Елион и Електра

Сънят ми беше странен.Бях с една много красива жена,която имаше същата руса коса,спускаща се под кръста й като моята.Притежавахме почти еднакви черти.Сякаш на челото й пишеше,че е богиня на красотата.Това разбира се бе комплимент за мен.Тя ми заговори нещо на странен език,който първоначално не разбирах,но постепенно една частица от мен го асимилира.Тя ме викаше и ме наричаше "Дъще"?!Какво по дяволите?!
Точно когато стана най-объркано се появи новата ми приятелка и съквартирантка Елион.Тя беше ангел и разбира се не се и съмнявах,че ще се появи от някъде.Лошото бе че идвайки прогони непознатата.Искаше ми се да я скастря,но тя бе толкова нежна и мила и добра..Бе истински ангел!
-Елион!Изплаши ме!Можеше да предупредиш,че ще дойдеш.-засмях се при мисълта как ми се обажда и ми казва,че ще посети съня ми.-Както и да е!Ти си ангел и като такъв ми трябват небесните ти способности.Каква е много красива жена,прилича на мен и е с много руса и дълга коса.Приличаме си,но тя е по-възрастна,младолика е,но в очите й личи мъдрост..
Описах я по последен спомен нямах намерение да й обяснявам за това как ме е нарекла.

Веднага съжалих,че стреснах единствената душа на тази планета която се радва да ме види. Както винаги дори не успях да се извиня,а само направих физиономия ала "извинявай" и минахме нататък. Това всъщност ни стана като закодиран рефлекс когато изникна от някъде без предупреждение.
Изслушах я внимателно и веднага прегледах базата данни ,флопи диска както го нарича тя.
-Жена която да прилича на теб не съществува,Светкавичке... Съжалявам,има само богиня..майка ти.
Бях се загледала в една точка встрани от Електра и когато я погледнах разбрах,че не знае за това.
-Н..нали знаеш за майка си..че е богиня?

Седях като ударена от гръм. Само Елион можеше да пусне бомба като тази и да продължи нататък все едно нищо..Буквално ченето ми увисна и гледах тъпо като блондинките от онези вицове.Самата аз винаги съм се смяла на тях,но полудявах когато някой ме сметнеше за по-тъпа само защото съм руса.
Зелените ми очи бяха изскочили от орбитите си.Как така моя майка бе?!Как така майка ми ще е богиня?!Та това значи,че нашите не са ми родители!Боже господи...Тук трябва да има някаква грамадна грешка.Замислих се върху възможността моята съквартирантка и най-добра приятелка да е объркала нещо. Отговорът,уви не ме задоволяваше никак.
-Чакай малко!Майка ми?!Богиня?!Я дай пак и по-бавно понеже не мога да асимилирам нищо от това което казваш!
Така да видим...Аз дете на някоя могъща богиня...Тогава това значи,че съм осиновена!Сърцето ми се сви.Как така!Защо никога не са ми казвали,че съм осиновена!Доплака ми се при мисълта,че са ме лъгали 18 години.Аз не бях човек за пример и им създавах грижи,но те пак се държаха с мен все едно нищо не е било.А сега ми подариха имението...Имах добри родители...Спомних си всеки момент от онези "важни"моменти,които прекарах с тях.Когато се научих да карам колело.Първите си стъпки.Чакай малко как помнех първите си стъпки?!Това бе ненормално!И след това,разбира се,се сетих че вече съм вампир,а и сънувам все пак.
След малкото отклонение върнах поглед на милото ми ангелче което седеше до мен и се чудеше как да ми обясни случващото се.

Вярно,че все още не разбирам някои неща за това ...за всички неща на земята. Май трябва да й обясня някои неща и то веднага. Хванах внимателно ръката й и я поведох да седне на една пейка обвита с цветя.
-Светкавичке, успокой се. -промълвих спокойно като се стараех да й предам от спокойствието си и се настаних бавно до нея. - Извинявай,че пуснах тази бомба ,но рано или късно щеше да разбереш. За това сомо ме изслушай и тогава ... Не си осиновено,Електра. Ти си преродена. Хората които те отгледаха са твои кръвни родители,а и да не бяха те те обичат повече от всичко на този свят ...както и аз.
Обичам я не само защото приюти един изтормозен,объркан и наранен ангел,а и заради доброто й сърце. Тя е досущ като майка си.
-Богинята Афродита е твоа майка и може би главната причина ние двете да се срещнем,Електра.

Говореше бавно и спокойно.Тихият й глас ми носеше огромно успокоение. Изслушах я и се замислих.Преродена значи...Това до някъде ме успокои-родителите ми си бяха моите родители.а майка ми истинската-беше Афродита. богинята на красотата.Прекрасно за това ли бях толкова красива и всичко живо ме гледаше по този начин...Разбира се аз скромността не я познавах и винаги бях готова дори сама да си направя комплимент.Сега вече нещата приеха интересен обрат.
-Англче,знаеш че сега съм вампир,това проблем ли е?
Тази мисъл бе минала светкавично през главата ми и веднага я изстрелях. Трябваше да знам.Това ли бе причината да се срещнем?Тя спомена нещо свързано с майка ми,но...Не знаех какво точно..Дали тя я беше изпратила,за да ме наблюдава или не знам и аз какво.Всичко това бе наистина много объркано!Какво по дяволите следваше сега?Сестра на Купидон и с кръвта на Никс?О боже как така за толкова малко време навлязох в толкова дълбоки дебри на свръхестественото?!Бях повече от втрещена,но реших да изчакам Елион да си каже всичко.Често я прекъсвах и не я оставях да се доизкаже.Тогава ангелското й личице ставаше червено от яд,но тя бързо се успокояваше,когато започвах да й се смея и тя самата се включваше.
-Е,ангелче,давай на там!Какво руго има от моето минало.което по странна случайност не знам?Нашите знаят ли каква съм?И от мен очаква ли се нещо?

Погледнах зачудено към дланите си,които бях отпуснала в скута си.
-Срещнах Афродита много отдавна. Тя бе млада,но така мъдра. Защити ме от нещо опасно и болезнено...нож в гърбът. Беше ми първоо слизане на земята и бях с още два ангела. Единият бе Архангел,който реши да избяга тук на земята и се опита да ме накара да отида с него...но тогава Майкъл разбра. Не посмях да бягам,стори ми се като жалък и достоен за презрение ход и се изправих пред Майкъл с молбата да ни остави. Той разбирасе се съгласи,но при условие,че аз платя цената за бягството на Архангела. Съгласих се и той подполи крилата ми. Болката беше неописуема,тогава за пръв път изпитах чувство.... Докато лежах и се гърчех от болка,гледах как той се връща в Рая.
Споменът ме накара несъзнателно да обвия ръце около тялото си. Поех си болезнено въздух и погледнах най-добрата си приятелка.
- Тогава се появи Афродита и въпреки цялата ненавист между ангелите и боговете на езичниците тя ми помогна. Взе ме в домът си и ми помогна да се възстановя. Заклех се че ще й помогна някой ден,но нямах тази възможност. За това сега ще помогна на теб. Това,че си вампир не пречи да отключим божествените ти сили,ще стане утре като се върна у дома.