Домът на Майкълсън, 1664г.

Онези времена бяха от тези , които едва ли биха могли да се забравят някога.Най-вероятно причината беше тази , че дните бяха къде-къде по-различни от тези сега.Мъжете бяха кавалери , а щом на една жена се направеше комплимент , тя свеждаше глава срамежливо и благодареше.Хората бяха вежливи един към друг и вулгарните думи може би бяха една-две и никой не ги използваше , защото всички държаха на етикеция. Да всички имаха принципи и никога не ги прескачаха от най-богатия барон и най-контешки облечения придворен до най-бедния крепостник и окъсаната му жена.Лошото беше , че принципите им изискваха това потеклото да е от голямо значение.Това бе едно от малкото правила , които се превръщаха едва ли не в закони през тези така одавашни времена.

Никлаус нямаше такива проблеми.Фамилия Майкълсън беше от ''високата класа'' и също така всички бяха почетни граждани на градчето бяха заслужили уважение от всички жители , че едва ли не беше прекалено.
Но Майкълсън не бяха обикновени надути богаташи , които се разполагаха със силата на парите както те решат. Не , тя бяха хора ,които имаха високи морални стойности и също така и високи принципи.Често организираха приеми , за различни големи събития , които едва ли не можеха да се впишат в историята. Също като тази вечерния прием , за който Никлаус нямаше търпение.
Тази вечер щеше да види Нея , щеше да види момичето , за което би дал всички , защото тя бе повече от идеална. През всичкото си това съществуване , през тази цяла вечност той не бе виждал нищо такова. Не я познаваше от много време , за пръв път я бе видял едва преди няколко месеца и още тогава тя беше искрицата , която се настаняваше в очите му всеки път щом я зърнеше и не слизаше от там.Катрин - момичето , което щеше да види тази вечер и в коремът му отново щяха да запърха гъделичкащата сила на пеперудите , не , всъщност - в коремът му щеше да се настани цяло ято прилепи и щеше да се завръща в стомахът му всеки един път , в който зърнеше очите ѝ.
Приемът вече започваше , а Клаус вече беше готов и крачеше напред и назад , съвсем халотично , като се стремеше да обръща внимание на това кой влиза.Пред очите му се изреждаха толкова много лица , едва ли не милиони , а Никлаус дори си нямаше представа кои са те.Хората ,които му бяха познати се брояха на пръстите на ръцете му , а тези чиито имена знаеше и познаваше лично бяха далече по-малко. От всички тези приеми се предполагаше , че би трябвало да всички които идваха всеки път вече да са му познати , но или Клаус не бе физиономист или всеки път идваха още и още нови хора. Понякога се чудеше как родителите му могат да познават толкова много хора и как не се изморяват от всичкия този маскарад , който ставаше всеки път щом имаше някакво такова събитие.От Никлаус също се очакваше , че трябва да общува с хората тук , но не му беше приятно всички му изглеждаха прекалено надменни , сякаш идваха тук само и единствено заради безплатната храна и пиене и също така ,за да се подмазват на семейството му. Но както и да е ....
Щом заговорихме за лица не след дълго Клаус зърна единственото ,което нямаше начин да забрави , нищо че Катрин се яви в полезрението му за секунди.
Вече си мислеше ,че няма да дойде , понеже всички бяха тук , а той само си измисляше извинения ,за да избягва разговорите със случайните хора , които се спираха до него сякаш му бяха първи дружки.
-Извинете. - рече той , на дамата , която се бе спряла до него и му говореше нещо ,което Клаус изобщо не чуваше и проумяваше.
Той остави чашата си и тръгна напред , като зад гърба си остави разочарованото момиче , но този път поне имаше истинско извинение , сега само трябваше да види къде отиде то.
Не му отне много време , красотата ѝ се отличаваше от всички , не беше трудно да я открие. Тя стоеше и оглеждаше с любопитен поглед. Него ли търсеше ? -Това бе мисълта , която бързо се избистри в главата на Клаус и той отиде до нея с усмивка.
-Наслаждаваш ли се на ''купона'' - опита я той с ироничен тон , като се засмя съвсем леко.
За негово голямо удоволствие , тя се обърна със сияеща усмивка и произнесе името му доволно.Явно наистина беше търсила него и сега очите ѝ го откриха.
Никлаус плъзна бърз , но обстоен поглед по нея и тя както винаги сияеше , беше удивително красива.
- Здравей. - поздрави я той и се наведе и пое дясната ѝ ръка в своята си и я целуна , с лед това съвсем просто се засмя.
Колкото и нелеп да му се струваше този жест етикецията му го изискваше и той колкото и да не искаше трябваше да се придържа към това , въпреки че нямаше нищо против да целуне ръката ѝ.

Щом вече знаеше ,че тя е тук сякаш един тежък товар се стовари от раменете му.Може би му олекна от мисълта ,че сега ще бъде с нея , няма да скучае и няма да бъде длъжен да говори с останалите , все пак би искал да отдели всичкото си внимание на нея.
Очите му се взираха в нея и изучаваха всека една черта на лицето ѝ . Усмивката ѝ беше сияеща и изящна , а очите ѝ - дълбоки , искрени и едновременно търсещи внимание.Тя беше единствена.Вярно , че не я познаваше от много време , но това ,което знаеше му стигаше , беше достатъчно , дори повече от достатъчно , защото Никлаус бе готов да я обикне дори ако трябва , а това до сега не се бе случвало. Той никога не бе допускал някого до себе си толкова близо , не е бил с никой толкова искрен , никога не си е позволявал да изпита каквото и да било , дори и минимални симпатии.. Но тя , тя преобърна всичко в него още от първият миг , в който очите му срещнаха нейните и чу кадифения ѝ глас , а смехът и се сееше навсякъде и караше Клаус също да се засмее.
Може би вече беше крайно време да спре да я гледа и да си мисли какви ли не неща за нея и какво би направила , какво би и дал и на какво е готов и на какво не. В интерес на истината отговорът на всички тези въпроси беше само един , ясен и кратък , който гласеше - всичко.
Е, наистина беше време да изплува от дълбините на собствените си мисли , в които така отнесено бе заплувал , все пак Катрин му говореше , а ушите му дори не долавяха това ,което тя казва , но за сметка на това старателно следеше как се движат устните ѝ и накрая усети ,че нистина трябва да ѝ отговори , защото ако стоеше и мълчеше нямаше да е добре. Като за начало това първо щеше да неуважително , второ - ще изглежда като пълен загубеняк ...
- А .. ъм - промълви Клаус , но уви засече.
Да , сега трябваше да се сети какво го попита къдрокосата красавица. Не му отне много време , всъщност дори никакво. Все пак беше хибрид ...
-Прощавай , тази вечер съм леко отнесен - извини ѝ се той и на лицето му се разля полувинчата разбита усмивка . Може би това не бе най-чаровната ,която можеше да ѝ даде , но се почувства едва ли не разочарован от себе си , понеже си бе казал , че тази вечер всичкото му внимание ще е върху нея , а той дори не я слушаше. Е както и да е , сега трябваше да отговори на въпроса ѝ , който в интерес на истината не му се понрави много.
-Честно казано не съм се замислял над това - най-сетне поде Никлаус и се огледа наоколо ,а после допълни :
-Ако не ти се стои тук може да идем в градината , а ако не после може да ме удостоиш с честта за един танц. - предложи тези неща без съвсем да се замисли и усети колко нелепо звучат фактически... И за това той се засмя на думите си и заговори отново :
-Не , ти си моя гостенка и ще правим каквото ти искаш !
Това вече трябваше да е финалната му реч относно въпросът ѝ . До преди малко мълча сякаш бе глътнал езика си , а сега се разговори и не може да се спре.
Но наистина , той щеше да прави всичко ,което Катрин иска , дори и да не му хареса предложението ѝ щеше да се жертва.

Танцуването определено не бе едно от най-любимите занимания за Клаус , но той щеше да направи всичко за нея , а танците бяха най-малкото в момента.Едва , че дори и две песни ,ако не и три , не биха му навредили. Плюс това в танците имаше бонус -можеше да я държи в обятията си и това го накланяше на мисълта ,че щом танците му даваха тази функция , едва ли не , би танцувал вечно , докато краката му сами не откажат , което пък би могло да стане бързо , понеже нашето момче си падаше леко по мързела. Но уви , щом Катрин бе тук и колкото и интересно да звучеше и изглеждаше , Клаус около нея винаги имаше енергия за всички , всъщност той винаги си я имаше , но нямаше желанието .. Така че , да , покрай това момиче той имаше желание да направи дори и невъзможното , колкото и усилия да му костваше.
-Така да бъде .. - съгласи се Никлаус с решението на Катрин и щом песента започна , той я пое в ръцете си колкото можеше по-близо до себе си , а тя на свой ред вплете нежно ръце около врата му.
Честно казано и той самия се учуди как изобщо е възможно да се движи толкова добре , след като не бе танцувал от цяла вечност , което си бе наистина така , но явно Катрин отново бе причината и за старанието му дори.
По очите ѝ можеше да разбере ,че песента явно ѝ бе от любимите или просто ѝ харесваше , но по лицето ѝ се четеше огромна радост.
Дори и Катрин се учуди на способностите му за танци , а Клаус реши да ѝ отвърне на свой ред
-Повярвай ми , и аз не знаех - а след това се засмя и я наведе надолу без съвсем да помисли , но шансовете да я изпусне бяха напълно нулеви , все пак рефлексите му бяха повече от мигновени... И въпреки това по лицето ѝ се изписа уплаха , макар и тази емоция да продължи едва секунди .
-Спокойно , довери ми се - увери я Клаус , а след това я изправи и ѝ се усмихна заключително.
Явно не бе виждала какви сили притежава и на какво е способен щом сега не се бе почувствала сигурна в ръцете му.

П.П съжалявам че е толкова кратък и скучен ... -.-