка назад наблюдавайки, какво ще стане и готов да се намеси ако стане нужда. Такава не стана. Той впрочем вероятно би убил демона. Но ангела спомена име и то не нейното, още по - малко кардамовото, оставаше да е неговото. Може би имаше някаква връзка м-у тях и затова го изпрати в ада, като проява на милосърдие. За секунди върколакът се запита наум дали си струваше и кое от двете бързо убийство или връщане в ада е по-жестоко.
- За нищо - отвърна той, когато момичето му благодари. - Вие добре ли сте?

/ съжалявам за забавянето/

Обгърнах тялото си с ръце и се свих. Ще отнеме доста време на раните да зарастнат,но поне ще зараснат. Докато тези по душата ми,ако мога така да я нарека, и по сърцето трудно ще се възстановят. Там ще останат белези от предателсвото му завинаги.
-Мисля,че да...просто ми трябва малко време..
Постарах се да му се усмихна.
-Аз съм Елион...и както видя съм ангел,а Вие сте върколак..или греша?
Беше ми трудно да мисля,исках да се мушна в най-близкото легло и да си поплача. Но и това не мога да сторя,защото ако го направя тотално ще се срина. Изключено е да отида в Рая,само ще ме нахокат и ще ми обърнат гръб. А тук на земята си нямам никого.

Кардам завъртя глава наляво и надясно, което беше българския и обратен на другите страни начин за кимане за "да"
- Такъв съм - потвърди той, когато момичето кача, че е върколак. - И се казвам Кардам.
Нямаше, какво да се прави на това място. Поне той
- Искате ли да ви придружа до някъде? - предложи. Или живеете тук?

/ не бях видял, че е писано /

-Много си ми.Моят дом е Рая,но едва ли ще ме приемат обратно след това което направих. Бих отишла в някой бар,но алкохолът не ми действа...а бих се напила в опит да забравя последните три дена...
Няма смисъл каквото и да се опитам да направя нищо няма да заличи грешката ми. Останах сама и нищо няма да промени това..
-По-добре върви преди да съм объркала и твоя живот някак си...
Усмихнах му се с последните ми останали сили.