Заливът

Беше ми прекалено топло и задушно вкъщи. Имах чувството, че щях да се задуша. Времето беше отвратително топло, макар че беше привечер. Станах внезапно, решена да изляза някъде. Където и да е било. Прокарах пръсти през косата си, която и без това не беше доста дълга, и застанах пред гардероба да си взема нещо по-свястно от широката тениска и късите дънкови панталонки, които вече на нищо не приличаха. Днес просто не ми беше ден, още от сутринта какви ли гадни неща не ми се случиха - олях се с кафе, строполих се на земята, подхлъзвайки се на нещо, дори не знам на какво, три часа не можах да си намеря телефона, а на всичкото отгоре коремът ужасно ме болеше. Въздъхнах отегчено и извадих първте къси панталонки, които видях и някакъв черен потник, заедно с нещо въхно на цветлета и неохотно ги облякох. Взех си кафевите боти и излязох, затръшвайки вратата.
Не знаех къде да отида, засега просто се шляех безцелно. Усетих се, че започвам да се приближавам към плажната ивица, но не се отклоних. Въпреки случилото се, нямаше как да не продължа да си обичам водата. Тя ме успокояваше винаги. Завървях бавно към едно от заливчетата, които знаех, че не са много посещаеми. Не предполагах, че по това време ще има хора там. Но явно грешах, защото когато се приближих и седнах на пясъка, видях, че някой плува, порейки спокойната вода. Плувецът внезапно се показа и ме опръска, затова се дръпнах бързо назад.
- Извинете, не исках да се натрапвам - казах виновно и склъпих някаква усмивка, поглеждайки към момчето.

Времето беше толкова горещо и непоносиво,че Алекс реши да отиде до залива и да поплува.Досега нямаше възможност да излезе някъде заради ангажиментите с семейството си,имаше толкова неща да оправя след като пристигна,но ето че си намери един час свободен и след като си приготви нужните принадлежности и банския,излезе от вкъщи и без да си вземе колата,тръгна пеша.
Обичаше да се разхожда сам сред природата и никак не се уморяваше от дългия път,макар че му се наложи на няколко пъти да минава през различни пътища,тай като на места имаше ремонти.
Надяваше се и да се запознае с някой от местните хора,досега градът му изглеждаше прекалено тих и спокоен.
Горе-долу около един час му отне до залива,но не съжаляваше и щом пристина остата възхитен от гледката.
Все едно беше попаднал в рая,мястото беше оградено от огромни зелени дървета,а в средата стоеше в синьо-бял отенък морето толкова голямо и в него се виждаха проблясъците на лунат.
Момчето се съблече и моментално скочи във водата,която беше ледено-студена и го накара да изтрака с зъби.
След като поплува малко,успя да се стопли и продължи да се наслаждава и така времето премина неусетно.
Тренировките му се отразиха много добре,чустваше се в добра форма и по-често трябваше да идва,плуването му беше любимия спорт и занапред трябваше да продължи да тренира.
Тъкмо когато излизаше от водата,ненадейно попадна на непознато момиче,което без да иска опръска и тя се отдръпна.
-Каква приятна изненада,не очаквах да попадна накой точно тук-каза момчето и я изгледа изпитателно.Няма за какво да се извинявайте,въобще не се натрапвате,дори напротив тъкмо ще си правим компания,много е скучно когато си сам-отвърна младежът и отиде да се преоблече и изсуши,нямаше намерение да стои почти гол по бански пред момичето,щеше да е много неловко.

Загледах се в момчето и не усетих кога се бях усмихнала, може би от успокоение, не знам. Но това, че не той си мисли, че не съм се натрапила, беше хубаво и все едно камък ми беше паднал от сърцето. Е, не можех да отрека, че и допълнението ми хареса.
- Аз също не очаквах, че тук ще има някой. Често идвам и почти никога няма никой - отвърнах усмихната и като се подпрях с една ръка на земята, се изправих. Заех се прилежно да изтупвам всяка песъчинк, полепнала по мен, защото панталонките ми бяха толкова къси и просто нямаше как да не се е полепило някое малко гадинче някъде из тялото ми. А аз мразех да имах нещо мръсно - е, не че пясъкът беше мръсен, но ми бе неприятно - по тялото си. Когато най-сетне бях готова - или поне така си мислех - се обърнах към непознатото момче.
- Междудругото според мен не си прав. - видях, че ме погледна недоумяващо, затова продължих. - Не е чак толкога скучно, когато си сам. Поне на мен не ми е. Ако обстановката наоколо е приятна и спокойна, каквато е и тази, бих могла с часове да стоя тук. Дори и да съм сама. - казах замислено и се вгледах във вече спокойната водна повърност. Беше удивително красиво - луната се отразяваше напреки и пречупената светлина беше... беше... неописуемо.
- Впрочем, аз съм Авалон - казах бързо след известно време и подадох ръката си към непознатия - А ти?

Момичето му се сторви доста симпатично и мило,макар и в началото да беше леко притеснена,знаеше как да води разговори и това му допадна много.
След като успя да се изсуши и преоблече,ободрен от хубавото плуване,момчето впери поглед в морето,после пак към момичето и протегна ръка:
-Приятно ми е да се запознаем,казвам се Алекс Аграмунт и идвам от Испания-кратко обясни той и се здрависаха.
Обстановката наоколо беше наистина прекрасна,дори би казал човек доста романтична и напълно подходяща за влюбените,който се срещаха тайно под звездите.
-Можеш ли да плуваш?-попита я момчето и я погледна с любопитство.Аз съм запален фен на плуването и при първа възможност обичам да тренирам,стига да няма вълни и времето не е лошо-завърши и седна на пясъка до нея.

- Да, мога. Обожавам да плувам. - отвърнах с усмивка на Алекс и го погледнах, а след това отново върнах погледа си на водната повърхност. Наистина обожавах водата и чувството, когато тя ме е обградила. Все едно бях риба, толкова много обичах да съм във водата.
- Макар че напоследък изобщо не съм го правила - казах тихо и замислено след известно време с поглед, вперен в морските спокойни води. А това беше тъжно и лошо. Бях се запуснала последните седмици, без да зная защо. Разтърсих леко глава, за да се отърся от тези тъжни и депресиращи мисли, и се обърнах към момчето.
- Как се реши да дойдеш в Мистик Фолс чак от Испания? Не съм ходила там, но знам, че е доста далеч от тук. - засмях се леко и се усмихнах на Алекс. - Аз никога не бих напуснала градчето, каквото и да случи, не бих могла. Не ти ли липсва родния край? - продължих да бърборя аз. Устата ми просто не се затваряше, а това не беше добре. Сигурно той ме мислеше за някоя устатница, която говори само глупости на всеки, с който се запознае. Ужас! Поклатих леко глава и сведох поглед към коленете си, като започнах с пръст да си рисувам някакви фигурки по пясъка.

Момичето беше много приказливо,не можеше да си затвори устата поне за е дна минута,беше много енергична и пъргава и едва ли щеше да се умори да говори.
Някой друг можеше и да се издразни,обаче на него много му допадна тази нейна жизненост и енергичност,харесваше хората скойто можеше да си приказва с часове без да се отегчава и да умира от скука.
Времето беше много приятно,лъхаше хладен бриз,който действаше много освежаващо върху Алекс,който въобще не съжаляваше,че дойде в това затънтено градче.
-Честно казано,няма как да не ми липсва родния край,но реших след като завържих образованието си,да пообиколя така да се каже големия свят и да видя други места.Разбира се,че редовно подържам кореспонденция с мойти близки,изпращам подаръци и винаги ги информирам какво става с мен.
Да,близките му наистина му липсваха,но не беше чак толкова емоционален и да си позволи да изпадне в някоя депресия и криза.Беше доста стабилен психически и такива раздели не му влияха по никакъв начин.
-Тук съм за малко,реших да прекарав почивката си в някое далечно и затънтено градче,далеч от шумната цивилизация.А ти откъде си,не ми приличаш на местен жител?-попита я момчето и се усмихна.
Колкото и да се притесняваше,нямаше как да прикрие тази красота и хубавото лице,което имаше.Ако всички момичета бяха така красиви като нея,вероятно щеше да си прекара много добре.

Авалон изслуша, така да се каже, разказа на момчето и се усмихна бегло, вддигайки вежди.
- Не знам защо не ти приличам на местна, но съм. Тук съм израстнала, учих и завърших тук. Тук е целият ми живот, хубавите и не чак толкова хубави моменти. - внезапно усмивката на Ав повяхна, припомняйки си онази ужасна за нея нощ. Момичето сведе поглед за известно време, дишаше тежко и се взираше в миниатюрните песъчинки, на които седеше. Тогава беше гледала същия пясък, съюите малки зрънца, които станаха свидетели на болката и'. Авалон затвори очи за миг и след това разтърси глава, връщайки съзнанието си при Алекс.
- Извинявай. Спомних си нещо, не много приятно. - опита се да замаже някак положението и бегла, свенлива усмивка заигра по лицето и'. Погледна към момчето и си пое дълбоко въздух.
- не ти ли е студено така? - попита внезапно Авалон, забелязвайки, че момчето беше само по една тениска, която разкриваше доста гоемите му бицепси.

Така се беше отнесъл в приказките на момичето,че съвсем беше забравил,че преди малко беше излязъл от водата и колкото и хубаво да беше тук,едва ли искаше да се разболее и да хване някоя болест.
-Благодаря,че ме подсети,толкова пирятно те слушах,че съвсем се оплеснах-отвърна леко смутен Алекс и като й обърна гръб,захвърли тениската,облече си си панталоните,дебелата кафява блуза и един пуловер,който веднага го затопляха.Беше взел предварително някой неща,така че нямаше как да бъде саврен неподготвен,но от друга страна леко се изчерви,като забеляза погледът на Авалон,която проследи силните му рамена и неговите бицепси.
Не исакше да си помисли,че се опитва да прави някакво впечатление с фигурата си,не беше от тези хора и като се изкашля леко тактично,каза:
-Само ми обещай да не си спомняш за лоши неща,който да ти развалят настроението.Иска ми да се позабавляваме малко и да не мислим за нищо.Има ли някое място,което да ми препоръчаш да посетя и тъй като не обичам да съм сам,може би ти ще си ми придружител?-многозначително довърши мочето и впи поглед в тъжното,но и същевременно хубаво и нежно лице,чийто черти му придаваха допълнителен чар.

Авалон едновременно се усмихна бегло и леко се зачерви. Не беше свикнала преди на подобни разговори. Всъщност, като се замисли, тя почти не беше разговаряла с момчета, Алекс бе от малкото, с които водеше разговор, и този разговор и' харесваше. Момичето неволно проследи с поглед движенията му, тялото му. Беше толкова мускулесто и снажно, силно, сексапилно. Авалон беше вперила поглед в него и го изучаваше, но когато той се обърна към нея и се покашля, момичето веднага извърна глава на другата страна и стисна за секунда очи. Боже мой, какво правя аз, помисли си тя и след като си пое дълбоко дъх, се реши да погледне към момчето. Усмихна се бегло, кимна леко и премига няколко пъти в опит да се сети за някое интересно място. Прехапа леко долната си устна и започна да потропва с крак по пясъка, а мозъкът и' не спираше да работи.
- Ами, сещам се за някои места, които аз лично много харесвам, но не знам дали на теб ще ти допаднат - каза замислено тя и се усмихна с крайчето на устните си. - Наблизо има един много красив, вълшебен водопад, чудо на природата... също така има делфинариум и увеселително паркове. - продължи все така замислено и се изправи внезапно, поглеждайки го. - А ако искаш, може и да се разходим сред природата, ти решаваш. - завърши тя с усмивка и вдигна леко рамене, за да покаже, че на нея и' е все тая и че с радост ще му покаже това, което той иска да види.
- Междудругото... извинявай, че те зяпах така. Не беше нарочно, просто... - каза виновно Аваолон и присви очи, поклащяйки глава, защото не можеше да намери думи, с които да се изрази.

Още малко и щеше да се изчерви като домат Авалон,толкова много се беше притеснила от факта,че я забеляза как го гледа и сега направо се червеше от срам.Всъщност,нямаше за какво толкова да се притеснява,просто младежът не обичаше да се перчи с фигурата си и да казва колок е красив и такива неща.
Обичаше да подържа форма и да спортува,така правеха нормалните момчета,но в никакъв случай не беше някой нарцис самовлюбен в себес и и опитващ се да свали някое готино маце.
Ситуацията беше малко неловка,по-скоро смешна и комична и затова я изчака да събере мислите си и да дойде на себе си.
Изслуша я много внимателно,явно тук се намираха още други красиви и уютни места,който можеше да посети и да разгледа.
-Няма за какво да се извиняваш,даже бих казал ,че съм поласкан от това как да го нарека внимание,обаче искам да уточня,че имам не само красиво тялоно и също така и добро сърце,което надявам се да опозанеш-завърши леко развеселен младежът и реши леко да я докосне за ръката.
Направи го съвсем инстинктивно,без някаква умисъл и се надяваше да не получи шамар в отговор.
-Очертава се голяма разходка да направим и стига да си свободна,може още сега да ми покажеш тези места,нямам търпение да ги видя.

Червенината продължаваше да се просмуква по лицето и', но този път в пъти по-малка степен. Момичето бегло се усмихна, а когато той я докосна - може бисъвсем неволно, може би не - тази усмивка се закова на лицеот и' и Авалон започна да премигва. Цялата и' кожа настръхна, всяко малко косъмче се изопна, а дишането и' се учести. За пръв път някой я беше докосвал, дори и по ръката. Не знаеше как да реагира, но в никакъв случай нямаше да го удари, нямаше за какво. Още повече, че при този допир, Авалон не изпита обичайния за нея страх, не се уплаши, не и' се прииска да избяга. Даже напротив - хареса и'. Не се усети кога усмивката и', от замръзнала в едно положение, стана широка и нежна. Дишането и' до известна степен се нормализира и тя най-после погледна към Алекс. Сложи кичур коса зад ухото си и с леко въздишка, се зае да мисли какво точно да му отвърне.
- Много си мил - каза тя накрая, тихо, но съвсем достатъчно момчето да я чуе. Не успя да измисли друго, но се надяваше и това да стигне за отговор на неговите наистина много мили и красиви думи. Преди не бех виждала мъж, който да се държи така с нея. Усмихна се леко и очите и' намериха неговите.
- Свободна съм и мисля, че нямам никакви ангажименти. Кажи къде искаш първо да отидем и сме там - каза ентусиазирано тя и отново му се усмихна, чакайки отговор.

Нямаше си идея защо го направи,вероятно воден от някакъв импулс вътре в себе си или пък си позволи малко своеволие от своя страна,но определено му хареса и се чустваше комфортно в нейната компания.Много се зарадва,че не му отмести ръката,вероятно друга би го ударила или ще го вземе за голяма нахалник,но не и Авалон,която не можеше да скрие лекото си объркване и вълнение от този негов жест.
Момичето беше доволно,виждаше се ,че е щастлива и Алекс се надяваше да си изкарат един незабравим ден с много положителни емоций.
Обърна на внимание на часа и тъй като вече ставаше късно или по-точно вече отдавна беше преминал следообяд,реши като начало днес да посетят едно място,а по-нататък щяха да си разпределят времето за една малка екскрузия из околностите.
-Нямам претенций,не съм претенциозен,избери едно място и да тръгваме-усмихна се младежът и не скривайки задоволството си от тази приятна среща,стана и започна да се приготвя.

Момичето все още не можеше да се осъзнае както трябва от случилото се, макар че вече умът и' започваше да се прочиства и тя самата да разбира всичко около себе си. Усмихна се мило на Алекс и на свой ред стана, като отново се зае да изтупва песъчинките от дрехите си. Този път заедно с това, момичето мислеше къде точно да отидат, щом той бе така мил да предостави на нея да реши. Мислеше, изтупваше бавно и прилено всяка изпречила се пред погледа и' песъчинка, умуваше, но ума и' все се връщаше при онзи водопад. Толкова много тя го харесваше и и' бе приятно да бъде там.
Обърна е към момчето, което не беше толкова мудно като нея и вече се бе приготвило. Бегло се усмихна и преглътна, преди да заговори.
- Мислих доста, но каквото и да правя, мислите ми все отиват към водопада, затова си мислех, че може да отидем там. Ако искаш, естествено - казах момичето и се огледа наоколо да не би да бе забравила нещо на пясъка, въпреки че това, което носеше със себе си бяха ключовете и телефонът и'.

-Чудесно,идеята е добра,само преди да тръгнем нека да се обадя по телефона-каза Алекс и се отдръпна встрани и набра един номер.След като беше запълнил вечерта с планове,нямаше да му се налага да ходи на тази среща,чийто негов познат го бе помоли да дойде и да го придружи.
Щеше да заспи от скука,а в компанията на Авалон щеше да си изкара супер.Беше се подготвил предварително ако разговорът протече тежко и неприятно,но след кратки обяснения всичко беше уредено и приятелят му не възрази.
-Готов съм,трябваше да проведа един разговор и да отложа една среща,която предварително бях уговорил,но няма проблеми и всичко е готово-завърши с бодро настроение младежът и като се увери,че всичко са си взели и няма да забравят нещо,подаде ръка и каза:
-А сега скъпа милейди,ще се оставя във вашите ръце ,да ми покажете този чуден водопад,за който толкова хубаво ми говорехте-разсмя се силно момчето и като подхвана за ръка момичето,бавно и безшумно напуснаха залива и се насочиха към друга пътека,която ги водеше назад към вътрешностите на гората.