Залата, където ще се проведе балът.

by **Katherine Pierce ♥** Пон Авг 20, 2012 12:48 pm

First topic message reminder :

Балът ще е в Сряда от 19:00 часа и можете да го продължите до сутринта. Няма краен час, но това не значи да продължава с дни! Старайте се да го приключите скоро!
Всеки, който ще ходи трябва да сложи като спойлер в подписа си облеклото, с което ще е на бала. И да не забравите маската, все пак е маскен бал. Дано се забвлявате!

by ???? Чет Авг 23, 2012 8:17 pm

Katherine Pierce ♥ написа:
Стефан Салваторе написа:
Spoiler:

Добре, че беше нашият така добър Стефан да спаси Елена от удар по глупавата й главица. Може би щеше да поумнее, но нямаше да разберем. В последният момент той я дръпна настрани и полилеят не успя да я удари. Жалко.. Щеше да ми хареса.
"Катрин...ходиш по много тънък лед.Разбирам, че си бясна, но не се надценявай...", каза ми Стефан и пристъпи към мен заплашително. Не се сдържах и се засмях. Стефан... да ме заплашва?! Та това беше толкова глупаво. явно Елена наистина много му е замаяла главата щом забравя, че аз съм много по-древна от него и съответно много по-умна. Той не трябва да се надценява. Но покрай Елена, която се правеше на много велика явно и той е започнал. Тя имаше самочувствие, само, че беше без покритие. И това би трябвало да я притеснява... поне малко.

За част от секундата се озовах зад Стефан, хванах му ръцете и ги извих болезнено на гърба му. Чу се изпукване. Опс... май му счупих ръката... Ха. Приближих лицето си до неговото. Устните ми докоснаха леко ухото му.
- Явно си забравил, че съм по-стара от теб с векове, Стефан. Елена наистина ти е завъртяла главата. Внимавай. Не си в състояние да даваш заплахи точно сега. Елена има късмет, че беше до нея, за да я спасиш, но не се знае за следващия път, както и по-следващия...
Той се опита да се измъкне, но аз не му позволих, стискайки го още по-силно и здраво от преди.
- Внимавай с кого се забъркваш, Стефан... Защото ще съжаляваш.
Завърших и го пуснах. Той се отдръпна от мен и Елена дотича при него, прегръщайко го.
Оказа се, че всички нас гледаха. Настана суматоха. Една самодоволна усмивка се изписа на лицето ми при измумените им погледи. Стигнах вратата, обърнах се и хвърлих един поглед към Стефан, който ме гледаше убийствено.
- Играта започна.
Казах и му намигнах леко. Не беше нужно да викам, знаех, че ме е чул и се надявах, че ме е и разбрал. Щеше да се разбере.
След това излязох, затръшвайки силно вратата след себе си. Тя прокънтя наоколо и осветлението мигом загасна..

И Катрин си мисли, че ми пука?! Ха. Ха. Тази нещастна душица беше толкова заблудена, че си мислеше, че от един полилей щеше да ми стане нещо.. Едвам сдържах смеха си пред всички. Исках да й кажа толкова много неща в очите, като например, че с това жалко поведение пред всички гости няма да стигне до никъде освен до съжаление. Съжаление ли? Глупости.. Това е силно казано. Просто си мислеше, че може да има всичко. Та тя себе си ли се опитваше да заблуди или останалите? Беше толкова нещастна.. Ако си мислеше, че ще ме уплаши много грешеше. Когато осветлението изгасна в залата зацари тишина. Телефона ми извъня и получих СМС. Беше от онова малко нахално и досадно същество в града - А. СМС-а гласеше: "Дръзки коментари правиш Елена,но внимавай Катрин беше опасна кучка когато ти беше човек,сега още е такава и това че си вампир изглежда не и' прави голямо впечатление...."
-Хаха.-изсмях се аз, защото вече не можех да се сдържа.
-Стефан, извинявай за всичко случило се.-Казах аз смутено, защото логически погледнато бях провалила вечерта му.
-Какво ще кажеш да идем у нас.. И без това няма никой и може да си потанцуваме на спокойствие?-Попитах го с лек и нежен тон докато му се усмихвах въпреки, че най-вероятно не виждаше добре усмивката ми, защото единственото нещо, което даваше светлина беше телефона в ръцете ми.

Залата, където ще се проведе балът.

Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.