Преди три дена в мола

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 1:40 pm

Беше късното утре, а Сам още беше в леглото и се въртеше нервно. Не искаше да става още, но слънцето не й позволяваше да заспи отново, а знаеше много добре, че ако стане, за да спусне щорите, нямаше да се върне повече в леглото. Протегна се мързеливо към нощното шкафче и взе телефона си, като се зави през глава и започна да преглежда телефонния указател. Пръстчето й веднага се озова върху номера на Стайлс, но й бе прекалено мързеливо да говори, затова му написа един смс, хвърли телефона някъде в леглото и влезе в банята.

~SMS~
От: Сам
11:30 в мола. Чакам те пред „Starbucks”

* ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ *
Беше 11:25, а Самър вече беше пред мола. Реши да отиде с такси, защото момчетата, които бяха съгласни да се качват в розовата й кола, бяха на изчерпване. Това я караше да се замисли дали да не я смени, но не можеше да го направи … тя беше подаръка й за коледа и честно казано, приличаше на голям захарен памук, което я радваше.
Момичето влезе в мола и веднага тръгна към последния етаж, като видя Стайлс пред кафето. Усмихна се доволно и го приближи тихо в гръб, като уви едната си ръка около тялото му, надигна се на пръсти и устните й докоснаха нежно бузата му … или по-скоро някое място на врата му, но не беше тя виновна, че бе така нисичка.
- Взе ли ми шейк – попита любопитно тя и се надигна колкото можа, за да погледне през рамото му, дали ръцете му бяха празни.

Дрешки:
Spoiler:

by **Стайлс** Вто Авг 28, 2012 1:58 pm

Чух вибрацията на телефона си и се протегнах да го взема,но уви се озовах на земята.
-Мамка му.-изругах и взех телефона.Бях получил смс от Сам.Мола?11:30?А сега колко беше?Дали беше време за закуска?Ядяха ми се палачинки.Или донъти.Изправих се с охкане и тръгнах към банята.
Перфектното събуждане.Смс от хубаво момиче,което никога нямаше да ми бъде гадже.Не че не си бях представял точно такава картинка,но пък....Явно не бях нейн тип както и на повечето момичета по който бях луд.Освен като изключим Мери Ан,но тя ме гледаше така сякаш би ме убила...Кой знае..Може би нещата щяха да се наредят някой ден.
Свих рамене и влязохв банята,взех си бърз душ и после набързо се облякох.Синя тениска и дънки.Обух любимите си кецове "Nike" и излязох.Качих се в джипа си и забарабаних с пръсти по волана.
Започнах да си подсвирквам както обикновенно и отпраших към мола.
Наредих се на опашката и поръчах два шоколадови шейка.
Не след дълго я видях.Тя дотича од мен ослепителна както винаги.Ухилих се и загубих ума и дума,когато ме целуна по врата.
Едва разбрах въпроса й,но въпреки това кимнах.
-Шоколадов шейк за принцесата.-ухилих се и я огледах.Всъщност я зазяпах.Все още не бях хванал цаката на оглеждането.
-Хубава...Хубаво парче плат!-отбелязах без да мога да индетифицирам дали беше с блуза,рокля или...нещо средно.Имаше си дума за това...Каква беше?Зачудих се докато пиех от шейка си.

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 2:18 pm

Очичките на Сам блеснаха, щом видя шоколадовия шейк и побърза да го изтръгне от ръцете му. Без да се церемони, захапа сламката и отпи една доста голяма глътка, като последва и усмивка към коментара му. Беше момче, затова и не се учуди, когато чу думите му, но за разлика от повечето момчета около нея, тя го критикува изключително рядко. Замисли се леко и осъзна, че той беше единственото момче в живота й, с което тя не се заяждаше, рядко водеше спорове и общо взето обичаше безрезервно … като приятел разбира се. Никога не бе поглеждала на Стайлс като нещо повече, макар и да бе единственото свястно момче в живота й.
- Ако желаеш да знаеш … – каза тя най-накрая и пусна сламката – … това парче плат е „Dolce & Gabbana”. Мащехата ми го донесе от Франция – отбеляза някак тъжно сам и допълни – а това обяснява защо предпочитам да прекарам деня навън и затова ти си тук.
Нежна усмивка украси лицето й, а тя застана до него, като го хвана под ръка и го задърпа към изхода. Обичаше да обикаля с часове в мола, но много добре знаеше колко отегчително е това за момчетата, а не искаше да отегчава точно него, защото следващия път щеше да си скита сама. Единствената причина да го накара да се срещнат тук беше шоколадовия шейк и след като вече имаха по един в ръцете си, можеха да отидат където си искат, а в случай, че не им се излизаше извън мола, можеха просто да се качат в киното.
- Е … господин Сталински, къде ще ме заведете? – попита Сам ентусиазирано и надигна игриво веждите си.

by **Стайлс** Вто Авг 28, 2012 2:28 pm

Засмях се и свих рамене.
Огледах се и после пак свих рамене.
-Мен ли питате госпожице Робъртс?Мислех си,че точно вие би трябвало да знаете перфектно къде ви се ходи.Но щом ми предоставяте избор ще се хвана за него.-не ми се получаваше да говоря официалнос нея.Просто лигнята ми идваше прекалено много.
Усмихнах й се и после погледнах към спортния магазин.
-Хайде ела с мен да си намеря нови маратонки за лакрос,а после...Ами после ще видим.Може да отидем да гледаме някой филм,после да хапнем палачинки или донъти иии да се размотаем в някой парк...А в най-лошият случай да се качим на покрива на някоя сграда да напълним балони с вода и да замеряме хората.-отново свих рамене и отпих от сока си правейки се на важен или по-точно сериозен.
Когато влязохме в магазина предусещах,че може би няма да си намеря маратонки...Погледнах към Сам с надежда и прошепнах.
-Ти си царица на модата...Предполагам,че трябва да имаш специален сензор за часта на този магазин в която се намират маратонките?-поне се надявах да има радар или нещо подобно.

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 2:53 pm

За разлика от повечето пъти, сега Сам се въздържа да коментира частта с покрива. Идеята определено не й допадаше, но при положение, че вече бе споменал пазаруване, тя сякаш спря да чува всичко останало. Широко усмихната влезе с него в магазина, а последните му думи прие като комплимент. Макар и той да не бе най-добрия критик, определено й харесваше да я нарича „Царица на модата”. Вярно, че не беше от най-начетените момичета, но що се отнася до мода, бе наясно с всичко и нямаше списание, което да не е минало през ръцете й.
- Държа да отбележа, че тази година са на мода огнените цветове – каза тя развълнувано и хвана ръката му, като нежно и внимателно преплете пръстите си с неговите.
Човек би очаквал нещо мило в момента, но когато ставаше въпрос за пазаруване, Самър се превръщаше в хищник. Дори не го изчака да се подготви, а просто започна да го дърпа, като не обръщаше особено голямо внимание, дали щеше да се удари някъде … това си беше негов проблем. Най-накрая се озоваха пред една доста голяма стена, на която бяха наредени най-различни на цвят и вид маратонки, гуменки, кецове и каквото още се сетиш.
- Забранявам кафявото и синьото – каза категорично накрая, без дори да я е попитал – Зеленото също не е много желателно, но ще го преживея.
Момичето най-накрая го пусна и чак тогава усети колко мокра беше ръката й. Естествено, дори и на ум, веднага прехвърли вината на него. За нея бе недопустимо една истинска дама да се поти, независимо дали са само дланите й. Все пак той беше единствения, чието мнение я интересуваше и това бе причината да не се държи като истинска глезла пред него, затова и не обърна внимание на ръката си.

by **Стайлс** Вто Авг 28, 2012 3:20 pm

Погледнах я и за малко да проплача.
-Търся червени.Ботонки.За лакрос.-усмихнах се невинно с надеждата,че тя ще намери точно такива,а ако не намери то поне ще знае къде другаде да търсят.Но нещо в мен ми подсказваше,че няма да си тръгна от мола само с маратонки.
Скръстих ръце пред гърдите си и се загледах в нея.Започвах да се потя.Не ме биваше в пазаруването.Нито в избирането на неща.Предпочитах да..Ами да не ми се налага да правя нещо подобно,докато мама беше жива всичко беше...Наред.Тя ми купуваше нещата,а и правеше всичко останало.Като чистене,готвене и т.н.Естествено и с баща ми не беше зле.Справяхме се.Той ходеше на работа,поръчвахме си готова храна..Аз правех глупости и подслушвах радиостанцията му,за да мога да разбера нещо ново около върколаците и вампирите.
Ахх...Не че имаше някакво развитие,но все пак.Продължих да гледам в Сам,докато избираше.Тя беше в стихията си и нямах намерение да я прекъсвам.

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 3:36 pm

Веднага щом чу цвета, който желаеше, лицето й грейна. Цвета беше перфектен за сезона, обувките в този цвят бяха в изобилие и за негов късмет, това бе един от любимите й цветове. Остави го да разглежда сам, а тя започна да сваля най-различни модели от стилажите, докато вече едва можеше да ги държи. Надяваше се да не го уплаши и да се откаже от пазаруване, но имаше намерение да го накара да пробва поне … 30 чифта.
- Позволих си да подбера някои, които не са точно червени, но просто ми имай доверие – каза с широка усмивка момичето и пусна всичките обувки на земята пред една от таборетките – Хайде … в един има филм на ужасите, а искам да отидем да си намеря чанта – издаде се най-накрая тя.
Когато разбра, че имат час и половина до филма, а Самър възнамерява да ги прекара в пазаруване, изражението на Стайлс се промени моментално. Очевидно идеята не му допадаше толкова много, но тя бе спряла да обръща внимание на това, а просто оглеждаше подозрително всяка обувка, която бе взела. Трудно се пазаруваше с нея, но като изключим колко изморително беше, нямаше много недоволни.

by **Стайлс** Вто Авг 28, 2012 3:49 pm

Когато тя пусна всичките чифтове обувки на земята зяпнах.Какво по дяволите?Седнах на таборетката и свалих кецовете си.Взех един чифт червени ботонки и ги пробвах.
-Перфектно.Идеално.Аиде да си ходим.-погледнах я с надежда но по изражението й разбрах,че трябва да пробвам всичките чифтове,а после търпеливо да й помогна да избере чанта,а след това да гледам филма без да се смея,когато тя се стресне.Да можех да го направя.
Можех ли?Боже дай ми сили!Погледнах към тавана с надежда да ме удари гръм...Или поне някоя от лампите да падне върху мен,но все пак нищо не се случи.Въздъхнах тежко и събух обувката.Взех следващия чифт и го пробвах.
-Ще имам мускулна треска....-измърморих и въздъхнах високо.Ето още една разлика...Ако пазарувах със Скот сигурно щяхме да вземем първия чифт червени ботонки и да си тръгнем да го изслушам за проблемите с Алисън и родителите й,да ами общо взето да го слушам за проблемите му.Да нямаше да е толквоа забавно колкото да пробвам обувки.Кого залъгвам пробването на обувки си беше същото като да стоя в една стая с Дерек...

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 4:07 pm

Сам забеляза, че Стайлс се опита да се измъкне доста леко, но веднага щом видя погледа й, осъзна, че няма да му е така лесно. Дано поне поредната целувка, която получи по бузата си, да го бе окуражила. И все пак Самър не смяташе да му дотяга, затова го остави малко на спокойствие и започна да оглежда едни жълти гуменки, а съдейки по големината им, бяха за нейните крачета.
- Така и не ми каза кога имаш мач – каза тя замислено, докато въртеше обувката в ръката си – Не ми казвай, че не искаш да дойда да те гледам – отсече накрая леко недоволно и го прониза с поглед.
Бяха приятели от … цяла вечност. Той беше единственото момче, което бе така близко със Самър и тя го имаше за много повече от всички момчета, които познаваше. Не можеше да си представи, че той би пропуснал да я покани на някой от мачовете си, било то нарочно или случайно. В момента не можеше да се сети за нещо, което щеше да я нарани повече от негова страна. Бе сигурна, че той ще я подкрепи във всяко начинание, затова и тя искаше да направи същото за него.
Изчака го да помисли над отговора си, като тя седна до него и свали високите си обувки, за да пробва гуменките, които сякаш бяха създадени за нейните крака. Тя протегна крачето си и го огледа, а после погледна към момчето, чакайки да каже мнението си.

by **Стайлс** Вто Авг 28, 2012 4:20 pm

Погледнах я и се сетих за факта,че аз не играя особено много лакрос.По-точно седях на скамейката и виках,когато Скот отбележеше...
Но някак си не ми се искаше да изглеждам като задръстеняк в нейните очи.
А виждах и това,че каквото и да измисля за оправдание освен точна дата на някой мач ще я нараня.Въздъхнах и погледнах към гуменките който токущо бе обула.
-Сладурски са.Ще си отиват с някоя блуза на Спонджбоб.-засмях се и преметнах ръка през рамото й.
-Другата седмица в Петък имам мач...Но да знаеш,че аз не съм от най-активните на терена...Всъщност виж на скамейката си ме бива много...Във викането и дюдюканията...-млъкнах и отместих поглед от нея.Ето сега щях да съм задръстеняк...Да определено...Не исках да си мисли така.Нямаше да го понеса.Пуснах я и се наведох,за да обуя поредният чифт обувки.
Бяха идеални,Удобни,тъмночервени,ботонки.Очите ми светнаха и я погледнах.
-Това са обувките,който търся.-но тогава погледнах цената.Щеше да ми се наложи да платя с кредитна карта.Да...

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 4:31 pm

Изглеждаше наистина доволна, когато й каза за мача. Естествено, веднага реши, че преувеличава с това за скамейката, но имаше само един начин да разбере, а тя определено щеше да отиде. Не би го пропуснала за нищо, а сега единствения въпрос беше дали броката на плаката, който щеше да му направи, да е тъмно червен като обувките, които току що избра. Една доволна и дори наперена усмивка се появи на лицето й, когато го погледна.
- Ето заради това трябва да пазаруваш по-често с мен – каза самоуверено и вирна нослето си нагоре – ако се бях предала лесно, щеше да вземеш първите, които ти видят очите.
Чак тогава обърна повече внимание на ботонките. Бяха по-хубави, отколкото очакваше … очевидно и той имаше някакъв вкус за мода, просто се криеше прекалено надълбоко в него. Оставаше въпроса, дали има вкус и за момичета … не го беше виждала наскоро с момиче, но нямаше да се учуди, ако просто беше решил да й спести подробностите. Самър обаче не беше толкова притеснителна в тази област … може би защото нямаше за какво да се говори, но той можеше да промени нещата.
- И гледай в петък да ме запознаеш с някой от отбора – каза заповедно момичето и го посочи заплашително с пръстче.

by **Стайлс** Вто Авг 28, 2012 5:10 pm

Ухилих се и кимнах.
-Да разбира се.Може да те запозная с Джаксън...Ще си допаднете.Стига Лидия да не ти издере очите.Но аз ще те пазя....Надявам се.-подсмихнах се и се изправих,поддадох й ръка за да стане и после се ухилих до уши.
-Хайде да отидем сега да ти вземем чанта,после пуканки,кола иии филм.-засмях се и погледнах към жълтите гуменки.
-Ще ги вземеш ли?-всъщност й отиваха.Беше някак си сладка с тях.Може би и заради факта,че крачетата й бяха малки.Знам ли.Изчаках я да реши докато оглеждах стиковете за лакрос.Тренера определено трябваше да изврънка пари за нови.Нашите бяха съсипани.Почти буквално.А също и екипите.Наколенките се късаха.
Извъртях очи и погледнах към продавача,който гледаше зяпнал купчината обувки,която бяхме оставили.Да надали беше виждал момче да пробва толкова много обувки,но пък той не познаваше Сам...Нямаше право да ме съди.

by **Summer Roberts** Вто Авг 28, 2012 5:21 pm

Въпроса му й се стори леко странен … независимо дали имаше с какво да ги носи, щеше да ги купи. Имаше цял дрешник с обувки и половината от тях бяха докосвали крачетата й единствено в магазина, от който ги бе взела, но и на тях щеше да им дойде времето. Ако не … просто щеше да ги даде на една от прислужниците, която беше също така дребничка като Сам и определено щеше да им се зарадва.
След като излязоха от магазина, веднага се отправиха към следващия … и следващия и поне още десет магазина, докато най-накрая не намериха желаната чанта. Стайлс изглеждаше като изтормозено кученце, затова Самър реши да не го разпитва за по-рано споменатия Джаксън, който не й излизаше от главата. Е … надяваше се най-добрия й приятел да не я уреди с някой идиот, който не е от нейната класа, затова реши да му има някакво доверие.
- Мисля, че съм готова – каза най-накрая те и видя как надеждата се върна в очите на приятеля й – Заповядай.
Естествено, не пропусна да му връчи обувките, новата чанта … и всичко останало, което си бе накупила, докато обикаляха последния час. Филма щеше да започне съвсем скоро, затова тя не изчака оплакванията му, а просто хвана свободната му ръка и след като отново преплете пръстите си с неговите, го поведе към киното.
Застанаха на опашката, като все още се чудеха кой филм да гледат. Сам не си падаше много по-ужасите, най-вече когато беше сама, но се чувстваше доста спокойна в присъствието на Стайлс, затова и реши да се спре на нещо наистина страшничко. Поне нямаше да каже на всички, ако по средата на филма се побърка и го помоли да си тръгнат.

by **Стайлс** Вто Авг 28, 2012 5:33 pm

След петия магазин вече исках да умра.Молех се и се надявах докато торбите ставаха все повече и повече и накрая Сам я намери.Така желаната чанта.
Не знаех закакво и е но ми идеше да я разцелувам,когато каза,че е време за филма.
Той се подсмихна,когато тя преплете пръсти с неговите й без да възразява се нареди на опашката заедно с нея.Ако някой ги видеше щеше да реши,че са двойка,а ако някой техен познат ги видеше...Е слуховете н бяха в кърпа вързани.Но това не ме интересуваше особено.Все пак Сам беше най-добрата ми приятелка.Единственото момиче скоето говорех без да заеквам,да се изчервявам или да се пребия,когато каже нещо по мръсно.
Загледах се в заглавията и си харесах един филм.
-Хей Сам аиде да гледаме Прометей?Чух че краят бил леко тъп,но като цяло историята си я бивала.Извънземни и тен подобни,а и не е много страшен.-погледнах я с надежда и когато получих съгласието й взех два билета.До началото на филма имаше точно 5 минути.Достатъчно,за да си вземем пуканки и кола.Както винаги си взех карамелизирани и голяма кола.Взех и нейните и тръгнах към залата.Тя беше едно от малкото живи същества заради който бих се натоварил с розови торби и бих носил нещата й без да мрънкам...
Поредното доказателство,че ми е адски добра приятелка.

by **Summer Roberts** Сря Авг 29, 2012 12:36 pm

Имаше ли как да се откаже на това красиво личице? Най-вероятно да, но щом ставаше въпрос за Стайлс, Сам бе безсилна на подобно нещо. Съмняваше се, че филма щеше да й допадне, да не говорим колко скапан й се виждаше трейлъра, но щом той я погледнеше умолително, сякаш сърцето й щеше да се свие, ако каже „Не”. И въпреки това, продължаваше да се държи доста странно, докато е с него, както сега, като му каза, че е нямала търпение да гледа точно този филм. Просто не я биваше да лъже, ама въобще, а когато ставаше въпрос за най-добрия й приятел, нищо по-сериозно от филм не можеше да го заблуди.
И все пак, не го съжаляваше толкова много, когато й носеше нещата, затова и го натовари с абсолютно всичко, като единствено държеше колата си, чиято сламка вече беше захапала. Мразеше да влиза в киното, преди филма да е започнал, защото имаше навик да унищожава напитките още по време на рекламите, а през цялото останало време се въртеше нервно на мястото си и нямаше търпение филма да свърши, за да отиде до тоалетната.
- Надявам се, че местата ни не са много назад, защото знаеш, че обичам да съм отпред – каза тя повече като въпрос и го погледна изпитателно, но щом влязоха в киното, вече бе тъмно и почти нищо не се виждаше.
Рекламите бяха започнали, а Сам се опитваше да види къде стъпва и след като осъзна, че това е невъзможно, просто се вкопчи в Стайлс. Знаеше, че ръцете му са заети, затова уви нейните около кръста му и започна да му мърмори, защото ходеше прекалено бързо и се притесняваше, че ще се пребият някъде.

by **Стайлс** Сря Авг 29, 2012 1:26 pm

Погледнах я и кимнах към петия ред.
-И без това е празно.-свих рамене и оставих торbите и всичко останало на седалката до мен.Ухилих се и си оправих тениската и повдигнах вежди с физиономия тип "Аз съм върха".Естествено Сам не ме виждаше и нямаше как да се засмее,но пък не ми трябваше някой друг да мис е смее,като можех и сам.Седнах на седалката и си взех пуканките.Взех си една голяма шепа и се загледах в рекламите.От време на време поглеждах към Сам и се усмихвах,когато засичах нейният поглед.И после чух началото на филма.Това прикова вниманието ми изцяло.Качих краката си на предната седалка и си сложих 3 Д очилата.Знаех,че изглеждам като муха с тях.Просто нямаше човек на който да му отиват такива очила.
Наклоних глава настрани,когато видях нарисуваната картина на стената.
-Знаеш ли...Това прилича на висок човек...-отбелязах и се засмях.Погледнах към Сам и после към пуканките.После отново към Сам...Знаех,че най-вероятно ще ми го върне тъпкано,но взех една шепа пуканки и я изсипах на главата й.
Когато видях изражението й веднага извърнах глава и започнах да си подсвирквам невинно гледайки в другата посока.

by **Summer Roberts** Сря Авг 29, 2012 5:50 pm

Сам се отпусна и както винаги се възмути от това, че Стайлс вдигна краката си върху седалките, но другото негово действие я подразни много повече. Понякога имаше чувството, че е с десет годишно дете и желанието й да го набие беше съвсем истинско … идващо направо от сърцето й. Просто нямаше как да се сдържи, затова се обърна към него и започна да го удря, но за жалост, не толкова силно, колкото той да разбере, че тя всъщност се опитваше да го набие.
- Голямо си дете – извика тя накрая, а някъде от публиката се чуха недоволните хора, които започнаха да й шъткат – ето виждаш ли … заради теб ми се скараха – каза тя вече шепнейки, а погледа й беше като на тъжно малко детенце.
Момичето продължи да чисти косата си, като си мърмореше нещо под носа и едвам се сдържаше, да не се обърне отново към него и да продължи да го бие. Е … добре че не беше колата, защото въпреки, че роклята й бе подарък от непоносимата й мащеха, беше наистина красива и я караше да изглежда още по-секси, отколкото е.
Най-накрая се отърва от всички пуканки в косата си или поне така бе решила, но не можеше да остави така нещата. Обърна чашата си към него, която имаше капаче, но щом я стисна, от сламката излезе права струя кола, която намокри дрехите му и предизвика широка усмивка на лицето й.
- И ако все още не си разбрал – каза тихо тя, без да го поглежда – После трябва да ме заведеш у вас, за да се изкъпя!

by **Стайлс** Сря Авг 29, 2012 6:06 pm

Повдигнах вежди и ахнах.
-Ти да се изкъпеш?Ти?Аз съм целият в кола.-естествено го казах много по-високо отколкото трябваше и това предизвика поредното изшъткване от тълпата,а минути по-късно и появата на охраната.
-Ама вие сериозно ли?Искам да гледам този филм от както разбрах за него.-започнах да мрънкам и имах намерението да си седна пак,но при вида на широкоплещестия мъж пред мен се обърнах взех торбите на Самър и я погледнах.
-Браво на теб.-тръгнах сърдито напред и я изчаках на стълбите.
Исках да се правя на сърдит,но просто не можех.Погледнах към мокрото петно върху блузата си и въздъхнах.
Беше любимата ми тениска.Нацупих се и после я погледнах на светлината.Това някак си ме ободри.
-Изглеждаш ужасно.-косата й бе чорлава и с пуканки в нея.
Преметнах ръка през раменете й въздъхнах.
-Е поне ще изглеждаме ужасно заедно.Хайде да се изкъпеш иа з да се преоблека.-тръгнах към паркинга,като от време на време я поглеждах и се подсмихвах.От косата й се носеше аромат на пуканки.

by **Summer Roberts** Сря Авг 29, 2012 6:16 pm

Приличаща на рибка, Самър седеше и го гледаше с отворена коса, докато й казваше, че изглежда ужасно. Знаеше, че го прави нарочно, за да я подразни, но също така знаеше, че е прав и това я притесни ужасно много. Не помнеше кога някой й бе казвал подобно нещо, но определено го приемаше навътре, затова сведе поглед към земята и се надяваше никой да не я види, докато стигнат до колата, а след като видя колата на Стайлс, се сетих, че и след това не желае да я виждат.
- Сърдита съм ти – каза нацупено и му се изплези, като отвори врата.
Беше доста високо, а той седеше зад нея и това, че й беше най-добър приятел, не означаваше, че Сам няма нищо против да му показва бельото си … или ако трябва да сме по-точни, онова още по-малко парче плат, както той би го нарекъл. Затова просто сложи ръката си малко под дупето, като се надяваше да се качи без инциденти в колата и за неин късмет, успя.
Сложи колана си, докато Стайлс оставяше торбите й отзад. Бързо се сети, че над нея имаше огледалце, затова го спусна и ако това беше някакъв филм на ужасите, трябваше да дават как птиците излизат, щом чуха оглушителния й писък.

by **Стайлс** Сря Авг 29, 2012 7:09 pm

Тя изпищя и аз се хванах за главата.Наведох се очаквайки силна експлозия или нещо подобно,но не последва нищо.Какво й имаше?Втурнах се към нея и отворих вратата.
-Сам?Добре ли си?В колата няма нищо мъртво.Чиста.Добре ли си?-погледнах я с надежда и после видях огледалото,погледнах към косата й и се ударих по главата.
-О Боже мой!-казах го с досада и тръшнах врата.Такова беше момиче.
Отворих си вратата и се качих.
Погледнах я и после погледнах към волана.Смръщих се и пак я погледнах.
-Аз все още мисля,че си хубава.Въпреки,че косата ти е..-размахах с ръце в опит да опиша косата й и когато видях изражението й кимнах.
-Да...Към нас.Да се изкъпеш!-пъхнах ключа в стартера и запалих.Настъпих педал на газта и след няколко по-сложни маневри изкарах джипа от паркинга.
Отново забарабаних с пръсти по волана и я погледнах.
-Музика?-повдигнах вежди.Знаех,че тя слуша хубава музика.Поне на мен ми допадаше.Но кой знае какво щеше да репи сега.Все пак ми беше сърдита.
-Нали няма да ми се сърдиш Сам?Моля теее...-погледнах я с мила физиономия с надеждата да подейства и чух бибипканията на колите зад мен.А да беше зелено.Трябваше да карам.
-Добре де,добре..-измърморих под носа си и след пет минути бяхме пред нас.Оставих покупките в джипа и минах да и отворя.

by **Summer Roberts** Сря Авг 29, 2012 7:48 pm

Още щом я нарече хубава, бузите й поруменяха, но предпочете на да не му казва нищо и все още да се прави на сърдита. Беше й чудно на какво точно беше способен, за да я накара не просто да му проговори, но и да му се усмихне. Беше време да сменят малко играта … и без това Самър я биваше доста в игрите, най-вече когато бяха от това естество.
Не след дълго се намираха пред къщата му, а Сам побърза да слезе, а Стайлс отново я изненада с държанието си. Понякога, според нея само за разнообразие, започваше да се държи както трябва, но така и не беше свикнала с настроенията му. Все още продължаваше да не му говори, а изчака да отвори вратата и след като не чу никакъв шум, който да подсказва, че баща му беше вкъщи, влезе спокойно и се отправи към стаята на Стайлс. Харесваше баща му и не искаше той също да я вижда в този вид, камо ли да разбере, че се къпе в банята на сина му … можеше да си помисли нещо, което не е вярно.
Веднага щом влезе в стаята му, започна да сваля обувките си и още преди да затвори вратата, се опита да смъкне роклята си, но нещо не й се получи, затова се провикна силно на Стайлс, който все още се бавеше долу.
- Стайлс … не мога да си сваля роклята. Мисля, че нещо се е закачило за косата ми. Ела да ми помогнеш!

by **Стайлс** Сря Авг 29, 2012 7:59 pm

Тя не ми говореше.Ама..Защо?Както й предполагах тя се качи направо в стаята ми.Дообре.Влязох в къщата си и свалих мократа и лепнеща тениска.Хвърлих я в коша за пране и тръгнах към хладилника,когато чух Сам.
-Идвам.-провикнах се на свой ред и извадих една бутилка студена вода.Тръгнах бавно по стълбите набивайки пети.Спрях пред стаята си и се огледах.Бях без тениска.Не,че ми беше проблем да стоя без тениска,но не и пред Сам.Тя не ме бе виждала без тениска от няколко години насам и сега щеше да ми бъде неловко.Поех си дълбоко въздух и натиснах дръжката.Влязох в стаята си и я погледнах.
-Как да помогна?Ципа ли заяде?-минах зад нея и погледнах ципа.Да имаше пуканка,която по някакъв странен начин се бе забила точно в малкият цип.Как?Не,че не ми беше ясно как,но все пак.Махнах пуканката и дръпнах ципа надолу.
-Готово.-Ухилих се доволен от себе си и тръгнах към гардероба.Всъщност беше скрин.Но все пак.Дръпнах едно от чекмеджетата и извадих една тениска.Без да се обръщам към Сам я попитах.
-Искаш лиии някоя тениска докато роклята ти изсъхне,ако ще я переш де...Само предлагам....-затворих очи и се обърнах към нея.
-Сам извинявай за това в киното.Не исках да съм груб...Знаеш,че не мисля когато говоря ама не беше нарочно!Ако искаш ме сритай...-не довърших знаех,че се е сетила къде й предлагам да ме срита...Но се надявах да не се съгласи.

by **Summer Roberts** Сря Авг 29, 2012 8:08 pm

Момичето така и не успя да сдържи смеха си, като първо само се хилеше, но най-накрая се засмя. Не обичаше да го вижда и малко натъжен, а той очевидно се чувстваше гузно, затова се приближи към него, като придържаше роклята точно върху гърдите си, тъй като нямаше навик да носи сутиен и всичко от сорта, което би направило бюста й да изглежда по-голям или просто неестествен. Сложи едната си ръка на тила му и го придърпа бавно към себе си, защото беше прекалено висок, за да го целуне така. За пореден път днес устните й се намериха върху нежната кожа на бузката му, а на лицето й имаше широка усмивка.
- Предпочитам да е нещо по-тесничко – каза тя относно тениската и се обърна, като застана пред вратата на банята и пусна роклята.
„Парчето плат” се свлече бавно от тялото й и остана в краката й, оставяйки я само по дантелените й бикини, които успяваха да покрият едва една трета от горната част на стегнатото й дупе. Самър направи крачка напред и роклята остана на земята, а тя сложи отново ръката върху гърдите си и му се усмихна през рамо.
- Може да я сложиш за пране – каза закачливо и влезе в банята, като затвори вратата след себе си.

by **Стайлс** Сря Авг 29, 2012 8:33 pm

Отворих очи,когато тя ме дръпна към себе си.Кожата ми настръхна,когато устните и се допряха до бузата ми.За трети път днес.
Леле...Въздъхнах и се опитах да не я гледам,но когато тя застана на вратата на банята ми и роклята се спусна по тялото й аз просто зяпнах.
Нещо тясно?Какво тясно?За какво говореше.Усещах как ченето ми буквално е увиснало до земята.Вдигнах ръка и я допрях до устата си,затворих я и тръснах глава.
По-тясна тениска.Ама тя беше толкова дребничка.Намерих една стара тениска на супер мен.Вече ми беше тясна,но сърце не ми даваше да я изхвърля.Все пак харесвах точно този цвят.Тъмно син и с готината буква отпред.Оставих я на леглото и взех една малка топка с която си играех,когато ми беше скучно.Излегнах се до тениската и почнах да си подмятам топката.
Заслушах се във водата от банята и се сетих.Оууу роклята.Трябваше да я сложа за пране.
Бързо я пъхнах в преалнята.Само нея,за да не ми махне главата ако й стане нещо и натиснах копчето.Машината започна да работи,а аз се върнах в стаята си.Затворих вратата и отново се излегнах на леглото.

by **Summer Roberts** Сря Авг 29, 2012 9:32 pm

Сам се къпа доста по-дълго, отколкото се очакваше, но все пак беше момиче и обичаше да прекарва повече време в банята. Естествено, не можа да намери нещата, които й трябваха, но не се и учуди, все пак се намираше в банята на момче, макар че с удоволствие щеше да го заведе да си накупи ароматни масла, лосиони и какво ли още не, от което Стайлс нямаше абсолютно никаква нужда.
Шума от водата най-накрая спря и след няколко секунди вратата се отвори, а Сам се бе увила в кърпа, която едва успяваше да една педя от крачето й, а ако леглото на Стайлс беше малко по-ниско, нямаше да има нужда от хавлията.
- Вярно, че ти не се увиваш целия, но помисли за момичетата, които се къпят у вас – каза тя и чак тогава се усети – … или просто така ти е по-лесно да се насладиш на гледката – завърши закачливо и се приближи към леглото, като легна до него.
Сам се приближих максимално и изчака да я прегърне, за да може да се сгуша в него. Кожата му бе така топла и приятна на допир, че ако затвореше очите си, щеше да се понеса в сладък сън, но не мислеше, че беше подходящо да спи само по хавлия. Въртеше се наистина много, а едва ли някой от тях искаше да се събуди без хавлията.
- Трябва да ми се реваншираш за филма – каза мързеливо тя и легна малко по-нагоре, като зарови личицето си във врата му.

by Sponsored content

Преди три дена в мола

Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола

Re: Преди три дена в мола