• the vampire diaries •
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Опиши предишния с първата буква от името му.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:53 am by Алекс Аграмунт

»  Кажи мръсната тайна на предишния.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:53 am by Алекс Аграмунт

» Оцени лика на предишния от 1 до 10.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:52 am by Алекс Аграмунт

» Fuck or Pass?
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:52 am by Алекс Аграмунт

» Популярен ли си ?
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:51 am by Алекс Аграмунт

» Довърши думата на предишния..
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:51 am by Алекс Аграмунт

» Напишете си името със затворени очи..
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:51 am by Алекс Аграмунт

» Познай какъв цвят са очите на следващия.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:50 am by Алекс Аграмунт

» Познай любимият герой от Дневниците на вампира на следващия?
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:50 am by Алекс Аграмунт

» Ударете с ръка по клавиатурата.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:49 am by Алекс Аграмунт

» Да броим обратно от 1000.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:49 am by Алекс Аграмунт

»  5 думи с буквата..
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:49 am by Алекс Аграмунт

» Да броим до 10 000.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:48 am by Алекс Аграмунт

» Познай коя зодия е следващия.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:48 am by Алекс Аграмунт

» Да броим до 1000.
Два дена след бала.. EmptyПон Юни 22, 2015 3:47 am by Алекс Аграмунт

Екип.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 354, на Пет Окт 18, 2024 10:25 pm

Два дена след бала..

2 posters

Go down

Два дена след бала.. Empty Два дена след бала..

Писане by Caroline. Сря Авг 22, 2012 7:42 pm

Събудих се. Жаждата нарастваше, а страха ми от това ме правеше уязвима! Защо за бога си бях позволила да пия кръвта от онзи младеж с върбинката.. Или пък онова момиче след бала.. От тогава не бях вкусвала никаква кръв.. Два дена се борех с желанието да стана това, което много време се борех да не бъда. Вътрешната борба беше силна и все по-трудно успявах да я скрия, когато се усмихвах сутрин на майка ми.
Стаята ми беше мрачна.. Не си спомням дори кога си легнах , но трябва да е било преди час или два. Погледнах към глупавия будилник; показваше 03:27 часа. Въпреки опитите да се възпра, аз облякох някаква лилава туника и черни дънкени панталонки, взех си якето и излязох. Дори не бях се погрижила да нося телефона ми с мен.
Вървях по улиците, минах покрай парка и стигнах до скали в гората. И тогава отново загубих контрол. Убих младо момче, на около 16, пресушавайки цялото му тяло. Бях ужасена от себе си. От това, което вършех.
Седнах до езерото, като хлипайки се опитвах да изтрия кръвта от ръцете си, но сякаш на пук тя беше засъхнала.. И тъкмо, когато си помислих,че съм приключила с кръвта, видях туниката си.. Беше в кръв, сякаш излизах от месарница. Отчаяно паднах на колене. Вятърът разрошваше къдриците ми, но сякаш нищо от това (което би имало значение за мен попринцип, като прическата) нямаше значение. Това не бях аз и не бях сигурна как щях да се контролирам за напред.
Бях приклекнала напред, съвсем отчаяна.. хлипайки от страх от самата мен.. и от това, че преминавах през това съвсем сама. Отправях излишни молитви.. И на пук на моя негативизъм се чуха тихи стъпки. Сякаш молитвите ми не само бяха чути, но и вървяха към осъществяване.. Дано само не беше някой човек!
Скалите опасваха района така, че почти всичко беше в сянката на нощта. Дори и за вампирско зрение беше трудно да се различи идващата фигура. Бях обърнала глава към силуета, но тялото ми продължаваше да е приклекнало.
Чак тогава го разпознах; когато се приближи и коженото му яке проблясна на лунната светлина.
-Деймън.. -Казах и облекчено, и изплашено едновременно.. Приличах на някое чудовище.. С дрехи и ръце в кръв..
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Сря Авг 22, 2012 8:03 pm

Вечерта беше мрачна.Позореца ми беше отворен.Пердетата се движеха бавно вътре,а после се прибира отново на мястото си.Клоните на дърветата се мърдаха и ако някое човешко същество,беше на моето място точно сега щеше да си почувства уплашен.Чуваха се в тишината гласовете на нощните птици.Тези,който понякога ми помагаха да се нахраня и да прикрия жаждата си,за да не убивам.Макар и ден без убийство или по точно без кръв на човек .. не се чувствах в кожата си.Понякога се чуваха леки капки от дъжд ,но после изведнъж заглъхваше всичко.Приближих се към прозореца и от далеше се виждаше,че целият град бе погълнат от мъгла.Виждаха се леките мижави светлини на уличните лампи,които едва достигаха да осветлят улиците.Мрака и точно тази вечер караше хората да се прибират по-бързо в домовете си.
Мислех над убийствата,които бяха станали тези дни в града.Постоянните обаждания на майката на Керълайн.Дали това,което я накарах да направи онзи ден не се било само началото ? Началото на това да превърна Керълайн като мен ?Може би сбърках,но нима един вампир трябва да прикрива това,което е ,а именно това,че ние сме чудовища ? Обучени сме така .. убиваш,за да оцелееш.Човешката кръв е като накротик за вампирите.Вкусиш ли я един път това ти доставя удоволстие и всеки път искаш още и още.Колкото повече се мъчиш да откажеш наркотика толкова повече се пристрастяваш.
Не можех да стоя в леглото си още дълго време и да бездействам.Трябваше да намеря начин да говоря с Керълайн и да и обесня,че понякога е нуждо да се контролира.Но,не и да отказва човешката кръв.Може би всеки ден по малко върбинка в кафето й щеше да и се стори добре.Но какво очаквах от начинаеща,която доскоро се беше уплашила от ставащо тук,а и Стефан се помъчи да й промие мозъка да се храни със животни ? Керъланй беше объркана в момента.Погледнах към часовника до леглото часът беше едва 03:00.Стнаха и се облякох.Днес определено щях да пропусна забавленията си в някой бар и щях да отида на спокойно място за да обмисля думите си към Керълайн.
Вървях по тъмната улица.Вече не се мяркаше жива душа.Но отдалече се усещаше миризмата на прясна кръв.Бяха оставени следи по плочките на улиците.Жертвата беше момче.Оставено в единя ъгъл.Личеше си,че вампирът е неопитен и не може да прикрива следите си.Започнах да вървя внамателно след кървавата пътека.Доведоха ме до скалите на града.От тъмнината не се виждаше нищо,но лунната светлина ми помагна да разпозная фигурата на момиче,което коленичаше.Това беше Керълайн.Чудейки се какво да прави сега .. след като беше убила отново ? Изрече името ми и след това се обърна към мен.Ръцете й и дрехите й бяха окървавени.На лицето и беше изписан страх и се спускаха сълзи .. Трябваше да се досетя,че нещата нямаше да вървят на добре.Продължих да вървя към нея.Тя се изправи .. знам какво щеше да каже,че съжалява и че не е искала да нарани никого ? Или грешах ? Но преди да каже нещо .. я спрях.Хванахя за ръцете.
- Искам да се ускопоиш ,Керълайн .. - казах тихо като след това я прегърнах.
Никога не съм вярвал,че ще постъпя така с момиче,което беше превърнато от моята кръв.Момиче,което преди два дена накарах да се промени. И тази променя трябваше да е завинаги.
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Сря Авг 22, 2012 8:24 pm

Изправих се бавно. Всяка кост от моето тяло се чувстваше като от олово. Самата аз се чувствах тежка и тромава, дори глупава. Канех се да кажа толкова много неща. Че никога не съм искала да наранявам някого.. Че не съм такава, не бих пресушила тяло по средата на гората.. Че сякаш жаждата се засилваше и това беше моето оправдание. Но как за бога трябваше да обясня всичко това, когато устните ми отказваха да се мърдат? Всичко, което излизаше от треперещите ми уста бяха несвързани думи заради шока, който мозъкът ми преживяваше.
Той ме прегърна, искаше да се успокоя.. Тялото ми се отпусна на неговото, а сълзите не спираха да падат и да прекосяват не толкова дългата пътека от окото до края на бузата ми. Кожата ми беше по-студена от всякога, но причината не се криеше в застудяващия вятър, който пронизваше телата ни с остриетата си. Сякаш самата кръв се беше отдръпнала от кожата ми.
-Какво ще правя сега? -Прошепнах тихо, почти без глас, накъсвайки всяка дума.. Края на изречението почти се губеше от звука на врани, накацали на съседното дърво до скалите. - Какво ще правя.. Това не съм аз, какво се случва с мен?
Дълбоко в себе си вече знаех, че "това не съм аз" не беше правилно. Човешкото момиче Каролайн нямаше как да оцелее. Тя беше далеч по-различна от това, в което се бях превърнала. Беше повърхностна. Беше незряла. Но каква бях аз сега? Убиец? Чудовище? Бих предпочела своето предишно аз, пред това да преливам чужда кръв..Какво щеше да каже майка ми за това? Шериф Форбс има дъщеря, която избива населението на Мистик Фолс! Или поне тази част, която може да бъде избита.. Нямах си на идея с какви очи щях да я погледна, да се усмихна.. Дори да живея под един покрив с нея. Всичко беше толкова объркано в главата ми. Всяка една емоция беше умножена поне по сто, а сетивата ми бяха прекалено изострени; това щеше да ме подлуди.
Отдръпнах се за момент, като сложих ръце върху лицето си. Толкова бях отчаяна; единственото, което разсейваше тази моя паника за момент, бяха красивите сини очи на Деймън.. Вглеждайки се в него, аз се чувствах добре. Спокойствие ме връхлиташе и ме караше да оставя всичко на стоп кадър за секунда.
Гледах синеокия, докато тялото ми все още леко се тресеше от страх, неописуем страх към ужасно много неща.
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Сря Авг 22, 2012 8:37 pm

Бях прегърнал Керълайн.В момента на нея и трябваше силна опора.Място където да може ад отиде когато се случат такива неща или по точно човек,на когото би споделила това което е направи и това,за което се разкайваше в момента.Аз не бях този,който би трябвало да я съди.Не бях никой за нея.Дори това,че моята кръв беше в организма й ,защото искахме да я спасил..когато вече наистина можехме да я загубим ? Но изглежда Катрин ни изигра лоша сега и самата Керълайн трябваше да стъпи здраво на краката си и да продължи напред .. с нова същноста.Да отгърне на това страница.
Усещъх дъжа й,който минаваше през кожетоно ми яде.Усещах пусна на сърцето й,което биеше лудо и всеки момент щеше да изхвръкне от гръдите на блондинката.Колкото повече говореше толкова по-бърз ставаше пулса й.Кожата и беше студена след като минах с ръце по нейните.Очите й бяха почервенели от плач.А сълзите не спираха и не спираха да падап по бузите й и да оставят мокра диря.Ръцете й минаваха по лицето й и оставяха кръв.Опитваше се да прикрие това,че е наранена от действията си.. или това каквото се въртеше в главата .. въпроса,който винаги щеше да сизадава докато не се начуи и да разере каква е.
Съблякох якето си и й го подадох.Помогнах й да се облече.След това седнахме на скалите.Прегърнах я отново.Тчно в този момент бих сравник Керълайн с едно малко момиченце,което се нуждаеше от помощта на някой от родителите си.Някой,който да я накара да повярва,че тя не е нещо лошо.Тя не е убийца ! Отдръпнах я леко от себе си.Избърсах сълзите й,а след това махнах кичурите косат,който закриваха лицето й.Започнах бавно да трия кръвта от устните й.
- Керърайн .. ти си нова в това .. не предизвиквай пани в себе си ! - казах и тихо. - Всичко ще е наред .. - говорех и продължавах да трия кръвта,коят овече беше засъхнала.
Очите ми почервеняха,но не точно сега беше момента,в който трябваше да се нуждая от кръв .. макар всичко покрай русокосата на ми напомняше за пряска кръв.Зъбите ми започнаха постепенно да се показват.Но,НЕ ! .. Опитвах се да обесня на Керълайн,че това не е правилно.Поех си дълбоко въздух и всичко отмина.Продължавах да държа момичето придърпано към мен.
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Сря Авг 22, 2012 9:12 pm

Якето му ме стопли, карайки раменете ми да се отпуснат. Някакси голяма част от паниката започваше да се топи, като ледчета в чаша, сложена под огън. Качихме се на високите и величествени скали. Гледката сутрин сигурно беше божествена.. Мъглата около висините, осветените дървета, зелената трева около езерото.. Ако имах очи и уши за това.. за песните на птиците и красотата на природата.. Но сега девствената представа за това беше заменена за кръв. Кръв и само кръв.
Изчистваше кръвта от лицето ми, когато забелязах, че и неговите сетива бяха също толкова изострени. Бях го сравнила с изящен хищник, но нямаше да е достатъчно. Тъмнината погълваше по-голямата част нас; от видимото около нас. Очите ми обаче бяха вперени в него. Не знам дали целеше да ме успокои, но думите му бяха повече от успокоителни.. Затворих очи и поех дълбоко въздух. Уверяваше ме, че нямаше нищо.. Че всичко е наред.. Знаех,че не е така, но сякаш някой ми беше инжектирал морфин; почувствах се по-добре в целувките му.
Облегнах глава на рамото му, като зарових лицето си. Трепетите на тялото ми започнаха да намаляват, но все още напомняха, че са там на няколко минути веднъж.
-Толкова ме е страх. -Казах, но вече по-спокойно, почти без да заеквам. Усещах как сълзите ми си проправяха път по тениската му, засъхвайки в малки, мокри петна. Спиралата ми се беше размазала, като за световно, а в комбинация с кръвта, която имах по себе си преди 10 минути, приличах на подранил гост за парти по Хелуин.
Беше моят създател. Беше дошъл, като някакъв ангел хранител, за да се погрижи за мен. Разбира се, нямаше как да го моля за това. Исках да остана в неговите прегръдки. Чувствах се сигурна; чувствах се добре. Сякаш всичко замръзваше, докато съм в ръцете му. Разтапях се; единственото което пречеше това да се случи, беше огромния страх, закоренен в мен .. срещу самата мен.
-Имам си само теб.. Не си отивай.. -Прошепнах тихо; почти без да се чува.
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Чет Авг 23, 2012 6:53 pm

Вятърта започва да се засилва.Мългата започваше да пада всепо надолу и все едно езерото,което едвам виждахме я погълваше.Луната едвам се виждаше..само светлината й образуваше един овал,който изглеждаше размазан поради мъглата.Беше пълнолуние.Не бих казал ,че това място е приятно за такива срещи или по скоро разговори.Сега беше денят,в който въкролаците показваха същоста си.Но нямаше да мръдна от тук докато с Керълайн не оточним същостта й.
Усещах как сълците и попиваха в тениската ми.Нямаше да е редно да и кажа да спре да плача,защото не беше така.Когато си вампир чувствата ти стават по поддадими на всичко.Дали на тъга или на радост.С времето се надявам да се научи и тази част от себе си да контролира.
Думите й , за това че аз съм единствения на когото може дасе довери и че в момента няма никой на когото да каже това .. донякъде ме накара да се усмихна , защото наистина бих желала да й помогна,но от друга страна не беше добра идея да ми се доверява напълно след като знаеше какво е миналото ми ,а и какъв съм самият аз.Май е най-добре отново да се обърне към Стефан с неговите теори за храната ?
- Няма да те оставя , Керърайн .. - казах докато все още я прегръщах.
Едвам се усмелих да сложа ръката си на главата й.Майка й я наневиждаше за това което е преди,но постепенно свикна..както и баща й преди да умре.Винаги доколкото знам от Елена,а и от Бони и е било болно,че баща й докрая мразеше вампирите и се опита да я промени.. но как е възможно да оттръгнеш нещо такова от вампир ? Да ми забраниш да пие кръв.Нараняваше я и я караше да страда.
Донякъде вината за това беше наша на мен и на Стефан,може би ? Заради нас Катрин взе мерки и я превърна в такава като нея.Заради да едно съобщения ... Кучка като нея никога не се забравяше и винаги носеше беди след себе си.Хубавото беше,че лесно се прижевияваха .. но за Керълайн сега не беше ясно ..
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Чет Авг 23, 2012 7:07 pm

Когато ми каза, че няма да ме остави, аз се успокоих. Усетих как хлипането ми намаля и треперенето го последва. Студения вятър брулеше клоните на близкото дърво, но като изключим това и мъглата около езерото, вечерта беше ясна и спокойна. Дори прекалено спокойна, помислих си и погледнах към луната. Сигурно имаше върколаци. Ако имаше, ние с Деймън бяхме в наистина голяма опасност.
-Върколаци.. -Казах с прегракнал глас. Сякаш плача беше отнел възможността ми да говоря ясно и високо. -Не сме ли в опасност?
Въпросът ми беше по-скоро факт от колкото нужда да кимне или да ми каже "да".. Но не знаех къде ще отида.. Като се замисля, да се прибера в такова състояние беше немислимо. Как щях да обясня на майка ми окървавената туника? Сигурно омразата й към мен щеше да се поднови с пълна сила. При Бони? Можех да видя съдещия й поглед по мен още от сега. При Елена? Сигурно беше при Стефан.. А точно в момента не исках да виждам нито един от двамата.
Замисляйки се над всичко, осъзнах, че наистина нямам никого освен Деймън. Елена никога не е била толкова близка с мен. Бони никога не харесваше факта, че аз се бях превърнала във вампир (не го исках и не мисля, че можеше да ме вини за природата ми).. Майка ми се срамуваше вътрешно от мен, макар да е свикнала с мисълта, че малкото й момиче е чудовище.
Деймън.. той ме използва, но никога не ме остави да умра. Когато Клаус искаше да ме използва и беше затворил мен и Тайлър, той дойде.. Когато бях измъчвана от онези върколаци и Тайлър не направи нищо.. той и Стефан дойдоха.. Макар да беше толкова лош в началото с мен.. сега беше този, който ме прегърна и щеше да ми помогне.. Отново.
Погледнах го отново.
-Не мога да се прибера вкъщи.. -Казах бавно. -Майка ми е там.
Помислих си, дали той също не искаше да се прибира? Щях да го разбера. Вероятно Стефан и Елена се бяха събрали в имението и щяха да демонстрират своята привързаност, което щеше малко или много да го дразни. Да ходи по баровете беше опция, но не изглеждаше сякаш иска това в момента. Какво друго можеше да прави вампир, като Деймън Салватор навън? Той не беше като обикновените вампири; нито беше жаден единствено и само за кръв, но и не преследваше зайчета. Беше нещо средно и наистина нетипично. Каква ли щях да бъда аз? Съдейки по днес, аз спадах към кръвожадните убийци без душа.. без контрол. Не исках това.
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Чет Авг 23, 2012 7:20 pm

Вече от другата страна на езерото се чуваха виетоно на вълците.Можеха да бяха по единично,но определено не бяха два или три.Очите им в тъмнината светеха.Трябваше да се махаме от тук.Трябваше да намеря безопасно място където да отидем с Керълайн.Но въпроса беше къде ? Първо през главата ми мина мисълта да я накарам да дойде с мен в имението и после след като се усмикой и след като махмен кръвта по нея да я изпратя по тях...но не знаех дали Стафан и Елена сега щяха да са там ? Но на кого му пукаше русокосата имаше нужда от помощ,а тук не беше най-доброто място за това.
Отърсих главата си от тези мисли.Трябваше вече да сме тръгнали..птиците по дърветата се плашеха и отлитаха.Клоните се люлееха по-бързо .. вятъра се засили.Мъглата вече започваше да се дига..тъй като вече наближаваше сутринта.Виждаха се отдалече сенките на върколаците.Хванах ръката на Керълайн , помогнах й да се изправи след това я погледнах.
- Отиваме в имението .. не се отделяй и се помъчи да бягаш колкото се може по-бързо .. - отбелязях.
Откога започна да ми пука за някой друг освен за самия мен ? Нещо в моен определено се объркваше когато тези сутиации ставаха напечение.И тогава си спомних..за Елена ? Коята напарви доста глупава постъпка да тръгне без посока и да търси Стефан . Добре,че Аларик ми каза.Защо всички си михселха,че не се нуждаят от нечия помощ ? Както и стана накрая този ,който желаеше да се прибере у дома не се прибра.И красивата приказка свърши,но сега отново май ще се пречупят ледовете на Стефан.Все още държах силно ръката на Керълайн.
Вече бяхме пред имението.Отворих вратата.Не се чуваха никакви звучи..определено двамата сарешели да преспят в Елена.Добра новина за нас.Качихме се нагоре към стаята ми и накарах Керълайн да махне тези дрехи и да си вземе душ.Миризмата на кръв продължаваше да се разнася из цялото имение.Сетивата ми се изостряха и аз започвах постепенно да изпитвам глад.Докато чакал русокосата да слезе слез като си вземе душ и да облече някоя от моите тениски или нещо друго,което си избереше в гардероба.Взех една чаша с уиски...с мислите,че това ще ме накара дане мисля за кръв,но определено не се получаваша затова се въползвах от времето когато Керълайн все още беше горе и изпих една от банките кръв.Седнах на дивата.Тогава се чуха стъпки отгоре.Блондинката вече беше излязна от банята и си търсеше дрехи.Всеки момент предполагам щеше да слезе долу при мен.
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Чет Авг 23, 2012 7:37 pm

Върколаците се приближаваха и ние трябваше да бягаме. Ако останехме още малко тук, щяхме да бъдем убити или поне ухапани. Той се изправи и хвана ръката ми. Даде ми указания, като тонът му беше мек и много грижовен, дори да не го осъзнаваше. Рядко бях виждала Деймън да говори така на някого. При мисълта, че понякога го беше правил с Елена ме жегна и ме накара да почувствам болка в гърдите от това. Но замисляйки се, бях го виждала да използва същия този тон и към мен няколко пъти; напоследък по-често.
Тръгнахме да бягаме. Бързата ни скорост щеше да ни даде предимство. Върколаците ни бяха надушили, но не можеха да бягат чак толкова бързо. Чудех се, дали са открили трупа на момчето? Отново ме заля вълна на вина; чувствах се гузно. И все пак не спрях да бягам. Деймън стискаше ръката ми силно, докато малко след това пред нас не се показа имението. Елена и Стефан ги нямаше вътре; можех да го усетя още от вратата. Влязохме вътре; трябваше да махна тези дрехи и да се изкъпя. Деймън ме убеждаваше наистина кратко време, защото и на мен не ми беше приятно да нося тази туника, подгизнала в нечия кръв.
Влязох под душа и пуснах гореща вода. Усетих как от тялото ми се стичаше чуждата кръв, което ме накара да почувствам още по-силна вина. След около 20 минути реших, че размислите над това какво направих, как ще се почувства семейството му когато разбере.. Реших, че тези размисли ми бяха достатъчни. Почувствах се наистина изтощена да продължавам да дълбая в това.. Можех да го правя и утре, но сега имах нужда от почивка, колкото и жестоко да звучеше.
Излязох и се огледах. Стаята на Деймън беше голяма, но за моя изненада, не беше кой знае колко претенциозна. Отворих гардероба му.. Наистина се надявах да не възразява, че щях да взема някоя негова риза на заем. Намерих една сива тениска и я сложих. Стигаше малко под кръста ми, но щеше да свърши работа за тази вечер. Огледах се в огледалото, преди да достигна стълбището. Косата ми беше мокра и къдрава, а лицето ми- все още бледо заради преживяното. Въздъхнах.
Слязох по стълбите и видях Деймън на дивана. Седнах до него по турски, след което се усмихнах съвсем леко.
-Надявам се не възразяваш.. -Казах, гледайки към тениската. -Но.. не нося други дрехи.. Дори не знам с какви ще се прибера след малко..
Знаех, че щеше да е неприлично и нахално да поискам да остана за вечерта. Все щях да премина покрай върколаците и да се прибера, нали?
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Чет Авг 23, 2012 7:55 pm

Керълайн се настани до мен на дивана.Каза,че след малко ще си ходи ? Да я пусна така навън като знам какво става по това време ? Когато е пълнолуние беше изключено.Погледнах я сериозно без да казвам нищо надявам се да беше разбрала думите ми..Можеше да съм гаден понякога с хората..както напремир с нея когата беше човек и се възползвах от това,но никога не бих я оставил да си тръгне.Все още си личеше,че след това което беше направила днес не беше в най-добрата си форма.
Кожата и беше станала толкова бяла..всякаш беше дошъла зимата и тя се прибираше от улицата.Все едно милиони снижинки бяха по нея и тя все още не се беше изтупала.След като я докоснах .. кожата и беше ледена.Очите и изразяваха несугерност над действията й.Четеше се вина.Бяха подпухнали от сълзите,когато плачеше при езерото.Не знам какво и се въртеше сега в главата,но ако решеше да отиде и да каже на семейството на момчето,че е съжалявала за действията си в онази нощ..щеше да направи огромна грешка и не само да застрани себе си,но и всички останали вампири в града.Отново щяха да ни затворят в гробница или да ни изгорят ? Тениската , с която беше облечена и стоеше добре и на лицето ми се изписа усмивка.Поне стила ми на обичане явно до някаква степен й е харесал ?
Ръката ми все още беше на нейната.Очите ни се пресрещнаха.Помъчих се да отклоня погледна,за дане става неловка тъй като нито тя нито аз изпускахме поглед един от друг.Какво трябваше да направя сега ? Не бях подготвен точно за такъв момент.
- Аз ще спя тук долу на дивата,а стаята ми горе е на твое разположение.. - започнах,за да прекратя мълчанието което вече траеше повече от десет минути.Пуснах ръката й и й се усмихнах отново като след това усмивката ми изчезна.
- .. Не искам да се притесняваш ако е за това .. Стефан предполагам,че ще прекара деня с Елена и ще ше забави доста..така,че ще имаш време да се поспиш и да сипочинеш от това днес и да намериш дрехи , с които да се облечеш .. - казах като се сетих,че Елена носеше дрехи тук когато остава за вечерта или за някоя сутрин,но надали русокосата щеше да се съгласи да облече тазе дрехи .. сигурно щеше да си помисли,че я срамнявам с Елена .. което щеше да е върха на черешката за тази вечер.
- Можеш да се качваш .. ако има някакъв проблем,Керълайн .. може да слезеш и да ме попиташ предполагам ,че няма дапомага да заспя поради обстоятелствата.. - усмихнах се.
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Чет Авг 23, 2012 8:10 pm

Ясно се четеше в погледа му, че няма намерение да ме пусне. Разбирах го, наистина, но се чувствах неловко. Знаех, че още на сутринта ще се опитам да изляза възможно най-рано, за да не бъда в тежест или да се пречкам на Деймън. И той си имаше живот, и той си имаше проблеми. Всеки един човек или вампир си имаше. Всяко едно същество беше дори по-точно да се каже..
Когато ме докосна, сякаш потрепнах и първоначално го погледнах с леко изумление. Ръката му беше върху моята и макар да не беше кой знае колко топла, в сравнение с моята си беше направо вряла. Не помръднах; сякаш нарочно се опитвах да удължа този момент до максимум. Сякаш исках да останем така завинаги, но знаех колко глупаво звучеше.
В следващия момент неговия глас провали така дългото мълчание. Каза, че ще спи на дивана и ще отстъпи стаята си на мен. Стори ми се изключително мила постъпка; не всеки го правеше.. А повечето от тези, които го правеха, изявяваха огромно нежелание в началото, може би дори към края на "престоя" на своя гост.
-Сигурен ли си? -Попитах, но отговора беше ясен. Кимнах и се качих бавно по стълбите. Легнах в огромното му легло. Замислих се, колко ли жени са прекарвали вечерта тук? Аз никога не бях.. И ироничното е, че наистина "прекарвам вечерта тук", но не с Деймън.
Мина час, но все още се въртях. Мозъкът ми отказваше да се изключи и да ми позволи да заспя за момент. Взех одеалото и се увих с него, като слязох по стълбите. Светлините бяха загасени и хола изглеждаше мрачен, дори за един вампир, като мен. Деймън беше легнал на дивана, но бях почти сигурна, че не спи. Или може би просто си подремваше?
Бавно слизах стъпало по стъпало и застанах до дивана. Той беше със затворени очи, вероятно тъкмо се беше унесъл.. Макар скоро да беше време за изгрева, едва сега мозъка му си беше позволил да потъне в страната на сънищата..
Седнах съвсем леко на фотьойла и се загърнах плътно с одеалото. Да бъда в една стая с него попринцип ме изнервяше, но сега ме караше да се чувствам спокойна. Точно тогава видях, че отвори очи.
-Съжалявам, аз.. Не исках да те събудя.. -Казах виновно, като за момент се почувствах като голяма егоистка. Не го оставях да си почине заради МОИТЕ проблеми и МОЕТО присъствие.
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Чет Авг 23, 2012 8:26 pm

Чух как Керълайн се качи горе по стълбите и легна на леглото.След това се изправих от дивата и извество време гледах през прозореца.Отново по новините щяха да дадат за жертвата тази вечер и отново Керълайн щеше да се почувства като чудовище след като целия град разбере.Продължавах да се взирам в една точка и да гледам околността.Хубавото на имението беше,че отвсякъде беше загладено от гориста част и имаше само еднин път ,по който можеше да се стигне до тук.Чуваха се шумове от стъпки и виене.Това не ме притесняваше кой знае колко.За да не предизвиквам внаманието им дръпнах всички завеси и след това огасих лампите.Да,признавам понякога си падах по това да съм в центъра на внамание,но точно сега исках да остана неутрален.
Легна и след броени минути се чуха стъпки от горния етаж.Керълайн не можеше да заспи или просто и беше станало студено ? Затихната и след това отонов се чуха..точи пък слизайки надолу по стълбите.Затворих очи за да видя реакцията й..когато ведеше,че спя или просто съм се унесъл ? Присъствието й не прибърза и се озова над дивана.Сянката й мина бавно по цялата стая.След това вероятно се настани на един от фотьолните след лекото изкърцване.Отворихи очи и след това тя започна да се извинява.Останах в същото положение,в което мебеше заварила.
- Не е нужно да се извиняваш .. - започнах за да я накарам да се успокой и да престане поне за малко с това "извинявай" понякога беше досадно,но не смеех да и го кажа .. макар и всички даме познаха с това,че режех хората или по точно съществата такаче на мен да ми е добре.
- Не можеш да заспиш поради звуците отвън или просто не ти харесва обстановката в стаята ми ? - попитах я като се изправих в седнало положение и очите ми се стрелнаха моментално към нейните.
Тъй като завесите бяха от дебел плат само навън можеше да се види какво става.Определено имаше няколко приятеля от другата раса,които искаха да станат част от нашата компания или не ? Макар и без поката .. сенките им ставаха все по наблизо и по наблизо към прозореца.Но явно сутришната част ги изплаши и постепенно започваха да се връщат към гористата част от града.Погледнах часовника . Часът беше 06:01.Нормално време за слънчеви лъчи,ако днес времето позволеше.Върнах погледа си към Керълайн и зачаках да ми отговори на въпроси,които й бях задал преди да се отплесна.
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Чет Авг 23, 2012 8:49 pm

Той ми показа ясно, че не е спал до сега, а просто е искал да види моята реакция. Не се изненадах -беше решение точно в тип "Деймън", но не ми беше до това да го съдя в момента. Ако започнехме да се съдим един друг, вероятно той имаше цял списък, от който да ме "заяде", именно за това реших просто да кимна. Следващия му въпрос обаче ме изненада. Попита дали просто не съм могла да заспя, или имах нещо против неговата стая. Тъкмо се канех да отговоря, когато се чу шум, който обикновените хора нямаше да чуят. Върколаци се навъртаха наоколо. И те имаха остър слух, за това изчаках да преминат, което се случи доста бързо, благодарение на слънчевите лъчи, които величествено започнаха да огряват всеки милиметър от Мистик Фолс пред себе си.
Погледнах Деймън и отново се досетих за въпроса му от преди малко.
-Стаята ти е изненадващо приветлива и не мисля, че тя е причината да не мога да заспя. -Започнах бавно, несигурно, като погледа ми любопитно шареше по лицето на синеокия. Тъмнината в стаята криеха голяма част от него, но все пак можех да различа спокойното му изражение.
-По-скоро мисля.. -Продължих. - .. че мозъка ми отказваше да заспи. Не спирам да мисля, да се виня, да .. да правя милион неща, както винаги.. -Засмях се съвсем леко, макар смеха ми да излезе като тъжна полу въздишка.
Погледнах отново създателя си, като се опитах да преценя дали ме съжалява или наистина е загрижен. Не исках да бъда съжалявана; не ми харесваше да знам, че някой можеше да си каже "Горката малка Форбс! Никой не я обича и никой не се грижи за нея и тя се превърна в нещо ужасно!"..
Точно в момента обаче, под погледа на Деймън се чувствах уязвима и защитена едновременно. Уязвима -защото можеше да види всичко.. Всяка една емоция в мен. До толкова бях объркана, че нямах достатъчно сили да скрия моите емоции и чувства. Защитена - защото знаех, че съм в безопасност с него. Нямаше да ме съди, да ме кара да се чувствам зле.. Всъщност дори като човек имаше моменти, когато не беше нужно нищо друго освен да мълчим и да се целуваме.. Не беше нужно да му обяснявам колко наранена съм - той го знаеше и тогава ми даваше това, от което имах нужда.. Ласки и любов. Нещо, което не получавах..
Усетих, че бузите ми се бяха изчервили съвсем леко при спомена за всички целувки; за всички вечери един с друг, които сме прекарали. Като изключим някои унижения, имахме и доста добри моменти.
Изправих се бавно и го погледнах , увивайки одеалото още по-плътно около мен.
-Аз.. Май трябва да си вървя.. -Казах, все още без да отстъпвам нито една крачка към горния етаж, за да взема якето и късите си панталонки. Знаех, че щеше да забележи моето така незначимо зачервяване, но не знаех какво щеше да си помисли? Вероятно нямаше да сгреши, ако каже, че изпитвам силно желание да го целуна.
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Съб Авг 25, 2012 7:28 pm

Кимнах с глава когато Керълайн каза,че обставонката в мояста стая й допада.Не си падах от най-притенциозните,но все пак моята теротирия не представляваше като тази на Стефан на горния етаж на имението или по точно на тавана.Както е забелязала русокосата може да се каже,че съм пълна противоположност на брат ми.Не си падах по дневницете,обичах да запомням всяки един преживян моменти в главата си.А и ако е било забавно определено щеше да остави отпечатак в съзнанието ми завинаги.Както някои моменти, в които има и малка намеса госпожица Форбс.
Когато я погледнах тя беше изчервена.Често казано червеното на тази бяла кожа като сняг .. може би й отиваше като сметнем,че пред този признак от самоуверено момиче като нея рядко се проявява,но всеки със своите малки тайни от към страна на притесненията.На лицето ми се появи лека усмивка.Да,трябваше да си призная и пред самия мен .. беше си сладка.Прекалено много настояваше да си тръгне поради компанията,в която е или просто искаше да чуе и моето съгласие или по точно позволение,че може да остане за по-дълго време ?
- Не е нужно да си тръгваш толкова рано , Керълайн .. - казах като с бързина стигнах до русокосата и след това ръката ми мина нежно по бялата й кожа.
След това се спусна надолу като пръстите ми се опретоха в нейните и след това хванах ръката й.Очите ми се помъчиха да намерят нейните, а след това не се отделиха от тях.Усещах дъха й.Беше топъл .. но все още не смеех да я целуна,защото ако го напревех не знаех дали щях да мога да спра.Но какво ли губех като цяло ? И преди съм бил с нея , и преди сме били в едно легло , и преди устните ми са били прилепени до нейните.
- Не искам да си тръгваш ,а и Стефан още не се е прибрал .. - леко стиснах ръката й като знах, че нямаше да й позволя да си тръгне.
Не бях сигурен дали вън все още е безопазно.Бяха минали броени минути откакто въкролаците вече бяха извън територията на имението.Пък и Стфан заедно с Елена не се бяха засилили да се прибират .. навярно нито един от двамата не искаше да ме вижда сега .. като си представим преди какво беше.Да,брат ми може да отрича .. че нищо не се е променило и че Елена винаги ще обича него и никога няма да получа нейното уважение,но точно сега не ми беше притрябвало да мисля за това.Продължавах да гледам Керълайн.
- Ще останеш ли още малко ? - попитах като след това я целунах и се отдръпнах за да видя реакцията й.
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Съб Авг 25, 2012 7:47 pm

Той каза, че не е нужно да си тръгвам още и се озова пред мен. Можех да усетя кожата му; как се допира до моята.. Как пръстите му стискат моите съвсем леко. Главата ми беше наведена надолу; беше ме срам да го погледна по една или друга причина. Усещах как се държеше толкова мило с мен.. Трябваше ли да се доверя? Или да избягам у дома, ако разбира се, успеех да стигна без никаква драскотина.
Чак след тези размисли го погледнах. Сините му очи бяха бистри. Гледаха в моите, сякаш се опитваха да видят нещо, което съм скрила. Добави,че Стефан още не се е прибрал, както и че не иска да си тръгвам. Това беше напълно достатъчно да ме накара да остана. Не можех да се противя на желанието да съм около него; всичко, което исках сега беше именно да съм с него.. Да не се отделям от ръцете му и за миг.
Стисна ръката ми, което ме накара да се усмихна съвсем леко.Попита ме дали ще остана още малко.. Очите му ме молеха, а аз продължавах да се взирам в тях, докато той не се приближи и не ме целуна. Тези целувки ме объркваха все повече. Но се отдадох напълно на тази кратка но изключително вълнуваща за мен целувка. Отдръпна се и ме погледна, а аз сведох поглед за малко.
-Ще остана.. -Казах.. - А ти ми кажи защо ме целуваш.. Ако е начин да ме накараш да остана.. знаеш, че действа.. -Засмях се леко, макар тази мисъл да ме опари. Искаше ми се да има друга причина, а не просто "Скучно ми е и за това решавам да те целувам и обърквам все повече!"Не исках да се случи както преди отново. Беше наистина болезнено. Деймън никога не разбра колко наивно влюбена всъщност бях в него. Не само като "падам си по теб", а като болезнено влюбване, въпреки всички и всички. Но все пак той не го разбра. Дали сега го знаеше?
Ръката му все още беше хванала моята, а пръстите му съвсем леко и бавно се галеха в неговите. Сякаш самото им съществуване зависи от това действие. Погледът ми беше насочен надолу, макар в главата ми да минаваха хиляди мисли едновременно. Дали щеше да ме целуне отново? Дали щеше да ме погали по бузата? Щеше ли да ме притисне в себе си и да ме прегръща силно? Щях ли да съм все така влюбена в него? Цял живот? Иска ми се да можех да отговоря на всички въпроси, но за жалост можех само да чакам..за да разбера.
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Деймън Салваторе Нед Авг 26, 2012 4:24 pm

Усмихнах се когато госпожица Форбс ми каза,че ще остане.Донякъде и аз го исках или просто ми беше скучно.Но редно ли беше да се подигравам отново с чувствата на блондинката ? Преди докато все още беше човек,може би не само я използвах да ми върши черната работа,но и защото леко си падах по нея,а сега след като е вампир тези чувства в мен се засилиха ?
Продължавах все още да я гледам в очите.Ръката ми все още беше стиснала неяната и беше преплела пръстите си в неините.С поглед проследих всяка една част от тялото на русокосата.Като започнем от лицето и после стигнем до тази част където одеалото и ризата покриваха плътта й.Усмихнах се и след това последна отново още една целувка.
- Може би , Керълайн .. това не е само начин да те накарам да останеш.Може би е ... - спрях до тук.
Пуснах ръката й и след това махнах одеалото , с което се беше покрила.Хванах го и го хвърлих на дивана.Побързах да върна погледа си както на нея така и на тялото й.Май се оказа,че това не го правя поросто,защото ми е скучно,а и защото тези чувства от преди напираха в мен и сега решават , че е крайно време да излязат на яве .. и явно този ден е днес ? Започнах бавно да разкопчавам ризата, с която беше в моента.Копче по копче,докато накрая не остана нито едно.Ръцете ми минаха от вътрешната страна и бавно започнаха да вървят по гърба й.Единствено беше по разкопчана риза , под която си ричеше , че нямаше нищо и по долната част от бельото й.Усетих как кожата и настръхна.Отново я целунах и след това започнах да махам ризата й ..докато накрая не се озова в краката й.Целувките ми започнаха от устните и продължиха долу по врата й.Кожата и беше студена , но все пак нежна.Усещах как леко минаваше ток по тялото ми и това значеие ли, че ми харесва това тя да е билзо до мен .. по този начин и по всеки друг ? Това чувство никога до сега не ми се беше случвало .. ами ако е пълнолунието просто беше причина за това и след време ..тоесто ще след няколко часа това чувсто щеше да се изпари ? Не, сега исках .. да докосвам кожата на блондинката и тя да усеща целувките ми.
- Надявам се да ти хареса останало време докато ми гостуваш в имението , госпожице Форбс. - казах като след това прилепих тялото си до нейното.
Какво ли щеше да стане сега след като стоеше разсъблечена пред мен ? Дали отново щях както винаги да се подиграя както с нея така и с чувствата ми към нея ? Дали ще мога да забравя Елена и това,което ми причини с нея ? Ами ако се окаже , че Керълайн е момичето за мен ?
Аромата на кожата и беше приятен.Всякаш преди съм бил прекале сляп и съм бил прекалено омая от Катрин и двойничката й за да разбера, че Керълайн е нещо по-добро от тях ? Този аромат от преди ме подлудяваше, а и сега продължаваше да го прави.
Тя не смееше да мръдне или чакаше моето следващо действие ?
Деймън Салваторе
Деймън Салваторе
Вампир.
Вампир.

Мнения : 1571
Пари : 1591
Join date : 17.02.2012
Местоживеене : Мистик Фолс

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Caroline. Нед Авг 26, 2012 4:53 pm

Неговите целувки продължиха. Каза ми, че това може би не е начин да ме накара да остана, но не довърши изречението си. Махна ризата бавно. При всяко едно копче, кожата ми настръхваше така, че не можех да си поема дъх; сякаш бях астматичка в пристъп. Защо ми действаше така? Като се замисля, нито Мат, нито Тайлър ми бяха въздействали така. Нито един от двамата не ме беше карал да настръхна и да забравя името си за дълго време.. Сякаш Деймън беше нещо ново и непознато за мен и за моите сетива. Не, не беше просто привличане, защото милиони пеперуди пърхаха в синхрон в стомаха ми.
Стигна до последното копче, а после ръката му се озова на гърба ми отвътре. Затворих очи; ризата падна до краката ми, а аз бях гола. Гола не само физически, но и психически. Каквото и да реши да прави с мен, щях да се съглася. Толкова ме обсебваше мисълта да бъда със синеокия вампир, че не можех да мисля за нищо друго. А и за какво за бога трябваше да мисля в момента? За това, че Елена си е играла с Деймън, а сега може би той си играеше с мен? За бога, бих му го позволила, защото това беше нещо , за което копнях от както се запознахме.
Започнах постепенно да го целувам малко по-смело. Да показвам , че наистина го искам. Той ли беше всичко, за което съм мечтала? Той дали си бе помислил по същия начин за мен някога? Толкова ми се искаше да разбера..
-Деймън.. -Казах тихо, но беше по-скоро отчаян зов, който показваше, че го искам възможно най-близо до мен. Исках да го целувам и галя, да съм негова. Това никога нямаше да приключи.. Моята страст към него..
Макар да го целувах, тялото ми стоеше неподвижно, чакайки някаква реакция. Исках да знам.. дали щеше да спре и да ме отреже или щеше да ме посиак до толкова силно, че да ми позволи и аз да махна дрехите му. Боже мой, не можех да повярвам, че бях готова на абсолютно всичко за този мъж, който до преди няколко месеца ме унижаваше по толкова лош начин..
-Ако си играеш с мен.. Деймън.. моля те недей.. Жестоко е.. -Прошепнах тихо, докато ръката ми съвсем леко се озова на врата му. Погледнах го, като преглътнах. -Знаеш, че съм влюбена в теб.
"Още от когато ти не ме искаше, а искаше Елена.." допълних на ум и го гледах, без да кажа нищо.. Не бях способна да кажа нещо повече.. Просто го исках..
Caroline.
Caroline.
Вампир.
Вампир.

Мнения : 143
Пари : 163
Join date : 29.02.2012

Роул Плей
Най-важното за героя:

Върнете се в началото Go down

Два дена след бала.. Empty Re: Два дена след бала..

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите