Няколко дни по-късно; Мистик Фолс;

Поредният училищен ден- петък. Програмата ми беше скучна, а аз самата бях изключително изнервена. Може би това се дължеше на желанието ми да се прибера по-бързо у дома? Вероятно. Всъщност цял ден правех всичко, но не и да се съсредоточа върху материяла, който учителят преподава.
Няколко пъти поглеждах към телефона си нервно и погледа ми се спираше на номера на Деймън. Така ми се искаше да му се обадя, но си нямах и на идея какво да му кажа, как да започна разговора.. "Глупачка, просто го забрави и се съсредоточи над уроците!" ми казваше разума, но аз (както винаги) реших да не се вслушам в него.
Последният час приключи. Вече беше тъмно и всички се отправихме към своите домове. Аз-към вана на паркинга. Все пак къщата ми беше на другия край на Мистик Фолс..
Пуснах косата си; когато стигнах до вана започнах да се ровя в раницата си за връзката с ключове. Изкарах ги но с непохватните ми ръце успях да ги изпусна много бързо. Наведох се и в следващия миг усетих, че някой е зад мен. Изправих се рязко и видях, че е Деймън..
-Трябва да престанеш да изникваш от никъде! -Казах, като се подпрях на вана и го погледнах.

Той се усмихна, като ми направи забележка, че можеше да започна със "здравей", а не с това, което всъщност направих, след като го видях. Вероятно беше прав, за това наклони глава на една страна.
-Съжалявам.. Здрасти.. -Казах, като се усмихнах. Нямах представа дали трябва.. да го прегърна или? Как изобщо се предпокагаше, че трябва да се държа с него след станалото преди близо една седмица?
Отместих се, като отворих задната седалка и отавих там чантата си. Погледнах го, докато затварях вратата.
-Как се сети за мен? Видях номера ти, но реших да не званя, за да не изглежда сякаш нахалствам. -Добавих, като се върнах на първоначалната си позиция и застанах срещу вампира.

Засмях се. Мислеше, че съм страна само защото не знаех как трябва да се държа след като спахме заедно. Искаше да съм заинтересована.
Приближих се и го целунах по бузата. Облегнах се на колата, точно както и той го беше направил. Огледах го от глава до пети. Можеше дори да се каже, че ми липсваше това да съм в негово присъствие..
-Някаква идея какво да правим? Тоест.. Петък вечер е.. имаш ли планове? -Попитах. Е, ако имаше вероятно щях да се прибера и да прекарам поредната вечер с течен шоколад, пуканки и някакъв скучен филм по телевизията.

След като каза, че има планове, аз бях готова да си тръгна и да се отправя към поредната си самотна вечер. Няколко секунди по-късно обаче Деймън уточни, че всъщност плановете му за вечерта са да я прекара с мен. Усмихнах се; наистина си нямах на идея как да подходя..
Вероятно трябваше да го целуна както трябва, точно това той очакваше от мен. Надигнах се на пръсти и го целунах по устните плахо и несигурно, след което отворих вратата.
Мислех аз да се кача на шофьорското място, но след като той спомена за планове, аз му връчих ключовете и се усмихнах.
-Вероятно имаш идея къде ще се проведат тези планове, нали? -Седнах на другата седалка, затворих вратата и си сложих колана, чакайки и той да последва примера ми и да седне на шофьорското място.

Погледнах го и се засмях. Искаше да има планове, а не беше предвидил къде да ме заведе.
-Можем.. да отидем на вечеря примерно.. Не знам за теб, но аз умирам от глад.. Или другия вариант (този, който бих предпочела) е да се приберем и .. аз да сготвя нещо.. Ако искаш де..
Продължавах да го гледам, като очаквах някакъв отговор от страна на Деймън. Вече планирах в умът ми какво смятах да направя: спагети и някаква салата.. Знаех,ч е той не яде човешка храна.. всъщност не знаех какво мога на него да му предложа..

Баба ми отново беше нощна смяна, което значеше, че нямаше да се прибере до към 8 сутринта. Насочих се към кухнята и изкарах необходимите продукти за спагетите. След като ги сложих да се правят, започнах да режа салатата.. Скоро всичко беше готово.
Оправих и подредих масата, като скоро след това и спагетите бяха готови.
-Какво ще искаш за пиене? -Попитах, като не съобразих, че можеше да каже и кръв. Това съвсем леко ме стресна.. Не бях си представяла, че буквално можеше да изглежда сякаш предлагам кръвта си.
-Имах предвит.. бърбън.. уиски? Или.. не знам.. -Казах, като седнах срещу него и сипах на себе си портокалов сок. Погледнах го, като се усмихнах съвсем леко.. беше красив.

Кимнах и се усмихнах.
-В началото ненавиждах да го правя но постепенно започна да ми харесва.. -Казах, докато си слагах още малко салата. Отпих от портокаловия сок и отново върнах поглед на Деймън. Опитваше се да не ме обиди, като яде човешката храна, която приготвих преди около половин час, което ме накара да се подсмихна.
-Какъв е вкуса на храната за теб? Тоест.. Вампир си и ми е интересно.. След като не се нуждаеш да се храниш със спагети и други неща.. Какъв е вкусът им?
Облегнах се назад и се вгледах в небесно сините му очи..

Засмях се, като се изправих и взех чинията му. Беше ясно, че храната не му харесваше, все пак беше вампир. Сложих чинията в мивката и отидох до неговата част на масата, за да взема приборите.
-Наистина ли не се сети за някаква.. по-актуална тема и дискусия между вампир и вещица? -Казах, като се облегнах на масата и го погледнах. Усмихнах се. Тогава телефона ми иззвъня. Видях някакво съобщение от А. Някакъв/някаква А..
Седнах на стола до Деймън.
-Кажи ми честно.. -Погледнах го. -Зает си, нали?

Оставих телефона на масата, но не спирах да го гледам. Не точно? Как трябваше да го приемам това.. Подпрях главата си с ръка на масата. Изглежда се бях забъркала в нещо, от което нямах представа какво можеше да излезе. Полу-обвързан вампир.. Към когото изпитвах повече от силни симпатии. Всъщност ако можеше .. да бъда напълно честна пред себе си, нещо ме караше да треперя всеки път, когато съм около него. Какво ли се случваше с мен?
Върнах погледа си на него, като разтърках глава, опитвайки се да преценя какво беше редно да кажа.. Но от устата ми не излезе нищо, само се изправих и прибрах храната в хладилника и се върнах на мястото си.

Той се засмя на нещо, но не се обърнах за да го погледна. С периферното си зрение видях, че държи телефона. Честно казано ме побиха тръпки, когато получих смс-а от А. Изправих се и отидох до Деймън.
-Не знам кой или коя е тази А, но не ми харесва.. Аз.. -Седнах, като го погледнах. Можеше да види колко всъщност изплашена и стресната се чувствах в момента. И не в безопасност. -Живея сама и макар да мога да се защитавам.. Сам знаеш, че не съм кой знае колко силна..
Дори и аз не знаех защо му казвах това. Може би имах нужда да чуя, че всичко е наред и просто някой се гаври? Или.. нямам си на идея..

Изчетох и втория смс, след което седнах обратно на стола и оставих телефона на масата. Няколко минути не откъсвах поглед от телефона, след което погледнах Деймън. Думите му някакси ме успокоиха.. малко, но достатъчно, за да се усмихна съвсем леко.
Отидох и измих чиниите на бързо, след което седнах на плота и го погледнах.
-Не съм сигурна, че искам да съм обект на интереси на някой непознат.. -Казах, като на ум си помислих какво ли щеше да е, ако Деймън изпитваше повече от интерес към мен? Каква глупачка съм само! Мисля за неща, които вероятно никога нямаха да станат.
Завързах косата си на опашка и го погледнах, той също ме гледаше.

Подаде ми чаша вода, а аз благодарих и отпих. Гледаше ме, а аз се чувствах нелофко, защото не откъсваше поглед на страни. Сякаш се опитваше да отгатне нещо или просто да ме накара да се чувствам така, както се чувствам в момента.
Облегнах се на стола и също го погледнах.
-Защо ти пука дали нещо ще се случи с мен или не? Честно.. Не разбирам защо.. Навърташ се около мен.. Харесва ми, но защо? Имаш езброй играчки из този град.. Мислех, че ще ти омръзне да се навърташ около тойнейджър-вещица.. Вероятно и приятелката ти, за която не се и съмнявам, че е вампир, няма да хареса този факт..
Наколних се към него, като се вгледах в лицето му от доста по-близо.
-Какви игри играеш? -Прошепнах, като изражението ми беше сериозно.

Мразех да ме оставят недоизказана.. Ядосано отидох към хола и пуснах някакъв филм.. Не обърнах внимание какъв е, просто пуснах. Към средата на филма спря тока. Оказах се сама в празна къща, която беше без ток.
Дори да бях вещица, страхът съвсем бързо ме обвзе отвътре.. Изправих се бавно, като се престраших и дойдох до кухнята, където в един шкаф държахме клечки за кибрит и свещи. Запалих една свещ, но не стигаше, за да освети до толкова, че да се почувствам в пълна безопасност.
Взех телефона си от масата. Не, не исках да оставам сама, особено след онези СМС-и.. Набрах Деймън. Изчаках известно време, слушайки сигнала "свободен"..
Няколко секунди по-късно той вдигна.
-Деймън.. -Започнах, като знаех колко смешно може да продължи изречението ми нататък. -Деймън тока спря.. Моля те.. ела, не се чувствам.. Добре сама в къщата..