Преди няколко месеца..

Всичко беше толкова различно. Да, "различно" е точната дума, за това какво чувствам когато погледна всичко, което ми е уж "познато" и съм "виждала преди".. Всеки път когато нечии телефон звъннеше, имах чувството, че е набутан направо до тъпанчето ми. Чувах хора да си шепнат тайни.. Неща които не исках да чувам или може би не беше в моята работа да чувам.. Но най-лошото от всичко, което ми се случваше, беше, че всеки човек, който минаваше покрай мен, ухаеше на сочна пилешка пържола. Но дори това не беше най-точното определение! Жадувах за кръвта на случайните минувачи както малко дете жадува за шоколад или бонбони.. Беше наистина непоносимо първите дни. Стоях в къщата, без да мога да изляза, заради слънцето, което сякаш ме мразеше.. Не можех дори да премина покрай отворените прозорци, защото кожата ми започваше да изгаря болезнено.. Разбира се, това се промени, след като получих пръстен, но далеч не облекчи трудността ми по това да накарам себе си да повярвам в това, че вече не съм човешко същество. Вече не можех да имам бъдещето, за което вътре в мен бях мечтала. Деца, къща, може би дори и куче? Само мисълта за това, че мога да убия собствения си любимец , заради неговата кръв, ме караше да потрепвам неприятно.
Стоях в парка. Бях седнала на една пейка, гледайки именно това, което вече не можех да имам. Щастливи семейства се тълпяха на една от поляните и се смееха, сякаш живота беше розов.
Въздъхнах и се изправих от пейката, но тогава усетих присъствие на друго същество.. Не човек..

Ако бях старата Каролайн, щях да помисля, че това е Елена. Да,ама не! Дори в начина й на стоене пред мен имаше някакъв маниер.. Някаква самоувереност, която Елена не притежаваше. И най-накрая, но не и на последно място.. нямаше пулс, а последно, когато видях Елена, тя все още дишаше!
Отстъпих няколко крачки, с надеждата да ме подмине, но тази моя мисъл се оказа наистина наивна. Кога Катрин щеше да пропусне възможността да се подразни с някого? Дори да не я познавах добре, се обзалагах, че не беше от тези, които щяха да подминат мен просто ей така, като до преди дни бях превърната във вампир..
-Какво искаш от мен? -Казах, като не позволих на гласа си да трепне; бях игнорирала думите й от преди няколко секунди. Не съм сигурна, че си заслужаваше да се хващам за тях. Най-малкото, защото не бях в позиция да навлизам в конфликти. Тя беше по-стара.. а аз- неопитна.
Забелязах, че предишната Каролайн би изгледала на случая по съвсем различен начин. Дали се дължеше на промяната реалното осъзнаване, че двойничката на Елена има силово предимство? Дори и така да беше, трябваше да внимавам.. Не исках скандали точно сега.. Дори да мразех това, в което се бях превърнала, все още обичах живота си.. Макар да не беше това, което беше..

Изглеждаше, че намира поведението ми или по-скоро самата мен за забавна. Изрази интерес към това каква диета си бях избрала.. Това да преследвам диви зайчета или тормозя хората от града.
Сложих ръце на кръста, като се опитах да изглеждам малко по-уверена, от колкото аз се чувствах вътрешно. Повдигнах глава, като я наклоних съвсем леко настрани.
-И какво, като искат да ме "ошлайфат"? Да не би да е проблем за теб? -Казах, като я погледнах в очите. Можеше да съм млада и неопитна, но за бога, имах някаква чест! А и не разбирах внезапния й интерес към това.. Хора биваха превръщани във вампири всеки ден.. Не бях единствената, което малко или много ме успокояваше. Като се замисля, нямаше нищо успокоително в това.. Но да знаеш, че и други споделят тази съдба.. борят се с глада си всеки ден.. с тази промяна в живота си.. Някакси те караше да вярваш, че за всичко си имаше причина..
-Не съм избрала, но и да бях, не сме първи приятелки , за да си споделяме толкова лични неща!
Поех въздух, след което направих опит да я заобиколя и да си тръгна. Нямах никакво желание да се занимавам с нея.. Но вътрешно в себе си знаех.. това нямаше да е края на нейното заяждане..

Погледнах Катрин и повдигнах вежда.
-Кой ти е казал, че съм се възгордяла? Просто ме дразниш и гледам по всевъзможен начин да сведа до минимум разговора си с теб. -Отговорих просто, като за миг гнева ми се изправи и се усмихнах. Осъзнах, че нямаше защо да се страхувам- нищо не губех каквото и да направи. Ако ме убиеше, нямаше да спечели нищо.. Точно това ме накара дори още повече да прогоня страха в себе си.
-Може да си видяла стотици, превърнати по воля, които са трептяли пред твоята особа, но не мисля, че ще ме причислиш към тях. Просто двойница на Елена, която по случайност се оказа причина за моята промяна. Нищо друго не ни свързва и не вярвам това да се промени. -Отвърнах бавно, спокойно, впивайки очите си в нейните. Заляла ме беше вълна на спокойствие и увереност, но в момента не го демонстрирах. Просто изказвах своята гледна точка и се надявах да не ме подразбере грешно.. А дори да го направи, не аз съм виновната за това..
Погледнах я от глава до пети, като върнах поглед на лицето й.
-Някой друг въпрос относно това как възприемам промяната и решенията ми за вида кръв?

Погледнах Катрин насмешливо на заплашителната й стъпка. Нима мислеше, че реално ме интересува кога се е появила? Дали е преди или след Елена или по време? С ЕЛена бяхме приятелки, но нищо повече от това. Нито ми беше господарка, нито пък Катрин щеше да бъде.
-Не знам защо си си внушила, че трябва да треперя от страх.. -Започнах, след което наклоних глава на една страна. -.. Но няма да го направя.. Независимо какво ти смяташ да направиш.. Елена ми е приятелка.. Но никой не може да бъде господар на никой, поне до колкото аз знам.. И не знам защо реши, че е забавно да се заяждаш с мен..
Отстъпих крачка назад; щом не ме пускаше в тази посока, щях да си тръгна в другата. Така или иначе все някога щеше да се откаже да препречва всички мои пътища..
-Нещо друго, от което да се интересуваш?
Въпросът предполагаше, че не искам да говоря повече с нея, но знаех, че ако е Катрин, за която говорят, щеше да е твърде лесно ако се откаже сега..

Погледнах скептично Катрин и се засмях. Тя май не схващаше, че отдавна съм на "неутална територия".. Приятелството ми с Елена нямаше да промени това, защото след превръщането си осъзнах, че ако не бях се запознала с Елена беше възможно още да съм човек.
-Ти май наистина си с представата, че всички приятели на Елена задължително искат да са намесени в това и да бъдат нейни закрилници 24 часа в денонощието?Всички, които правят това си патят, но за разлика от останалите, за момента съм напълно неутрална. Каквато и война да водите, тя е отвъд приятелството ми с Елена или пък това, че не те харесвам. Няма да съм на ничия страна, защото да се събудя с кол в сърцето не влиза в моите най-съкровени мечти!
Замисляйки се, обстоятелствата биха ме накарали да мразя по еднакво двете (въпреки приятелството ми с едната).. Катрин ме уби, докато имах от кръвта на Деймън в мен.. А Елена ме повлече в нещо, което промени (смея да твърдя към лошо) моя живот. Каква ирония.

Опитваше се да бръкне в рана, която самата аз понякога се опитвах да си припомням. Сега нямах никакви привличания към Стефан, но въпроса си беше принципен.. Наистина на Елена не й костваше много; дори не се "контеше" за да го спечели.
Наклоних глава на една страна.
-Може да е вярно, че има част в мен, която още не харесва Елена.. Но това не значи, че ще захаресвам теб. Не отричам, че е дразнещо как тя получава вниманието и на двамата братя, но пък и ти си минала през това. Приличате си дори по характер.
Елена беше просто по-мила версия на Катрин, казах си. Имаше и други качества, не можех да отрека че ми е помагала много.. Но сещайки се за това как крадеше вниманието и на Деймън, нещо ме жегваше всеки път, дори и сега.
Погледнах Катрин, като не изпусках лицето й от поглед.
-Ако смяташ,че това ще ме накара да зарежа Елена и да се включа в твоя тийм, не мисля че ще стане. Не печеля нещо, нито пък имам кой знае какво желание да се занимавам с теб. Предполагам чувството е взаимно.

Засмях се, като погледнах дрехите й.
-Определено имаш нужда, но това е отделен въпрос. -Казах и вдигнах рамене, за да покажа, че ще зарежа темата, без да се задълбавам. -Не, че нещо, но блестящото ти самочувствие, че можеш да се справиш с всичко сама е досадно. Никой не го интересува дали искаш да присламчиш някой или не. Така или иначе не си добра в "присламчването"..
Усмихнах се широко; не ме интересуваше за колко велика се мисли. Поне за мен, самочувствието и беше без покритие. Вярно, беше оцеляла до сега, но бих го приписала на чистия късмет как са се стекли обстоятелствата около нея. Сложих ръка на кръста, поглеждайки Катрин отегчено. Не се беше променила и това започваше да ми досажда. Поведението й на кучка просто я правеше нелепа; всички знаеха, че Стефан няма да напусне Елена за да се върне обратно при Катрин.
-Просто .. Приеми го, Стефан няма да се върне при теб, а Елена винаги ще има приятели около нея. Което ми напомня.. Къде са твоите? Или за теб не е нужно и да имаш приятели? Направо жалко е..
Какво щеше да прави, ако някой беше на път да в убие и тя не може да избяга? Щеше да разчита на молитви ли? Отново вдигнах рамене, показвайки че дори и да ми отговори нещо, няма да ми е чак толкова интересно.

Едва се сдържах да не се засмея на нещата, които казва. Нито исках да се "вра" в нейния живот, нито пък щях да го направя. Това какво тя правеше и с кого или къде ходеше, кой смяташе да убива и така нататък.. Слабо ме вълнуваха. А когато премина към речите за приятелите, просто спрях да я слушам. Хората, които нямаха приятели просто казваха, че не може да се довериш на никого. Смешното беше, че вероятно никога не се е и пробвала да завърже приятелство, а учеше мен как трябвало да пробвам. Беше жалко, дори тъжно, но реших да си спестя това да й отговарям.
Просто кимнах на думите й, като изчках да се обърне.
-Може би и ти трябва да пробваш да се сприятелиш с някого.. Не е никак страшно. -Отвърнах, след което и аз се обърнах и закрачих в противоположната посока, на където се беше насочила Катрин. Странни хора със странни мисли и съдби се въртяха около мен. Елена -със съдбата да е двойничка, Катрин - с огромното си самочувствие и отказа да се сприятелява, Бони - с магическите си умения.. Знаех много добре, че и моето място е сред тяхното. Не бях по-различна, но и смятах, че да не се довериш на никого през целия си живот беше повече от крайно.
Прибрах се у дома, продължавайки да размишлявам.