Няколко месеца преди Из да стане вампир

Дийн се подпря на едно дърво докато наблюдаваше ситуацията.Беше облачно.И това не го притесняваше.Не беше нищо ново за него.
Уинчестър дори не забелязваше околните.Беше прекалено задълбочен в мислите си.
"Какво щеше да стане?Как щяха да се оправят със Сам?Кога ще могат да си починат?Ами Кастиел?"Мислите му го побъркваха.Нямаше почивка.Искаше почивка,а в този град нямаше да я получи.Беше пълно с какви ли не същества.
Все така затънал в мисли той усети поглед върху лицето си.
Беше на жена.Красива жена,която явно не бе човек.Беше прекалено хубава за човек.Съвършена.
Отговаряйки на погледа й той забеляза,че тя сякаш не го гледа,а гледа през него.
Отблъсна се от дървото и тръгна към нея.АКо беше свръхестествено същество трябваше да я махне от тук преди да отлепи релето и да изяде някой,а пък и искаше да я разгледа от близо.Преди всичко беше мъж.
Той пристъпи до нея и каза достатъчно тихо,за да го чуе тя и никой друг.
-Здравей.

Дийн я огледа от близо.Нещо в нея беше странно.Сякаш не бе местна или може би...Той отлично знаеше,че ако е вампир може да е дори от Хавайте.Нямаше да го учуди,но поведението й...
-Няма проблем.На всеки се случва.-той сви рамене и пъхна ръце в джобовете на коженото си яке.Очите му се плъзнаха за секунда по нея,а после се вгледа в околните хора.Е каквато и да беше тя...Не беше луда,жадна за кръв вампирка.Въпреки,че и друг път бе бъркал.
Мълчанието й леко го напрягаше.Една част от него се надяваше тя да каже още нещо.Не беше типично да е мълчалива..Нали е жена.Всички жени говореха.Много.Беше им като визитна картичка."Хей аз съм жена и говоря много,мога да те отегча до смърт,но ако не ме слушаш никога няма да получиш секс."...А тази,която стоеше до него,е определено можеше да мине и за статуя.Хубава статуя.
Дийн се прежали и пак се вгледа в нея.
-Ако мога да попитам..Защо момиче като теб е само в този ужасен ден?

Дийн се подсмихна и я погледна.Може би не беше чак толкова...Амм различна?
-Aз съм Дийн.-представи се Уйнчестър на свой ред и и подаде ръка.Все пак нормални човешки взаимоотношения.Той продължи да се вглежда в нея.Беше може би леко притеснителна,а в очите й се четяха въпроси,които не смееше да зададе.Дийн седна до нея на пейката и погледна към небето.Облачно.Естествено.
-Разкажи ми за себе си Бела.-неочакван въпрос,но все пак го зададе.Може би искаше да я опознае.Така де никога не се знае какво точно се върти в мислите на Дийн.
Все пак...Дийн.Всъщност няма точно обяснение за него.Искаше тя да му разкаже за себе си,а в същия момент се взираше в небето хвърляйки празни предположения какво ще се случи след един час,един ден или година.

Дийн изтръпна и я погледна.
-Вярвай ми..Не искаш да знаеш.-а и толкова бе свиканл да лъже,че скоро може би нямаше да помни историята си.Но точно в този момент болката обхвана сърцето му и го удари в земята.Майка му,баща му...Сам.Косъмчетата на врата му настръхнаха и той затвори очи.
Спомни си за годеницата на брат си.Всичко това...Защо трябваше да им се случва точно на тях?Да Дийн мразеше живота си и то доста.На моменти,но после се появяваха онези хубави неща.Жените...Алкохола.Импалата.Адреналина.Най-вече адреналина.
Той превъртя на ум всички моменти в който се бе чувствал върховно и после някак си се успокой.
Оббърна се към Бела и се усмихна.
-Просто моята история е изпълнена с болка и налудничави моменти.

Дийн сви рамене и я погледна.
-Работа.Ако мога да се изразя така.Брат ми Сам.-Дийн се облегна на пейката и се вгледа в очите й.
-Брат ми разучава градовете и когато намери нещо интересно.Странно един вид ние просто отиваме там.Демек се бутаме в проблемите или проблемите идват при нас.ПОчти винаги е така.Не съм местен,но пък и не съм от даден град.Всеки ден живея за следващия ден.Забавно е.-той се подсмихна и се запита защо на нея й е болна тема.Естествено можеше да има хиляди причини като при него,но...Това не го очакваше.Той буквално се интересуваше от нея.Странно.
Той се изправи и огледа хората.
-Да се разходим?-каза го леко нервно.Може би притеснен от желанието си да я опознае.Или Бог знае защо,но в момента бе нервен.

Живот по пътищaтa..Бутaне в проблемите. Звуеше интересно. Особено зa някой кaто мен, зa който последното пътешествие, което нaпрaви беше до мaгaзинa и то зaщото му беше свършилa пaстaтa зa зъби. Нa теория aз бях тaзи, която дa обикaля. Все пaк товa беше същносттa нa вaмпирите. Но нa прaктикa все едно си бяхме рaзменили ролите.
От другa стрaнa нa хорaтa им беше присъщо дa се зaбърквaт в нaй-рaзлични проблеми. Спомних си зa моето неотдaвнaшно човешко съществувaне. Споменът беше неясен, но още не беше избледнял нaпълно. Ако не бях толковa безрaсъднa тогaвa сегa все още щях дa съм човек..Сърцето ми щеше дa бие..Но вместо товa сегa бях едно чудовище, стaнaло тaковa по свой избор и то зaщото не беше нaред с глaвaтa нaй-вероятно. По-добре щеше дa не мисля повече нa тaзи темa. И без товa не можех дa променя минaлото. Погледa ми отново се впери в Дийн.
- Дa..Рaходкaтa не е никaк лошa идея- кимнaх aз и нa свой ред стaнaх. Той беше нервен. Усещaше се в глaсa и действиятa му. Кaкто и в пулсa му, който зaбързa леко ритъм. Нормaлно беше дa рaзберa товa. Едно от предимствaтa нa вaмпирите беше, че успвaхa дa уловят и нaй-мaлкaтa промянa в нaстроението нa хорaтa. Сърцaтa им ги издaвaхa.
- Знaчи пътувaния..Звуи интересно. - усмихнaх се аз тръгвaйки по еднa от aлеите.

Дийн я последва и пъхна ръце в якето си.
-Да интересно е.Стига да обичаш разнообразието.Естествено след няколко години писва.Все пак всеки иска да си направи семейство и т.н.-Уйнчестър сви рамене и започна да оглежда хората взирайки се в лицата им.
Както винаги забелязваше различните.Тези като нея.Подобни на нея.Тръгнали на лов или може би просто да се слеят между хората.Брат му бе намерил перфектния град за ловците.Пълен с денонощни задължения.Някой едномесечно,като при пъллнолуние.Други денем и нощем.Трети само на определени дати или когато са ядосани.Е какво повече от това може да поиска един човек?
Е Дийн знаеше какво иска за себе си.Една спокойна вечер.Без вибрацията на телефона си или луди върколаци.Вампири,вещици....Хълк....Или подобия на прадедически Дядо Коледа.
-Имаш ли някаква идея за правене на нещо интересно?-попита Дийн и се обърна към Бела.Все пак колкото и да обичаше разходките беше гладен,а и му се пиеше бира.

Дийн се ухили и кимна.
-О да.Бар.Да!-той я последва доволен,че храната и бирата или уискито ще са съвсем скоро в ръцете му.
Не го разбирайте погрешно.Но неговата любов наистина минава през стомаха.А когато знаеше,че любовта му е близо е...Беше доста по-щастлив.
Сякаш излязъл от някакъв транс Дийн я огледа и прошепна.
-Секси си.-дори повече от секси.Имаше доста красиво лице,а и не само.Тялото й.Прокарвайки погледа си по извивките й той успя да осмисли положението в което е.Странно положение.Всъщност много странно.Надяваше се Бела да не е чула думите му,но все пак се прокашля и откъсна поглед от нея измънквайки едно недодялано "Извинявай".
Колко нетипично за него.Принципно неговите мисли се въртяха около секса и храната и..Секса.Основно.Дали не му личеше?
Една въздишка на успокоение се откъсна от гърдите му,когато влязоха в бара.Сега се надяваше да няма конфузни ситуации.Тръгна към бара и седна изчаквайки я.
-Какво ще искаш?

Дийн кимна и погледна към бармана.
-Едно уиски за нея.И за мен.Двойно,без лед!И специалитета на деня?Не зарежи не ми пука.Един бургер.Свинско,пилешко все тая.Бързо!-той повиши тон на последната дума и удари с ръка два пъти по бара сякаш даваше зор на бармана.Момчето явно наистина го прие така защото минута по-късно двете чаши с уиски бяха пред тях,а думите "Поръчката ви идва веднага" ги последваха.
Той се усмихна на Бела и надигна чашата.
-За недодялания разговор до преди малко.-нямаше за какво друго да вдигне тост.А пък и недодяланите разговори си му бяха специалност.
Той изпи чашата си на един дъх и стисна очи,когато топлото уиски се разля в него.Да елексира на живота.
С един жест си поръча още едно.А действието от първото бързо даде резултат.
-Кажи ми Белс...Какво искаш да правим?Така и така навън времето е скапано...Утре няма да помним или поне на мен ще ми е доста трудно.Предложи нещо.Обявявам тази вечер за твоята вечер.-той й смигна смътно разбирайки какви глупости говореше.

Дийн се ухили,когато оставиха поръчката му пред него.Бургерът беше топъл и сочен,а това беше едно от нещата който обожаваше.Доизпивайки уискито си,той започна да яде.Очите му се стрелкаха по лицата на хората на бара,а до ушите му стигнаха думите й.
Все още дъвчейки Дийн се подсмихна и фъфлейки отговори.
-Аш нямам нишо протиф да ме гледа убафа жена!-типично за него.Да се направи на идиот.Може би му беше в кръвта?Все пак...Сам също беше идиот на моменти,но не колкото Дийн.
Той преглътна хапката си и я погледна извинително.
-Съжалявам.Майка ми не доживя до края на седемте ми години и....Се получи това.-той посочи себе си и се ухили отново.А пък и какво като го е гледала втренчено.И той гледаше някой жени втренчено.Не втренчено,но със желание...Глупости беше си втренчено.
Малко объркващи мисли нали?Естествено нали са на Дийн.Той отново отхапа голяма хапка и започна да дъвче.Притъпявайки глава той стана по-щастлив...По...Ами Дийн.Забавният Дийн.А след още няколко чашки уиски..Ами щеше да стане силно разгонения и глупав Дийн.

Дийн приключи с бургера малко след като тя зададе въпроса си.
Той избърса ръцете си в салфетката и си поръча още едно уиски.Погледна я и сбръчи вежди.
-Ами..Виж хрумват ми няколко неща.Като за начало...Отивам да си измия ръцете.-той се засмя и й смигна изчака чашата си с уиски и отпи голяма глътка.После се изправи и се приближи до нея,прокара ръце около талията й и прошепна в ухото й.
-Силно се надявам да си все още тук,когато се върна.-Той се подсмихна леко и тръгна към мъжката тоалетна.Искаше да си измие ръцете.Не ги беше мил цял ден и ги чувстваше наистина много мръсни.
Когато влезе в тоалетната дочу тежко дишане и тихи стенания.
-Брато ако не искаш след девет месеца да си татко ти предлагам да не правиш секс на такива места.-Дийн се засмя на собственият си сарказъм и игнорирайки "влюбените" се подпря на мивката.Погледна се в огледалото за кратко.Нищо особено,както винаги изми си ръцете и лицето и въздъхна.
-Сега..Нека се забавляваме.-той излезе от тоалетната и тръгна към бара.

Дийн се подсмихна и отново се приближи към нея.
-Ако продължиш да ме гледаш така не гарантирам,че ще запазя благоприличието си.-той не обърна внимание на думите й,че не е избягала.Знаеше,че няма да си тръгне.Тя самата не искаше да си тръгне.
Той доизпи уискито в чашата си и я погледна.Преценявайки до колко е пиян и до колко тя е пияна,отново се завъртя зад нея и обходи талията й с ръце.
Той притвори очи и отново зашепна на ухото й.
-Та...Както казах преди малко имам няколко идеи...И може би ти ще ми помогнеш да..Ги осъществя?-той си пое дълбоко въздух вдишвайки прекрасният и аромат.Не очакваше,че в този бар може да усети миризмата на нещо..Чисто и свежо,но ето,че в ръцете му се намираше нещо точно такова.А на всичко отгоре и адски секси.
Той прокара поглед по нея,имаше уникални бедра,стегнато дупе и гърди.Да всичко,което един мъж може да иска,а дори и повече.
Може би нямаше да пази благоприличие още дълго.

Дийн се подсмихна и се вгледа в ръката й.
Усети как кожата му настръхва.Притвори очи и я дръпна в скута си.
Устните му бяха на сантиметри от нейните,очите му се впиха в нейните.
Явно търсеше знак,че тя ще се откаже,но когато не видя такъв я целуна.Първоначално само леко допря устни до нейните,а секунди по-късно задълбочи целувката.Езикът му проникна в устата й и потърси нейният.
Ръцете му я притиснаха плътно към тялото му,гърдите и се отъркаха в него.
Пръстите на едната му ръка се заиграха с блузата й леко повдигайки я нагоре.
Сякаш беше забравил къде е той се отдръпна от нея,а очите му пламтяха от желание.
-Моя си.-каза го като доказан факт,който не би могъл да бъде оспорен.
Не знаеше за какво по-точно я иска.Дали за нощта или за повече от една нощ.Знаеше,че в момента бе луд по нея.