Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.

by **Катрин Пиърс** Пон Ное 19, 2012 7:16 pm

Ахх,добрият стар Мистик Фолс.Винаги щом се връщах в това градче толкова много спомени ме заливаха.Разбира се първото нещо,за което се сещах бяха братята Салваторе.Не ги бях виждаха от доста време.Бях разбрала,че Деймън е тук.Щеше да бъде чудесно да го видя отново.Едва ли се беше променил,само се надявах обсебенотта му към мен да е изчезнала,тъй като в повечето пъти ставаше адски досаден.Още с излизането ми се нахраних добре.Имах да върша изключително важна работа и трябваше да бъда сита и изпълнена с енергия.
Вървейки минах покрай къщата им.Не се беше променила,имайки се в предвид,че не бях стъпвала тук от доста време.От далече можех да усетя миризмата на Деймън. Беше си в къщи,благодарение на дарбата ми обаче разбрах,че ще излиза.Е,не и днес.
Влязох в къщата без той да разбере,хубаво беше,че бе оставил единия от прозорците отворени.Изведнъж се появих точно срещу него и с една чаровна и ангелска усмивка на лицето си казах:
-Отиваш ли някъде?-плъзнах показалец по шията му и се блъснах в него,за да мога да мина няколко крачки напред и да се огледам около себе си.

by **Деймън Салваторе** Пон Ное 19, 2012 7:39 pm

Ден,в който беше предназначен с това да помагам на Елена да свиква с това,че вече не е същата като преди и от тук нататък ще се нуждае от кръв за да може да живее.Не пиеше ли такава - умира.Разбира се,на Стефан не у харесваше това .. затова предпочиташе да се отдалечи и да се заеме с това да помага на Клаус с неговите измисли от болния му мозък планове,но добрата новина е,че понякога бяха и в наша полза.
Не спирах да гледам към часовника .. Елена всеки момент щеше да ми звънне и да е попита къде си и защо закъснявам ? Или отново щеше да направи нещо,за което щеше да съжалява .. като например за забие зъбите си в дъщерята на отчето .. но разбира се,блондито спасява винаги нещата.А като заговорихме за Керълайн .. ах тази Керълайн.
Облякох се и взех ключовете от колата и точно когато реших да прекрача прага пред очите или по точно не бях подготвен за тази среща.Катрин .. Едва ли щеше да пропусне да попусне отново да се опита да ми забаламоса главата или вече отвикна от факта,че обича само и единствено Стефан.
- Мисля,че си обърнала брата,с когото искаш да се срещнеш .. - отбелязах и след това лепнах онази изкуствена усмивка.
- Излезе преди малко .. но това не ти пречи да останеш тук .. разбира се .. не е нахално .. - погледнах я накриво и след това тя се блъсна в мен и пръста и мина по врата ми.
Не,нямаше да реагирам отново на тези нейни движения или докосвания.От тях доста съм си патил.
- Е .. има работа .. - казах бързо и се насочих към вратата .

by **Катрин Пиърс** Пон Ное 19, 2012 8:06 pm

Засмях се след думите му.Беше наистина забавно отново да съм тук и да му тровя живота с присъствието си.
-Не се притеснявай,ще го изчакам,но сега съм дошла при теб.-повдигнах невинно рамене и в секундата,която Деймън направи крачка,за да отвори вратата аз я бях затворила и го гледах с любопитен поглед.
-Отиваш при Елена?Милата,винаги ли трябва да се изкарва жертва?Приеми го Деймън.Тя е вампир и колкото и да се опитваш да я опазиш да не убие някой ще го направи.И знаеш ли какво ще стане накрая?Ще бъде същата,като нас двамата.Същата,като мен ...а може би и по-лоша?Чудя се тогава как ли ще приемеш новата и същност.Същност на чудовище.Горката ... сигурно и е много трудно.Доколкото се сещам беше толкова влюбена в Стефан и те използваше толкова много пъти.Дали и сега не го прави?-направих някак сладка усмивка и се престорих,че всъщност не съм сигурна дали наистина всичко това е вярно.Но аз знаех ... аз винаги знаех всичко.Все пак това бях аз.
Приближих се още малко към него и тогава бяхме на няколко сантиметра един от друг.
-Не се ли съмняваш в чувствата и?Или си толкова заслепен от радостта,която изпитваш,че това те кара да си сляп за истината.Вземи ме мен за пример.Винаги съм обичала Стефан .. и винаги ще го обичам.Елена твърдеше същото,а виж я сега.Трябва да призная,че ви върти и по-добре от мен.-устата ми се отвори за секунда,погледнах нагоре и допълних.
-Всъщност не .. аз бях най-добрата в това.-дъхът ми погали устните му,а една дяволита усмивка се качи на лицето ми.

by **Деймън Салваторе** Пон Ное 19, 2012 8:21 pm

Да,бях забравил какво е да си в присъствието на Катрин.Не е много за губене,но не и малко за взимане.Завъртях очи докато тя ми говореше.Нима си мислеше,че Елена беше като нея .. не мисля.Това,че тя е вампир няма нищо общо със същост на Катрин.Тя е много по-добра от нея.Нужно ли беше отново да водим тази тема ? Нима кучката Катрин искаше да намери своето място отново в обществото ? Надявам се този път да не и се получи.
Донякъде в момента я мразех толкова,че така се изгаври с мен и че продължава да го прави,но не ме интересуваше.Или просто бях свикнал да се правя че е така ?Въздъхнах когато почна да се сравнява с Елена.
- Знаеш ли ,мила .. високото ти самочувстие просто е ненадминато.Какво ни даваше ти Катрин ? О .. не чакай какво даваше на Стефан ? Колко пъти се изчука с него .. и колко с мен ? Колко пъти си пъхна езика в нечии чужди гърла за да спасиш кожата си ида не помислиш за тези на които им пукаше за теб ? Колко легла посети в близките 50 години ? И за какво за собствена изгода .. Да,поната с ни вече .. - казах като след това се усмихнах.
- Бърмана е на масата ,знаеш къде са чашите .. а също така .. номера на Стефан е записан на едни лист .. какво повече имаш да си кажеш с мен,мила ? Липсва ти ласка на някой .. който бе луд по теб и беше готов да бъде затворен в гробни,но за жалост теб те няма ... бях изключително трогнах. - казах като я отместих от пътя си.

by **Катрин Пиърс** Пон Ное 19, 2012 8:38 pm

Мислеше си,че Елена няма нищо общо с мен?Та аз бях същата,като нея преди да се превърна в това.Винаги опитваща се да помага,винаги добра.Бях като нея много преди тя да съществува.
Изведнъж думите започнаха да се сипят от устата на Деймън,а аз слушах наистина внимателно.Така беше.Самочувствието ми наистина беше ненадминато,но следващото ме накара да го изгледам наистина ядосана.Какво съм им дала?Дадох им всичко това,което имат в момента!Може и да беше прав затова,че съм ги разигравала не го отричах,но бях такава.Разигравах,за да не разиграват мен.
-Какво съм ви дала?Дадох ви вечност,безсмъртие.Вие сте това,което сте в момента само и единствено заради мен.Не ме карай да ставам лоша Деймън.Знаеш,че последствията няма да са добри.Винаги се грижа за себе си,независимо кой трябва да убия или да нараня.По-добре ти да умреш,отколкото аз.Не чувствам от ужасно дълго време.Не ми пука кой какво мисли за мен.Важното е аз да съм добре.И престани да намесваш миналото.Порасни!Вземи се в ръце,защото започваш да ставаш досаден.О,между другото ще кажеш ли на Елена за това,което се случи между теб и Каралайн или аз да го направя.Сигурна съм,че ще остане много доволна да разбере,че новата и любов е преспал с една от приятелките и.-ехидна усмивка плъзна по лицето ми.Ах,тази Каралайн,не бях очаквала такова поведение от нея,а после аз с колко мъже съм била преспала.Засмях се на мислите си и се вгледах във вампира,стоящ пред мен.

by Sponsored content

Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.

Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.

Re: Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.

Re: Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.

Re: Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.

Re: Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.

Re: Мистик Фолс,къщата на Деймън,след 3 дни.