Залата, където ще се проведе балът.

by **Katherine Pierce ♥** Пон Авг 20, 2012 12:48 pm

Балът ще е в Сряда от 19:00 часа и можете да го продължите до сутринта. Няма краен час, но това не значи да продължава с дни! Старайте се да го приключите скоро!
Всеки, който ще ходи трябва да сложи като спойлер в подписа си облеклото, с което ще е на бала. И да не забравите маската, все пак е маскен бал. Дано се забвлявате!

by **Деймън Салваторе** Сря Авг 22, 2012 4:17 pm

След като срещата ми с Керълайн мина горе долу както си я представях и разбрах,че по й харесва това да го кара на диета с животинска кръв.Да не е такава каквато природата я направи,благодарение на мен,а после и на Катрин.А с помощта на Стефан нещата се влошаваха все повече и повече.Оформянето на едно тяхно приятелство и развитието му след време ми ми беше скучно.
Прибрах с в имението и ми оставаше около половин час за да се приготвя и да стигна до мястото,където щеше да се проведе бала.Не си падах по официалното облекло и затова щеше да е доста трудно да си избера такова.Хубавата новина е,че от преди време все още пазехме костюмите си,но една ли щях да се облека с такъв.Минаха около може би педесет или шейсет години откакто тази мода изчезна.Но се сетих,че държа този от предишния бал,за който не знам как се навих отново да отида.Облякох се и излязох.Докато вървях към кметството се чудех какво бях направих , че Господ да ме накаже с такава дама ,а именно Джесика.Та ние с нея не се понасяхме,а и да прекаракам цяла вечер с нея ?! Тези мисли не напуснаха главата ми.Стигнах най накрая и до залата.Сериозно ? Първи ? А дама ми ,разбира се, все още не беше дошла.Минаваше посочениея час .. може би това беше една от причините да не ходя на такива балове ?!

by **Електра** Сря Авг 22, 2012 4:21 pm

Днес беше балът с маски.Тъкмо бяха минали най-големите жеги на лятото и вече се беше разхладило,макар и съвсем малко...Цял ден се мотах в имението.Беше горещо,но нямах желание да влизам в басейна.Исках просто да си почина малко, защото имах предчувствието,че балът ще е вълнуващ.Такива събития често бяха посещавани от много хора.
За бала си бях избрала една рокля,която беше ренесансова и едновременно с това готическа.Беше лилава в по-голямата си част,а отзад имаше черна дантела.Също така имаше и презрамки.Маската ми беше нежна.Домино.Не изправих косата си.Оставих я пусната на къдрици.Ноктите ми бяха лакирани в лилав лак,а обувките ми-черни,на токчета.
След като се приготвих се отправих към кметството,където щеше да е мероприятието.На вратата казах името си на портиера и след като се увери,че съм в списъка ме пусна да вляза.Сложих маската и влязох в балната зала.Беше много красива!Бяла.От тавана се спускаше огромен полилей.Имаше доста хора,както и предположих.Измежду непознатите лица видях едно,което можех винаги да позная,дори и да е с маска.Доближих се до момичето и обърнах към нея:
-Елена?
Елена беше най-добрата ми приятелка,която познавах от цяла вечност.

by **Victoria Blackheart** Сря Авг 22, 2012 4:36 pm

Качих се в колата и потеглих към кметството.Не беше особено близко и осъзнавах,че ще закъснея,но не ми пукаше.Достатъчно ми беше,че роклята ми е адски неудобна.Чудех се дали днес Луцифер щеше да ме притеснява или ще ме остави да си почина.Тези мисли може да ме накарат да размисля за бала.Както и да е вече бях твърде далеч,за да се връщам.
Паркирах зад едно рено и излязох от колата.Доста хора пристигаха в момента.Натиснах копчето и колата се заключи.Докато се прокрадвах измежду гостите сложих маската си.Изкачих се по стълбите,като ми се наложи да повдигам проклетата рокля.Не си падах по тези балове.Твърде дълги рокли,стягащи корсети и досадни маски.Издишах тежко.
Влязох в огромна зала с много хора.За първи път откакто съм тук се чувствам приятно.Огледах се за алкохол,но за съжаление останових,че има само вино и шампанско.Имах нужда от нещо силно,за да забравя за Луцифер и да се позабавлявам.Примирих се и взех две чаши бяло вино.Смятах да ги изпия на екс,но нещо не ми се получи и се задавих.Да,само на мен можеше да се случи подобна простотия.Обърнах се леко раздразнена от гафът си,но се слъсках с някого.Оказа се кавалерът ми за вечерта.Не бях сигорна,че той ме е познал.
-Здравей,Тайлър!
Усмихнах се ехидно и отпих от питието си.
-Моля да ме извиниш за закъснението,но не живея наблизо.
Корсета ме убиваше с всяка изминала секунда.Имах чувството,че ще ми се счупят ребрата.

by **Jessica Nightmare** Сря Авг 22, 2012 4:36 pm

Деймън,сериозно ли?!Това се въртеше в главата ми цял ден точно с него ли трябваше да ходя?И въпреки че го мразех все пак бях настроена положително, до колкото е възможно.И докъто си мислех, неусетно вече беше станало седем часът.Побързах да навлека роклята си,грабнах ключовете за колата и се насочих към кметството.През целия път си мислех колко ли глупаво изглеждам облечена с огромната си рокля возеики се в спортна кола,но това не беше най-важното в момента.Когато стигнах кметството побързах да извадя телефона си и да видя колко е часът.Беше станало седем и петнайсет,не бях закъсняла много.Но доколкото познавах Деймън непременно щеше да недоволства.Влязох в залата и започнах да търся Деймън.Не се изненадах намерих го в обичайната поза на обичайното място,облегнат на стената до масата с напитките.Приближих се до него и казах:
-Много време мина,Деймън..

by **Деймън Салваторе** Сря Авг 22, 2012 4:51 pm

Jessica Nightmare написа:
Деймън,сериозно ли?!Това се въртеше в главата ми цял ден точно с него ли трябваше да ходя?И въпреки че го мразех все пак бях настроена положително, до колкото е възможно.И докъто си мислех, неусетно вече беше станало седем часът.Побързах да навлека роклята си,грабнах ключовете за колата и се насочих към кметството.През целия път си мислех колко ли глупаво изглеждам облечена с огромната си рокля возеики се в спортна кола,но това не беше най-важното в момента.Когато стигнах кметството побързах да извадя телефона си и да видя колко е часът.Беше станало седем и петнайсет,не бях закъсняла много.Но доколкото познавах Деймън непременно щеше да недоволства.Влязох в залата и започнах да търся Деймън.Не се изненадах намерих го в обичайната поза на обичайното място,облегнат на стената до масата с напитките.Приближих се до него и казах:
-Много време мина,Деймън..

Докато чаках Джесика да сепояви от някъде и случайно ако е по възможност да побърза,защото освен,че ми беше скучно,а и постепенно започвах да пресушавам чаша след чаша.Алкохола ми понасяше и донякъде се радвах на това.Това беше една от положителните черти да си вампир.Не спирах да гледам часовника .. щях да изкарам тези петнайсет минути на Джесика през носа.
Точно когато тази мисъл мина през ума ми блондинката влезе през прага и се насочи към мен.Както обикновенно започна с думите "че е минало доста време".Е,честно казано аз се радвам,че не съм се срещал с синеоката.Усмихнах й се и надигнах чашата за последната глътка,която имаше вътре и после я оставих на масата.
- Права си,Джесика .. а доколкото си спомням последната ни среща не беше една от любимите,който бих запомнил с теб .. но за жалост както и за товя така и за моя ще се траем цяла вечер. - казах като й се усмихнах насилствено.
- Не поглеждаш алкохол да не би да си се отказала от тази част на забавлението ? - засмех я и след това изчаках отговора на синеоката.
Хората постепенно започваха да идват и залата се пълнеше.Намерих доста познати лица дали с добро или с лошо ... един от примерита,който бих дал стоеше пред мен.

by **Charlotte Petrova.** Сря Авг 22, 2012 4:51 pm

Бал? Първият бал, правен в Мистик Фолс от както бях дошла отново в града, което се равняваше на колко - две седмици може би? И все пак този град бе прекалено ... е нека кажем просто, че масовите мероприятия тук се предприемаха доста по - често от колкото на другите места, които бях обиколила. И какво по - хубаво място да видя настоящите членове на съвета от бала. Бала на който бяха поканени повечето жители на града, а тук все пак вече обикновените хора бяха на привършване, всички бяха някакви недъзи. Подобие на свръх естествени същества. И да съветът трябваше да е тук, за да види дали всичко ще е наред, а и кой все пак бе организаторът на това събитие ако не един от членовете? Е можеше и да греша, което бе рядко срещано явление и все пак имах намерението да намина. Особено след като се бях сдобила с покана. И естествено балът бе тематичен, колко банално..ренесансов бал с маски. Как да не се изсмееш на подобно нещо. Естествено в ума ми веднага започнаха да се завихрят идеите за късите коктейл рокли с които гардеробът ми бе пълен. Онези прилепнали парчета плат, които в дрешно време наричаха рокли бяха започнали да ми допадат, но естествено как щях да се впиша, като изпъквах с различия? Е явно бе време да си припомня старите времена. В гардероба си намерих тъмно синя рокля, която не бе никак ренесансова, но поне се опитваше да наподоби такъв вид и не бе толкова изпъкваща, определено можех да се впиша с нея. Но ... да трябваше ми и маска. Идеалната маска. Стара, но не вехта. Поне едно нещо трябваше да е в ред все пак, за това извадих една от най - старите си маски, която носех със себе си заради спомените които носеше. Не бях сантиментална, но всеки подарък трябваше да се съхранява нали? Маската представляваше продълговата дръжка в неутрален цвят, към която накрая и' се сливаше и самата маска покриваща само половината част от лицето.
Обух и тъмно сини токчета след което хванах такси и се запътих към кметството където щеше да е и бала. Хубавото на обществените места им беше, че не трябваше да чакаш покана и да правиш всичко по силите си, за да я получиш.
Всички изглеждаха весели, нетърпеливи и т.н. Но залата ни най - малко не наподобяваше красотата, която витаеше преди в онези времена. Беше някак изкуствено, но и някак не чак толкова зле.
- Елена? - женски глас успя да ме разсее от мислите ми и обърканият ми поглед се насочи към блондинката, която дойде към мен и започна да говори, без спирка. Е явно си бях намерила роля за тази вечер. Двойничка? Може би, но каквато и да е била поне ми осигори алиби и определено щях да и' лепна лошо име, както умеех да правя. Няколко безжизнени тела на името на Елена? Мдам може би.
- Ъ, здрасти...съжалявам малко ми е трудно да те позная с маската и след няколко питиета преди бала. - измислих набързо като се опитвах да поддържам маската "Елена" добре. Това беше единственото нещо, което ми бе дошло на ум. Е май трябваше да се поразровя малко в живота и', туко виж някой друг човек бе решен да ме помисли за нея.

by **Tyler Lockwood.** Сря Авг 22, 2012 5:01 pm

Victoria Blackheart написа:Качих се в колата и потеглих към кметството.Не беше особено близко и осъзнавах,че ще закъснея,но не ми пукаше.Достатъчно ми беше,че роклята ми е адски неудобна.Чудех се дали днес Луцифер щеше да ме притеснява или ще ме остави да си почина.Тези мисли може да ме накарат да размисля за бала.Както и да е вече бях твърде далеч,за да се връщам.
Паркирах зад едно рено и излязох от колата.Доста хора пристигаха в момента.Натиснах копчето и колата се заключи.Докато се прокрадвах измежду гостите сложих маската си.Изкачих се по стълбите,като ми се наложи да повдигам проклетата рокля.Не си падах по тези балове.Твърде дълги рокли,стягащи корсети и досадни маски.Издишах тежко.
Влязох в огромна зала с много хора.За първи път откакто съм тук се чувствам приятно.Огледах се за алкохол,но за съжаление останових,че има само вино и шампанско.Имах нужда от нещо силно,за да забравя за Луцифер и да се позабавлявам.Примирих се и взех две чаши бяло вино.Смятах да ги изпия на екс,но нещо не ми се получи и се задавих.Да,само на мен можеше да се случи подобна простотия.Обърнах се леко раздразнена от гафът си,но се слъсках с някого.Оказа се кавалерът ми за вечерта.Не бях сигорна,че той ме е познал.
-Здравей,Тайлър!
Усмихнах се ехидно и отпих от питието си.
-Моля да ме извиниш за закъснението,но не живея наблизо.
Корсета ме убиваше с всяка изминала секунда.Имах чувството,че ще ми се счупят ребрата.

Парти.
Обичах партитата. Първата седмица в града,а вече бях поканен на парти. Имах нужда от дама и маска и съм готов. Влязох в интернет и намерих списък на поканените. Избрах си произволно едно име и се свързах с момичето. Двамата се разбрахме да се видим на партито,двамата си изпратихме по няколко снимки и си разменихме по няколко съобщения,като се разбрахме да се видим там.
Оставаше много малко време до партито,затова побързах да се приготвя,но за съжаление се сетих,че трябва да имам маска,чак когато бях пред кметството. Имаше опастност да ме изхвърлят от партито,е ако ще ме изхвърлят трябва да дам най - доброто от себе си.
Започнах да ходя между хората в търнене на момичето. Извадих телефона си и погледнах снимката на маската `и. Никъде не виждах момиче с подобна мадса. Вече се бях отчаял,затова тръгнах към вратата и най - случайно се блъснах в нея.
- Виктория? - попитах,но бях сигурен,че това е тя. - Е,приятно ми е да се видим. Вече официално. - казах аз и поех ръката `и,допирайки устни до нежната `и кожа.
Огледах се наоколо. Забелязах,че Виктория държи две чаши с вино,затова грабнах едната и я подканих да ме хване под ръка.
Двамата започнахме да се разхождаме покрай хората.
- Е,как си? - попитах я обичайното,обръщайки се към нея.

by **Caroline.** Сря Авг 22, 2012 5:08 pm

Избирането на перфектната рокля отне време. Исках да пасва на фигурата ми, да не прави кожата ми бледа и да описва това, което трябва да бъде описано. Минах през прекрасна, черна рокля, после през зелена.. Но дъхът ми спря по далеч по-изискана , червена рокля. Купих я, като й намерих за "другарчета" , красиви черни обувки на доста висок ток. Прическата ми бяха красиви букли, спускащи се по раменете до кръста. Гримът не беше прекалено тежък, но се преливаше основно в черно и червеникаво.
Стегнах корсета максимум, но това не беше никаква болка в сравнение с върбинката, която бях усетила в онова момче вчера. А още по-болезненото беше, че докато пътувах към бала, всички хора ми се струваха като кръвни банки. Май загбвах контрол. Това никак, ама никак не беше добре!
Огледах се за Елена. Имахме среща вътре в залата. Щях да я изчакам тук; все нещо забавно щеше да се случи, а аз нямаше да го пропусна.. Борейки се със своята жажда, взех една бутилка уиски.
Бях се облегнала на края, забелязвайки, че и Деймън е тук, което ме накара да потръпна.. Дори да ми се прииска да избягам през вратата.. Толкова противоречиви чувства, само от няколко целувки..

by **Katherine Pierce ♥** Сря Авг 22, 2012 5:10 pm

Днес беше балът. Очаквах го с нетърпение. Кой знае какви неща можеха да се случат.. интриги, драми и така нататък. Въобще неща по моя вкус.
Огледах се в огледалото в стаята си и кимнах одобрително. Роклята ми стоеше като излята. Е така е нали беше по поръчка. Розовото много ми отиваше. Обувките на висок ток си отиваха страхотно с роклята ми. Погледнах часовника и видях, че малко съм закъсняла и е време да тръгвам. Е никога не идвах на време. Не бях точна като по часовник но какво от това?
Сложих елегантната си бледорозова маска, която бе завършекът на тоалета ми за вечерта. След това излязох от къщата, качих се в колата си и тръгнах за бала.
Най - накрая стигнах. Уха.. бяха се насъбрали доста хора. Влязох в стаята, където щеше да се проведе балът и думата, която излезе от устата ми беше "уау". Очаквах да е нещо аматьорско и безвкусно, като за 21 век. Но не беше. Залата беше декорирана точно като за времето на ренесанса. А аз много добре го помнех.
Започнах да се разхождам наоколо надявайки се в най-скоро време да срещна Стефан... кавалерът ми за вечерта. Отидох до една от масите и си сипах малко червено вино, за да се освежа и подготвя, докато го чакам да се появи.

by **Електра** Сря Авг 22, 2012 5:17 pm

- Ъ, здрасти...съжалявам малко ми е трудно да те позная с маската и след няколко питиета преди бала.
Елена беше точно човекът,който исках да видя...През последните две-три седмици тя се покри.Ни вест,ни кост-нищо...А вчера прочетох в Клюкарката,че Стефан се е върнал и са се събрали...Как по-дяволите изведнъж всичко взе да става толкова бързо при положение,че нещата се бяха занемарили от седмици? Имах толкова много въпроси...Тя още не знаеше,че съм получила имението...Че вече е лично мое...
Огледах я от глава до пети:
-Добър избор!-кимнах към дрехите й.-Какво ще кажеш да отидем да си вземем питие?
Въпросът,разбира се,беше реторичен.Отправихме се към масата с напитките. Хората бяха наистина много.Когато влязох залата не изглеждаше по-дребничка,но очевидно не е толкова малка след като побира толкова хора...Всички бяха с маски и ренесансов тип облекло.Все едно се бяхме върнали с години назад.
-Е,разказвай!Разбрах,че се е върнал!
Казах ентусиазирано докато си сипвах питие.Някой ми помаха,но с маската не го разпознах затова просто отклоних поглед и отпих от чашата си.Очевидно не заслужаваше вниманието ми след като не го помнех.

by **Jessica Nightmare** Сря Авг 22, 2012 5:23 pm

Деймън Салватор написа:Докато чаках Джесика да сепояви от някъде и случайно ако е по възможност да побърза,защото освен,че ми беше скучно,а и постепенно започвах да пресушавам чаша след чаша.Алкохола ми понасяше и донякъде се радвах на това.Това беше една от положителните черти да си вампир.Не спирах да гледам часовника .. щях да изкарам тези петнайсет минути на Джесика през носа.
Точно когато тази мисъл мина през ума ми блондинката влезе през прага и се насочи към мен.Както обикновенно започна с думите "че е минало доста време".Е,честно казано аз се радвам,че не съм се срещал с синеоката.Усмихнах й се и надигнах чашата за последната глътка,която имаше вътре и после я оставих на масата.
- Права си,Джесика .. а доколкото си спомням последната ни среща не беше една от любимите,който бих запомнил с теб .. но за жалост както и за товя така и за моя ще се траем цяла вечер. - казах като й се усмихнах насилствено.
- Не поглеждаш алкохол да не би да си се отказала от тази част на забавлението ? - засмех я и след това изчаках отговора на синеоката.
Хората постепенно започваха да идват и залата се пълнеше.Намерих доста познати лица дали с добро или с лошо ... един от примерита,който бих дал стоеше пред мен.

За едно беше прав дори да не исках трябваше да го трая както и той мен.Когато той ме попита защо не пия аз се изсмях и казах:
-Да,Деймън много време мина,но не чак толкова,за да забравиш че аз пия само качествен алкохол, а този който пиеш в момента за мен е като безалкохолно.
След това се усмихнах сякаш ми беше приятна неговата компания.Внезапно усетих,че започвам да се изнервям,а нямах намерение да се излагам в нощ като тази. Бързо отклоних поглед от Деймън и го насочих към две момичета,който по времето на ренесанса щяха да бъдат помислени за проститутки.Когато те минаха близо до мен съзнателно казах на глас и дори беше с малко по-висок тон от колкото трябваше:
-Изглежда някои не са разбрали много темата на бала.
А след това се засмях силно.Това не обягна на двете момичета и те бързо се обърнаха към мен и едната заговори с надменен тон:
-Извинявай,проблем ли имаш с нас?
А аз отвърнах:
-Не,но изглежда ти малко си се изцапала.
Тогава взех една чаша от масата и я запратих право към момичето.Тя почервеня от ярост и понечи да каже нещо,но аз я изпреварих,погледнах я право в очите и казах:
-Приятелката ти те изцапа,а сега не си създавай проблеми и изчезвай.
След това се обърнах към Деймън и казах:
-Алкохола нама да го пия,но не смей да казваш, че съм се отказала изцяло от забавлението.

by **Victoria Blackheart** Сря Авг 22, 2012 5:26 pm

adorable. написа:
Victoria Blackheart написа:-

Парти.
Обичах партитата. Първата седмица в града,а вече бях поканен на парти. Имах нужда от дама и маска и съм готов. Влязох в интернет и намерих списък на поканените. Избрах си произволно едно име и се свързах с момичето. Двамата се разбрахме да се видим на партито,двамата си изпратихме по няколко снимки и си разменихме по няколко съобщения,като се разбрахме да се видим там.
Оставаше много малко време до партито,затова побързах да се приготвя,но за съжаление се сетих,че трябва да имам маска,чак когато бях пред кметството. Имаше опастност да ме изхвърлят от партито,е ако ще ме изхвърлят трябва да дам най - доброто от себе си.
Започнах да ходя между хората в търнене на момичето. Извадих телефона си и погледнах снимката на маската `и. Никъде не виждах момиче с подобна мадса. Вече се бях отчаял,затова тръгнах към вратата и най - случайно се блъснах в нея.
- Виктория? - попитах,но бях сигурен,че това е тя. - Е,приятно ми е да се видим. Вече официално. - казах аз и поех ръката `и,допирайки устни до нежната `и кожа.
Огледах се наоколо. Забелязах,че Виктория държи две чаши с вино,затова грабнах едната и я подканих да ме хване под ръка.
Двамата започнахме да се разхождаме покрай хората.
- Е,как си? - попитах я обичайното,обръщайки се към нея.

Целуна ми ръката,което беше доста учтиво и намясто предвид темата на бала.Не бях особено щастлива,когато ми взе другата чаша,защото едва ли щеше да ми стигне една.Започнахме да се разхождаме измежду гостите.Беше приятно да имаш компания на такива събития.До последно мислех,че ще съм сама.
-Тези дни имах неприятни реживявания надявам се тази вечер да разсее мислите ми.Затова се чувствам горе долу добре.Ами ти?
Виждах много познати хора.
-Случайно да знаеш дали тук разполагат с по-силен алкохол?
Не очаквах именно той за е запознат понеже беше нов в града.Надявах се да греша и да вкуся нещо по-приятно от това бяло вино.
Музиката беше много тиха,но и приятна за слушане.
-Мамка му!
Изругах аз след като се препънах в дългата рокля.Добре,че се държах за Тайлър.
-Благодаря!
Усмихнах се мило и допих питието си.Предчувствах,че до края на бала ще съм много изтощена.Не обичах да се оплаквам,но не можех да търпя всичкия този плат върху себе си.Следващия път доста ще помисля преди да дойда.Потърсих с поглед някои познати,но от маските не можех да ги разпозная.Жалко,наистина исках да видя Джес отдавна не се бяхме срещали.Както и да е насочих вниманието си към кавалера ми.

by **Деймън Салваторе** Сря Авг 22, 2012 5:32 pm

Още от началото щом започваме с дразнене,значи определено бала щеше да мине добре .. както за нея така и за мен.Евтин алкохол ? Поклатих глава и се засмех.По-добре да се наливам с такъв отколкото да съм в нейната компания .. така хем ми беше добре,че не обръщах голяма внамание на това какво бръщолеви за мен,хем .. докато бях в компанията и можех да си намеря друго забавление ... Но ето ,че госпожицата реши,че прекалено дълго време се е застояла на едно място и се насочи към едно от момичета,които присъстваха на бала.Често казано облеклата им ми допадаха .. напомняха ми за едно времешните моменти .. и за други доста интересни неща.Но,разбира се, защо аз трябва да имам това удоволствие да се насладя на гледката.Джесика започна да се дразни с тях.Разля алкохола по тялото на едно от момичетата.А после ми каза,че това нарича забавление.Не,това по точно бяха детски номера.Погладих глава в знак "Ясна си ми вече".
- Ако мислиш че ще проваляш бала с това да се дразниш с останалите .. си сбъркала -- след като си блонди някой определено ще се позабавлява с теб..- засмях се.

by **Charlotte Petrova.** Сря Авг 22, 2012 5:37 pm

Серина Ван Дер Удсен написа: - Ъ, здрасти...съжалявам малко ми е трудно да те позная с маската и след няколко питиета преди бала.
Елена беше точно човекът,който исках да видя...През последните две-три седмици тя се покри.Ни вест,ни кост-нищо...А вчера прочетох в Клюкарката,че Стефан се е върнал и са се събрали...Как по-дяволите изведнъж всичко взе да става толкова бързо при положение,че нещата се бяха занемарили от седмици? Имах толкова много въпроси...Тя още не знаеше,че съм получила имението...Че вече е лично мое...
Огледах я от глава до пети:
-Добър избор!-кимнах към дрехите й.-Какво ще кажеш да отидем да си вземем питие?
Въпросът,разбира се,беше реторичен.Отправихме се към масата с напитките. Хората бяха наистина много.Когато влязох залата не изглеждаше по-дребничка,но очевидно не е толкова малка след като побира толкова хора...Всички бяха с маски и ренесансов тип облекло.Все едно се бяхме върнали с години назад.
-Е,разказвай!Разбрах,че се е върнал!
Казах ентусиазирано докато си сипвах питие.Някой ми помаха,но с маската не го разпознах затова просто отклоних поглед и отпих от чашата си.Очевидно не заслужаваше вниманието ми след като не го помнех.

Добре очевидно наистина трябваше да се поровя в живота на Елена, щом дори и след като свалих само за миг маската си, блондинката не издаде никаква емоция, явно с така наречената Елена бяхме идентични. Гласове, външен вид...и май беше само това.
По думите на русокосата разбрах, че става дума за момче, за момчето по - скоро. Някое увлечение на двойничката ми сигурно. Който я е оставил предполагам?
- Да върна се, все още ми е странно да го асимилирам. Нямаше го толкова време, а сега..изведнъж. Но нека не говорим за него, нека да не говорим изобщо за мен, на бал сме да не се занимаваме с проблеми и драми. Нещо ново около теб? Историите ти винаги успяват да ме разсеят малко и да спра да мисля за...него. - гледах да съм максимално убедителна и да не се издавам, че всъщност не съм Елена, което рано или късно щеше да се изясни, след като си покажех зъбите, а от блондито липсваше банка кръв, директно погълната от нея. О да определено ми се отваряше апетита. Лудешкото биене на младото и' сърчице, и кръвта която течеше и пулсираше във вените и', просто удивително. Ако не бяхме на публично място сигурно до сега да е мъртва, но нямах намерение да правя сцени, поне не толкова големи.
Взех една чаша с шампанско отпивайки малко, а само секунда по - късно надигнах съвсем леко чашката, изпразвайки я до последната капка.
- Знаеш ли това ми се струва прекалено слабо...някъде тук, трябва да има нещо по - силно от шампанско и вино. Може би бърбън или скоч. - по скоро говорех на себе си, от колкото на нея и да само секунда по - късно бях видяла един келнер и му въздействах да донесе бутилка бърбън.
- Мерси, много. - казах аз, наливайки си в една чаша от силната алкохолна течност и отпивайки.
- Е не си много разговорлива днес...Серина! - да най - накрая научих името на блондинката, след като един от минувачите я назова по име, това доста улесняваше нещата. Поне нямаше да изглеждам прекалено глупаво.

by **Jessica Nightmare** Сря Авг 22, 2012 5:50 pm

Деймън Салватор написа:
Още от началото щом започваме с дразнене,значи определено бала щеше да мине добре .. както за нея така и за мен.Евтин алкохол ? Поклатих глава и се засмех.По-добре да се наливам с такъв отколкото да съм в нейната компания .. така хем ми беше добре,че не обръщах голяма внамание на това какво бръщолеви за мен,хем .. докато бях в компанията и можех да си намеря друго забавление ... Но ето ,че госпожицата реши,че прекалено дълго време се е застояла на едно място и се насочи към едно от момичета,които присъстваха на бала.Често казано облеклата им ми допадаха .. напомняха ми за едно времешните моменти .. и за други доста интересни неща.Но,разбира се, защо аз трябва да имам това удоволствие да се насладя на гледката.Джесика започна да се дразни с тях.Разля алкохола по тялото на едно от момичетата.А после ми каза,че това нарича забавление.Не,това по точно бяха детски номера.Погладих глава в знак "Ясна си ми вече".
- Ако мислиш че ще проваляш бала с това да се дразниш с останалите .. си сбъркала -- след като си блонди някой определено ще се позабавлява с теб..- засмях се.

Коментара за косата ми определено ми дойде в повече,не вярвах че ще се стигне до тук,но повдигнах леко роклята си и настъпах Деймън много силно но все пак гледах да не му потроша ходилото.След това се усмихнах и казах:
-Това крака ти ли беше,оу съжалявам.
Но за мое щастие, въпреки маската успях да разпозная едно познато лице.Усмихнах се и възкликнах:
-Виктория,най-накрая спасение.
Въпреки това забелязах, че тя имаше кавалер и не исках да ги прекъсвам.Затова отново върнах погледа си към моете жалко подобие на кавалер.Когато го погледнах само една дума изникна във съзнанието ми...... задник.И наистина беше така Деймън Салваторе беше отрепка и такава щеше да си остане.Въпреки изкуствените си маниери и сините очи които толкова време омайваха глупачките,Деймън никога нямаше да бъде някой който заслужава уважение.

by **Деймън Салваторе** Сря Авг 22, 2012 6:05 pm

Spoiler:

Ако си мислеше,че след като ме настъпи ще ми затвори устата и това да спа да я убиждам щеше да стане само в мечтите й.Погледнах я само на криво ,а след това отново онази насилствена усмивка се появи на лицето ми.Не мисля,че като се правеше на ударена щеше да се промени неща,а защо и трябваше да се прави след като тя беше такава ?Зарадвах се когато изрече друго има.Очите ми светнаха,зейниците ми се разшириха .. и тъкмо когато бях готов да кажа "Най-накрая дойде моето спасение" и тя се върна .. Боже ... ако тлрябва ще стана и монах , но Джесика да изчезна веднага от погледа ми.Нямаше да стане .. прамиряването не ми се отдаваше.
- След като си виждаш къде вървиш .. - казах като държах чашата си,която този път не беше с безцветен алкохол,а с вино .. усмивката ми стана широка.
- И аз няма да гледам какво правя с аколкола .. си - излях чашата и след това взех нова и тя онво последвароклята й.
- Знаеш ли тези червени оттеници по роклята ти ... те правят поне с 5 години по млака .. с толкова и привлекателно,но за жалост красивите пента не винаги ще стоят на роклята и ето това вече е края на красивата приказва.Махнат ли се петната и се появява змия с дълъг език .. - казах като се усмихнах и след това се отместих за да мине ...
- Път на дамите .. -

by **Електра** Сря Авг 22, 2012 6:06 pm

Отговорът и меко казано ме учуди...Не искаше да говори за него?Как така?Очаквах да е много по-ентусиазирана...Все пак като че ли потъна в дън земя без него...Нямаше го Стефан и Елена изчезна.Без да се обади,да пише мейл дори... Нищо..И сега не искаше да говори?Какво по дяволите!
Взе си бутилка бърбън от сервитьора,което беше добре,защото наистина шампанското и бялото вино не бяха най-добрите напитки за купон..За прием-да,но аз исках да се позабавлявам...Пресуших набързо чашата си,взех бутилката и си сипах.
- Е не си много разговорлива днес...Серина!
Серина?Да не би да ми се сърдеше?Елена никога не ме наричаше така...Или поне много рядко...Винаги ми казваше Ес....Смръщих се.Какво бях направила,че да я ядосам?Защото питах за Стефан ли?Ами...Добре не знаех,че вече не говорим за него и дори не споменаваме името му!
-Какво има Ел?Защо се държиш толкова странно?Не говориш за Стефан, наричаш ме Серина...Сърдиш ли ми се?За това ли изчезна за две седмици и не ми отговаряше?Имаше неща които трябваше да ти кажа,по дяволите!
Ядосана,свалих маската си и я погледнах въпросително.Не чаках да ми отвърне или да се оправдае или нещо подобно.Изгълтах до дъно това което си сипах и направих странна гримаса.Сипах си още и отпих,но този път само две глътки.
-Нашите ми оставиха имението.Няма да се върнат.И...Предложиха ми да отида с тях в Ню Йорк.

by **Charlotte Petrova.** Сря Авг 22, 2012 6:18 pm

Добре, явно прикритието ми нямаше да се задържи дълго. Усещах как вече се разпадаше, жалко харесваше ми да съм Елена, макар и за съвсем малко. Е всичко хубаво си има своя край нали?! Но щях да върна нещата в правата релса, щях да оправя всичко, да оправя прикритието си и да бъда отново Елена, беше някак забавно да се правя на някой друг.
- Съжалявам...Ес, просто не знам радвам се, че той се върна, това е една от най - добрите новини до момента, но ми е някак странно. Той просто се върна и всичко стана както преди. Не ти се сърдя, просто в момента изпитвам нужда да съм иронична, съркастична, да не съм аз, да изляза за малко от кожата си и да се представя за друга Елена, такава която в момента иска просто да се забавлява! - добре в момента изобщо не знаех какво точно говорех, лъжите излизаха от устата ми една след друга скрепявайки една горе долу добра история.
- Получила си имението! Това е... чакай малко заминаваш? За Ню Йорк? Това е...добре...не не тоест зле! Какво е всъщност..? - паникьосах се леко, не знаех какво точно да отговоря, не знаех нищо за блондинката освен, че е приятелка на Елена, за която също не знаех нищо, но това беше хубавото, че въпреки и да оплескам всичко винаги можех да го оправя с малко въздействие или бърза смърт на другия.
- Добре, знаеш ли. Нека тази вечер просто да не мислим за Стефан - не бях много сигурна за името, но май го бях нацелила. - напрежението и Ню Йорк...нека просто се напием, потанцуваме и да направим бала малко по - поносим. - казах обръщайки гръб на блондинката и насочвайки се на някъде с чашата в ръка, усещах леките и' стъпки зад себе си, така че бях сигурна, че ме следва. На лицето ми бе изписано леко притеснение, че отново бях оплескала всичко, но както казах, всичко е поправимо.

by **Jessica Nightmare** Сря Авг 22, 2012 6:29 pm

Деймън Салватор написа:Ако си мислеше,че след като ме настъпи ще ми затвори устата и това да спа да я убиждам щеше да стане само в мечтите й.Погледнах я само на криво ,а след това отново онази насилствена усмивка се появи на лицето ми.Не мисля,че като се правеше на ударена щеше да се промени неща,а защо и трябваше да се прави след като тя беше такава ?Зарадвах се когато изрече друго има.Очите ми светнаха,зейниците ми се разшириха .. и тъкмо когато бях готов да кажа "Най-накрая дойде моето спасение" и тя се върна .. Боже ... ако тлрябва ще стана и монах , но Джесика да изчезна веднага от погледа ми.Нямаше да стане .. прамиряването не ми се отдаваше.
- След като си виждаш къде вървиш .. - казах като държах чашата си,която този път не беше с безцветен алкохол,а с вино .. усмивката ми стана широка.
- И аз няма да гледам какво правя с аколкола .. си - излях чашата и след това взех нова и тя онво последвароклята й.
- Знаеш ли тези червени оттеници по роклята ти ... те правят поне с 5 години по млака .. с толкова и привлекателно,но за жалост красивите пента не винаги ще стоят на роклята и ето това вече е края на красивата приказва.Махнат ли се петната и се появява змия с дълъг език .. - казах като се усмихнах и след това се отместих за да мине ...
- Път на дамите .. -

Това беше върхът!Как си позволяваше това нищожество да се отнася с мен така за втори път.Но не този път беше съвсем различно,никога не се бях чувствала по-унизена и точно това ме накара да побеснея.За миг лицето ми се промени разкъсах долнището на роклята си.Дължината и' вече беше над колената и ми беше много по-удобна.Със светкавична скорост хванах ръцете на Деймън и ги счупих като кибритени клечки след това се изсмях и казах:
-Хилав глупак,нямаш представа с кого се захвана.
След това се насочих по-нагоре и започнах да налагам лицето му с юмруци.Но в този момент ми хрумна, че е най-добре да се насоча към слабото му място.Затова се засилих и с все сила го ритнах между краката след това добавих:
-Да видим кого ще чукаш сега.
За капак взех купата с пунша и го залях,най-накрая и той разбра какво е да те набие момиче.Когато се успокоих се изсмях, но веднага след това придобих сериозно изражение и се извиках с все сила:
-Деймън Салваторе е педал!
След това се извъртях и излязох от кметството доволна най-накрая получих възмездие.

by **Деймън Салваторе** Сря Авг 22, 2012 6:37 pm

Да ! Харесваше ми тази същост на Джесика това чаках.Малко попрекали с нещата,но интересното беше,че мие прекалено ясна.С кого се заяждам беше прекалено лесен въпрос с кучка,която тикой не обича .. и затова гледа да си го изкара на другите.Явно дори и в секса не струва след като няма някой,който да се е трогнах от нея.Беше прекалено смешна за всички на бала.Поне лично на мен.Изправих се и я погледнах.Раните ми бързо се излекуваха.
- Искаш да го играем грубо така ли ? - засмях се и след това я притиснах към стената .. като лицето и беше опряно плътно към бетона,а ръцете и бяха хвана.
- Кучки като теб не ме впечетляват .. не си забавна.. не си нищо по различно от курвите с който съм спал,може би затова си ми ядосата .. че само те изчуках и офейках нали .. но знаеш ли Джесика .. ще чукам всяка една която искам .. - отдръпнах се и след това разкъсах роклята и блондинката остана само по бельо.
Надявам се това да й е било достатъчно .. Самодоволната усмивка не слизаше от лицето ми.Иска да я предизвикам да ми покаже какво може.
- Хайде , блонди .. това искаш нали да направим купона на останалите или предпочиташ .. да си събреше дрехите който поне малко от малко те правят по привлекатена и да напуснеш .. като дива патка из лозе ?

by **Стефан Салваторе** Сря Авг 22, 2012 6:46 pm

Katherine Pierce ♥ написа:
Днес беше балът. Очаквах го с нетърпение. Кой знае какви неща можеха да се случат.. интриги, драми и така нататък. Въобще неща по моя вкус.
Огледах се в огледалото в стаята си и кимнах одобрително. Роклята ми стоеше като излята. Е така е нали беше по поръчка. Розовото много ми отиваше. Обувките на висок ток си отиваха страхотно с роклята ми. Погледнах часовника и видях, че малко съм закъсняла и е време да тръгвам. Е никога не идвах на време. Не бях точна като по часовник но какво от това?
Сложих елегантната си бледорозова маска, която бе завършекът на тоалета ми за вечерта. След това излязох от къщата, качих се в колата си и тръгнах за бала.
Най - накрая стигнах. Уха.. бяха се насъбрали доста хора. Влязох в стаята, където щеше да се проведе балът и думата, която излезе от устата ми беше "уау". Очаквах да е нещо аматьорско и безвкусно, като за 21 век. Но не беше. Залата беше декорирана точно като за времето на ренесанса. А аз много добре го помнех.
Започнах да се разхождам наоколо надявайки се в най-скоро време да срещна Стефан... кавалерът ми за вечерта. Отидох до една от масите и си сипах малко червено вино, за да се освежа и подготвя, докато го чакам да се появи.

Жалко, че Елена вече имаше планове за бала.Искаше ми се да отидем заедно, но все пак тя няма откъде да знае, че аз ще реша да се завърна най-неочаквано...Но все пак щяхме да се срещнем да бала.Тя спомена, че трябва да отиде с Керълайн.И нея исках да видя...след като се превърна във вампир и започна да убива, за да се нахрани започнах да се грижа за нея, да я обучавам в този "занаят". Но след това не се бяхме виждали...
След като Елена си тръгна същото направих и аз.Няколко минути след това получих СМС, гласящ, че трябва да отида на бала с Катрин.Катрин?Наистина? Какво по дяволите си мислеха...Та тя съсипа живота на мен и брат ми.Прекарахме доста години да я търсим и ни бе трудно да приемем, че е мъртва.А какво се оказа...?Изобщо не е имала нужда от помощта ни.Просто чиста загуба на време от наша страна.Аз я преодолях бързо, но за брат ми беше по-трудно.Както и да е...трябваше да отида на този бал, без значение с кой ще бъда.Исках да видя какво ново става в Мистик Фолс, а няма по-добър начин от бал в кметството...
Когато дойде и времето за бала отидох в моята стая и се приготвих, обличайки смокинг и приготвяйки маската си.Допих уискито останало в чашата ми и излязох, заключвайки вратата след мен.Влязох в колата и си пуснах приятна музика...за настроение преди бала.Не след дълго стигнах и до мястото на бала.Паркирах и си сложих маската.Тръгнах към вратата и като я отворих останах доста изненадан.Наистина не очаквах организаторите да се постараят толкова.Разбира се, балът с маски бе традиция, но със всяка година ставаше все по-безинтересно.Но не и тази година.Сега всичко бе изпипано и бе направено със стил.Имаше и доста хора в залата.Погледнах часовника си и видях, че съм закъснял малко.Обикновено не закъснявах, но може би ако компанията ми за вечерта бе по-приятна и сега нямаше да закъснея.Влязох вътре и се огледах.Доста от хората, които бяха вътре ми бяха непознати.Е, имаше и такива, с който се познаваме от години.Отидох на бара и си поръчах голямо уиски.Щеше да ми е нужно, за да изтърпя компанията на Катрин цяла вечер.Като заговорих за нея...къде ли беше.Разлгедах наоколо и я забелязах...никак не беше трудно да я видя.Седеше на една маса и пиеше червено вино.Тръгнах към нея.
- Добър вечер, госпожице Пиърс...Ето, че отново се срещаме...
Имаше доза сарказъм в думите ми, но нямаше друг начин.Катрин заслужаваше именно това...

by **Katherine Pierce ♥** Сря Авг 22, 2012 6:59 pm

След известно време пресуших чашата си с вино и веднага побързах да си налея втора. Имах нужда да се напия и да полудувам. Само дано Стефан се появи скоро, защото вече започвах да се ядосвам. Изгарях от желание да го срещна... От много време не го бях виждала.. Надявах се да се появи.
След малко чух познат глас зад гърба си. "Добър вечер, госпожице Пиърс...Ето, че отново се срещаме...". Най-накрая, помислих си. Мислех си, че се е отказал. Но пък компанията ми не беше за отхвърляне..
Обърнах се и удостоих Стефан с една усмивка.
- Стефан... Значи все пак реши да се появиш.
Казах и отпих една голяма глътка от виното. "Г-це Пиърс..", еха сякаш пак бяхме онова време.. Първата ни среща мигом изникна в съзнанието ми. Как той слезе от каретата и целуна ръката ми. Нямаше да забравя този миг. Още тогава той спечели уважението и вниманието ми. Беше толкова... сладко.. Надявах се да не си е променил особено държанието си с мен. Но пък можеше ли да се надявам... След като Елена беше откраднала сърцето му. Забога какво толкова намира те в нея?! Изглеждаше като мен... но определено аз бях по-добрият избор. Можеше и да делях чувствата си с тях, но със сигурност никога не съм си играла с чувствата им както тя правеше.. Никога не бих им го причинила..
- Да отбележа.. изглеждаш страхотно в този костюм..
Казах като подръпнах леко краищата му, заигравайки се с тях..

by **Електра** Сря Авг 22, 2012 7:00 pm

Вървях след Елена...Макар да не изглеждаше като себе си...Не знаеше как да реагира за Ню Йорк?За другото добре,но много добре знаеше,че не искам да заминавам.Тя също не искаше да ходя...Или поне така беше преди...Ходейки след най-добрата си приятелка установих,че освен,че носи чашата и бутилката,което е малко необичайно,предвид това,че уж щяхме да танцуваме,ме води някъде извън балната зала.
-Ел,къде отиваме?
Въпросът ми,като че ли остана нечут.Спрях.Поколебах се дали да продължа след нея,но все пак я познавах от едва ли не векове!Къде можехме да отидем?Да се позабавляваме...Наистина ми изглеждаше странна,но все пак беше лято,а и да не говорим за това,че Стефан и действа като наркотик и като не го е имало отдавна и иска да свикне без него...
Скоро влязохме в конферентната зала.Елена остави нещата си на огромната маса.Едва виждах,тъй като беше тъмно...Бързо намерих лампата и я запалих. Последвах примера й и оставих чашата си,пресушена.Беше ми любопитно какво правим тук затова направо я попитах:
-Ел,защо по-дяволите сме тук?!Музиката и партито са долу,а и алкохолът ни скоро ще свърши...

by **Стефан Салваторе** Сря Авг 22, 2012 7:17 pm

Katherine Pierce ♥ написа:

След известно време пресуших чашата си с вино и веднага побързах да си налея втора. Имах нужда да се напия и да полудувам. Само дано Стефан се появи скоро, защото вече започвах да се ядосвам. Изгарях от желание да го срещна... От много време не го бях виждала.. Надявах се да се появи.
След малко чух познат глас зад гърба си. "Добър вечер, госпожице Пиърс...Ето, че отново се срещаме...". Най-накрая, помислих си. Мислех си, че се е отказал. Но пък компанията ми не беше за отхвърляне..
Обърнах се и удостоих Стефан с една усмивка.
- Стефан... Значи все пак реши да се появиш.
Казах и отпих една голяма глътка от виното. "Г-це Пиърс..", еха сякаш пак бяхме онова време.. Първата ни среща мигом изникна в съзнанието ми. Как той слезе от каретата и целуна ръката ми. Нямаше да забравя този миг. Още тогава той спечели уважението и вниманието ми. Беше толкова... сладко.. Надявах се да не си е променил особено държанието си с мен. Но пък можеше ли да се надявам... След като Елена беше откраднала сърцето му. Забога какво толкова намира те в нея?! Изглеждаше като мен... но определено аз бях по-добрият избор. Можеше и да делях чувствата си с тях, но със сигурност никога не съм си играла с чувствата им както тя правеше.. Никога не бих им го причинила..
- Да отбележа.. изглеждаш страхотно в този костюм..
Казах като подръпнах леко краищата му, заигравайки се с тях..

Катрин не спираше да ме изненадва при всяка среща.Този път се държеше...мило? Хаха, това дали изобщо бе възможно.Или пък вече бе твърде отегчена или пияна.Но като се замисля не съм закъснял чак толкова, че да й омръзне да чака.А варианта с напиването го изключвах, защото като вампир можеше да изпие доста без да я хване.Явно, когато казват, че хората се променят има право.Но проблемът е там, че Катрин не бе от този тип хора.Познавам я от толкова години и тя си бе все същата гадна, манипулативна кучка, която винаги се инересуваше само от себе си и от собствената си облага.За да направи нещо непременно и тя трябваше да получи нещо.Но тази вечер бе различна...или просто бе един от плановете да ни разделят с Елена.Чудно защо, но доста хора искаха именно това...Не бих се очудил ако планът на Катрин е именно такъв, но поне за сега ще се позабавлявам...до колкото е възможно.
- Тук съм, разбира се...не мога да пропусна такова събитие.
Огледах я от близо и веднага в главата ми нахлуха спомени от миналото ни.На доста подобни балове сме присъствали заедно.Но тогава и отношенията ни бяха коренно различни."- Да отбележа.. изглеждаш страхотно в този костюм.." Това комплимент ли беше? От устата на Катрин звучеше някак си...нереално.
- Ти също си красива, както винаги! - отбелязах от моя страна.Наистина беше все така красива и предизвикателна както преди, но този път едва ли ще стане нещо по-сериозно между нас.Изобщо нищо не може да има помежду ни.Аз съм с Елена и я обичам.Може да се каже, че съм принуден да бъда с Катрин тази вечер.Но какво пък...има алкохол, и хубава музика, ще е приятно...

by Sponsored content

Залата, където ще се проведе балът.

Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.

Re: Залата, където ще се проведе балът.