Къщата на Самър Робъртс

by **Summer Roberts** Пет Фев 24, 2012 10:16 pm

Намирането на къща е едно сред най-трудните неща за мен, защото често харесвам няколко къщи и когато избера само една от тях, започвам да й намирам недостатъци. Тази обаче, има всичко, от което се нуждая, че дори и още много ненужни неща и стаи ... тате знаеше как да ме поглези. Къщата си беше доста голяма за сам човек, но пък за сметка на това беше ужасно луксозна и скъпа - точно както ги харесвах. Първото нещо, което направих, когато пристигнах, беше да проверя спалнята ...

Къщата на Самър Робъртс 22234533tbqxqotj

Вече я обожавах, но за всеки случай се хвърлих върху нея като малко дете, а тялото ми потъна надолу във мекия матрак, като изпитах голямо удоволствие, но трябваше да продължа. Толкова се вълнувах, като не знаех на къде да тръгна, затова реших да започна отначало и слязох отново на първия етаж. Там се намираше всекидневната, а зад нея се виждаше и трапезарията, които бяха все така очарователни, както и спалнята ми ...

Къщата на Самър Робъртс 222351262hadz2cf

Продължих да обикалям из къщата, докато не намерих една страхотна стая, която от сега нататък, щеше да е моята стая за отдих. Съжалих, че не е на втория етаж при спалнята ми, но после се оказа, че там щях да си харесам нещо друго ...

Тръгнах развълнувана нагоре, като не обърнах никакво внимание на кухнята, стаята на баща ми, че дори и стаята за гости, защото татко беше споменал за една просторна стая, с красива гледка, която е просто перфектна за сутрешното кафе или четене на книга ...

Тогава реших, че съм свършила с обиколката за днес, защото нямаше да ми останат сили да обикалям магазините. Върнах се в стаята си и започнах да търся какво да облека.

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 1:10 pm

Прибрах се някак си много щастлив.Бях прекарал два дни с Мери.Бяхме обикаляли като луди.Ту до плажа,ту до имението или мола...Навсякъде.Въздъхнах,когато се излегнах на леглото и спомените от нощта която бях прекарал тук за последно.
Сам...Толкова ми липсваше.Въздъхнах и си включих телефона.Имах няколко гласови съобщения.Едно от баща си.Нямало да се прибира довечера.Мери...Липсвам й.Ухилих се и прослушах последното.Ръката ми замръзна,когато чух познатото хлипане.Сам...Но как?Изслушах съобщението със свито сърце.Станах и се преоблякох.Бързо се качих в джипа и натиснах педала на газта.За по-малко от 15 минути бях пред домът й.Видях розовата кола,но не й тази на баща й.Надявах се да е тук.Молех се.
Поех си дълбоко въздух.Добре бях дошъл..Импулсивно решение.Сега какво?Щях да й се извиня...Да я оставя да ме убие?Какво?Преглътнах и слязох.Пъхнах ръце в джобовете на дънките си и приведох глава.
Започнах да дъвча долната си устна,преди да почукам.Знаех,че ще ми отвори икономката или някой друг.Сам никога не отваряше.И както предполагах прислужничката ми отвори..
-Идвам при госпожица Робъртс....-преди да продължа я видях на стълбите.Така дребна и крехка...Моята Сам...Най-добрата ми приятелка,но вместо да остане на мястото си се врътна и се върна в стаята си.Въздъхнах и хукнах след нея.
Почуках на затворената врата и прошепнах.
-Хайде отвори...Надали ще успееш да излезеш през прозореца,а и аз мога да стоя тук цял ден..Стига Сам.Нека поговорим.-млъкнах и седнах до вратата.
-Моля те Сам...Липсваш ми.Съжалявам..Не мога да ти кажа колко много съжалявам...Мислех си,че ако...Ако спрем да контактуваме...Ще ти мине и ще си намериш друг..Приятел...Ще ме забравиш...Не исках да го направя Сам.Не исках да те нараня...Исках просто да...Мислех,че....Толкова съжалявам.Бях заслепен и не знаех как да постъпя,водеха ме инстинктите,а не мозъка....Така или иначе вече няма значение...Скоро няма да съм...Това което съм.-преглътнах и погледнах пода.Да Дерек ми бе обещал да ме превърне..Вече нямаше да съм непохватния Стайлс....А тогава...Тогава Сам със сигурност нямаше да бъде приятелка с мен.

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 1:53 pm

Бяха минали едва няколко часа, откакто Сам видя Стайлс в мола, но продължаваше да притъпява болката със сладолед. Човек би решил, че е прекалено мъничка, за да изяде повече от два сладоледа, но на пода в стаята й вече имаше две празни кутии от половин литър, а тя бе слязла до кухнята, за да си вземе още една, когато го видя на вратата. Усети как всичко в нея се сви, затова просто се обърна и по най-бързия начин се качи в стаята си, като заключи вратата.
Познаваше го наистина добре и знаеше, че няма да помръдне от там, докато вратата не се отвореше и това я накара да съжали, че му бе звъннала, но нещата бяха пред свършен факт. Изслушах го, докато се ядосвах все повече и усещах как всеки момент щях да разбия вратата, само и само за да я съборя върху него и ако бяхме анимационни герои, щях да г сплескам и да скачам върху вратата, докато не ми мине, но вместо това я отворих, а умника се беше облегнал на нея и в този момент падна назад, като главата му беше между краката ми и щом се сетих, че съм с пола се отдръпнах с една крачка, леко намръщена. Още преди да успее да стане, започнах да си го изкарвам на него.
- Поне за последното си прав – изкрещя ядосано и го погледна с неприкрита злоба – след като свърша с теб, ще спиш в моргата. Защо първо не ми споделиш от кога си обвързан … след като ми отне девствеността или още преди да ме целунеш? Или просто видя, че няма да ти пусна и реши, че трябва да си успокоиш хормоните с някоя друга???

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 2:03 pm

Усетих как вратата се отваря и паднах назад.Озовах се на пода,а пред очите ми беше черно.За два дни бях изгубил доста кръв...И имах доста наранявания.Счупен нос,който заразна благодарение на кръвта на Мери и доста срязвания.
Въздъхнах,когато чух Сам да крещи.Изправих се и я погледнах.Не можех да и се ядосам.
Изчаках я да завърши пледоарията си и седнах на леглото й.
-Не съм обвързан....Всъщност съм,но..По-скоро е отпечатък.Това не е важно.Изобщо не съм искал да ми пускаш.Не съм търсил друга защото съм загорял ненормалник...Аз...Тя започна всичко,ако искаш ми вярвай,но надали това е важно.Виж просто дойдох да се сбогувам...Така или иначе вече не можем да сме приятели...=изправих се и се наведох да взема двете кутии от сладолед,който лежаха на земята.Щях да ги изхвърля и после да си тръгна.Но преди това спрях до нея.
-Не съм искал да стане каквото и да е било от случилото се онази вечер.Никога не съм искал да те нараня или обидя.Не съм си и мислел,че ти пука до толкова за мен,че да реагираш така спрямо Мери.Обичам те Сам...Ти си важна част от човешкият ми живот.Никога..Повтарям никога не съм искал това.Не съм искал да...Да отнема нещо толкова важно за теб.Ако можех да върна времето назад щях да го сторя.Дори нямаше да отида в мола...-минах покрай нея и спрях за пореден път на вратата.
-Сбогом Сам...Надявам се да ми простиш..-бавно..Всъщност много бавно тръгнах по стълбите надолу.Искаше ми се тя да ме спре и дори да ме удари...Надявах се да го направи...

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 2:19 pm

- СТАЙЛС СТАЛИНСКИ, ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДА НАПРАВИШ ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА – изкрещя с пълно гърло, като видя как две от прислужниците замръзнаха и се вгледаха в нея – Нямате ли си работа? – попита тя ядосано и отиде до Стайлс, като го хвана за тениската и го задърпа обратно в стаята си.
Е … така определено нямаше как да се измъкне от полицията, след като тялото на Стайлс бъде открито в нейната стая, но ако трябва щеше да го върже за леглото. Беше й писнало от момчета, които само си играеха с нея и не я нараняваше чак толкова това, което той направи, а по-скоро че той самия й го причини. Не бе очаквала нещо подобно, но щом той спомена името на момичето, май нещата наистина бяха сериозни … а това накара Сам да осъзнае, че те никога не са били просто приятели. Тя винаги се бе вълнувала от мнението му, винаги й беше харесвало да усеща как я обхожда с погледа си … тя винаги беше знаела, че той си пада поне малко по нея, но сякаш не искаше да го приеме, защото тогава щеше да й се наложи да си признае, че чувствата са взаимни.
- Не искам да връщам времето назад – изкрещя ядосано и този път не позволи на сълзите да се върнат, защото не обичаше да е слаба … не и в очите на другите – Стайлс … ако съм с някое момче, бих желала това да си ти. Да ми бъдеш първия, защото Бог ми е свидетел, че никога не съм мислела да кажа това, но ти си повече от приятел за мен … беше. Мислех, че това наистина значеше нещо за теб, но очевидно не е точно така.

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 2:28 pm

Погледнах я невярващо...Тя сериозно ли?
-САМ АЗ НЕ ЗНАЕХ КАКВО ПРАВЯ!!!-хванах я за раменете и я разтърсих леко.Вгледах се в кафевите й очи и продължих.
-Когато...Когато по пръстите ми имаше кръв..Аз помислих,че съм те осакатил.Не знаех какво е!До преди 48 часа бях девствен до мозъка на костите си.Да гледал съм порно,но там на жените не им тече кръв!Разбираш ли?А когато...Когато разбрах защо..Тече кръв...Сам...-млъкнах и без да се осъзнавам я притиснах към себе си.
-Толкова съжалявам...Толкова много.Не исках...Господи знам,че се повтарям,но...Ти значиш адски много за мен...Това което направих е...Винаги съм искал да съм с теб...Да направя това с теб,но...-отново млъкнах не знаех какво говоря.Бях такъв идиот...
Продължих да я прегръщам и усетих как нещо в мен сякаш рухна.Самообладанието ми...
-Не ме мрази..Няма да...го понеса...

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 2:53 pm

Сялото й тяло замръзна от студ, когато чу думите му. Беше ясно, че са спали заедно, но просто се надяваше да греша, като си го е помислила. Беше бясна … повече от бясна, но не на него, а на самата себе си, защото така и не можа да си признае чувствата към Стайлс, а по този начин го тласна в нечии чужди ръце. Какво можеше да направя сега? Той беше с друга и колкото да й се искаше да се прави на гадна кучка, не можеше просто да го поиска само за себе си, без да се интересува как това ще се отрази на другите.
- Буболече-Мече … – каза съвсем тихо, надявайки се да звучи спокойна и мила както обикновено – Нека оставим всичко в миналото. Ще бъдем пак приятели и … и няма да говорим повече за случилото се.
Сега тя бе тази, което се надяваше той да каже не … той да спре всичко и да й покаже, че за него тя не е просто приятел. Не знаеше до къде щеше да докара цялата тази глупост, но просто искаше да я целуне, като нямаше намерение да го спира до където и да стигне този път. Наистина … ако той не беше идеалния за нея, то кой? Някой надут женкар, който щеше да си ляга с всяко момиче, което почука на вратата му. Стайлс можеше и да се е отдал на друга, но Сам продължаваше да вярва, че той е най-доброто момче на цялата земя.

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 3:02 pm

Усмихнах се,когато чух познатото умалително.Въздъхнах някак си...Успокоен,че тя иска да останем приятели.
Отдръпнах се леко от нея и погалих лицето й.В очите й се четеше надежда.Странен плам,който познавах.Бях го виждал в очите на Мери,но някак си по-различен.
Не знам какво ме накара да го направя.Да се приближа и да я целуна.
Усетих как притварям очи и ръцете ми я притиснаха към тялото ми.Плътно към мен.
Не беше най-пламенната ни целувка,но усещах горчивина в нея.Странна горчивина.
Дръпнах се и се вгледах в нея.
-Добре...Нека забравим миналото...Да бъдем..Приятели.-ухилих се ис еднах на леглото.
Огледах така познатата стая.
-Е какво ще правим?Имаш ли още сладолед?Честно казано ако поръчаш да ни направят палачинки ще съм ти задължен до гроб....Адски много ми се ядат палачинки.-въздъхнах и се излегнах на уникално мекото легло.

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 3:30 pm

Не знаеше как да реагира на това … той я целуна, а после започна да говори за приятелство, сладолед и дори палачинки, сякаш устните му не бяха докосвали досега нейните. Да не би просто да си играеше с нея … с какво точно го беше заслужила. Не можеше да остави нещата така, но в този момент осъзна, че може би той тълкуваше думите й по различен начин … да не би да беше разбрал, че иска да са приятели с привилегии? Самър Робъртс не свири втора цигулка.
- Идеята е супер – каза тя с широка фалшива усмивка и излезе от стаята.
Момичето слезе до долу и заръча на една от прислужниците да направи палачинки и да не ги безпокои близките тридесет минути, като след това се запъти към спалнята на баща си. Мащехата й беше на пазар, затова влезе спокойно вътре и след кратко ровене по шкафовете, се върна при Стайлс, като го завари излегнал се на леглото. Заключи вратата и хвърли върху гърдите му това, което беше взела от нощното шкафче на бащата си, а след като той огледа втрещено презерватива и го завъртя в ръцете си, видя че тя вече беше без блуза. Оставаше само тясната й пола, която едва успяваше да скрие бузките й и бельото … не обичаше да носо сутиени.
Дори не му остави време да се вайка, а просто се качи върху него, като го възседна и хвана двете му ръце, слагайки ги върху гърдите си. Ръцете му бяха топли и леко влажни, като не знаеше дали се беше притеснил или разгорещил, но се надяваше да не се прави на съвестен точно сега. Ако беше решил да я заменя с въпросната Мери … ами добре, но първо щеше да му покаже какво пропуска, затова се наведе и го целуна невероятно страстно.

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 4:13 pm

Усетих как нещо тупва на гърдите ми и го вдигнах от там.Загледах се в малката опаковка.Дюрекс...Лилав.Но когато се обърнах към Сам тя вече беше без блуза.Зяпнах я,но нямах много време за реакция.Тя ме възседна и сложи ръцете ми на гърдите си.
Въздъхнах и отговорих на страстната целувка,колкото можех по-страстно.Прокарах ръце по тялото й.Спрях ги на бедрата й и повдигнах ханша си към нея.Притиснах се към най-горещата й точка и след миг я преобърнах под себе си.
Спуснах устни по скулата й и надолу по врата й,а после се спрях на гърдите й.Зайграх се първо с едната,засмуках малкото й зърно докато не настръхна,повторих същото и с другата.
И въпреки,че осъзнавах,че правя нещо наистина грешно продължих.
Спрях се на пъпа й и се надигнах.Свалих тениската си и я хвърлих на земята.Отново намерих устните й и жадно ги целунах.
-Сам...Сигурна ли си?-попитах я някак си тихо...Устните ми бавно си правеха пътечки по врата и раменете й.

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 4:44 pm

Точно както се очакваше, той се разколеба, макар и за малко, но този път нямаше да стане така. Беше й писнало да я разиграва ту с целувки, ту с думата приятели, затова просто го изгледа лошо и хвана колана на дънките му. За разлика от него, не чакаше специална покана, а просто започна да го разкопчава, като се досети, че най-вероятно ще се притесни и ще я попита още хиляда пъти, затова каза нещото, което се въртеше на върха на езичето й:
- Стайлс … млъкни!
Щеше да е малко странно, ако точно той не говореше … нямаше да е типичния Стайлс, но може би трябваше да се погледне в друга светлина. Сам се надяваше поне да беше научил нещо, след като вече бе правил секс, защото тя нямаше ни най-малка представа как ще се развият нещата и за разлика от него, не седеше по цяла вечер будна, за да гледа порно. Въпреки това уви смело краката си около него, притискайки го в тялото си, като ръцете й плъзнаха по голия му гръб, спускайки ноктите си, но не с цел да го заболи, а само колкото да му напомни за присъствието им.

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 4:57 pm

Потръпнах,когато усетих ноктите й по гърба си.
Женска черта.Да дерат.Въздъхнах,поне не беше силно и всъщност беше приятно.
Изправих се отново и я погледнах.Така беше ми казала да мълча...Страхотно...Нещо,което не можех да правя.
Поех си дълбоко въздух и прокарах ръце по тялото й.Спрях ги на ръба на полата й и я дръпнах надолу.Хвърлих я на земята,а след няколко секунди там се озоваха и прашките й.
Прокарах поглед по тялото й.Запаметих всяка извивка...Не се стърпях и се наведох към нея.Нямах възможност да направя това с Мери.Не,че тя не го искаше,но просто винаги се стигаше до секс...Независимо от ситуацията...А когато...Не нямаше да мисля за Мери.Не!
Приближих се до Сам и прошепнах.
-Не съм сигурен на сто процента какво правя,но....Надявам се да се справя сравнително добре.-прокарах устни по вътрешната страна на лявото й бедро.Слизах все по-надолу към сърцевината й.
Тя ухаеше божествено.На..праскови или нещо подобно.В момента не можех да мисля.,за да определя аромата й.
Вдигнах поглед към нея и после просто изключих.Спрях да мисля.Прокарах език по клитора й.Първоначално не бях особено сигурен,но продължих.Засмуквах го,въртях езика си около него,като от време на време го потупвах...Ръцете ми бяха по тялото й.Едната си играеше с гърдите й,а другата галеше бедрото й....Продължавах да си играя с езика си и се замислих,че наистина това напомня на яденето на праскова...Сочно,меко...Е беше с доста по-висока температура,но все пак.

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 5:18 pm

Май никой от тях си нямаше представа какво точно прави, но точно това беше най-хубавото. Щяха да се отдадат изцяло на инстинктите и желанията си, което напоследък се случваше рядко, тъй като хората вършеха механично нещата, както трябва да бъдат, а не както ги усещаха. Едно обаче беше ясно … тя нямаше абсолютно никакво намерение да му връща жеста и това беше причината да се замисли да го спре, но щом усети как горещия му език премина по най-нежната част от тялото й, този път изстена името му тихо и прочувствено.
Нямаше никакво желание да го кара да спира, но май щеше да й се наложи, освен ако не искаше да свърши още преди да са започнали. Знаеше, че това няма да е толкова странно, но не й се искаше да седи така безучастно, затова го остави да й доставя удоволствие с езика си още малко, докато тялото й не започна да се извива прекалено много в ръцете му. Не знаеше дали някога ще е по-готова от сега, но една част от нея искаше да го остави там долу, затова реши да му даде право на избор.
- Буболече … – простена тя, като дори не можа да довърши обръщението си към него – Желая те … сега!

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 5:31 pm

Бавно се надигнах вглеждайки се в очите й.
Кимнах с глава по-скоро на себе си и застанах над нея.Свалих боксерките си и гии запратих някъде из стаята.
Ръката ми се спусна по тялото й,като едвам едвам галеше кожата й.
Застанах между бедрата й и си спомних.Презерватива.
С Мери нямахме този проблем.Нали беше вампир нямаше как да забременее,но Сам.Взех презерватива и седнах.Мразех този момент.И тепърва щях да го мразя.Сложих го и я погледнах.През няколкото секунди в който се занимавах с найлона имах възможност да осмисля ситуацията...Майната му...Щях да го направя...Да се постарая.
Отново застанах над нея. и бавно проникнах.Знаех,че няма как да разкъсам ципата изцяло с пръста си..Просто беше невъзможно.Но сега щеше да я заболи отново.Стиснах зъби и си наложих да съм търпелив.Да се съпоставя спрямо нейните желания и нейното тяло.Не исках първият и път да бъде гаден.Моят не беше..Значи нейният също трябваше да бъде..Що годе идеален.
Прокарах пръст по лицето й и се подсмихнах.
-Как си?-този въпрос ми се стори по-добър от "Искаш ли да продължа?"..

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 6:06 pm

Не беше ядно кое то чувствата бе по-силно в момента … притеснение или вълнение, но определено беше щастлива. Все още не усещаше никаква болка и може би се дължеше на това, че Стайлс все още не се намираше напълно в нея, а тепърва започваше да навлиза. Очевидно наистина се опитваше да бъде максимално нежен, а това я накара да се размекне напълно.
- Не бих могла да бъда по-добре – каза съвсем тихо.
Ръцете й минаха под мишниците му, като тя го придърпа към себе си и го притисна силно към тялото си. Искаше да усеща присъствието му, както и сладкия аромат, който се носеше от него. Не знаеше какъв парфюм или одеколон използва, но винаги й действаше доста силно. Прокарах езичето си по врата му, докато не стигнах до ушенцето, което засмуках леко и измърках като котенце.
Усетих как навлезе малко по-навътре, затова пуснах ухото му, преди да стисна зъби. Челото ми се опря в неговото и щом видях тези красиви очи, които ми напомняха на млечен шоколад, просто се отпуснах, позволявайки му да направи всичко. Имах му безгранично доверие, а и много добре знаех, че колкото повече се стягам, толкова по-зле.

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 6:41 pm

Ухилих се,когато засякох погледа си с нейният.Бавно проникнах целият и после се отдръпнах.Поех си дълбоко въздух и продължих.Бавно прониквах в нея.Усещах как се разширява леко,отпуска се и ми се отдава.
Като я гледах обаче не можех да повярвамм,че аз съм първият,че аз...Знам повече от нея.Някак си не ми се връзваше.Но въпреки всичко...
Прокарах ръка по бедрото й и леко го повдигнах,за да се увие около ханша ми.Отново се дръпнах и се притиснах по-рязко и силно в нея.
Дъхът ми секваше някъде в гърдите ми.Излизаше на пресекулки.Очите ми бяха притворени,а челюстта ми все още стегната.
Усещах я...Но не както усещах без презерватив.
Всичко беше някак си притъпено и...Ами различно.Естествено сигурността е на първо място,а и не исках Сам да полудее поради някоя друга причина и да реши,че не ми пука за нея.
Отпуснах тежестта на другата си ръка и започнах да се движа малко по-бързо.Старанието ми да не я нараня намаляваше с всяка изминала секунда.
Просто не можех да сдържам желанието си,а и самият начин по-който тя произнасяше името ми.Стенанията.Тихи,нежни,влудяващи...Караха ме да я желая двойно повече...

by **Summer Roberts** Пон Сеп 03, 2012 7:38 pm

Сам усети острата болка, но просто преглътна и продължи да се взира в него, докато не започна да се отпуска. В началото беше наистина странно, защото просто го усещаше в себе си, но вместо да се притесни, реши да го придърпа към устните си и да го целуне по онзи влудяващ начин, който я възбуждаше така силно. Захапа съвсем леко долната му устна и го придърпа към себе си, като се усмихна, надявайки се това да му покаже, че се чувства наистина добре.
Ръцете й го докосваха съвсем нежно и внимателно, само с върха на пръстите си, сякаш нея я беше страх повече и от него, че може да го нарани. Просто искаше да бъда нежна … да му покаже колко много значи за нея това, а не просто да стене и да му крещи да не спира. Все още не беше наясно какво означаваше това за него, но за нея вече не беше просто да му покаже, че може да е по-добра от … дори не й беше запомнила името. Отдаваше му се по начин, по който не можеше на никой друг и това доказваше колко специален е за нея. Хубавото беше, че независимо дали щяха някога да тръгнат, нямаше нужда да чака няколко месеца, за да го опознае и да се надява да не е поредната му бройка. Каквото и да станеше, тя щеше да го обича, а той да обича нея … не по този начин, но щеше да е вечно.

by **Стайлс** Пон Сеп 03, 2012 8:13 pm

Отговарях на всяка целувка,ласка...На всичко.Не можех да се откъсна от нея.Не исках.Зарових пръсти в косата й и вдишах прекрасния аромат.
Продължавах да се движа бавно.Прониквах в нея изцяло.Мускулите на гърба ми потрепваха под докосването й.
Зарових лице във врата й.Устните ми оставяха горещи и влажни следи по меката й кожа.
Бях се отдал изцяло на екстаза.Наслаждавах се на стенанията й.На името си,което чувах като въздишка.
Но тогава чух силно тропане на вратата.
Бащата на Сам.Сепнах се и се изправих.Погледнах към нея и благодарих на Бога,че беше заключено.
Стоях над нея,докато слушах виковете на баща й.
За няколко секунди бях вцепенен.Сам също.Той ни беше чул...Знаеше,че съм аз все пак тя стенеше името ми,а джипа ми беше отпред,а и икономката ни беше натопила.Боже как щях да го изям.Не,че ме беше страх.Всъщност не ми пукаше дали ще ме пребие и ще ме изхвърли на улицата,просто не исках Сам да пострада.
-Опа...-казах и станах бързо от нея.Намерих блузата й и я подадох.

by **Summer Roberts** Вто Сеп 04, 2012 3:11 am

В първия момент Сам не можа да разбере защо Стайлс спря. Беше така погълната от удоволствието, че не обръщаше внимание на абсолютно нищо, но щом отново чу плътния глас на баща си, изпсува тихичко и скочи след момчето, като веднага пое тениската от ръцете му. Започна да се облича по най-бързия начин, като дори забрави да си обуе бельото, затова срита всичко от земята под леглото. Пооправи малко косата си и погледна Стайлс за последно, като той вече бе седнал на леглото и изглеждаше … ами като Стайлс.
- Здрасти тате – каза с виновна усмивка и усети как сялото й лице почервеня, а той изгледа злобно Стайлс, но вместо да му каже нещо, просто се обърна към нея и й кимна навън.
Самър се обърна отново към момчето, което седеше на леглото, а в очите й се четеше страх, но нямаше какво друго да направи, освен да последва баща си. Преглътна шумно, когато той й напомни с доста силен глас, че я чака в коридора, а тя излезе от стаята и затвори вратата. Нямаше я повече от 20 минути, а когато вратата се отвори отново, Сам изглеждаше като хипнотизирана. Дори не затвори вратата, а просто отиде при него, като се настани на ръба на леглото, отпусна се назад и загледа мълчаливо тавана. Никога нямаше да забрави този разговор … никога.

by **Стайлс** Вто Сеп 04, 2012 7:18 am

Зачудих се какво щще обяснявам на баща й,ако поиска да говори с мен.Всъщност предпочитах да говори с мен,а не с нея...Но ето,че тя излезе,а аз стоях на леглото и чаках под пълно напрежение.Когато се върна беше,като хипнотизирана.
Не говореше.Седна до мен и се отпусна назад в леглото загледала тавана.
Оставих я така няколко минути.Взирах се през вратата,но баща й не се върна.
Обърнах се към Сам и сложих ръка на бедрото й.
-Какво стана?Нали не те нарани?Добре си!?-надвесих се над нея и погалих лицето й...Очите й бяха някак си празни.Сякаш блясъкът и будността им се бе изпарил.
Какво толкова й бе казал баща й?Беше я заплашил?Беше я ударил или може би я изритваше от дома си.Не,че това беше проблем.Щях да я взема да живее при мен.
Но не можех да разбера...Какво по дяволите беше станало.Трябваше ли да е така мълчалива?
Продължих да се взирам в очите й,а нещо в мен искаше да удара баща й...Но знаех,че после ще трябва да давам обяснения на баща си,а най-лошото бе,че можеха да му отнемат работата ако аз направя още някой гаф...

by **Summer Roberts** Вто Сеп 04, 2012 7:53 am

Какво точно трябваше да му каже … баща й я беше заплашил, макар и да не беше с нещо толкова страшно, но за Сам беше най-ужасното, което можеше да си представи. През живота си не бе виждала баща си така ядосан, но до сега не се е опитвала да го убеди, че само се е натискала с някой. Бе й станало неудобно от факта, че й се наложи да го лъже, защото самата тя не бе готова да се осмели да го погледне в очите и да му каже, че е зряла жена, която прави секс.
Сам завъртя лицето си към него и се появи една лека и нежна усмивка, която изглеждаше някак сънена. Потърси с поглед другата му ръка и когато най-накрая я намери, я повдигна на няколко милиметра от леглото, за да може да преплете пръстите си с неговите. Вгледа се за доста дълго в тях, като палеца й се задвижи леко и започна да се наслаждава на мекотата на кожата му. Харесваше й тази гледка, но така силно я навеждаше на единствения въпрос, на който не можа да отговори на баща си – Имат ли връзка?
- Булолече-Мече … какво правим? – попита най-накрая, като вдигна погледа си към лицето му, но изглеждаше някак тъжна.
Знаеше, че сама започна всичко това и много добре знаеше, че той бе обвързан, когато му се нахвърли … и все още бе, но за нея значеше много повече от секс. Просто се надяваше да не чуе тази една думичка в отговор на въпроса си, защото щеше да намери сили да се усмихне сега, но не и да стане от леглото и то няколко дена.

by **Стайлс** Вто Сеп 04, 2012 8:02 am

Загледах се в ръцете ни и после я погледнах.Беше някак си тъжна.Въпреки,че усмивката бе на лицето й това някак си не сгряваше очите й.
Отново погалих лицето й и се подсмихнах.
-Знаеш ли Сам...Ние правим големи глупости като цяло....А това което направихме...Беше най-грешното,ней-нередното и най-удивителното нещо,което някога двамата заедно сме правили...Ако се бе случило малко по-рано...-млъкнах и се сетих за Мери.Не бях такъв...Не бях задник,който разиграва момичетата.А и едната щеше да ме убие...Вдигнах ръката си и я прокарах по врата си,където имаше малки следи от ухапването...Да...Мери щеше да полудее,като разбере.Не,че ми пукаше.Стига Сам да е добре нямаше никакви проблеми да ми махне главата.
Всъщност даже щеше да направи услуга на света.Въздъхнах
-Обичам те Сам...Искам да запомниш това.И винаги,каквото и да става...Аз ще съм до теб.-изправих се и погледнах през вратата.
-Какво ти каза?С какво те заплаши?

by **Summer Roberts** Вто Сеп 04, 2012 3:18 pm

Въпреки, че бе наясно със ситуацията, очакваше по-различни думи. Та нали тя беше първата … нали тя го беше целунала онази вечер, като му позволи и много повече от невинна целувка. Това я накара да се замисли дали думите му бяха искрени или тя самата му даваше повече от това, от което се нуждаеше … едва ли беше само секс, защото Сам намираше толкова много в него, а не просто едно обикновено момче, което иска страст и нищо романтично … дори да лежат в едно легло, държейки се за ръце, както правеше в момента с нея, макар и да не беше легнал.
Знаеше какво трябва да направи и се чудеше как точно … или по-скоро как да го избегне, но май нямаше такъв вариант. Разтърка за пореден път ръката му с палец, но този път го стисна малко по-силно, сякаш се страхуваше да го пусне. Усмивката й беше много по-искрена, за повечето хора, които я познаваха, дори и прекалено мила, но Стайлс беше свикнал да вижда най-красивите й страни, а тази беше една от тях.
- Мисля, че трябва да си тръгваш вече – каза съвсем тихо Сам, като нарочно не отговори на въпросите му, а се усмихна още по-широко – Ще кажа да ти сложат палачинките в една кутия за вкъщи. С шоколад ли ги предпочиташ или карамел?

by **Стайлс** Вто Сеп 04, 2012 3:32 pm

Погледнах я невярващо за един дълъг момент и се зачудих къде сбърках.
Исках да остана с нея...Да...Щях да променя нещата.Да се изясна с Мери и да й обясня...за Сам...
Погледнах я и поклатих глава..Не знаех кой как приема нещата,но определено не аз бях този които го приемаше като "Само секс".
-Знаеш ли Сам...Понякога...Толкова ми се иска да мога да те разгадая...Да разбера какво се крие под тази перфектна външност...Да мога да бъда с теб.Да те имам до себе си и да прекарваш по цяла нощ в ръцете ми...Толкова много копнея за това и вярвам,че ще стане,но в следващия момент ти просто ме гониш...Не разбираш какво чувствам или какво желая...Може би не разбираш на какво съм готов за теб?Не знам Сам...Искам да разбера,но ти не ми помагаш..Дори сега...В този момент,когато...Когато се чувствах така близо до теб,дори сега ти поиска да си тръгна...Преди три дни реагира така както всяко друго момиче...Не ме изслуша,после си ме видяла с Мери и...Изревнувала си защото и ти имаш чувства към мен..А сега,когато съм готов да оставя Мери,готов съм да убия баща ти само защото ти е казал нещо,което те е наранило..Ти искаш да си тръгна...-вдигнах ръце и тръгнах към вратата.
-Не искам палачинки.-казах троснато накрая и излязох през вратата.На стълбите се засякох с баща й,който ме изгледа на кръв...На свой ред го погледнах така и няколко минути просто стояхме.А мислите ми още бяха в спалнята на Сам...И усети болката..Онази гадна,пареща,раздираща болка...На разбито сърце...И ми се прииска баща й да ме пребие,а после да ме изхвърли..Инстинктивно вдигнах ръка й я прокарах по дупчиците на врата си...Най-добре ми беше като бях сам и играех на игри в интернет...

by **Summer Roberts** Вто Сеп 04, 2012 6:57 pm

Сам остана неподвижна известно време, впрягайки всичката си енергия към мозъка, докато се опитваше да разбере какво точно й е казал. Това момче говореше направо единствено, когато си се прецакал много здраво и вече няма на къде да сгафиш повече. Та какво беше всичко онова … се това е било най-грешното нещо, че е трябвало да се случи по-рано, че ще я обича въпреки всичко … така говореха хората, когато късаха с някой или умираха, а ако беше второто, то тогава Сам щеше да му спести мъките и да го убие още сега.
Щом вратата се хлопна, тя подскочи леко и сякаш излезе от транса си, като едва не се преби, хуквайки към вратата, но вместо да й се наложи да го гони, го видя на няколко крачки от себе си. Баща й също беше там, което я изненада до известна степен, но точно сега не беше момента да се панира отново. Видя как между двамата прехвърчаха искри и то не от онези красиви искри … тези щяха да разпалят огромен пожар, затова тя спря да мисли и отново започна да действа.
Самър направи няколко бързи крачки и застана до Стайлс, като усети как дробовете й се изпълниха с трудно поет въздух, а след това издиша бавно … подобно на жените в напреднала бременност. Нямаше по-добър начин да покажа на Стайлс, че той значи наистина много за нея и нищо не е просто секс … дори целувката с него не може да бъде просто целувка, защото я караше да изпитва невероятни неща. Дано това, че се изправяше пред баща си, да му беше достатъчно за доказателство.
- Татко … - започна нервно момичето и преглътна шумно, като стискаше здраво … наистина здраво ръката на момчето до нея – Аз и Стайлс … сме гаджета. Познаваме се отдавна и … сещаш се, вярваме си, имаме чувства и се радваме, когато хората ни подкрепят.
Последните й думи, бяха изпълнени с надежда. Нямаше време да проверява в какво настроение е баща й, затова само се надяваше да не е толкова бесен за това, което чу преди около десетина минути. Не … не беше само подмазване, наистина й се искаше да се зарадва за нея, а тя едва не счупи ръката на гаджето си … или поне се надяваше все още да иска да са такива.
Все още гледаше ту Стайлс, ту Сам, като изражението му бе съвсем сериозно, но когато за пореден път спря погледа си върху изпълнените с надежда очи на дъщеря си, нещо в него се пречупи и чертите на лицето му омекнаха. Изглеждаше много по-мил така, а след като Самър го забеляза, дори не дочака усмивка, а просто се хвърли в ръцете му, а той не пропусна да й напомни какво й бе забранил … а именно да не затваря вратата на стаята си, когато има момче нагости.
- И аз те обичам – каза със сладко гласче Сам, като го разцелува по бузите, докато той сам не пожела да остави Стайлс да се оправя с нея.
Самър се обърна към обърканото момче и усмивката й веднага изчезна. Изглеждаше донякъде ядосана, но не чак толкова, че да го изплаши, но сериозното й изречение наистина го изненада. Приближи се към него, като го удари няколко пъти по рамото, а той се сви леко и се отдръпна от нея, като следеше всяко нейно движение, но за щастие тя предпочете да говори, вместо да продължи да го бие.
- Ако още веднъж ме накараш да си помисля, че ще ме зарежеш заради някаква си … – сигурно минаха 20 секунди, докато тя се чудеше коя дума да използва, като най-накрая направи някаква физиономия, която би трябвало да означава, че не харесва избора му на момиче – Аз … аз ще те набия отново – завърши тя заплашително и го погледна сериозно, като накрая гласа й омекна, както и изражението, а следващите думи излязоха така нежни от устните й – Буболече-Мече, не искам да ме оставяш … искам да останеш до мен, дори когато те гоня и те моля през сълзи да ме оставиш намира.
Думите бяха повече от достатъчни, затова тя се приближи максимално към него, премахвайки всякакво разстояние между телата им, а след това и между устните им. Ръцете й се увиха около врата му, а тя затвори очи, за да може да се наслади на този така хубав момент, докато устните й се любуваха на неговите. Нямаше и спомен от страстта, която го беше завладяла, а само нежни ласки и много чувства … оставаше само той да отвърне на целувката.

by Sponsored content

Къщата на Самър Робъртс

Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс

Re: Къщата на Самър Робъртс