Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

by **Caroline.** Пет Мар 02, 2012 7:40 pm

Керълайн седеше спокойно на леглото си, вперила поглед към светлината пред леглото 'и и отсрещната стена, но напълно загубена в мислите си. Там, в съзнанието 'и, се рееше само и единствено мисълта, че нещата никога повече нямаше да са като предишните. Всичко се бе променило за няколко секунди и нищо вече нямаше да е като преди. Всичко напълно се бе променило, най - вече самата Керълайн. Ако смятате, че превръщането е промяна естествено. Повечето искат да бъдат вампири от онези странно откачени филми, в които те, безсмъртните, могат да направят всичко само с един поглед, а всички искаха да бъдат около тях, защото са изключително секси и силни. При Кер обаче беше съвсем различно. До преди няколко дни си нямаше и на представа, че такива неща съществуват в изтинсия живот. Когато бе превърната в подобно чудовище всичко се промени за нея. И сега беше напълно объркана. Знаеше само, че е чудовище. Не искаше да вижда никой, не искаше да се доближава до никой, защото я бе страх да не го нарани. Не би понесла да убие още някой, като му изпие кръвта до капка. С това психически не би се справила.
Стана бавно и закрачи към светлината, която влизаше благодарение на дръпнатите завеси. Преди обичаше слънчевата светлина. Можеше да стои на слънце с часове, да добива хубав тен. И то 'и харесваше. И то много. А сега? Ако не беше пръстенът от Бони при най - малкия допир със слънчева светлина и чувстваше най - ужасните болки, които бе изпитвала през живота си.
Животът не бе честен. Както и съдбата. Бяха обърнали гръб на Керълайн, карайки я през Ада. Само дето Керълайн мислеше, че това не е всичко. Че има още много неща, които да предстоят и всяко да става все по - лошо и по - лошо. Вече нямаше да се учуди и ако самият Дявол потропа на външната 'и врата.
Точно в този момент, в който тази мисъл премина като светкавица през главата 'и, се чу тропане. О, я стига, помисли си Керълайн и бавно се обърна назад. С умерени и предпазни крачки закрачи надолу по стълбите и слезе на първия етаж. Спря се за момент, поглеждайки към вратата, но след няколко секунди тръсна главата си и продължи напред. Стигна вратата, сложи предпазливо ръката си на дръжката и я завъртя, дърпайки вратата към себе си.
Какво?, помисли си тя. Нямаше никой там. Кер пристъпи напред, оглеждайки се наоколо, но не можеше да види никой. Явно децата от квартала отново си правеха шеги със съседите и този път жертвата им бе Керълайн. Странното бе, че не чуваше нищо. Дорои и със свръх слуха, с който беше надарена след превръщането си. Беше прекарала достатъчно време сама и със Стефан, за да може да научи как да използва свръх слуха си когато си поиска. По улицата не се чуваше дишането на децата, не се чуваше смеха им, кикотенето им, абсолютно нищо.
Керълайн се върна отново в къщата си и затвори вратата след себе си. Тогава чу шум откъм кухнята и веднага се запъти натам.
- Мамо? - попита момичето.
Може би Лиз се бе върнала от работа 'и бе почукала на вратата на Кер да 'и отвори, но се е сетила, че може Керълайн да си почива, което правеше постоянно напоследък, и да е решила да не я притеснява. Влязла е и е отишла в кухнята. Всичко беше възможно, но тази теория се изпари от съзнанието на Керълайн след като не последва отговор. Добре, тук определено ставаше нещо.
- Стефан, ти ли си? - попита Керълайн, прекрачвайки прага на кухнята, оглеждайки се внимателно.
Но кухнята беше празна. Нямаше я майка 'и, нямаше го и Стефан. Най - вероятно всичко 'и се бе причуло. Постоянното стоене вкъщи никога не 'и е влияло добре, всеки един, който я познава би го потвърдил. Но Кер нямаше начин да излезе навън. Не и докато все още можеше да нарани някой. Нямаше да го допусне. Предпочиташе да остане сама в къщата, отколкото да излезе и да убие някой.
Кер изпуфтя и се отпусна. Очевидно нямаше никой в къщата и всичко 'и се бе причуло. Закрази към хладилника и след като го отвори започна да разглежда напитките. Кока кола, сок от малини, портокал, лимон... праскова. Взе напитката с любимия 'и плод и затвори вратичката на хладилника.
И точно в най - спокойния за нея момент, когато се бе отпуснала изцяло и 'и бе едно безгрижно, Катрин препречи пътят 'и към шкафа с чаши, усмихвайки се с нейната лукава усмивка.
- Боже... - каза тихо Керълайн, слагайки сърце на сърцето си, след като Кат я бе стряснала, появявайки се изведнъж пред нея.

by **Katherine Pierce ♥** Пет Мар 02, 2012 8:39 pm

Катрин вървеше по уличките на Мистик Фолс, но едва ли просто се размотаваше. На лицето й бе изписана лукава физиономия. Тя вървеше бавно и разсеяно, се шляеше безцелно, чудейки се къде да си навре носа, но не беше така. След известно време Катрин забави още повече хода си и спря. Беше се спряла пред една доста хубава и модерна къща. В нея живееше едно момиче, което наскоро се бе разделило с човешкото в себе си. Момичето, което Катрин бе проклела завинаги, превръщайки я във вампир. Керълайн. Същата тази блондинка, която доскоро бе много отворена и всезнаеща.. досега. Сега, когато беше вампир от Керълайн се излъчваше само страх, тъга и отвращение, отварещение от природата си. Керълайн не искаше да става вампир, та тя доскоро дори и не знаеше за съществуването на вампири. Но ето, че съдбата се изказа и сега тя бе създание на мрака, обречено да убива, за да живее.
Катрин наостри слухът си и не чу туптене на човешко сърце. Тя се усмихна доволно и пристъпи към къщата. На Катрин не й бе нужно разрешението на Керълайн, за да влезе вътре, тя вече го беше получила. Когато момичето било още нормално човешко същество тя поканила Катрин вътре, мислейки я за нормална и с добри намерения. Е.. обзалагам се, че сега на Керълайн и се искаше да не го беше правела, да не беше поканвала това творение на мрака в дома си. Както и да е, вече беше късно.
Катрин почука на вратата, щеше да си поиграе малко с момичето, типично за нея. След това я отвори и съвсем спокойно и безшумно пристъпи вътре. Беше сигурна, че Керълайн е чула почукването и че скоро щеше да се появи. Затова се махна от коридора. Беше права.. след броени минути се чу хлопване на врата и Керълайн отиде до входната врата, за да провери кой чука. Тя отвори вратата бавно и надникна. След като не видя никого тя пристъпи навън колебливо и огледа по-добре. Нямаше никой. Момичето затвори вратата и когато реши да се върне обратно в стаята си Катрин изшумя нещо в кухнята. Керълайн се запъти към кухнята, мислейки, че майка й е там. Катрин се изкикоти леко. Такива игри много й допадаха. Но реши, че вече е време да спре играта, дотъпя й вече. Керълайн влезе в кухнята и я огледа, очаквайки да види майка си. След като си помисли, че няма никой в кухнята, както и в цялата къща и че просто и се е причуло всичко това тя тръгна към хладилника, явно за да се освежи малко. Отвори го и затършува в него. Катрин пристъпи съвсем безшумно и застана до нея. Керълайн изглежда си избра някаква напитка и тъкмо да отиде да си я налее в чаша, Катрин изненадващо се изпречи на пътя й. Керълайн се стресна и издиша дълбоко. Катрин я погледна с интерес и й се усмихна лукаво.
- Ето го и новото попълнение - заговори Катрин все още взирайки се в момичето. - Как така улучи и стана вампир.. ти трябваше да умреш! - завърши Катрин. Изказа се доста ясно и директно, но и леко нетактично. Както и да е, на нея не й пукаше особено.
- Но какво да се очаква от едно Блонди? - Катрин се подсмихна леко и пристъпи към Керълайн. - Ти си една малка и досадна лепка.. и ме дразнеше, затова те убих. Но ти си също така и малка уличница, да смучеш кръв от Салваторе!? - тросна й се леко разгневено Катрин.

by **Caroline.** Съб Мар 03, 2012 1:18 pm

Керълайн познаваше Катрин от няколко дни. Беше я срещнала за първи път в болницата, като си мислеше, че е Елена. Но Катрин напълно ясно се изрази и каза, че не е Елена, след което задуши Керълайн с възглавницата до смърт. От онзи момент нататък с всяка изминала секунда на Керълайн 'и се искаше никога да не я бе срещала. Тя съсипа живота 'и. Преди всичко вървеше сравнително добре, а сега? Сега Керълайн, която беше една от най - общуващите личности в града, едвам излизаше от собствената си стая. Не говореше с никой, не виждаше никой. Единственото, което правеше бе да се държи настрана от тези, които обича, за да не ги нарани. Нищо друго. Не излизаше да пазарува, не се виждаше с никой от близките си. Стоеше сама в тази голяма къща, посещавана от време на време от майката на Керълайн и Стефан. И за всичко това бе виновна Катрин. Тя бе превърнала Кер в това чудовище, беше съсипала живота 'и и ако Кер можеше веднага би 'и забила дървен кол в сърцето, което се предполага, че има, но Керълайн не беше толкова сигурна в това вече.
- Съдбата просто ме обича. - каза Керълайн с добре изразена ирония в това си.
Ако не беше кръвта на Деймън сега Керълайн щеше да е в Рая или някъде из дълбините на Ада и въобще нямаше да има проблемите, които има сега. Но по ирония на съдбата Катрин улучи да убие Кер в точно тези 24 часа, в които кръвта на Дей бе в системата на русокосата и хоп, дойдоха мъченията. Първо слънчевата светлина, след това усилените чувства и накрая, но не на последно място по важност дойде и глада, който измъчваше Керълайн. И ето ако на това не му се каже късмет, но не знам на кое друго. Но какво пък. Така Керълайн щеше да е безсмъртна. Нямаше да може да има деца, щеше да убива всяко свое гадже, изпивайки кръвта му до последната капка, а ако успее да се сдържи и не го убие, то той щеше да се сбръчка и да стане носещ памперси пенсионер и щеше да умре, докато Керълайн щеше да си остане все така млада. Прекрасната картина на проклетия живот, който Кер имаше и щеше да име. Не е ли очарователно?
Керълайн завъря очи и въздъхна.
- Да не мислиш, че исках Деймън да ми даде от кръвта си? - попита тя и погледа към Катрин.
Кер не бе молила Деймън да 'и дава от кръвта си. Дори не знаеше, че щеше да го направи. За Бога, беше в операция часове напред, след което бе в безсъзнание и когато се събуди след няколко часа Катрин се яви и я уби. Керълайн си нямаше и на идея какво става. Както и сега. За нея да бъдеш вампир е нещо ново, което не можеш да научиш с много повтаряне, както правеше с уроците по история или литература. Изискваше прекалено много време и дори и някои много стари вампири продължаваха да се учат и до ден днешен. Или поне това 'и бе казвал Стефан. Също така бе казвал никога да не вярваш на Катрин, защото е зла, манипулативна кучка, която мисли само за себе си и съсипва живота на всички останали. Керълайн идеално знаеше това и се тревожеше какво бе намислила Катрин. Определено не бе дошла тук от симпатии към Кер, от съжаление или от желание да помогне в каквото и да е. Определено бе намислила нещо.
- За какво си дошла, Катрин? - попита Кер, присвивайки леко очи, сякаш искаше да проникне в съзнанието 'и и да разбере всичко, което бе намислила.

by **Katherine Pierce ♥** Нед Мар 04, 2012 7:22 pm

Катрин стоеше и се взираше в Керълайн, слушайки я. "Да не мислиш, че исках Деймън да ми даде от кръвта си?", попита я Керълайн.
Керълайн не бе искала да пие от кръвта на Деймън. Той й бе дал, за да я спаси. Но съдбата се бе изказала и сега русокоската беше станала вампирка. По вина на Катрин, но главно на Деймън. Все пак ако той не й бе давал от кръвта си сега Керълайн щеше да гние в ковчег, погребана в старото гробище на Митик Фолс. Катрин се усмихна.
- Да, разбира се, че не искала, но .. мм .. обзалагам се, че ти е харесало. - каза Катрин и направи физиономия на задоволство. След това се изсмя леко при намусената и леко погнусена физиономия на Керълайн. Разбира се, че си мислеше, че е гнусно да пиеш нечия кръв, все пак доскоро беше човек. Но сега.. е.. Керълайн би убила за глътка кръв.
Скоро темата бе сменена и блондинката я попита за какво е дошла тук.
- Не е ли очевидно? - попита я Катрин и повдигна изящните си вежди. - Дочух, че момичето, което наскоро убих се разхожда из Мистик Фолс и нямаше как да не те навестя. - завърши Катрин и се усмихна "приятелски". Разбира се, че не беше дошла затова. Катрин не би си губила времето да я навестпва освен, ако не си беше наумила нещо. Но кой знае какво се въртеше в главата й.
Е.. изглежда Керълайн не беше толкова тъпа и не й се върза. Направи поглед в стил "сериозно ли" и скръсти ръце. Погледна я и зачака отговора на Катрин. Катрин се подсмихна леко. Пристъпи към Керълайн и иззе напитката от ръката й, без дори да си направи труда да погледне каква е. Отиде при чашите и наля напитката в една от тях. Отпи една глътка и щом усети вкуса й направи учудена физиономия. Напитката беше някакъв плодов сок.
- Сериозно ли.. плодов сок?! - подхвърли Катрин и изсипа напитката в мивката.

by **Caroline.** Пон Мар 05, 2012 7:21 pm

Обзалага се, че ми е харесали ли, помисли си Керълай и сви вежди. Явно Катрин щеше да загуби този облог. Кер не си спомняше нищо. Последното, което си спомняше от онази ужасна за нея нощ е как застава до линейката, за да се увери, че Мат и Тайлър са добре. Тогава обаче всичко 'и причерня и Керълайн усети как пада на твърдия асфалт. После всичко е мрак. Пълен мрак, от който Кер не може да си спомни нищо. От майка си и Мат знае, че била отведена в болницата и била претърпяла доста дълга операция, от която така и не се събудила, ами останала в безсъзнание за часове. Следващото нещо, което Кер си спомня със собствените си очи е как се събужда в празната стая. Мат идва, майка 'и, след това и Бони и Елена. И след това Катрин, убивайки я. Но никъде из спомените си няма определен, в който Деймън 'и дава от кръвта си. Не знае какво е чувството да опиташ кръвта му, в което Катрин обаче вярваше.
- По думите на Деймън и Стефан си умница, след като си изиграла и двама им. Егоистична умница. Жалко обаче, че при мед оставаш с впечатлението, че говориш прибързано. Не си спомням как Деймън ми дава от кръвта си. Не знам какво е чувството да опиташ от кръвта му. Няма как да ми е харесало. - каза спокойно Керълайн. - Направи услуга и на двете ни и следващия път преди да си отвориш устата обмисли внимателно казаното, защото така ранга ти като Зла-подмолна-хитра-себична кучка може да се превърне в Зла-подмолна-тъпа-егоистична кучка.
Кер продължаваше да гледа Катрин в очите. Имаше нещо в тях. Самият начин, по който светеха и гледаха към русокосата я караше да настръхва. Не, не от страх. Керълайн не се страхуваше от Катрин. БЕше на мястото 'и преди няколко месеца. На мястото на зла кучка, опитваща се да получи респект от всички и да вземе страха на всички, опитвайки всевъзможни трикове. Спокойно можем да кажем, че 'и се получаваше. Но не и на Катрин. Или поне не и при Керълайн. Нямаше да получи респекта 'и или страха 'и. Не и докато Керълайн беше.. Не и докато някой не промуши кол в сърцето на русокосата.
И дойде моментът, в който Керълайн най - накрая щеше да чуе защо Катрин бе в къщата 'и. Но се оказа, че е една от поредните лъжи, излизащи като подопад от устата на Катрин, и не спираха ли не спираха.. Кер я изгледа с поглед, който казваше ''Сериозно ли?!'' и скръсти ръце. Не обичаше някой да си играе игрички с нея. Определено не и Катрин. Искаше възможно най - бързо да каже какво иска и да се изнася от къщата 'и. Самото присъствие на Катрин караше Кер да се изнервя.
- Стига, Катрин. - каза Керълайн и пусна ръцете си. - Не ми излизай с разни номера, които минават пред повечето ти познати. Знаеш, че няма да се хвана на нищо от това. Затова че ми кажи какво наистина искаш. Защо дойде в къщата ми, освен да се заяждаш? Какво си намислила? - Кер продължаваше да я следи със сините си очи. - Какво искаш от мен? попита още веднъж този въпрос.
Кер се надяваше този път да има късмета Катрин да 'и каже какво наистина иска от русокосата. Тя самата искаше всичко да свърши възможно най - бързо. Не 'и се занимаваше с разни драми, измислени от Катрин. Не искаше да си има нищо общо с нея. Не искаше дори и да я вижда, но всичко се обръщаше против Кер благодарение на проклетата съдба.

by **Katherine Pierce ♥** Сря Мар 07, 2012 4:24 pm

Както и се очакваше Деймън и Стефан бяха изпяли всичко на Керълайн. Бяха я запознали с характера на Катрин, сигурно и историята й и бяха разказали. Бяха описали Катрин като "егоистична умница" и кой знае какви други епитети. Катрин се подсмихна, почувствала се поласкана от думите на Салваторе за нея.
Керълайн продължи да бърбори и каза, че нямало как да си спомни вкуса на кръвта на Деймън, тъй като й е било въздействано да забрави.
След това русокоската направи грешката да ядоса Катрин. Небиваше да го прави. Какво си въобразяваше тя!? Че е по-силна и по-хитра от Катрин ли? Керълайн нямаше и няколко седмици откакто бе станала вампир, а вече дори предизвикваше Катрин. Катрин бе живяла много повече и бе преживяла от Керълайн. За един миг можеше да й прекърши врата и живота на русокоската щеше да приключи.
Катрин я стрелна с убийствен поглед и заговори.
- Виж какво блонди, не си в състояние да ми казваш какво да правя и какво не. Не се отваряй много, защото с един жест мога да изтръгна сърцето ти.
Катрин пристъпи към Керълайн и я погледна в очите. В тях проблясна искра на ярост.
- А за това защо съм дошла? Е.. скоро ще разбереш! - подсмихна й се Катрин и се усмихна, разкривайки изящни, бели зъби.

by Sponsored content

Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

Re: Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

Re: Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

Re: Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

Re: Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

Re: Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.

Re: Преди няколко месеца; Къщата на Керълайн.