Мистик Фолс през 1962г.

by **Jessica Nightmare** Пон Мар 05, 2012 3:54 pm

Разхождах се по главната улица на града,гледах как слънцето бавно се скрива зад хоризонта и как хората минаващи покрай мен постепенно намаляват.Това до някаква степен ме радваше защото обичах тихите,уединени и спокойни вечери в Мистик Фолс.Докато се усетя вече нямаше никой по улиците,а единствената светлина идваше от луната.Реших да се поскитам още малко,а после да се прибирам,затова се запътих към парка.Когато пристигнах,се настаних на една пейка и се загледах във фонтана.Изведнъж чух шумолене,а после женска фигура се появи от другата страна на фонтана.Беше прекалено тъмно,за да видя лицето и',но по начина по който се движеше,осъзнах,че това е една стара позната затова се усмихнах и възкликнах:
-Кого виждат очите ми,нима това е самата Шарлот Петрова?
Когато казах това, фигурата престана да се движи и така и не каза нищо помислих си е,че не ме помни,затова реших да и' припомня и казах:
-Няма ли да ме поздравиш?
А след това добавих:
-Най-накрая ни се отдава шанс да се запознаем,макар че аз вече те познавам.
Казах аз и седнах отново на пейката чакайки нейния отговор.

by **Katherine Pierce ♥** Вто Мар 06, 2012 2:18 pm

В Мистик Фолс слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Катрин седеше в стаята си в къщи и разглеждаше някакво списание. Когато свърши усети, че вече се е стъмнило и реши да излезе да се поразходи навън. Пък и беше гладна. По улиците все ще се намери някой, който да задоволи гладът на Катрин. Тя се облече и излезна.
Разхождаше се сам сама по запустелите улички на градчето. След известно време тя стигна парка и тогава се спря. Наостри сетивата си и усети нечие присъствие. Катрин бе сигурна, че не е сама в парка. Тук имаше и друго... създание. Да, не беше човек, Кат не усети до болка познатото й туптене на сърце и дишане. Тя изостри зрението си и съзря женска фигура близо до фонтана. Момичето съзерцаваше водата и изглежда не е забелязала присъствието на вампирката. Катрин запристъпя към нея съвсем спокойно и безшумно. Изведнъж Катрин настъпа някакво листо и то изшумоля. Момичето, което досега седеше съвсем спокойно без да подозира нищо се извърна към Катрин. Взря се в нея, сякаш да се опита да разбере коя.
"Кого виждат очите ми,нима това е самата Шарлот Петрова?", каза момичето и се усмихна на вампирката. Катрин се стъписа объркано и се вгледа в момичето. Нима тя познаваше Шарлот? Откъде тя ще познава Шарлот и Катрин няма да знае за това и няма да я познава? Катрин се опита да си спомни дали не бе виждала това момиче някъде, но не. Нямаше такъв спомен.
Тя огледа и прецени момичето, пристъпи към нея и заговори.
- Мм нещо бъркаш.- каза Катрин и погледна момичето в очите. Лицето й придоби объркано изражение.
- Не съм Шарлот .. аз съм по - добро. - завърши Кат и се усмихна. Наблюдаваше изражението на момичето. Явно тя не знаеше нищо за двойниците на Петрова.

by **Jessica Nightmare** Вто Мар 06, 2012 5:50 pm

-Катрин значи,доста съм слушала за теб,е не бяха най-ласкателните слова които съм чувала...
Казах аз,а после допълних:
....да знаеш същата си като Шарлот,тя е с голямо самочувствие както и ти,но внимавай, все пак помни,че не си по-стара от нея така че не бъди много наперена.
Видях,че на Катрин не и' стана приятно от това което казах дори се ядоса,но това не ме интересуваше,все пак казах истината.Чаках Катрин да отговори нещо,но виждах само ядосаната и' физиономия затова реших да я подразня още малко и казах:
-Нима" по-добрия" вариант на оригиналната Петрова се умълча,защо да не би да те обидих?
След като довърших изречението се засмях тогава видях как лицето на Катрин започна да се променя,явно доста я бях ядосала. Надявах се да не е толкова глупава да ме нападне особено когато е гладна,застанах на едно място и зачаках реакцията и'.

by **Katherine Pierce ♥** Сря Мар 07, 2012 12:40 pm

Това момиченце лазеше по нервите на Катрин и ако продължаваше скоро щеше да си го получи. Шарлот била по-стара от нея, да не бъде много наперена,... бла бла. Само това излизаше от устата на момичето. Да бъде по - внимателна с Шарлот? О моля ви се.. на коя планета живееше тя!? Да не би да беше паднала от Марс и тепърва да разбираше, че Катрин не се боеше от никого и умееше да се пази.
Тя пристъпи към момичето и се засмя шумно.
- Хаха! Ако си мислиш, че ме е страх от някого, камо ли пък Шарлот то жестоко се лъжеш. - каза тя с насмешка. Наистина Катрин изобщо не се боеше от нея. По държанието й си личеше, че Шарлот не беше от злите кучки. Държеше се мило и добре. Така, че нямаше причина Катрин да се бои от нея.
Вампирката пристъпи към момичето и скръсти ръце.
- А ти коя си? Нещо не си те спомням.. а би трябвало щом познаваш Шарлот.. е ако я познаваш? - попита Катрин блондито и зачака отговора й. Пристъпи към една пейка и седна на нея. Кръстоса крака и погледна към момичето.

by **Jessica Nightmare** Сря Мар 07, 2012 4:47 pm

-Всъщност,аз я познавам,но тя мен не,нека ти разкажа цялата история.
Казах аз,станах от пейката и започнах да разказвам:
-Беше студена и мъглива нощ в Мистик Фолс,аз се разхождах по запустелите улици на града, когато чух викове...
Внезапно разказа ми беше прекъснат от смеха на Катрин,аз също се засмях леко и казах:
-Да,знам доста се вживявам,но сега слушай.
Отвърнах аз и отново захванах разказа си.
-Та, точно когато чух виковете,аз ги проследих и те ме отведоха до една малка улица,там съзрях как Шарлот видя сметката на едно момче,и то по много хладнокръвен и жесток начин.Тогава си изградих мнение за нея,но явно тя не е такава за каквато съм я мислела.
Когато за върших историята,Катрин ми направи знак,за да ми напомни за другия въпрос който ми зададе,тогава аз се изкикотих леко и казах:
-Не ме гледай така,по-добре да не знаеш името ми,където и да го кажа носи само разруха и смърт.

by **Katherine Pierce ♥** Чет Мар 08, 2012 6:12 pm

Катрин се засмя шумно при разказа на момичето. Та тя говореше така, все едно, че разказва някаква приказка. Момичето каза, че се вживявало, когато разказва. Катрин едва сдържа да не се засмее отново. Както и да е тя продължи с разказа си. Оказа се, че не познава лично Шарлот. Просто я е била видяла веднъж.. как била убила някой. И така тя си помислила, че Шарлот е чудовище.
Катрин погледна момичето и заговори.
- Шарлот може да бъде и кучка, но по характер е добра. Аз, за разлика от теб я познавам. Срещала съм я и честно казано не ме изплаши. Прави се на силна и могъща, но всъщност не е.
Катрин сви ръмене и се усмихна. Момичето не й бе казало името си. Каза, че носело смърт и разруха. Катрин я изгледа странно и повдигна вежди.
- Смърт и разруха ли?? Да не би името ти да е някакво ужасно смешно и който го чуе да изпада в истерия?
Катрин се засмя, но на момичето шегата не и се понрави. Ядоса се и се намръщи.
Е, нямаше друго обяснение. Най-вероятно да има ужасно име. Момичето изгледа Катрин кръвнишки. Катрин се подсмихна.
- Добре тогава ще ти викам блонди? - предложи тя и усети, че ядосва момичето.

by **Jessica Nightmare** Чет Мар 08, 2012 6:40 pm

След няколко кратните шеги от нейна страна доста се подразних защото тя не осъзнаваше колко сериозно е всъщност,приемаше всичко като на шега,особено когато ми каза блонди много се ядосах, мразех да ме наричат така затова се доближих до нея и и' казах:
-Виж какво,време е да пораснеш,да не мислиш,че се шегувах за името казвам го само на тези които знам че могат да се защитят,не ме разбирай погрешно,но не смятам че си готова,ще е добре вече да оставиш детинщините и да се замислиш над думите ми.
Видях че Катрин се намръщи и се опита да спори но аз побързах да я прекъсна и казах:
-Не си го и помисляй,знаеш че съм права,време е да свалиш розовите очила и да погледнеш истинския свят,дори сега ти не взимаш думите ми на сериозно,но повярвай ми,ще е за твоя сметка.
Когато го казах се обърнах и започнах да ходя бавно около фонтана,чакайки отговора и'.

by **Katherine Pierce ♥** Пет Мар 09, 2012 1:06 pm

Катрин не обичаше когато й нареждат. Дори мразеше. А от какъв зор това момиче ще й казва какво да прави и какво не, за да се предпази. От какво? Катрин беше голямо момиче и можеше да се защитава. През вековете тя бе научила много, беше преживяла много. Бе станала хитра и ловка. Можеше да надхитри всекиго.
А това момиче и нареждаше да спре с детинщините. Какви детинщини? Та това бе начина на живот на Катрин.. нямаше да позволи на някакво си момиче, на което дори името не знаеше да и казва какво да прави.
Катрин свъси вежди и я погледна накриво.
- Аз пък мисля, че преценката ти е грешна. - отвърна просто и ясно Катрин. Така де това момиче за пръв път я бе срещало и вече се правеше, че знаеше всичко за нея.
- За твое сведение съм живяла доста време и знам как и от какво да се пазя. Незнам защо се чувстваш длъжна да ме предпазиш от каквото й да е това, от което се страхуваш, но аз нямам нужда. - завърши тя и погледна към момичето.

by **Jessica Nightmare** Нед Мар 11, 2012 12:25 pm

-Оо,не думай,и за това време с какви същества се би?.......с някой мижав млад вампир или с върколак,а може би,пинчер?
Казах го,засмях се силно и след това отново започнах да говоря:
-И,нещо не ме разбра аз не се страхувам от тях,знаеш ли защо?,ами по простата причина, че съм по-силна, и в случай че не си разбрала говоря за боговете.....
Тогава Катрин направи невярваща физиономия,а аз допълних:
.....какво,не вярваш ли?,ами нека ти покажа тогава.
Когато го казах,накарах лицето си да се промени, а във фонтана който беше до мен,виждах как лицето ми се напуква,очите ми стават черни,а в тях се откроява смо ирисът ми който постепенно се оцветяваше в най-различни цветове от златисто до зелено и синьо.Тогава погледнах право в лицето на Катрин и казах:
-Е,готова ли си да се сражаваш с нещо като мен,но имай предвид,че това не са истинските ми размери,ако пожелая мога да постигна пълната си трансформация,три метра,черни крила съставени от остри като кинжали пера,слух,зрение,бързина сила,повярвай ми смразяващата гримаса която виждаш в момента далеч не е най-лошото.
Когато го казах,върнах първоначалния си облик,завъртях се и продължих да говоря:
-Боговете,не сме такива кавито ни рисуват,с дълги роби и венци,можем да бъдем добри,много добри,можем да бъдем лоши,но само толкова колкото искаме да бъдем. Пример за това е днешният свят,защо мислиш че сте създадени вие вампирите и другите свръхестествени същества ами за урок на хората,а аз съм шедьовърът,смеска от всички раси и заедно с това богиня,на този свят нямам равностоен противник освен така наречената "Апокалипсис" която бях изпратена да убия,но ми умръзна да спазвам заповеди и ето ме сега.

by **Katherine Pierce ♥** Нед Мар 11, 2012 4:07 pm

Катрин изгледа момичето невярващо след като й каза, че е нещо като богиня. Хибрид между доста раси. Но какво правеше в Мистик Фолс? Имаше някаква определена цел или бе дошла просто за развлечение.
- Е, щом си богиня не трябва ли да си на небето или слезе тук за малко разнообразие?
Катрин се изсмя леко. Но след това придоби сериозно изражение.
- Не, сериозно. Щом си богиня какво изобщо търсиш в Мистик Фолс?
Наистина момичето би трябвало да има много по-важни работи и едва ли някоя от тях включваше Мистик Фолс. Все пак това бе малко и скучно градче и едва ли това бе мястото за една богиня.
След като момичето спомена, че освен нея има и още едно момиче като нея, наречено Апокалипсис. Тогава Катрин се сети, че бе чувала това име. Но мноого отдавна. Някой бе споменал това име. Казал бе, че тя е доста силна и, че също е смесица от доста раси.
Относно гримасата, която момичето направи .. е не изплаши Катрин, но и направи впечатление .. хареса й. Разбира се не се уплаши, но и мина през главата, че ако това момиче наистина е толкова силно щеше да е добре да я спечели като съюзник. Все пак силно същество като нея не бе за изпускане. Разбира се, ако не беше силна изобщо нямаше да се интересува от нея, но сега Катрин реши, че трябва да спечели доверието на момичето.

by **Jessica Nightmare** Нед Мар 11, 2012 5:08 pm

-Защо не съм на небето ли?,там е прекалено скучно за мен,пък и дори да искам да се върна немога аз съм прокудена.Защото не изпълних заповедите на баща си,заради непокорността ми сега ме преследват,за да ме убият,е какво да се прави,семейство не си ги избираш....
Казах аз и допълних:
...а ти защо изведнъж стана толкова мила?,а сетих се,подмазваш се,а?,да знаеш трябва доста да се постараеш,не съм толкова лесна.
Когато довърших изречението си се засмях леко и отново започнах да говоря:
-А,относно въпроса ти защо съм тук,ами точно малките градчета ме привличат,но грешиш за нещо Мистик Фолс далеч не е скучен,даже напротив.Ако се разходиш няколко пъти по улиците,ще откриеш,че тук има голямо разнообразие на раси,интересно ми е да ги изследвам например вампирите,арогантни,самовлюбени и всичко това ги заслепява с две думи: лесна мишена.Върколаци-недодялани,груби,но и много секси,а за вещиците,ами те са:недоверчиви,потайни...И общо взето засега до тук съм стигнала с изследванията си,но имай предвид,че мойте съвети доста помагат.Но стига за мен,разкажи нщо за себе си.

by **Katherine Pierce ♥** Вто Мар 13, 2012 6:49 pm

Катрин се изсмя леко при отговора на момичето.
- Мда наясно съм, че има доста същества тук.. неподозирах, че "богиня" като теб ще се интересува от наука. Да изследваш същества? Не трябва ли да знаеш всичко за тях след като си толкова силна. Е.. красота и ум.. не вървят заедно.. разбира се има изключения..
Катрин се усмихна подмолно и изгледа русокоската. Беше й ясно, че шегите на Катрин за блондинките не й допадаха, дори я нервиха. Но това обичаше Катрин - да нервира и вбесява останалите.
- О и.. подмазване.. стига моля ти се. Не съм паднала на такова ниво. Пък й не знам защо да ти се подмазвам. Не ми трябваш.. Смятам, че не си толкова силна, за колкото се мислиш.
След думите на Катрин очите на момичето кървясаха и изглежда нервите й свършиха. Тя изгледа Катрин с убийствен поглед, а Катрин се усмихна. Обожаваше когато ядосваше така останалите. Идваше им да я убят.
Катрин не мислеше, че момичето е толкова силно, тя го усещаше. Просто Силата, която се излъчваше от нея не беше заплашителна за Катрин.

by **Jessica Nightmare** Сря Мар 14, 2012 6:30 pm

Исках да видя как ще реагира затова направих лицето си като на вампирите и се доближих до нея с ядосан поглед,после последваха няколко секунди мълчание след което аз се изсмях гръмогласно и казах:
-Сериозни ли?,и кой е по силен от мен,ти ли?,моля те не ме карай да те мисля за по-глупава от колкото си.
После продължих да се смея и допълних:
-Нима се върза на стария номер за наивността,я стига,по-стара съм дори от жалкия ти свят,срещала съм много като теб със самочувствие без покритие,но ти тотално ме разби като една "интелигентна" брюнетка си помисли че можеш да ме ядосаш.
Найстина ми бе станало много смешно,как един древен вампир изобщо може да се усъмни в достоверността на моята история,тя се мислеше за много голяма време беше някой да и' покаже че греши затова отново преобразих лицето си но този път постигнах пълната си трансформация.На височина порастнах четири метра,а черните ми крила станаха около шест метра и се извисиха над мен,като се имаше предвид че така изглежадах когато бях само богиня,реших да го направя още по-впечатляващо затова накарах спокойното небе да стане мрачно и не след дълго започна буря,а гръмотевиците затрещяха над главите ни.За капак ококоло нас се появи гъста мъгла,Катрин не можеше вече да ме види,но аз можех да я видя,тогава не бях вече стъпила на земята,а се реех на около пет метра над нея.Тогава се засмях,направих така че гласа ми да се чува от всички страни и казах:
-Найстина ли искаш да ме предизвикаш?,е ако това е желанието ти аз ще го уважа,но имай предвид,че сега съм само богиня,не си видяла пълния ми потенциал,е какъв ще е отговора ти,вампи?

by **Katherine Pierce ♥** Сря Мар 14, 2012 7:04 pm

Момичето направи своята трансформация. Стигна 4 метра височина и на гърбът й се появиха черни криле, дълги около 6 метра. Издигна се в небето и, за да впечатли Катрин накара небето да помръкне и изведнъж гръмотевици затрещяха. Около нея се появи мъгла. Това дори не беше пълната й трансформация. Така изглеждала само като богиня.
Катрин се опита да съзре момичето, но мъглата й пречеше. Тя се намуси и наостри сетивата си на макс. Сега вече виждаше момичето и определено я бе впечатлила. Катрин я изгледа с интерес и заогледа крилете й. Бяха много тъмни .. черни с големи пера. Вампирката я изгледа и отново се зачуди щом е толкова силна защо не се занимава с нещо по-важно от .. хаха .. изследване на създанията!?
- Уау .. впечатляващо!
Катрин пристъпи към момичето и запляска шумно с ръце.
- Почти се сдържах да не побягна от страх. А, ти май това целеше .. да ме изплашиш и аз да избягам пищейки. Е.. ще те разочаровам. Признавам ти .. трансформацията ти ме впечатли, но това пак ни връща на въпроса: Щом си толкова силна, защо не се занимаваш с нещо по-сериозно!? Вместо това ти се шляеш из градчета като Мистик Фолс и кой те знае какви ги вършиш. Мотаеш се и вършиш простотий. Е.. за мен е приемливо, аз не притежавам толкова много сила, но не ми и трябва. Ти казваш, че съм разглезена и манипулативна кучка, но защо първо не видиш себе си?
Катрин скръсти ръце и погледна изпитателно момичето.
- Коя сега е разглезената кучка, а?

by **Jessica Nightmare** Сря Мар 14, 2012 8:19 pm

-Уоу,уоу,уоу,спри не можеш да сравняваш мен и теб,нима ти си тренирала през целия си съзнателен живот и си се трудила,за нищо?,нима си се борила рамо до рамо с мъжете заради едно признание и въпреки това си си останала нищожество в очите на дугите и всеки ден да гледаш как другите се забавляват,а ти да не можеш,прости ми,но не мисля че си преживявала всичко това.Така че аз имам право поне веднъж в живота си да мисля за себе си и да правя това което искам,а не това което искат другите.
Когато го казах,си спомних за онези времена,тогава ме порази невъобразим гняв, в този момен без да искам подпалих едно от близките дървета и казах:
-Знаеш ли Катрин,каквото и да си преживяла едвали собствения ти баша те е изгонил от дома ти,защото си си позволила да се позабавляваш,ти какво предлагаш да правя на този свят,да правя дарения на болници,да храня бездомни кучета ли,какво?Омръзна ми всички да ми казват какво и как да правя това си е моя живот по дяволите!!
Последва масово палене на дървета,но когато се осъзнах махнах с ръка, тогава всички изгаснаха и започнаха отново да позеленяват.Тогава се приземих отново,върнах човешкия си облик и казах:
-Какво ли ти говоря,ти не можеш да ме разбереш,никой не може.

by **Katherine Pierce ♥** Чет Мар 15, 2012 3:47 pm

Изведнъж на Катрин й примъгля пред очите. Спомни си миналото. И то не какво да е в миналото, а частта, когато баща й и бе отнел бебето. Точно така.. преди векове Катрин бе родила извънбрачно дете, но по онова време такива неща не са били позволени. Нарекоха Катрин "уличница" и иззеха детето й .. собственият й баща го бе взел от Катрин. Казал, че това е позор за тяхното семейство и ще е най-добре, ако бебето го няма. Катрин бе прекарала седмици плачейки и тъжейки. Кой знае какво бе станало с него? Вероятно е било починало..
Припомняйки си тези моменти изведнъж Катрин усети, че очите й се насълзяват. Точно така .. очите й бяха пълни със сълзи .. От както бе станала вампир Катрин не беше плакала нито веднъж. Ето, че сега това се промени.
Тя се окопити и преглътна тъгата, породена от спомените. Не позволи на сълзите си да се разлеят по лицето й. Нямаше да покаже слабост.
Катрин се усмихна иронично и погледна момичето.
- Нима? О, повярвай ми .. преживяла съм много повече и по-тежки моменти. Може й да не съм била кученце на баща ми, но на мен ми се случи доста по мъчително нещо..
Катрин не успя да сдържи емоцийте си и очите й отново се наляха със горчиви сълзи. Момичето я гледаше с интерес и сякаш очакваше Катрин да й разкаже.

by **Jessica Nightmare** Пет Авг 10, 2012 7:30 am

На Джесика и' стана любопитно,няма спор,но не и' се слушаше поредната сълзлива история затова отклони поглед от Катрин и каза:
-Незнам какво ти се е случило и не ме интересува,но все пак ти си продължила напред както и аз,ти нямаш право да ме съдиш нито пък аз теб.
След това Джес се обърна отново към нея и се засмя..
-Знаеш ли Катрин,ние много си приличаме, ако се бяхме срещнали на друго място,в друго време,може би щяхме да бъдем приятелки,но уви...
След това Джесика се обърна и бавно се отдалечи от парка.

by **Katherine Pierce ♥** Съб Авг 11, 2012 8:05 am

Преглътнах мъката и скрих сълзите си. Никога не бях плакала и нямаше да го направя. Наистина историята ми беше гадничка и не ми се искаше да я разказвам на когото и да било. Не исках да си спомням всичко отново. Исках просто да го изтрия от главата си. Да залича тези ужасни спомени от миналото. Предполагам точно затова сега се държах така гадно с всички. Исках да си го изкарам на някого. Цялата мъка, която преживях тогава. Вече не бях тази Катерина, която бях преди векове. Бях съвсем различна и кой нямаше да ме промени.
Джесика не искаше да й разправям историята, не че имаше избор. Така или иначе нямаше да й я кажа.
- И без това няма начин да ти я кажа. На никого не съм я споделяла и ти не си изключение. - казах й и се усмихнах. Джесика каза, че много си приличаме и че може би бихме могли да сме приятелки.. Да наистина си приличахме, и тя си беше кучка по характер, но хей... приятелки?! Такива нямам и неискам да имам.
Джесика се обърна и тръгна.
- Нямам нужда от приятелки, Джесика. И то такива като теб.. - отвърнах тихо. Знаех, че ме е чула.
- Вярвам само на себе си.. - завърших и си тръгнах.

by Sponsored content

Мистик Фолс през 1962г.

Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.

Re: Мистик Фолс през 1962г.