Мистик Фолс - преди 1 седмица

Шарлот отново бе в Мистик Фолс, всъщност от няколко дни вече. Беше и доскучало да пътува, все пак беше древен вампир вече бе обиколила почти всички кътчета на планетата, които я вълнуваха, но този град просто я привличаше и всичката му драма, тръпка и т.н. Животът сред другите жалки подобия на "свръхестествени същества" и допадаше. От една страна, защото беше някак по - хубаво да манипулира съзнанията и да въздейства на себеподобни, тъй като хората прекалено бързо се изтощаваха и умираха, а тя определено не си падаше по чистенето на трупове, а и вече и' бяха омръзнали.
И след като отново пренесе и разопакова целият си багаж в къщата си и обиколи повечето нощни заведения на Мистик Фолс, древната вампирка се реши да отиде на лов. И тъй като по - рано Шар бе видяла няколко тийнейджъра навлизащи в гората, които очевидно смятаха да преспят там ,поне така личеше от спалните човали, които носиха сгънати и прикрепени за раниците им. Това значеше, че още са там. И да, храната на Шар вече бе подсигурена и заради мястото, останалите щяха да си помислят, че е дело на някоя мечка или вълк.
Момичето просто се насочи натам със стария пикап, който бе взела от паркинга на бара в който бе последно. Беше наясно, че собственикът му щеше да си го потърси, но не я интересуваше, щеше да го остави пред гаража на някой в съседство и готово.
След около двадесет минути вече бе паркирала на една отбивка на шосето, намиращо се точно до гората. Навлезе в гората и изостри всичките си сетива с цел откриването на онези тийнейджъри и когато усети мириза на алкохол се усети, че трябва да го последва и само миг по - късно бе при източника на миризмата и бе осъзнала, че хората отдавна се бяха изнесли. Толкова скоро? Беше и неприятно, че се бе лишила от вечеря, но беше убедена, че все ще намери нещо. Някоя невинна душа, изгубила се в гората или пък, някой минувач, който щеше да срещне на връщане, при всички положения не мислеше да се прибира преди да е пресушила тялото на някой.
Шарлот седна на един дъб и се замисли за миг, в главата и отново почнаха да се заформят онези винаги успешни планове, които кроеше.

Лека игрива усмивка се прокрадна на устните на Шарлот, само за един кратък миг, когато разбра, че не е сама в гората и че все пак ще може да се порадва на хубава вечеря или в този случай просто на вечеря... Е да беше претенциозна спрямо жертвите си, тази изглеждаше някак депресирана. Сякаш живота и' няма смисъл, сякаш бе готова да го подари на древната вампирка и да забрави за съществуването си. Точно това Шарлот избягваше. Харесваше и' да си "играе" с жертвите. Глухите им писъци и неспособността им да спрат случващото се, просто и доставяха извратено удоволствие. "Не си играй с храната, Шар" помнеше, че и' казваха, когато беше още млад вампир, но тя просто не спираше. Играеше го леко на изкормвач, следваше примера на истинския "Изкормвач", за който се носеха толкова слухове и бе събрал тълпа от фенове сред вампирите. Но за разлика от него тя не сглобяваше жертвите си, дори вече не си бе правила труда да ги разчиства, просто оставяше безжизнениете им, разкъсани тела и приличаше като нападение от животно.
Момичето се приближи към Шарлот, поздравявайки я, а вампирката даже и не си направи труда да и' отвърне, да я погледне, просто продължи да прави това което до сега. Взираше се ... някъде, просто някъде. Избрала една точка в която да зяпа, докато измисли какво щеше да прави с момичето...и глада си. И онзи неин каприз.
- По принцип не съм толкова заинтересована от жер-... от непознатите, но изглеждаш някак депресирана? Чувала съм, че ако си "излееш душата" ти става по - добре? Можеш да опиташ и без това съм просто образ, който едва ли ще срещнеш повече...по една или друга причина. - Шар се подсмихна, щом влезе в ролята на загриженото и добро ЧОВЕШКО момиче, което преди е била...преди векове ... десетки при това и вече бе забравила тази своя страна, но винаги можеше да я сложи като маска, нали така?
Беше решена да направи най - добрата актиорска игра в живота си, толкова добра, че ако бе във филм и не и' бяха дали грами, щеше да подпали цялата зала по награждавания. И да тя щеше да върне настроението на бъдещата си жертва, защото просто обичаше да гледа измъчените им физиономии докато ги убива бавно. А ако не го направи...е винаги можеше да я превърне във вампир за да я ядоса и после да и изпие кръвта, тъкмо щеше да падне игра и щеше да е още по - забавно. А вампирската кръв...не правеше впечатление на Шарлот , все пак бе древна и можеше да пие всякаква, без онази гадна кръв на псетата смеещи да се наричат върколаци, но всъщност бяха просто глутница пумиари, които бяха безпомощни ако не е пълнолуние.

П.С.;; - Сори, че не писах онзи ден вечерта и вчера, обаче ми спряха нет-а и нямаше как ;//