Залата, където ще се проведе балът.

by **Katherine Pierce ♥** Пон Авг 20, 2012 12:48 pm

First topic message reminder :

Балът ще е в Сряда от 19:00 часа и можете да го продължите до сутринта. Няма краен час, но това не значи да продължава с дни! Старайте се да го приключите скоро!
Всеки, който ще ходи трябва да сложи като спойлер в подписа си облеклото, с което ще е на бала. И да не забравите маската, все пак е маскен бал. Дано се забвлявате!

by **Caroline.** Сря Авг 22, 2012 7:22 pm

Балът беше от скучен по-скучен, а Елена очевидно реши да ми върже тенекия. Търпението ми започваше да се изчерпя; хората на бала минаваха покрай мен с разголените си вратове, на които сякаш светеше надпис "Ухапи ме!".. Изпивах поредната си чаша уиски, но нищо не помагаше срещу обзелата ме раздразнимост.. Губех контрол. Можех да го усетя дори с връхчетата на пръстите си.. Как всяка моя капка кръв гореше от яд, който ме караше да се чувствам не на място.. В глупава, червена рокля, седяща по средата на нищото.. Надяваща се да бъда забелязана от някой. Но, уви, никой не ме забеляза, а дори и Елена не пожела да дойде на време. Въздъхнах отегчено, оставих кристалната чаша и с бавна стъпка се отправих към изхода. Към изхода на този безумен цирк, който забелязвах.. Всички, издокарани, опитващи се да са хора.. Без да осъзнават колко жалък и безпочвен е опита им от гледна точка на млад вампир, като мен. Излязох и се запътих за дома.

by **Katherine Pierce ♥** Сря Авг 22, 2012 7:32 pm

Очаквах Стефан да ми отговори злобно, да ме игнорира или просто да се махне от мен. А той отвърна на комплимента ми и дори също ми направи такъв. Еха.. сигурно и той е пийнал. Доколкото знам сега е с Елена, а тя едва ли би искала той да е с мен или дори да разговаря с мен. Е, бяхме на ренесансов бал, така че нищо не ни пречеше да се държим както беше едно време.
Усмихнах се и се приближих до него.
- Комплимент... Мм... да не би старият Стефан от миналото, който така ме обичаше и ласкаеше да се е завърнал?
Казах, допирайки се плътно до него. Огледах се наоколо и не видях Елена. За щастие тя не беше наоколо иначе със сигурност щеше да ни прекъсне. Беше в неин стил.
- Само да отбележа, че този Стефан, който си в момента ми допада много повече..
Довърших заигравайки се с косата му леко. О боже, чувствах се сякаш се бяхме върнали един век по-назад. Тогава нещата бяха много по различни. Много по-хубави отколкота са в момента. Тогава Елена все още не се беше намърдала в живота ни... Добри времена бяха.
Изведнъж пуснаха бавна танцова музика. Точно за танцуване. Мм как ми се искаше да потанцувам малко. Сигурно щеше да ми откаже, но щях да го питам за всеки случай. Може би поне за тази вечер щеше да е различен...
- А дали този Стефан ще приеме един танц?
Попитах го с любопитство, гледайки го с интерес в очите. Усмихнах се предизвикателно, чакайки отговора му..

by **Стефан Салваторе** Сря Авг 22, 2012 7:56 pm

Реших поне тази вечер да се забавлявам.Е, за предпочитане беше да съм в компанията на Елена, но за съжаление нея я все още я нямаше...или поне не я бях видял.И все пак ако беше тук със сигурност би дошла да провери какви са отношенията ми с Катрин.А те нямаха нищо общо с тези в миналото и г-ца Пиърс изобщо нямаше нужда да се заблуждава, че нещо ще може да е както преди."- Комплимент... Мм... да не би старият Стефан от миналото, който така ме обичаше и ласкаеше да се е завърнал?"
Наистина ли си мислеше, че можем отново да бъдем както преди? След всичко, което преживях заради нея...не бих го повторил.Въпреки, че някога имах силни чувства към нея, вече съм я преодолял напълно.Доста момичета са минали през леглото ми след нея, освен това в момента искам само Елена.Може да изглеждат напълно еднакво, но вътрешно разликата между двете бе огромна.Докато Катрин мислеше само за себе си, Елена бе пълната противоположност.Винаги се опитваше да угоди на всички, всички нейни близки да бъдат добре.Дори когато стана вампир не се промени, дори напротив, всички тези нейни добри качества се усилиха.Това нещо не можеше да се каже за Катрин.Въпреки, че винаги е казвала, че ме обича се чудих дали наистина чувства нещо...
Приближих се на нея, като устните ни бяха на сантиметри и казах:
- Ммм...НЕ! Нямам нищо общо с този Стефан от миналото...
Но явно не се отказваше.Каза, че този Стефан, който съм в момента й допада повече.Разбира се, че ще е така.Преди и лазех в краката, но бях влюбен в нея.Бях готов да направя всичко, само за да бъда с нея.Сега далеч не е така.Сега нещата са далеч по-различни и явно това я привличаше.Винаги е обичала сложните неща.Още в миналото ни, отношенията ни бяха сложни...беше едновременно с мен и с брат ми.Сега шансът да й минат номера отново при нас се равнява с нула...
Разговаряйки усетих, че пуснаха по-бавна музика.Много добре знаех какво означава това...време е за танци.Въпреки, че танцувах доста добре не го правих често...особено в такава компания.
"- А дали този Стефан ще приеме един танц?"
Без да отговарям протегнах едната си ръка към нея и тя я хвана.Явно трябваше цяла вечер да я забавлявам.Все едно съм детегледачка и трябва да намеря занимание за някое малко дете, което не издържа да седи дълго време на едно място.Но така и времето ни ще мине по-бързо.Дано Елена се появи по-скоро...

by **Кардам** Сря Авг 22, 2012 8:14 pm

Кардам рядко посещаваше партита или големи и шумни събирания. Просто не си падаше по такива мероприятия. Обаче понякога се налагаше да ходи. Най-често във връзка с бизнеса и дела на фирмата. А понякога просто приемаше поканата като обикновено не се застояваше прекалено дълго . Сега също беше решил да приеме поканата и по тази причина се приготвяше. А също така имаше уговорена сляпа среша. Не познаваше дамата си, знаеше само, че се казва Дафни Брендън.
Когато пристигна партито естествено вече беше започнало и имаше доста народ. Кардам влезе с бавна крачка и се огледа за маската на непознатата си партньорка..

by **Jessica Nightmare** Чет Авг 23, 2012 5:06 am

Деймън Салватор написа:Да ! Харесваше ми тази същост на Джесика това чаках.Малко попрекали с нещата,но интересното беше,че мие прекалено ясна.С кого се заяждам беше прекалено лесен въпрос с кучка,която тикой не обича .. и затова гледа да си го изкара на другите.Явно дори и в секса не струва след като няма някой,който да се е трогнах от нея.Беше прекалено смешна за всички на бала.Поне лично на мен.Изправих се и я погледнах.Раните ми бързо се излекуваха.
- Искаш да го играем грубо така ли ? - засмях се и след това я притиснах към стената .. като лицето и беше опряно плътно към бетона,а ръцете и бяха хвана.
- Кучки като теб не ме впечетляват .. не си забавна.. не си нищо по различно от курвите с който съм спал,може би затова си ми ядосата .. че само те изчуках и офейках нали .. но знаеш ли Джесика .. ще чукам всяка една която искам .. - отдръпнах се и след това разкъсах роклята и блондинката остана само по бельо.
Надявам се това да й е било достатъчно .. Самодоволната усмивка не слизаше от лицето ми.Иска да я предизвикам да ми покаже какво може.
- Хайде , блонди .. това искаш нали да направим купона на останалите или предпочиташ .. да си събреше дрехите който поне малко от малко те правят по привлекатена и да напуснеш .. като дива патка из лозе ?

Въпреки че останах само по бельо това изобщо не ми пречеше, но започваше да става досадно цялото зяпане затова просто погледнах на страни и започнах да викам:
-Какво гледате,не сте ли виждали момиче по бельо?
А,след това върнах погледа си на Деймън който продължаваше да се усмихва,тогава и аз се усмихнах и казах:
-Ако просто искаше да ме видиш полугола можеше да кажеш,макар че тук няма нищо което да не си виждал и преди.Но не си прав не съм като другите които си оправял,защото аз единствена имах смелостта
да те набия на публично място.Кучка,курва наричай ме както си пожелаеж най-малко на света ме интересува какво мислиш ти.Въпреки всичко което стана тази вечер ти все още ме предизвикваш,добре няма проблем, но не тук не тази вечер....
Наведох се взех остатака от роклята си и се обърнах към изхода,но имах да кажа още нещо, затова бързо се обърнах и заговорих:
-Оу и Деймън, пожелавам ти да умреш сам, като куче..
След това се обърнах отново и зкрачих към изхода на излизане видях Виктория и побързах да и' изпратя телепатично съобщение.Казах и' да се погрижи за спомените на хората които бяха станали свидетели на нашето фиаско,а за останалите същества вечери като тази бяха ежедневие така че нямаше да е проблем те да помнят случилото се.
За мой късмет на задната седалка имах няколко торби с дрехи които така и не занесох в гардероба си.Извадих една рокля и побързах да я облека след това се качих в колата си и се запътих към вкъщи.Докъто пътувах си мислех, че беше дълга вечер и въпреки всичко не мога да кажа,че не ми беше забавно.

by **Charlotte Petrova.** Чет Авг 23, 2012 7:53 am

Серина Ван Дер Удсен написа:
Spoiler:

Е вече бе време да оставя "Елена" на страна и да се позабавлявам, честно казано беше ми леко скучно вече да се правя на нея, животът и' въобще не бе интересен както се надявах, просто един обикновен тийнейджърски живот. Каква банална история. Докато вървях блондинката не спря да говори, за това просто я игнорирах, докато не влязохме в конферентната зала. Беше тъмно, но това изобщо не ми пречеше. Оставих чантичката и маската си на голямата маса, след което се облегнах на нея, подпирайки тежеста си на ръцете.
- Ел, защо по - дяволите сме тук?! Музиката и партито са долу, а и алкохолът ни скоро ще свърши... - каза досадната блондинка, а аз просто се засмях иронично и не обърнах особено внимание на думите и', на всяка една нейна дума всъщност.
- Е блонди, беше интересно да се правя на Елена, но вече ми доскуча. Така, че май е време да ти се представя. - каза и' с развеселен глас, а вените под очите ми изпъкнаха, също така вампирските ми зъби се показаха. Хванах момичето за гърлото като я притиснах в една стена. - Здрасти, аз съм Шарлот. - подсмихнах се след което забих зъби в шията и', усещайки как кръвта и' навлиза в устата ми, но само миг по - късно се отдръпнах. Не ми беше толкова интересно ако просто я убиех., ако и' изпиех кръвта до смърт - доато остане само бледо безжизнено тяло, свлякло се на пода.
Серина изглеждаше видно уплашена, но и някак ... силна. Все едно бе готова за всичко, което можеше да се случи с нея. Но за всеки случай не исках да се изобличавам пред всички останали, че съм вампир, за това просто въздействах на минала "Ес".
- Не викай и не смей да бягаш. - казах и' усещайки как въздействието вече работеше. - "Ес", имам чувството, че ще си прекараме супер. - казах с нагла усмивка, като смехът ми се разнесе из стаята.

by **Електра** Чет Авг 23, 2012 8:36 am

-Е блонди, беше интересно да се правя на Елена, но вече ми доскуча. Така, че май е време да ти се представя.Здрасти, аз съм Шарлот.
Шарлот ли?Какво мамка му става тук?!Разбира се,нямах време да реагирам както и да е...Бях прикована към стената,а нещо стана с лицето на Шарлот... Възможно ли бе Елена да има раздвоение на личността?Стефан наистина беше малко подозрителен,но чак да я докара до лудост едва ли?Странното бе,че цялото това разсъждаване се случваше,докато тя пиеше от кръвта ми!Да,беше забила зъби във врата ми и пиеше от моята собствена кръв...
След секунди.Когато облиза устни и ме погледна ми заповяда да не викам или пък да бягам...Тази съвсем ли се побърка??Да не беше Елена колкото и да си приличаха...Може би нейна зла сестра близначка?Вероятно... Колкото и ненормално да звучи това беше единственото разумно обяснение за което се сещах...Каза,че ще се забавляваме...Исках да направя нещо,но не можех просто тялото ми не ме слушаше...
-Ел..Тоест Шарлот защо по-дяволите приличаш толкова много на нея?На Елена...
Зададох въпроса,който ми беше най-напред в главата...Имах наистина хиляди въпроси,а избрах най-идиотския...Все тая...Погледнах я високомерно и и заявих:
-Каквото и да си-все ми е тая!
Нямах възможност да кажа кой знае какво,понеже скоро Шарлот захапа собствената си китка и откъсна част от месото си.Затече кръв.Набута раната в устата ми и ми изсъска да пия.Беше зверски откачено,но направих каквото ми казваше...Все едно нямах собствена воля...Не можех нищо да направя!Както и да е започнах да гълтам кръвта й докато не отдръпна ръка. Останах втрещена,когато видях,че зарасна все едно нищо не е било...

by **Charlotte Petrova.** Чет Авг 23, 2012 10:01 am

Блондинката, беше някак борбена. Гледаше да не издава кой знае колко страха си, беше перфектната играчка. Гледах я както едно пет годишно момиченце гледаше първата си кукла барби. Гледах я с благовещение и радост и нямах търпение да си поиграя малко с новата си играчка, която смятах да запазя. За това захапах китката си докато пусна кръв и след това накарах Серина да пие, а тя като послушна кукла Барби направи точно това, което и' бе казано.
- Знаеш ли Серина, харесваш ми. За това няма да те убия, но ще те направя като мен, тъкмо играта ще е по - забавна! Е не точно като мен, но малко по - просто копие на същността ми. - казах го така сякаш трябва да ми е благодарна като се засмях весело, но всъщност съсипвах живота и'. Не че ме интересуваше, тъкмо така щях да стигна по - лесно до двойничката си, така въздействието ми щеше да е по - силно и може би щеше да ми снася информация. Нееее...всъщност мислех сама да си набавя информация, все пак никога не оставяй неопитните да ти пишат домашното.
- Но преди да ти прекърша врата и да те оставя на произвола на съдбата разкажи ми малко повече за Елена, само основното тоест, другото сама ще го науча блонди!? - помолих съвсем любезно, но момичето ме гледаше презрително сякаш щеше да скочи на бой само след секунди, естествено само щеше да си навреди де.
Не обелваше и думичка, просто мълчеше и гледаше с презрение.
- Е добре, помолих по учтивия начин. Сега е време за неучтивия. Който няма да е съвсем красив. - казах и' след което се приближих до нея с вампирската си скорост и хванах едната и' ръка извивайки я до такава степен, че една от костите се бе стошила, доставяйки голяма болка на момичето. Е всичко щеше да зарастне скоро заради вампирската кръв, но не мислех да чакам докато това стане. Счупих врата и' и усетих как сърцето и' намаляваше ритъма си и само секунди по - късно спря.
- Е такъв ти бил късмета. - казах с насмешка, като оставих своя визитка до тялото, за да може когато се събуди като вампир да ме намери, така поне можеше да се съпротивлява. Да ми нанесе някоя драскотина и да направи някакво шоу. И да нямах намерение да я чакам няколко часа докато се съвземе за това просто си взех нещата и си тръгнах от така или иначе скучното подобие на бал.

by **Katherine Pierce ♥** Чет Авг 23, 2012 10:19 am

Стефан Салваторе написа:
Spoiler:

Знаех, че колкото и да беше хлътнал по Елена едва ли щеше да ми устои. Със Стефан се познавахме от векове и макар, че нещата никога нямаше да бъдат както преди... Аз го познавах много по-добре от нея, аз го възнаградих с подарък за вечност и сила.. подарък на стойност, която Елена никога нямаше да покрие, колкото и да се опитва. Заради мен Стефан все още беше жив, изпълнен със сила и млад. Ако не бях аз сега щеше да е изгнил в земята и никой да не знае, че дори е съществувал... Но не бях алчна и дадох и на Деймън този дар. Отношенията им не бяха розови, за което аз съм виновна, признавам си. Но те са братя и аз винаги съм искала да най-доброто за тях. Можеше и да обичах двамата, но никога не съм си играла с чувствата им. Никога не съм ги карала да се променят заради мен. Харесвах ги такива, каквито са. За разлика от така обичаната Елена, която се опитваше да промени Деймън и накрая пак го отблъсна. Разбивайки му сърцето. Е, аз никога не бих направила такова нещо. Само се надявах Стефан най-накрая да го проумее. Да разбере, че винаги ме е било грижа за него и брат му.
Стефан хвана ръката ми и се понесохме в бавен танц. Няма как да не забележе, че Стефан е все същия страхотен танцьор, какъвто беше и преди.. дори по-добър. Усмихнах се и се притиснах към него. Той ме държеше за кръста и двамата се носехме в такт с музиката.
Приближих устни към неговите, така че да ни разделят няколко милиметра.
- Няма как да не отбележа, че си все същия невероятен танцьор, Стефан..
Казах му, гледайки го в очите. Усмихнах му се съблазнително..

by ???? Чет Авг 23, 2012 10:24 am

Закъснявах много за бала. Бях изчислила всичко до последното детайлче.. Час при фризьор, козметик, грим, маникюр и тем подобни женски работи.. Трябваше да отида с Керълайн, но обстоятелствата се стекоха така, че всичко се обърна с главата нагоре. Дали Керълайн вече беше там? Ами Стефан?! Дали ме чакаше или си беше тръгнал, защото беше доста късно вечерта?.. Не знаех и това много ме притесняваше.

Когато влязох в залата, където бала щеше да се провежда всички още танцуваха, но нямаше много хора.. Никъде не виждах Стефан също така и Керълайн.. Когато влязох от вратата персонала ме посрещна много добре. Забелязах двете си двойнички - Шарлот и Катерина позната като Катрин. Така се мразехме с Катрин, че всеки път, когато се виждахме искахме да си откъснем главите, колкото до Шатрлот с нея се разбирахме доста добре и можехме да се наречем дори приятелки. В ъгъла забелязах как Стефан стои настрана и пие някакъв коктейл и реших да се приближа към него. Когато вървях забелязах, че и Катрин е до него.

-Стефан. Съжалявам за забавянето. -Обърнах се към него с усмивка веднага щом отидох до него. Беше много хубав, както обикновено. Смокинга му стоеше много добре. Винаги, когато го виждах с костюм направо ослепявах... Просто не знаех какво да кажа и дъха ми спираше.

by **Стефан Салваторе** Чет Авг 23, 2012 10:44 am

С Катрин танцувахме докато песента свърши.Не може да се отрече, че винаги се е справяла добре в танците.Още когато бяхме заедно това ми направи впечатление.Но тогава в танца ни имаше страст, напрежение...сега ми беше безразлично, просто убивах време.Но явно тя все още си мислеше, че има вероятност отново да се върна при нея.Цяла вечер не спираше да ме изкушава и устните ни да се доближават на милиметри.Но няма никаква вероятност отново да се случи нещо между нас.Дано преди години да се е наситила на бурните нощи със Стефан Салваторе, защото няма да се повторят.
- Мхмм...доста комплименти правиш тази вечер.Какво си намислила? Ии да, права си...все още помня някои стъпки...
След като песента свърши седнахме на една маса и си поръчах коктейл.Определено ми трябваше доста алкохол, за да понеса остатъка от вечерта.
Седейки видях, че вратата се отваря и от там влиза много красиво момиче...беше Елена.Тоалета й за вечерта беше изпипан до най-малкия детаил.Видях я, че се приближава към нас.Останах пленен от красотата й и следях всяко нейно движение.Дори за миг забравих, че Катрин седи до мен.След като Елена се приближи се изправих и отдох до нея.
- Изглеждаш великолепно, мила! - след това последва дълга целувка, точно пред погледа на Катрин.Тя се стремеше към това цяла вечер, но в крайна сметка Елена я получи... - Къде е Керълайн? - попитах, връщайки се отново на масата.Направих знак на Елена да седне при нас.Докато съм тук едва ли Катрин ще успее да й направи нещо, но ако ги оставя на саме не ми се мисли какво ще стане...

by **Електра** Чет Авг 23, 2012 10:53 am

Charlotte Petrova. написа:
Spoiler:

Като нея?Какво беше тя?Не показвах страха си...Може би ме беше страх,но малко...Какво можеше да ми направи...Тази определено беше побъркана кучка!
- Но преди да ти прекърша врата и да те оставя на произвола на съдбата разкажи ми малко повече за Елена, само основното тоест, другото сама ще го науча блонди!?
Да й кажа нещо за Елена?НИКОГА!Това нещо не беше Елена... Нямаше как да е тя...Особено като извади зъбите си...Искаше да й навреди,а аз нямаше да го позволя..Беше ми като сестра!Гледах я с презрение,злобно...Бях готова да скоча и да я убия,но не можех...Тялото не ми позволяваше...
- Е добре, помолих по учтивия начин. Сега е време за неучтивия. Който няма да е съвсем красив.
Приближи се ужасно бързо до мен и счупи ръката ми...КУЧКА!!!Исках да се разкрещя да направя нещо,но тялото ми не ме слушаше... Бях страничен наблюдател...Колко гадно!После с едно бързо движение счупи врата ми и аз паднах на земята...
Не бях мъртва..Знаех,че съм жива...Всъщност се чувствах по-жива от всякога...Усетих как врата ми се изправя,а костта на ръката ми зараства...Скоро отворих очи и бях добре...Какво,мамка му,стана? Станах,а до мен падна една визитка.Усетих нещо...Глад?Жажда?Отидох до масата и отпих от бърбъна,но не беше това...Имаше нещо много повече...
В един момент видях отражението си в прозореца...Лицето ми,в момента лицето ми изглеждаше точно като това на Шарлот... Погледнах визитката...
-КУЧКА!!!-Извиках с цяло гърло,а от устата ми прозвуча като съскане...
Някой се приближи до вратата,усетих го...Надникна вътре и ме попита какво правя.Беше някакво момиче с евтина рокля.В същия момент аз отидох до нея и забих зъби във врата й,точно както направи Шарлот с мен,но не спрях.Не спрях,докато и последната капка кръв не беше източена от вените й.Изплаших се и хукнах към улицата,за да си взема такси.Роклята ми беше окървавена,но никой не забеляза,тъй като се движех със скоростта на светлината.
Какво такси?Можех за минута да стигна до вкъщи.Така и направих.

by ???? Чет Авг 23, 2012 10:54 am

Изненадах се. Не бях изненадана от постъпката на Стефан, а от физиономията, която Катрин направи. Онази кучка, която не показваше чувствата си и това, когато тя е издразнена сега не успя да го прикрие. Забелязах нацупената й физиономия, когато Стефан ме целуна. Най-вероятно е чакала една малка целувка от Стефан цяла вечен, но така и не я е получила, а аз само от влизането успях да я получа.

-Изглеждаш много секси. -Казах на Стефан и го погледнах предизвикателно.
-О Катрин. Дори и не те забелязах, може би, защото заслепявам всичко наоколо и другите са незабележими.-Казах на Катрин и се заспях леко. След това хванах ръката на Стефан.
-Един танц мили мой.- Направих лек поклон и го погледнах право в очите.

ПС: Извинявам се за малкия пост.

by **Katherine Pierce ♥** Чет Авг 23, 2012 10:56 am

Да в момента се чувтсвах прелестно. Да танцувам със Стефан беше страхотно. Искаше ми се песента никога да не свършва и ние да останем така, носейки се в залата. Но ето, че песента свърши и той се отдръпна от мен. Не се й съмнявах, знаех, че този момент ще дойде, просто ми се искаше да го отложа. Да остана б прегръдките му цялата нощ.
След танца отидохме до една от масите и си наляхме вино. Не можех да отрека, че беше качествено. Е, бях пила много по-добри, но и това беше много хубаво.
Изведнъж цялата ми вечер пропадна когато входната врата на кметството се отвори и от нея влезе Елена. Господи, мислех си че няма да се появи. Беше много закъсняла и вече се надявах, че ще успея да запазя Стефан само за себе си до края на бала. Е всичко вървеше добре докато тя не се появи и не ни удостои с така нежеланото си присъствие. Разбира се Стефан нямаше търпение тя да дойде и да я удостои с вниманието си. Сега когато беше вампир беше по-досадна и от преди.
Стефан ахна при вида й и тя веднага дотича при него. Последва една дълга целувка, която ме вбеси.
Допих на екс виното си и погледнах Елена кръвнишки.
- Я кой все пак реши да ни удостои с присъствието си. Макар и то да е нежелано..
Казах, гледайки я злобно. Знаех, че неможех да й сторя нищо пред всички тези хора и тя го знаеше, но ако ме предизвика нямаше да й се размине...
- Да знаеш малко закъсняваш, мила. Стефан току що танцува с мен и да знаеш... беше върховно.
Завърших гледайки я с интерес.

by ???? Чет Авг 23, 2012 11:11 am

Честно да си призная не ме вълнуваше изобщо дали Стефан е танцувал с Катрин или само са се поздравили. Знаех много добре, че Стефан обича само мен и нямаше нужда да ревнувам или нещо от сорта.

-О.. Много се извинявам мила моя Катрин. Няма значение, че сте танцували и че сте си прекарвали добре. Всъщност се радвам за това, тъй като аз закъснях и Стефан явно си е намерил развлечение, за няколко часа. Но това свърши.-Катрин ми беше толкова жалка, че исках да й се изсмея в очите. Преди, когато бях човек признавам си, че ме дразнеше и дори ме беше малко страх от нея, но сега вече не ми пука за жалкото й съществуване. Наистина жалко.. "Най-сексапилната фурия" явно е издала багажа.

-Хаха.. Колкото до роклята ти-не мислиш ли, че има още да се постараеш за да свалиш някой мъж в този вид.. -Допълних аз с надменен тон към Катрин и хванах ръката на Стефан след което го предърпах към дансинга и започна нашата песен. Започнахме да танцуваме и бяхме много зблежени един към друг.

by **Katherine Pierce ♥** Чет Авг 23, 2012 11:20 am

Явно трансформацията на Елена във вампир не й се е отразила много добре. Глупачката нещо много се е надула. Опитва се да накара всеки, който я познава да я обича повече и повече. Но ми се струва, че трансформацията й е повлияла на характера й. Не мисля, че Елена беше все още онова невинно и мило момиченце. Струва ми се, че ще се появи още една кучка в града и това ще е тя. Е, не очаквам нещо друга та и тя е Петрова. Това ни е в кръвта. Съблазнява двамата Салваторе, вампирясва. Еха.. намирам доста общо в историите ни. Жалко, че тя не го е осъзнала още.
- Ако не си разбрала все още балът е в ренесансов стил, а не блясък стил. Но разбирам защо си се натруфила като коледна елха така. Опитваш се да привлечеш вниманието на всички и да се откроиш, защото знаеш, че си мое копие, но не струваш!
Отговорих й злобно. Нямаше да й се размине. Предизвикваше ме и нещата не отиваха към добро... за нея.
- Аз предпочитам по-изчистеният и елегантен стил, а не стил "коледна елха". така, че е по-добре ти и блясъкът ти да се махате оттук. О и ако все още не знаеш Стефан е мой кавалер.
Завърших предизвикателно.

by **Стефан Салваторе** Чет Авг 23, 2012 11:23 am

Катрин не се зарадва на целувката между мен и Елена.Явно тази вечер се очертава да бъде по-забавна.Особено след като виждах тази физиономия на лицето на Катрин.Горката тя...беше решила, че ще съм на нейно разположение цяла вечер и дори беше започнала да ме съблазнява, но са пореден път плановете й се провалят.Но пък беше доста упорита в интерес на истината...не се отказваше лесно.
"-Изглеждаш много секси." Каза Елена и ме погледна с онзи нейн предизвикателен поглед, който ме побъркваше...
- Секси ли? Ммм трябва да ме видиш без този смокинг...и като се замисля...ще имаш тази възможност след бала. - последва нова целувка.Също толкова дълга и страстна и вбесяваща Катрин.Хаха...как започна вечерта и как продължава.Определено се променя към по-добро.
Двете дами веднага се захапаха и започнаха с обидите.Но именно това се очакваше, когато се съберат на едно място.Бяха като кучета, които се борят за кокъл...а в този случай аз играх ролята на кокъла.Враждата между тях се появи веднага след като Катрин разбра за съществуването на Елена.Освен, че е нейна двойница тя успя да ме омае, нещо което и Катрин се опитваше да направи повторно, но не успяваше.
- Разбира се! - отговорих на поканата на Елена и се изправих.Хванах едната й ръка, а другата се озован на кръста й.Двамата се понесохме в танц, както бяхме допреди малко с Катрин.С тази разлика, че тогава нямаше и грам чувства от моя страна, вложени в танца.Сега беше точно обратното.
- Не й обръщай внимание...явно планът й е да ни раздели, но няма да успее! Ще я изтърпим още малко до края на вечерта и после ще отделим време само за нас двамата... - казах и се усмихнах предизвикателно.Докато танцувахме Катрин седеше и допиваше поредната чаша вино.Поне в него намираше утеха...

by ???? Чет Авг 23, 2012 11:34 am

Думите, които казваше Катрин за мен сякаш влизаха от едното ми ухо и излизаха от другото. Беше ми толкова безразлична, че просто нямаше на къде повече.
-Елха но със стил в сравнение с стоящата пред мен вече увяхваща от поредица от измислици мислеща, че ще успее да заблуди мъжа, който ме обича, нещастна дошица.

Въобще не обръщах никакво внимание на Катрин и нейните опити да ме издразни. Както вече бях казала, тя беше толкова жалка, че просто нямаше на къде повече..
-Знам, че е твой кавалер, но ти трябва да знаеш нещо друго. Твоят така наречен кавалер няма да те изпрати, защото ни предстои бурна нощ в леглото. До виждане миличка.- Отвърнах на Каттрин и със Стефан се понесохме във вихъра на танца.

by **Katherine Pierce ♥** Чет Авг 23, 2012 11:51 am

Елена се мислеше за голямата работа. Наистина много си вярваше. Ама много.. Щеше да си научи урока някой път, сама си го просеше. Те отидоха да танцуватм но да не си мислят, че така ще се отърват от мен. Мисля, че ме напушваше на скандал. Елена направо ме вбесяваше. Щях да й дам да разбере още тук и сега. Нямаше да й се размине. Ще си го получи и то тъпкано.
Отидох до оркестъра и им въздействах да спрат да свирят. Тъй като преди бала се бях нахранила добре и имах Сила беше доста лесно да им кажа да престанат да свирят. Те мигом ме послушаха и изведнъж в залата настана тишина, само говоренето на "хората" вътре се чуваше. Шушукания..
За четвърт секунда се озовах до Стефан и Елена. Щях да й разкажа играта. Без да ми пука от присъствието на останалите.
- Съжалявам, че ви прекъснах така магичния танц..
Казах със сарказам след това погледнах Стефан.
- Стефан не виждаш ли в какво се е превърнала? Или си прекалено влюбен, за да разбереш, че тя се превръща в пълна противоположност на старото си "аз"?! Злобните коментари, държанието.. О хайде Стефан трябва да си пълен глупак, за да не го забележиш. Тя се превръща в мое копие и ти неможеш да я спреш. Не разбираш ли, че за нея си просто трофей, с който да кръжи наоколо и да ме дразни??
Казах след това се обърнах към Елена. Щях да излея целият си гняв точно тук и сега. Нямаше да позволя на тази малка уличница да спечели. Не ми беше до Стефан.. Щеше да е хубаво да съм с него, но не съм умряла да го имам. Както казвах "действам сама".
- Елена миличка.. Станала си дори по-глупава отколкото беше като човек. Не изгарям от желание да си върна Стефан.. Ти си вампир.. чудесно.. вече не си старата малка и наивна глупачка и Стефан скоро ще го разбере. И тогава ще те зареже както направи с мен. Да беше лудо влюбен, казваше, че винаги ще сме заедно и нищо и никой няма да ни раздели, но.. ето! Заряза ме толкова лесно. Сега се обзалагам, че говори същите неща и на теб... е, предупредена си.
Завърших. След което щракнах с пръсти и огромният полилей от тавана пропадна, падайки на милиметри от Елена, строшавайки се на хиляди парченца..

by **Стефан Салваторе** Чет Авг 23, 2012 12:08 pm

Докато танцувахме с Елена всичко беше прекрасно...до един момент.Катрин се изправи и отидо до оркестъра, миг след това те спряха да свирят и тя отново дойде при мен и Елена.Вече наистина не издържаше да ни гледа заедно и щеше да го покаже.Гневът в нея нарастваше с всяка измининала секунда.Но точно тук ли реши да прави скандали...пред всички.Освен, че разваля нашата вечер прави същото и с останалите хора.За пореден път се убедих, че съм прав, когато казвам, че Катрин се интересува само от себе си.Точно това правеше в момента.Пречи на всички да се забавляват, само за да дразни Елена.Типична черта от характера й...
"- Стефан не виждаш ли в какво се е превърнала? Или си
прекалено влюбен, за да разбереш, че тя се превръща в пълна
противоположност на старото си "аз"?! Злобните коментари, държанието.. О, хайде Стефан трябва да си пълен глупак, за да не го забележиш. Тя се
превръща в мое копие и ти неможеш да я спреш. Не разбираш ли, че за нея
си просто трофей, с който да кръжи наоколо и да ме дразни??"
Беше решила да изкаже мнението си без да й пука, че толкова хора са впили поглед в нея.Сякаш бе полудяла от гняв.Но какво толкова е станало.Да не би да си е мислила, че след тази вечер ще зарежа Елена и ще тръгна отново след нея.Трябва да е много наивна, за да си помисли подобно нещо.Никога не бих го направил.Дори в момента тя сама си вкарваше авто гол.След всички тези неща, които наговори само ме издразни още повече с присъствието си.И очаква отново да бъдем заедно...няма такава вероятност.
- Познавам Елена много по-добре от теб и искам да ти кажа, че транформацията не я е променила изобщо.Отношението й към хората, които я обичат си е същото.Друг е въпросът, че ти не си от тези хора.Както виждаш получаваш това, което заслужаваш.Ти сама си причиняваш това, не е проблемът в Елена и да, прекалено влюбен съм!В теб също бях влюбен, но ти сама отблъскваш близките си с характера си.
След като бях принуден да я изслушам тя премина към Елена.Беше се разгневила много.Явно тези целувки между мен и Елена я изкараха извън нерви.Но не ме интересуваше.Каквото и да прави винаги ще съм с Елена.Каквото и да става не бих се върнал при Катрин.Та тя ме отблъскваше с държанието си във всеки момент.Миг след като завърши речта си щракна с пръсти и изящния полилей, който беше закачен на тавана падна на милиметри от Елена.Успях да я дръпна към себе си в последния момент.
- Катрин...ходиш по много тънък лед.Разбирам, че си бясна, но не се надценявай...

by **Tyler Lockwood.** Чет Авг 23, 2012 12:14 pm

Spoiler:

Почувствах се странно,но все пак реших да не издавам никакви емоции,а просто да се насладя на момента. Приближих се към момичето,а след това отново плъзнах поглед по хората около нас. Как можеше едно подобно парти да е толкова скучно. За момент съжалих,че съм дошъл,но тогава ми хрумна.
Исках да направя нещо необичайно,обичах необичайните неща. Приближих се до момичето,впивайки устни в шията `и. Да,това беше доста внезапно. Надявах се да `и хареса,а и винаги по тези партита имаше хора,които да се натискат,ако момичето беше съгласно,това щяхме да сме ние.
- Е,нека си вземем още алкохол. - предложих аз и я хванах за ръката,тръгвайки из тълпата. Вървяхме доста бързо. След малко се спрях пред масата с алкохол и се обърнах към момичето. - Мисля да направя нещо неочаквано днес. - започнах с заговорнически поглед. - какво ще кажеш да ми помогнеш да намеря таблото за електричеството и да загася осветлението? - попитах я и се усмихнах.
Тя ме гледаше стреснато.
- Спокойно,нищо няма да ни направят. Най - много да ни изгонят,но и без това партито на струва. - опитах се да я накарам,но разбира се ако не искаше щях да си намеря друг съучастник. Хванах ръката `и и нежно я обгърнах с длани.
Приближих се към нея,устните ни бяха на сантиметри. Усмихнах се и се отдръпнах.
- Всичко зависи от теб. - не пропуснах да кажа,а след това взех една чаша и си налях от първия алкохол,който видях. Обърнах се към нея с надеждата да разбера да ли е готова на подобно нещо или не.

by **Victoria Blackheart** Чет Авг 23, 2012 12:47 pm

adorable. написа:
Spoiler:

Spoiler:

След сценката,която се разигра преди малко бях някак си изумена.Как се осмеляваше Деймън да се държи така с Джес,но и тя не си поплюваше.Преди да излезе с останалото от роклята,тя използва мисълта си и ме помоли да изтрия паметта на хората.Смятах да обиколя всичките и един по един да ги обработвам,но очевидно Тайлър имаше други планове.Прокара устни по вратът ми.Признавам това ми се стори добра идея за оставащото време от бала,но на него му се въртеше щура идея.Усмихнах се дяволито.Вече за втори път тази седмица ще спирам тока.
-За какво ти е табло?
Щракнах с пръсти и лампите започнаха да се пръскат една по една.
-Така не е ли по-забавно?
Скъсих разстоянието между нас и стоях буквално на милиметри от устните му.
Настана суматоха всички започнаха да излизат от залата.Е,беше крайно време балът да приключи.Ние все още стояхме вътре въпреки,че беше доста тъмно.
-Сега всичко зависи от теб?
Казах тихо и прехапах долната си устна.След това което се случи едва ли на някой ще му пука за Джесика и марковото `и бельо.Може би трябва да се видя с нея утре.Сигурно ще има нужда да поговори с някого.Тя изглеждаше и се държеше като ледена кралица,но от вътре си беше съвсем ранима и очевидно няма да остави нещата така.Деймън щеше да си го получи.

by **Katherine Pierce ♥** Чет Авг 23, 2012 1:22 pm

Стефан Салваторе написа:
Spoiler:

Добре, че беше нашият така добър Стефан да спаси Елена от удар по глупавата й главица. Може би щеше да поумнее, но нямаше да разберем. В последният момент той я дръпна настрани и полилеят не успя да я удари. Жалко.. Щеше да ми хареса.
"Катрин...ходиш по много тънък лед.Разбирам, че си бясна, но не се надценявай...", каза ми Стефан и пристъпи към мен заплашително. Не се сдържах и се засмях. Стефан... да ме заплашва?! Та това беше толкова глупаво. явно Елена наистина много му е замаяла главата щом забравя, че аз съм много по-древна от него и съответно много по-умна. Той не трябва да се надценява. Но покрай Елена, която се правеше на много велика явно и той е започнал. Тя имаше самочувствие, само, че беше без покритие. И това би трябвало да я притеснява... поне малко.

За част от секундата се озовах зад Стефан, хванах му ръцете и ги извих болезнено на гърба му. Чу се изпукване. Опс... май му счупих ръката... Ха. Приближих лицето си до неговото. Устните ми докоснаха леко ухото му.
- Явно си забравил, че съм по-стара от теб с векове, Стефан. Елена наистина ти е завъртяла главата. Внимавай. Не си в състояние да даваш заплахи точно сега. Елена има късмет, че беше до нея, за да я спасиш, но не се знае за следващия път, както и по-следващия...
Той се опита да се измъкне, но аз не му позволих, стискайки го още по-силно и здраво от преди.
- Внимавай с кого се забъркваш, Стефан... Защото ще съжаляваш.
Завърших и го пуснах. Той се отдръпна от мен и Елена дотича при него, прегръщайко го.
Оказа се, че всички нас гледаха. Настана суматоха. Една самодоволна усмивка се изписа на лицето ми при измумените им погледи. Стигнах вратата, обърнах се и хвърлих един поглед към Стефан, който ме гледаше убийствено.
- Играта започна.
Казах и му намигнах леко. Не беше нужно да викам, знаех, че ме е чул и се надявах, че ме е и разбрал. Щеше да се разбере.
След това излязох, затръшвайки силно вратата след себе си. Тя прокънтя наоколо и осветлението мигом загасна..

by **Tyler Lockwood.** Чет Авг 23, 2012 1:47 pm

Victoria Blackheart написа:
След сценката,която се разигра преди малко бях някак си изумена.Как се осмеляваше Деймън да се държи така с Джес,но и тя не си поплюваше.Преди да излезе с останалото от роклята,тя използва мисълта си и ме помоли да изтрия паметта на хората.Смятах да обиколя всичките и един по един да ги обработвам,но очевидно Тайлър имаше други планове.Прокара устни по вратът ми.Признавам това ми се стори добра идея за оставащото време от бала,но на него му се въртеше щура идея.Усмихнах се дяволито.Вече за втори път тази седмица ще спирам тока.
-За какво ти е табло?
Щракнах с пръсти и лампите започнаха да се пръскат една по една.
-Така не е ли по-забавно?
Скъсих разстоянието между нас и стоях буквално на милиметри от устните му.
Настана суматоха всички започнаха да излизат от залата.Е,беше крайно време балът да приключи.Ние все още стояхме вътре въпреки,че беше доста тъмно.
-Сега всичко зависи от теб?
Казах тихо и прехапах долната си устна.След това което се случи едва ли на някой ще му пука за Джесика и марковото `и бельо.Може би трябва да се видя с нея утре.Сигурно ще има нужда да поговори с някого.Тя изглеждаше и се държеше като ледена кралица,но от вътре си беше съвсем ранима и очевидно няма да остави нещата така.Деймън щеше да си го получи.

За момент си помислих,че тя ще се окаже и вече дори си представях как излизам от залата и отивам в някой бар в търсене на забавление с много алкохол и момичета,които са готови на всичко за малко забавление и не им пука чак толкова за последствията.
Тя щракна с пръсти и след секунди в залата беше тъмно. Доста умно решение. Като се замисля това беше много по - умен ход,но все пак цялото забавление от търсене на електрическо тъбло се изпари. В момента не ми се мислеше много за проклетото електричество.
Щом изгаси лампите това означава,че е готова да се забавлява с мен. Забравих за всичките си планове и избутах всичкия алкохол от масата на земята. След това вдигнах момичето на ръце и я поставих на масата,като бавно започнах да свалям дрехите `и без да спирам да я целувам. Вечерта се развиваше много добре.
Не ме интересуваше дали някой ни гледа,в момента бях прекалено зает да изучавам тялото на момичето пред мен. С едно движение свалих роклята `и,която за секунди се озова на земята. Надявах се да е палавница,макар че щом веднъж го направи с мен определено ще се превърне в палавница. Тя остана само по бельо,а аз започнах да целувам врата `и и бавно слизах надолу. Усещах,че ме желае. Аз също я желаех,не ме интересуваше колко време ще продължи,важното е,че се случваше.
- Е,не е чак толкова скучно вече,не мислиш ли? - попитах я,но без да зачакам отговора `и направих последното движение,този път бельото се озова при роклята.

by **Victoria Blackheart** Чет Авг 23, 2012 2:25 pm

Spoiler:

Spoiler:

Действаше доста бързо.Опомних се какво се случва чак когато останах без бельо.Беше ми изключително забавно.Исках да си поиграя с него,но не ми се получаваше.Тази вечер не мислех да бягам.
Разкъсах ризата му и пред мен се откри приятна гледка.Захвърлих я при останалите неща на пода.
-Забавлението те първа започва мен ако питаш.
Тялото ми потръпваше от всяка целувка.Определено щях да забравя за Луцифер и проблемите си.Тайлър очевидно тренираше и то здраво.Плъзнах ръце по коремните му мускули и стигнах до колана.Не ми се занимаваше с дългото разкопчаване затова просто го скъсах.Захвърлих го настрани,същото последва и панталоните.След като всичко свърши ми е интересно с какво ще се прибере.Не бяха останали здрави дрехи.Засмях се на мислите си.Такава си бях дори в такива моменти главата ми не млъква.Опитах се с целувка да прикрия разсеяността си.Той не можеше да чака повече,но това беше интересното в играта.Не мога да отрека,че го желаех,но и не бързах за никъде.Явно Тайлър не мислеше като мен и легна отгоре ми.Молех се масата да издържи всичко което предстоеше да се случи.
Точно,когато съществената част започваше Луцифер реши да се намеси.Отново ме облада и избута Тайлър на метри от мен.Той гледаше стъписано,а аз отново водех битка с госта в главата ми.
-Сериозно ли,пак проваляш всичко?
Питах аз,но не получавах отговор.
-Отговаряй ми,когато те питам!
Разгневих се и настана война.Ужесточен спор между мен и владетелят на ада.Тайлър чуваше неговите думи и не разбираше какво става.
-Виктория,пак се забъркваш,където не трябва.
Крещях адосана.
-Ти нормален ли си?Остави ме поне една вечер да правя,каквото си искам.
Той се засмя гръмко и това прокънтя в тялото ми.
-Не,не,не си познала.
Не исках да му ппозволявам да ме контролира.Чувствах се по-силна от него.Мислех,че мога да надделея и така и стана.Излезе от мен под формата на черен дим и се разпръсна из цялата зала.Паднах на колене изумена,че най сетне аз победих,а не той.Погледнах към момчето,гледаше леко стъписано,но определено бе проумял какво се случва.
-Виж,аз ще тръгвам може би ще го оставим за някой друг път.
Чувствах се като пълен идиот,но това което се случи ми дойде в повече.Облякох се и оставих листче в джоба на сакото му.След това изритах вратите и напуснах залата.Не бях останала доволна и Луцифер щеше да си плати за това.

by Sponsored content

Залата, където ще се проведе балът.

Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.