Рецепцията

Напоследък Алекс беше занамарил социалният си живот и всичко това се отразяваше върху негово прекрасно тяло, което изглеждаше толкова отпуснато и ужасно, че трябваше да предприеме нещо.
Обичаше спорта и това беше начина по който да се избави от сегашните си мъки, още повече , че нямаше никакво желание приятелката му да го види в този му вид, направо щеше да се самоубие.
Затова, някъде след 9,30 сутринта, младият чужденец се постара да изглежда добре и като се качи в колата си, потегли в посока към спа центъра, за когото бе чувал доста добри отзиви.
Когато пристигна на рецепцията, нямаше много хора като изключим едно момче и няколко японки, който постоянно се кискаха на своя симпатичен, но напълно неразгадаем език.
Алекс се приближи към момичето на рецепцията и я заговори:
-Добро утро, казвам се Алекс Аграманут и се интересувам как мога да се сдобия с членство в спа центъра, тъй като случаят е спешен?- тактично замълча момчето и малко се притесни какво ли щеше да каже блондинката за ужасната му отпусната фигура.
-Здравейте, приятно ми е да се запознаем.Казвам се Александрия и с радост ще ви помогна- отвърна с разбиране тя и като го огледа с добронамерена усмивка, продължи:
-Не е никакъв проблем да получи достъп за спа центъра,ще получите членска карта с която ще имате достъп до всички услуги, с който разполагаме- завърши тя и извади някаква бланка с документи, вероятно да попълни нещо.
-Вие само ми обясенте какво трябва да направя, а останалото е моя гриша- отговори вече успокоен младежът и започна да разглежда документите, през това време към тях се приближи накакъм мъж, вероятно част от спа центъра, тъй като извади някаква златна карта с инициалите на центъра.

Както обикновено Кардам се събуди рано. Стана от леглото и отиде в банята, където се избръсна и си взе душ. После се облече и слезе в кухнята. Направи си закуска: препечени филийки намазани с: мед и лютеница и парче шунка и изпи чаша топъл шоколад без захар. От кухнята отиде в библиотеката. Там прегледа една папка и я остави. Прибирайки я видя картата си за vip членство в спа центъра. Център, в който ходеше по няколко пъти в месеца. Да тренираше и в къщи, но в дома си имаше само щанга велоенергометър   и чифт дъмбели. Друго са си професионалните уреди. И като стана дума не беше фитнес маниак, просто поддържаше форма. Реши да отиде. Така и така сутринта му беше свободна, а и една от малкото привилегии на това да си милиардер и собственик на международна компания, е че може да идваш на работа със закъснение ако искаш. Върколакът рядко се възползваше от нея и обикновено си имаше причини. Например пълнолунието. И не, не беше работохолик щом питате. Освен това срокът на картата изтичаше и щеше да си я продължи. Кардам си приготви сак с дрехи и тръгна към спа центъра, като първо се обади на секретарката си,  че няма да дойде сутринта на работа. Когато пристигна в центъра на рецепцията освен младата служителка имаше само един младеж приблизително на неговата възраст и няколко японки, които на своя език си говореха за момчета и други техни си работи.
- Здравейте, госпожице Александрия - поздрави младият мъж приближавайки рецепцията. - Бих искал да продължа членството си.
- Добро утро г-н Чакъров - усмихна се в отговор момичето взимайки картата му. - Разбира се.
Докато вадеше неговите документи, Кардам погледна към връстника си.
- Добро утро - поздрави го нашият герой.

От пръв поглед ставаше ясно, че Алекс нямаше да има никакви проблеми да получи членство, просот тези документи чисто и просто бяха една формалност да даде малко информация за себе си, да остави контакти за връзка и постоянен адрес, ако се наложи да се свържат с него.
Не изглеждаше толкова сложно и затова с огромно старание започна да ги попълва и когато приключи, подаде ги на младото момиче и се насочи внимание към новопристигналият млад господин, който явно беше постоянен чел на този център.
-Добро утро! -отвърна любезно на поздрава му младият испанец и след кратко мълчание, продължи:
-Радвам се, че имам възможност да разговарям с човек, който е свързан с този спа център, тъкмо да ми помогне към кой точно услуги да се насоча.
Отдавна не бе провеждал разговор с някой, пък и неговият акцент го издаваше, че е чужденец и не знаеше дали пък тук местните не гледаха на тях с лошо око и затова на моменти се чустваше малко неспокоен.
От друга страна, младежът му се стори доста симпатичен и щеше да се зарадва ако успее да завърже нов контактс някой от местните.
-Приятно ми е да се запознаем.Казвам се Алекс Аграмунт и съм от Испания-представи се той и подаде ръка.