Rebekah Mikaelson

Дарба:Детектор на лъжата, Причиняване на болка с поглед, Щит срещу дарби
Външен вид: я е много атрактивна и има светла, естествено руса коса, светли сини очи и бледа кожа. Тя е над хиляда годишна, но изглежда като на осемнайсет. Дрехите й са красиви, семпли, но и леко разголени. Често носи по-къси рокли, поли и панталони над коляното. Доста от блузите й са с голямо деклоте.
Характер: Тя е непостоянна, злобна и отмъстителна. Също така е и много инатлива. След смъртта на майка си тя страда много, понякога просто седи и плаче докато заспи, викайки името на майка си. След като дълго време е обикаляла света с брат си, с който тя има дълбока връзка, тя става зависеща от него, въпреки че не обича той да взима решения вместо нея.
Заради разбитото си сърце тя построява емоционална стена и това я прави жестока, агресивна и злобна. И въпреки че е толкова агресивна, тя е емоционално крехка. Тя е само момиче, изгубило майка си твърде рано. Обича сляпо и безразсъдно, дори и от това да я боли. Тя много иска да е просто нормален човек, с нормален живот. Тя е също много точна и организирана.
Страхува от това да остане сама и не вярва, когато хората кажат че са й приятели. Нейното доверие трудно може да бъде спечелено, а веднъж изгубиш ли го, няма шанс да си го върнеш. През годините тя е била подвеждана от брат си често. Ребека е едно момиче, което само иска да намери някой който наистина се интересува от нея.
Тя обича сляпо и безрасъдно, дори и това да я наранява. Крие истинското си лице на несигурно малко и наивно момиче, зад маската на самоуверена мръсница, на която не й пука за нищо.
История:Ребека е единствена дъщеря в голямо семейство на богати хора от Източна Европа от 10ти век. Тя е шестото от седем деца, най-малко от които е умряло преди много време. Не се знае много за ранните години от живота й, освен че е била родена през новата ера и семейството й е живяло в мир заедно с върколаците за двадесет години. Обаче, по време на пълнолуние, когато вълците се превръщат най-голямото и най-малкото дете се измъкват и отиват да гледат как хората се превръщат в зверове. Когато луната се скрила Ребека видяла безжизненото тяло по-малкото момче във селото. Виждало се как вълците са го разкъсали на парчета.
Майка й не искала да загуби още едно дете и извършила ритуал, викайки слънцето, за живот, и и Белият дъб за безсмъртие. Въпреки това магията имала някои странични ефекти. Без да знаят, Ребека и братята й пили вино в което имало кръв от момиче на име Татя и след това баща й прокарал меча си през сърцата на децата. След това мъжът ги накарал да пият от кръвта на един селянин за да завършат трансформацията си във вампири.
По-късно те осъзнали, че новата им дарба си има и слабости. Цветята които растели в основата на белият дъб, върбинка, ги изгаряли и спирали въздействието. Слънцето изгаряло кожата им, правейки ходенето през деня невъзможно. Не са могли да влизат в къщите на съседите си без покана. Също така жаждата за кръв, която изпитвали била ненаситна. Разбирайки, че кол от бял дъб може да ги убие те изгорили дървото.
Семейството се разделило, но Ребека останала с по-големия си брат Клаус, който я защитавал и я подкрепял. Двамата живяли заедно дълги години, но през 1912 година, Клаус затворил Ребека в ковчег заедно със сребърната кама, забита в сърцето й, понеже тя отказала да се подчини на волята му. Един век по-късно Ребека е отново съживена и този път се връща обратно в Мистик Фолс.